112 вселенски закони

1. Ти не можеш да знаеш точно, какво е добро и какво е зло.

2. Но знай точно: натрапеното добро – това е зло.

3. Ти не знаеш, какво е нужно на Вселената.

4. Ако мислиш, че ти си прав, то ти си – неправ.

5. Няма такова нещо, което се нарича правилно или неправилно; неведомо е за теб това, което е.

6. Няма лошо, има такова, което те огорчава.

7. Няма хубаво, има такова, което те радва.

8. Вселената е много велика, за да можеш да я повредиш.

9. Възможно е, твоите грешки да са това, което е необходимо на Вселената.

10. Твоите грешки няма да погубят Вселената.

11. Не търси истината, нея я няма. А ако я има, то тя не ти е нужна.

12. Не търси смисъл в живота; ако той съществува, то той лежи зад неговите предели.

13. Как ти ще определиш целта на това, което правиш? И принадлежи ли тя на теб?

14. Не се безпокой, за себе си. На Вселената – ти си ѝ много скъп, за да пропаднеш напразно.

15. Не търси своя вина. За нищо не си виновен.

16. Не се безпокой за това, по какъв път ти направляваш другиго – ти ли знаеш, какво е истина и какво е лъжа?

17. Ако правиш нещо, което ти е трудно, помисли, нужно ли ти е това.

18. Прави само това, което ти се отдава по-леко, от всичко останало, но го прави с всички сили.

19. Ако правиш нещо „случайно“, то ти го правиш нарочно.

20. Поддържай това, което ти се харесва и се изплъзни от това, което не ти харесва.

21. Ако ти можеш да поправиш последствията от своите грешки, то ти не си сгрешил.

22. Всичко, което се случва, се случва на своето време.

23. Времето за търсене на правилното решение, ще ти струва по-скъпо, отколкото грешките.

24. Ставащото става извън твоята воля, но в твоята воля е да го приемеш, или да не го приемеш.

25. Ако се съмняваш в пътя, вземи си пътеводител, а ако си уверен – движи се сам.

26. Да си силен, означава да бъдеш сам.

27. Силният е силен, в самота. Ти сам можеш да избереш, какъв да бъдеш.

28. Всеки човек е самотен. Силният приема и благославя своята самота. Слабият бяга от нея.

29. Ако си спокоен и внимателен, към света, тогава няма да пропуснеш момента на Сила.

30. Когато се стараеш да узнаеш нещо за себе си от другите, ти им даваш власт, над себе си. Затова, бъди си сам мярка на това, което става с теб.

31. Благослови изпуснатите възможности; така ти си придобил повече възможности.

32. Отдавай – леко, Губи – леко, Прощавай се, леко.

33. Не жали за това, че радостта е била малко; с това само придобиваш още една печал.

34. Обикни врага, за да го победиш.

35. Ако врагът те е изненадал и ти си още жив – то той е в твоите ръце.

36. С каквото проиграеш ситуацията, с това тя е печеливша.

37. Не се страхувай от този, който се опитва да сломи твоята воля; той е слабият.

38. Мъст, заради правдивост – пренебрегвай.

39. Отстъпвайки, ти издържаш на изпитанието.

40. Отстъпвай – за да ослабиш съпротивлението.

41. Не се стреми да бъдеш по-силен от съперника, но търси, къде съперникът е по-слаб от теб.

42. Когато обичаш своя враг, ти по-добре го опознаваш. Колкото повече го опознаваш, толкова повече преимущества получаваш, над него.

43. Не винаги можеш да победиш, но винаги можеш да направиш себе си непобедим. Победата зависи от противника. Непобедимостта, зависи от самия теб.

44. Който и да е твоят съперник, винаги се старай да видиш в него човека. И бързо ще се убедиш, че подобен подход ти дава огромно преимущество.

45. Да вкусиш и да се наситиш – всяко има своята наслада, но не ги смесвай.

46. Ти знаеш правилата, но ти не знаеш всички правила, с които живее Светът.

47. Светът е съвършен, но не и злонамерен.

48. Има хора, пребиваването с които – те разрушава. Това не значи, че те са лоши. Това значи, че пребиваването с тях, теб те разрушава. Има хора, пребиваването с които, те укрепва и те прави силен. Това не значи, че тези хора са правдиви. Това значи, че пребиваването, с тези хора, те укрепва. Бъди внимателен, към себе си, в такъв момент, когато ти общуваш с другите. И ще ти стане ясно, кой какъв е. Избягвай общуването, с първите и се стреми към общуване, с вторите. Ако това не ти се отдава, тогава избягвай дружбата.

49. Получаваш ли това което правиш?

50. Когато огънят се приближава, той отначало свети, после грее, а след това изгаря.

51. Сега, ти си безсмъртен. Нали още не си умрял.

52. Не се страхувай от проклятие, не се стреми към възхвала; те нищо ново няма да ти донесат.

