За разума и начина, по който разсъждаваме, с думите на суфисткия философ Хазрат Инаят Хан

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне

Разум

Някой ще попита: какво е това разум? Откъде идва това? Разумът принадлежи и на земята и на небесата: неговата дълбочина е небесна, неговата повърхностност е земна, а това, което запълва пространството между небесата и земята под формата на ум, е средната част, която обединява разума. И затова разумът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разума живее най-съвършеното разсъждение, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята.


Разсъдъкът е слуга на ума. Ако умът чувства, че някой му харесва, разсъдъкът веднага му поднася хиляди неща, възхваляващи дадения човек. Когато умът има желание да ненавижда някого, разсъдъкът изведнъж привежда десетки аргументи в тази посока. Ние знаем, че любящият приятел може да намери хиляди прекрасни черти у приятеля, а врагът ще намери хиляди недостатъци дори в най-добрия човек на света и ще посочи разумни основания за това.

Човек винаги има причина да стори нещо, важно е каква е причината. Земен ли е този разум, който говори, небесен ли е или промеждутъчен? Естествено, небесният разум не би се съгласил със земния.

Да пристъпим към самата същност на нещата: откъде взимаме разум, къде се учим на него? На земен разум се учим от своите земни преживявания, от земния опит. Когато казваме: „Това е правилно, а това – не“ го правим, защото на земята сме се научили да говорим така. Невинното бебе, което току-що е родено, още не се е научило да различава правилно и неправилно, още не притежава земния разум. Човекът, взел чужда пелерина, има разумна причина: „валеше дъжд“. Но съществува и друга разумна причина, по-висша от тази – фактът, че пелерината не му принадлежи. И по тази причина по-добре да се намокри под дъжда, отколкото да вземе чужда вещ. Това е друга разумна причина, или друг тип разум, стоящ зад причината.

Съществува и висш разум – небесен разум. Този разум, не се разбира от всички. Именно този разум откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Именно на този разум са основани религиите, върху почвата на този разум се базират идеите на мистицизма и израстват философии, както растенията, плодове и цветя израстват от земята. Затова от ученика се очаква да слуша разсъжденията и основанията на своя учител, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разум, стоящ зад разума на учителя, да разбере, че в живота на човека настъпва време, когато неговите очи са отворени за същностния разум. А как се нарича този разум? Той се нарича бодхисатва. „Сатва“ означава „същност“, а „бодхи“ или „будх“ означава „разум“. От тази дума произхожда името на Гаутама Буда.

Има разум, свързан с импулса, с пробуждането, а има и разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта, е средната част на разума. Разумът, свързан импулса, е низшата част на разума. Небесният разум е вдъхновяващият разум. Този разум разкрива пред човека Божествената светлина, която идва чрез пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.

Има персийска поговорка, която гласи: „Само градинарят знае за кои цветове да се грижи и кои да откъсне“.


Ако духовен човек не прави това, което очаквате от него, не трябва да укорявате, защото сте длъжни да знаете, че в действието му има някаква разумна причина. Не можете да го съдите. Колкото повече се развивате, толкова повече разумът ви се променя. Така че никой няма право да съди другия. Човек може само да се старае сам да постъпва по най-добрият за него начин.

Несъмнено, сега действащата система на образование на децата е голяма пречка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат определена възраст, поради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, започват да доказват, да спорят и да питат: „Защо не?“. По такъв начин никога не достигат небесния разум. Защото за да се достигне този небесен разум е необходимо да бъдем отзивчиви и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат днес децата, е агресивно отношение. Да налагат своето знание на другите. И в следствие на недостига на чувствително и отзивчиво отношение детето губи възможност дори да се докосне до тази същност, до тази действителност на разума, в която е духът на Бодхисатва. Това винаги е пораждало огромна трудност в живота на развитите души. Какво се е случило с Исус Христос? За съдбата му от една страна е съществувала земна причина, а от друга – небесна.

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне. Защото ако човек не отива по-нагоре с помощта на разсъжденията си, тогава ще отиде по-надолу. Ако за всяка крачка нагоре съществува някаква разумна причина, то и за всяка крачка надолу съществува такава причина. Несъмнено, това различие е създадено, за да позволи на човека да разбере, че в действителност има само един разум, един дар, една способност. Човешкото тяло може да се раздели на части, но в същото време то е едно тяло, един човек. А разумът е велик фактор, велика движеща сила, носеща в себе си възможност за постигане на цялото проклятие и цялата благодат на Вселената.


Избрано от „Космическият език”, Хазрат Инаят Хан/webstage.bg