Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие ~ Мирзакарим НОРБЕКОВ

Мирзакарим Норбеков

Академик, професор, доктор по психология и педагогика. Според Мирзакарим Норбеков всички болести ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. Глупост, пасивност и мързел са враговете на собственото ни проглеждане като хора, заслепени от преследване на щастието.


Сутрин ставате, до вечерта препускате да търсите призрачното недостигащо „нещо“, за да сте щастлив утре. И така — цял живот.

Винаги сте поне мъничко недоволен от нещо, затова цял ден сте един ден назад от щастието.

Недоволството от себе си винаги води до разрушаване на сътвореното. Това е блато, в което се давят начинанията. Вие строите с едната ръка, с другата рушите.

Кога ще живеете? Кога?

Кога ще се научите да се радвате на всяко вдишване?

Ето сега вдишайте и издишайте. Каквото и да усетите в този миг, то повече не ще се върне.

Представете си, че няма да последва второ вдишване — издишване. Каквото чувствате, каквото виждате, който е редом с вас — от това се състои животът. Не мислете само за утрешния ден, а още днес загърбете претенции, огорчения, обиди и т.н., и т.н.

Не отлагайте живота си за утре. Живейте, обичайте, творете, радвайте се днес, днес! Да! Точно сега, скъпи мой.

Според оценката, която си написахте, може да се каже, че вътре във вас се разпорежда злото.

Вие пак се самопреценихте според характера си и викнахте:

„Малко е!“

Всичко постигнато и придобито в живота в крайна сметка ви носи още по-голямо нещастие, още по-голяма мъка, разочарование и скръб.

Но най-страшното е, че животът си отминава. Човек застава на прага на вечността, оглежда се назад и изведнъж започва да разбира безсмислието на много от желанията, постиженията и придобивките си. Ето тогава идва голямата печал, но вече е късно.

Великият пълководец Александър Македонски преди смъртта си разбрал какво е направил и за какво е похабил живота си. Той, завоевателят на почти целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да разберат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.

Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, струва ли си с такава упоритост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.

Болестта и характерът са взаимни огледални отражения.
Характерът и съдбата са едно и също.

Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие.

Занижената самооценка е най-страшната разрушителна сила, това е смърт. Ненавистта е отрова. Ако мрази себе си, човек не понася и околните.

Не сте ли съгласен?

Кажете ми тогава, може ли човек да обича друг човек, ако не обича себе си? Можете ли да нахраните някого, ако тенджерата ви е празна?

Не!

Човек, който не уважава себе си, не може да уважава другите.

Човек, който не обича, не приема себе си, не е в състояние да обича. Вие не можете да дарите нещо, което не притежавате.

В една от свещените Божии книги се казва: „Възлюби ближния като себе си.“


Тук с вас обсъждаме най-разрушителните страни в характера на хронично болния несретник. Но с усилия на волята характерът може да се промени към по-добро.

Значи първата ви задача е: впишете една под друга всички отрицателни черти в характера си, които бихте искали да премахнете, а до тях — положителните, които бихте искали да подсилите и да доразвиете.

Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо истинско, ценно, същинско, вечно и го развивайте.

Научете се да си прощавате дребните грешки. Благодарете на себе си поне задето ви има на този свят.

Винаги можете да намерите за какво да похвалите сам себе си.

Ако с желанието да се промените оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.

Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа трябва да се самопринудите, с усилие на волята да събудите уважението към самия себе си, защото именно оттук започва сътворяването на Личността.

Мислите, че само вие сте с проблеми?
Всеки ги има предостатъчно. Както се казва, на път и под път. Но най-важното правило е: ако не можеш да промениш ситуацията, промени отношението си към нея.

Всичко е въпрос на сравнение. Затова може да се каже, че животът е прекрасен във всичките си проявления

От "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата" Мирзакарим Норбеков

Снимки ~ norbekov.com

webstage.bg