53. Ти създаваш безпокойство и тревога, когато измерваш успеха, с мярката на похвали, или порицания.

54. Не се замисляй за това, къде да тръгнеш , когато се намираш по средата на висящия мост.

55. Правейки, прави сега; после, това същото нещо, ти – никога вече няма да го направиш.

56. Не се бори. Или, ти неизбежно ставаш това, против което се бориш.

57. Постави сито в душата си за да не посееш в нея плевели.

58. Помни закона за тринадесетия удар. Ако веднъж часовникът е ударил 13 пъти, вместо полагащите се 12, то този часовник трябва да се изхвърли, каквато и гаранция да дават, за него.

59. Всяко поведение се състои от противоположности. Ако ти правиш нещо и много се стараеш, то рано или късно, се появява противоположността на това нещо. Всеки извънмерен стремеж, произвежда своята противоположност.

60. Прекалено многото сила, довежда към обратния резултат.

61. Мъдрият ръководител не формира събитието, но позволява на самия процес да се разгърне. Ако имаш някаква ситуация, която ти се струва сложна, представи си я, сам. Предоставена, сама на себе си, тя сама си се разрешава.

62. Мъдрият ръководител не блокира процеса на жестоката даденост и не заставя събитието да се развива, по определен път.

63. Не изпреварвай събитията. Позволи на процесът да се разгърне сам.

64. Мълчанието е велик източник на Сила.

65. Периодично напускай хората и се връщай към мълчание. Учи се да се връщаш, към самия себе си.

66. Мълчанието и ясното чувство за битието, са източници на всички ефективни действия.

67. Мълчанието и пустото пространство, създават твоето настроение. Това е твоето поле, на твоето битие. Силовото поле на Битието.

68. Стреми се да бъдеш високо заинтересован, от самия себе си. Това ще те научи на самоотверженост, спрямо другите.

69. Слушай, по-скоро леко, отколкото усърдно; остави усилията. Остави усилията, губени за вслушване, във всяка дума. Отиди в своето вътрешно мълчание и наблюдавай себе си. Тогава, в теб ще се открие възможност за ясно мислене.

70. Познай своите съкровени дълбини, и ти ще можеш да разговаряш с дълбините на другия.

71. Когато се освобождаваш от това, което не си, ти ставаш това, което си.

72.Когато се освобождаваш от това, което имаш, ти получаваш това, от което имаш нужда.

73. Когато усещаш себе си, най-много разрушен, знай, че се намираш в началото на периода на растеж.

74. Когато нищо не желаеш, най-много ще дойде, при теб.

75. Когато изоставиш опитите, да си внушаваш това и онова, ще станеш достатъчно внушителен.

76. Истинската способност за влияние не е основана на технически прийоми, или набор от действия. Намирай се в Битието, а не в правенето

77. Помни съкровената мъдрост: Отдай, за да достигнеш.

78. Прекомерните опити, водят до обратен резултат.

79. Намирай се в Битието, а не в правенето. използвай формулата: бъди – Прави – Създай. Ако ти искаш нещо да създадеш, попитай: „Какво съм длъжен да направя, за това, аз?“ Но не бързай да правиш; не повтаряй грешките на многото; на тези, които се опитват нещо да направят, суетейки се, но нищо не постигат. Отстъпи на още една крачка, към началото на формулата и отново попитай: „Какъв трябва да бъда, относно това, аз?“ И остани, в битието… По-нататък, всичко ще става само, без твоето участие. Ти ще получиш точен, конкретен резултат, именно за това, което ти си искал да създадеш. В това е ядрото на магията.

80. Този, който се намира; т.е. стои, в битието, нищо не трябва да прави, но всичко му бива направено [от други сили].

81. Знай, къде стоиш и знай, за какво стоиш. Това е твоята основа.

82. Човек не се отбранява и не напада. Неговото съприкосновение със Света е леко, почти неуловимо.

83. Проясни своята цел. Тогава ще можеш да я достигнеш, без суета.

84. Наблюдавай естествените процеси. Те обладават могъщество и сила, просто, защото съществуват. Движението на планетите, светлината на Слънцето, притеглянето на Земята. В съответствие, с тези принципи, работи и твоят организъм. Свободата настъпва, когато ти започваш да се подчиняваш, на естествения порядък. Свободата идва от подчинението. Помни, че ти също се явяваш част от естествения процес.

85. Когато пребиваваш, извън събитията, медитирай над въпросите: „Какво става“ и „Как става“.

86. Няма разлика между: „Какво става“ и „Как, това, става“.

87. Учи се да бъдеш роб, за да водиш другите.

88. Твоето влияние започва от теб и се разпростира далеч, като отражението във водата.

89. Оставай неутрален и не приемай ничия позиция.

90. Доверявай на това, което става, приемай това, което става. Доверявайки и приемайки, ти съхраняваш силата.

