Притча за смисъла на Живота

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка.

Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година, за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен.

Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба.

По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да има каквото и да е съревнование или духовна отчужденост между тях. Едно от нещата, които ме впечатли бе това, че всяка сутрин от всички къщи излизаха хора и почистваха пред техните домове, а улиците в цялото село винаги блестяха от чистота. Баба ми също метеше пътя пред нашата къща всеки ден, а често я виждах да замита улицата и по цялата й дължина.

– Бабо! Защо метеш и пред другите къщи? – не се стърпях и я попитах една сутрин.
– Как, защо? – погледна ме учудено тя. – Да помогна на съседките! Може на някоя от тях, днес да не й е добре, друга да е заета с по-важна и неотложна работа. Аз така и така съм излязла да мета, здрава съм, имам сили, ще замета и пред техните къщи, а пък утре някоя от тях ще почисти пред нас. Смисълът на живота е в служенето! Хубаво е всеки човек да служи на другите хора! Ние за това сме родени.
– Какво? За това ли, бабо, сме родени? – погледнах я учудено аз.
– Да, синко! Точно за това. – усмихна се тя.
– Не те разбирам! – продължих да я гледам още по-учуден. – Обясни ми! Защо е така?
– Сега ще ти обясня. – отговори ми тя и остави метлата и лопатата в двора, а после си изми ръцете на дворната чешма и влезе в къщата. – Измий се и ти и ела да ти разкажа. – провикна се баба ми през отворената врата. Измих си ръцете и аз, а когато влязох вътре я заварих седнала на масата с кутия шоколадови бонбони, пред нея.
– Любимите ми бонбони! – възкликнах аз и посегнах с ръка към кутията.
– Почакай! – хвана ми ръката тя. – Тази ръка е създадена да служи на останалите части от твоето тяло и на целия ти организъм! Сега с нея ще си вземеш бонбон и ще го сложиш в устата си. Ръката ти, ще усети ли вкусът на бонбона?
– Не! – отговорих и аз.
– Така е, насладата от бонбона ще я усети устата ти, но от неговата енергия ще се ползва целият ти организъм, включително и ръката, с която си го взел и сложил в устата. Да предположим, че тази твоя ръка в един момент реши, че трябва да служи само на себе си. Колко полезна ще бъде тя? Ако я засърби горната й част, ще може ли да се почеса сама?
– Не! – ококорих се замислено аз.
– Точно така! Не може. Ако служи само на себе си, тя ще бъде почти напълно безполезна, но за другата ти ръка и за всички останали части от твоето тяло, ръката ти е изключително полезна и много необходима, нали?
– Да! Така е бабо! – съгласих се аз.
– Така е и при хората. Ако един човек е решил, че трябва да служи само на себе си, той ще бъде точно толкова безполезен, колкото е и ръката, която се обслужва сама, но на другите хора, човекът може да служи добре и да им бъде много полезен. Сега, разбра ли, че всеки човек е роден да служи на другите хора и не само на хората, но и на животните, на птиците и на цялата природа?
– Разбрах! – извиках доволно, аз и я целунах в знак на благодарност за получения ценен урок.

После излапах набързо три бонбона, които бързо се стопиха и изчезнаха в моята уста, но мъдрите слова на любимата ми баба си останаха, все още са в моето съзнание и често си спомням за тях, когато поглеждам към някоя много „специална“ ръка или когато наблюдавам поведението на някой още по-специален човек.

Кои са най-специалните хора? Според мен са тези, които се охраняват от специалните служби и те управляват света. При тях винаги всичко е специално: законите, охраната, облеклото, храната и т. н… Но винаги идва мигът, в който и най-специалният човек осъзнава, че си е едно най-обикновено човешко същество, което през цялото време е играло някаква „специална” роля, с която се е опитвало да заблуждава себе си и другите хора!

Прочети…

Мъдростта на цар Соломон...

Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:

- Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?

Той се усмихнал и казал:
- Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.

- А какъв е смисълът на живота?

- Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Да бъдеш – това е велик дар от света. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен само по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.

- Но защо ни преследват нещастията?

- Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. А скръбта е плод на невежеството. Обвинявайки, вие губите сили, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.

- Как да преодолеем нещастията?

- Не се осъждайте. Защото вие сте божествени. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.

- Какъв е пътят към щастието?

- Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващи живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.

- Каква е тайната на изобилието?

- Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.

- Как да живеем в светлина?

- Пийте всеки миг от живота, защото неизживения живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от тъмнината в сърцето. Щастието – това е изгрева на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светлината. Просвещението е сияние на хиляди слънца. Блажени са гладните за светлина.

- Как да придобием хармония?

- Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

- Как да постигнем съвършенство в живота?

- Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.
Живейте в хармония! И просто бъдете себе си!

Прочети…

Притча за Екскурзията на твоя живот

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
- А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
- Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
- А това пък какво е? – учудил се човекът.
- Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
- А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
- В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
- Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
- Благодаря – усмихнал се гостът.
- Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
- Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
- О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
- Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
- Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
- Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него!

Прочети…

Притча за силата на истинското приятелство

Има много поучителни истории, които ни разказват за силата на приятелството. Казват, че истинският приятел е този, който се радва на успехите ти, този, който споделя радостта ти.

 Колко вида приятелство има?
Една от многото истории разказва, че попитали един мъдър старец колко вида приятели има.

– Четири – отговорил той.

– Има приятели, като храна – всеки ден ги търсиш.

– Има приятели, като лекарство – търсиш ги, само когато са ти нужни.

– Има приятели като болест, винаги те търсят теб.

– Но има приятели като въздуха – понякога не ги виждаш, но са винаги с теб!

