Който трупа познание, трупа тъга - ЕКЛИСИАСТ
От глава Първа
Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
От глава Втора
Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира тъй, както и глупавият.
От глава Трета
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Със съкращения от „Книга на Еклисиаста или Проповедника”/webstage.bg
