Който трупа познание, трупа тъга - ЕКЛИСИАСТ

Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание „Еклисиаст”. Спорният текст на Вехтия завет, който върви по прашния път на времето и ни кара да разпознаем суетата. Защото предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината.


От глава Първа


Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!

Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.


От глава Втора


Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;


събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира тъй, както и глупавият.


От глава Трета


Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.


Със съкращения от „Книга на Еклисиаста или Проповедника”/webstage.bg

Прочети…

За разума и начина, по който разсъждаваме, с думите на суфисткия философ Хазрат Инаят Хан

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне

Разум

Някой ще попита: какво е това разум? Откъде идва това? Разумът принадлежи и на земята и на небесата: неговата дълбочина е небесна, неговата повърхностност е земна, а това, което запълва пространството между небесата и земята под формата на ум, е средната част, която обединява разума. И затова разумът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разума живее най-съвършеното разсъждение, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята.


Разсъдъкът е слуга на ума. Ако умът чувства, че някой му харесва, разсъдъкът веднага му поднася хиляди неща, възхваляващи дадения човек. Когато умът има желание да ненавижда някого, разсъдъкът изведнъж привежда десетки аргументи в тази посока. Ние знаем, че любящият приятел може да намери хиляди прекрасни черти у приятеля, а врагът ще намери хиляди недостатъци дори в най-добрия човек на света и ще посочи разумни основания за това.

Човек винаги има причина да стори нещо, важно е каква е причината. Земен ли е този разум, който говори, небесен ли е или промеждутъчен? Естествено, небесният разум не би се съгласил със земния.

Да пристъпим към самата същност на нещата: откъде взимаме разум, къде се учим на него? На земен разум се учим от своите земни преживявания, от земния опит. Когато казваме: „Това е правилно, а това – не“ го правим, защото на земята сме се научили да говорим така. Невинното бебе, което току-що е родено, още не се е научило да различава правилно и неправилно, още не притежава земния разум. Човекът, взел чужда пелерина, има разумна причина: „валеше дъжд“. Но съществува и друга разумна причина, по-висша от тази – фактът, че пелерината не му принадлежи. И по тази причина по-добре да се намокри под дъжда, отколкото да вземе чужда вещ. Това е друга разумна причина, или друг тип разум, стоящ зад причината.

Съществува и висш разум – небесен разум. Този разум, не се разбира от всички. Именно този разум откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Именно на този разум са основани религиите, върху почвата на този разум се базират идеите на мистицизма и израстват философии, както растенията, плодове и цветя израстват от земята. Затова от ученика се очаква да слуша разсъжденията и основанията на своя учител, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разум, стоящ зад разума на учителя, да разбере, че в живота на човека настъпва време, когато неговите очи са отворени за същностния разум. А как се нарича този разум? Той се нарича бодхисатва. „Сатва“ означава „същност“, а „бодхи“ или „будх“ означава „разум“. От тази дума произхожда името на Гаутама Буда.

Има разум, свързан с импулса, с пробуждането, а има и разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта, е средната част на разума. Разумът, свързан импулса, е низшата част на разума. Небесният разум е вдъхновяващият разум. Този разум разкрива пред човека Божествената светлина, която идва чрез пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.

Има персийска поговорка, която гласи: „Само градинарят знае за кои цветове да се грижи и кои да откъсне“.


Ако духовен човек не прави това, което очаквате от него, не трябва да укорявате, защото сте длъжни да знаете, че в действието му има някаква разумна причина. Не можете да го съдите. Колкото повече се развивате, толкова повече разумът ви се променя. Така че никой няма право да съди другия. Човек може само да се старае сам да постъпва по най-добрият за него начин.

Несъмнено, сега действащата система на образование на децата е голяма пречка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат определена възраст, поради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, започват да доказват, да спорят и да питат: „Защо не?“. По такъв начин никога не достигат небесния разум. Защото за да се достигне този небесен разум е необходимо да бъдем отзивчиви и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат днес децата, е агресивно отношение. Да налагат своето знание на другите. И в следствие на недостига на чувствително и отзивчиво отношение детето губи възможност дори да се докосне до тази същност, до тази действителност на разума, в която е духът на Бодхисатва. Това винаги е пораждало огромна трудност в живота на развитите души. Какво се е случило с Исус Христос? За съдбата му от една страна е съществувала земна причина, а от друга – небесна.

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне. Защото ако човек не отива по-нагоре с помощта на разсъжденията си, тогава ще отиде по-надолу. Ако за всяка крачка нагоре съществува някаква разумна причина, то и за всяка крачка надолу съществува такава причина. Несъмнено, това различие е създадено, за да позволи на човека да разбере, че в действителност има само един разум, един дар, една способност. Човешкото тяло може да се раздели на части, но в същото време то е едно тяло, един човек. А разумът е велик фактор, велика движеща сила, носеща в себе си възможност за постигане на цялото проклятие и цялата благодат на Вселената.


Избрано от „Космическият език”, Хазрат Инаят Хан/webstage.bg

Прочети…

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива ~ Николо МАКИАВЕЛИ

Основател на модерната политическа наука и етика, неговите разсъждения и писания звучат твърде актуално векове по-късно. Прозорливост или жестока истина ~ за законите на управляващите и колко далеч може да стигне човек в ненаситността си за власт.

Портрет на Николо Макиавели ~ Santi di Tito, en.wikipedia.org

Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, лъжата ненаситна.

Политиката няма връзка с морала твърди ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели

Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.

Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.

Целта оправдава средствата.

Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.

Съдбата е жена и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.

За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.

Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

Тези, които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.

Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.

Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.

Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно; но любовта не съжителствува добре със страха, затова, ако се наложи да се избира, по-надеждното е да се избере страха.

Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.

За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.

С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.

Искам да попадна в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато рая е населен само с бедняци, монаси и апостоли.

Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.

Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.

Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.

Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.

Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.

Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.

Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво

Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.

От известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае.

От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите.

Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.

Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.

Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.

Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.

webstage.bg

Прочети…