Ако имате нужда от още силни думи, предадени във вълнуващи истории, ето следващата Притча за приятелството. Вникнете в силата на думите и огледайте от какви приятели сте заобиколени.

Притча за приятелството
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

- – Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Прочети…

Притча за човешката алчност

„Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие.“ Буда му отговорил: Първо махни Аз – това е егото. После махни искам – това е алчността. И накрая ще имаш само щастие“.

Пазете се от гордостта,

от капаните на алчността,

внимателно използвайте своето Аз

и щастието винаги ще бъде с вас!


Преди много години, в едно от планинските ни села, в които обработваемата земя е доста разпокъсана, живеел един безимотен селянин, който работил дълги години като ратай, при най-богатия земевладелец на селото. Ратаят бил много трудолюбив и получавал по-голяма заплата от всички наемници в селото, но въпреки това все не успявал да задели достатъчно пари, с които да си купи собствена земя и да сбъдне голямата си детска мечта. Той от ранна възраст си мечтаел, че един ден ще стане едър земевладелец и оттогава цепел всяка стотинка на две, само и само да се сдобие с така мечтаната земя, а многолюдното му семейство постоянно живеело в крайна оскъдица и голяма мизерия.

Богатият земевладелец дълги години наблюдавал какво се случва в живота и семейството на най-доверения му работник и понеже бил изключително щедър човек, един ден решел да му подари малка част от своите многобройни имоти.

– Жено, днес реших да подаря две от нашите ниви и една ливада на най-добрия ни ратай. – споделил богаташът на съпругата си, по време на семейната вечеря.

– Добре ще сториш! Подари му ги. Ние няма да обеднеем, а това е Богоугодно дело. – веднага се съгласила добросърдечната чорбаджийка и добавила. – Вече тридесет години ти служи вярно човекът, заслужил ги е.

– Но знаеш ли какво съм решил? – подсмихнал се под мустак старият и мъдър чорбаджия. – Ще му поставя и едно малко изпитание, преди да му подаря трите имота. Утре ще му кажа да се подготви и да си избере само една от нашите ливади, която той реши и ако успее да я окоси цялата от изгрева до залеза на слънцето, ще бъде негова. За двете ниви нищо няма да му казвам, но ще му дам възможност да свърши работата в деня на лятното слънцестоене, който е най-дългият ден в годината.

– Не разбрах, какво е и къде е изпитанието, за което ми говориш? – погледнала го учудената жена.

– Не се ли сещаш, че изпитанието е за неговата алчност. Ако се полакоми и си избере, която и да е от най-големите ни ливади, той няма да успее да я окоси за един ден и няма да получи нищо. Изборът е между ливадата и алчността му, но е само негов и каквото си избере, това и ще получи! – след тези обяснения разговорът им бил приключен, а на другия ден чорбаджията го споделил с верния си ратай, който подскочил от радост и веднага изтичал до своята къща за да се похвали на бедната си женица.

– От утре ще имаме наша земя! – викнал още от входната врата запъхтеният ратай. – Чорбаджията ми обеща, че ако успея да окося най-голямата им ливада само за един ден, ливадата ще бъде моя. Това е утрешният ден на лятното слънцестоене, най-големият ден и ливадата ще бъде моя. Моя! Чу ли! – викнал още по-силно ратаят.

– Ти луд ли си? – погледнала го сърдито жена му. – Този изедник си прави шеги с теб. Как ще окосиш толкова голяма ливада за един ден? Това е невъзможно!

– Ще успея! Ще видиш, че ще я окося. Всички ще видят! – заканително поклатил глава амбициозният мъж и се заел с остренето на най-здравата си коса. Подсигурил се с още два резервни инструмента и на другия ден, още по тъмно отишъл на избраната ливада.

Алчният косач косил, косил цял ден, без и за минутка да си почине, но до късния следобед успял да окоси само две трети от огромната ливада. Силите му постепенно намалявали, а той поглеждал към залязващото слънце и постоянно увеличавал темпото. „Стегни се! Още малко ти остава.” – съветвала го алчността и косачът замръкнал на мечтаната ливада. Семейството му го чакало, чакало да се прибере и като не се прибрал до полунощ, синовете му грабнали фенерите и отишли да го търсят, но за зла участ намерили само мъртвото му тяло, което лежало неподвижно върху постеля от току що прясно окосена трева. Отнесли го в къщи и нещастната им майка веднага изтичала до къщата на богатия земевладелец.

– Ти си убиец! Ти уби мъжа ми! – крещяла истерично обезумялата жена. – Защо го изпрати да окоси най-голямата ти ливада само за един ден?

– Успокой се! Не съм го убил аз! – започнал да се оправдава и да я успокоява чорбаджията. – Аз му казах, че изборът е негов и той сам си е избрал ливадата, която да окоси, а прекрасно знаеш, че имаме много малки ливади, с които щеше да се справи и за половин ден.

– Така ли? Не знаех, че сам си е избрал най-голямата ливада. Извинявай! – тихо прошепнала съкрушената вдовица, а после с още по-тих глас добавила. – Умората го е убила!

– Не, мамо! Грешиш! – обадил се зад гърба й най-малкият й син, който бил с най-буден ум от всичките й деца. – Убила го е алчността!

– Да! Алчността е. – замислено поклатил глава, чорбаджията и добавил. – Алчността е истинският му убиец и откакто свят светува същата тази необуздана алчност е погубила безброй човешки съдби и още колко ли ще погуби?..

– Никой не знае, но сигурно ще са много! – обадило се отново умното момче.

– Така е! За съжаление, отново си прав, синко! – съгласил се старият земевладелец.

Прочети…