91. Формулата на властта – това е форма на управление. Изкуството на управление, се основава на постиженията на тази формула: Ако искаш да управляваш много хора, представи си, че управляваш малко. Стреми се – в голямото, да видиш малкото и управлявай него. Еднакви хора се управляват по-леко,отколкото хора, нямащи еднаква цел. Хора, имащи общ враг, се управляват по-лесно, отколкото имащи различни врагове. Разделяй голямото на малко количество и части. И ти също получи малкото. Прави, без усилия. Прави това, което би се разделило и само, без твоето участие. За да управляваш ефективно, прави хората еднакви. Но майсторството да правиш хората, еднакви, израства от умението да виждаш техните различия.

92. Бъди Стопанин, а не Гост. Стопанин е този, който разрешава, или не разрешава; позволява, или не позволява. Той не е този, който иска, но е този, от когото искат. Не е този, който се нуждае, а този от когото се нуждаят. Не е този, който идва, а този при когото идват, Гостът е този, който иска позволение да влезе, или да излезе. Той е този, който иска. Който се нуждае, Който идва, и който иска среща. Ако ти имаш уредена среща, старай се да я провеждаш, на твоя територия. Нека дойдат, при теб. Но ако ти се окажеш в позиция на Гост, размени си, ВЪТРЕШНО, мястото, със Стопанина. Много зависи от вътрешната позиция. Да бъдеш Стопанин, е вътрешна позиция, а не външна.

93. Спорещият, винаги е просещ. Негласно, той проси, към неговите аргументи да се отнесат заинтересовано. Затова спорещият е Гост.

94. Избягвай спора и не давай на Спорещия, да те въвлече. Не ставай Съучастник, на една глупост.

95. Този, който започва спор, се оказва в слаба позиция, защото, макар и негласно, той се явява Просител.

96. Мисли за тази Сила, която стои зад теб и тогава тази Сила, в действителност, ще стои зад теб.

97. Оставай безразличен, към всички съобщения. Не се уподобявай на царя, наказващ носителя на лоши известия. Силата е в безразличието. Тази Сила подчинява света.

98. Учи се да различаваш обратимото и необратимото и ти ще се научиш да владееш времето.

99. Нека, навреме, твои учители да станат: Мрак. В него няма нищо невъзможно за разглеждане. Гърмът не се предугажда. Кого ще удари и кого ще порази. Огънят. Близо е топло, но като приближиш изгаря. Учи се на непредсказуемост и недостъпност.

100. Твоят най-добър Учител е твоят Път. Не търси Учителя, Той е до теб. Неговото присъствие е тук. Струва си само да се отвориш и ще го видиш.

101. Различавай Пустото от Твърдото. Тази информация, на която можеш да вярваш. Този човек, на когото можеш да разчиташ. Обещание, което ще бъде изпълнено. Автомобил, който своевременно ще запали и тръгне. Разпореждане, което ще бъде изпълнено. Дума, която ще се чуе и разбере. Твърдото е това, което дава резултат. Пустото – това е недостоверна информация. Ненадежден съюзник. Отричащ се приятел. Ленив работник. Нечестив управител. Неизпълнено обещание. Взаимодействието между Твърдото и Пустото дава Пусто. Дядото дал внука си на чужди хора да го учат на занаят. Не го научили на занаят, а го накарали да работи за тях. Даже и лошо се отнасяли с него. И когато му станало съвсем тягостно, написал писмо на дядо си, да го върне обратно, но написал неправилно адреса. Такова писмо никога няма да стигне. Писмото – това е Твърдото, а адреса – Пустото. В резултат – Пусто. отделяй Твърдото от Пустото, вътре в себе си.

102. Стреми се да почувстваш своя път. Пътят е най-великият Мениджър.

103. Ако ти знаеш своя Път, то успехите и неуспехите, еднакво те издигат напред.

104. Ти не можеш да различаваш успехите, от неуспехите, докато не доживееш до утре.

105. Разбирането е над знанието.

106. Всеки от нас управлява света. Някой го прави лошо, а друг – добре. Детето управлява родителите, Работникът управлява Стопанина. Всички управляват всички. Всичко управлява всички.

107. Ако те помолят за нещо, а отговорна стъпка не искат да направят, знай, че не те молят, а само ти предлагат да го направиш.

108. Не се оплаквай. Не се страхувай. Не искай.

109. Миналото и Бъдещето се раждат в „Сега“.

110. Бог е Тук и Сега.

111. Научи се да казваш „не“.

112. Законите могат да се нарушават, само по необходимост.“

Превод: Гани Димитрова

ezoart.eu

Прочети…

„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“

„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ е израз, който се среща на няколко места в Новия Завет (в евангелията на Матей и Лука) и който на времето не просто не разбирах, но и много се възмущавах от явната елитарност и несправедливост, които виждах в него. Едва по-късно започнах да разбирам, че зад явното има и нещо скрито. Благодарение най-вече на трудовете на Юнг започнах да откривам в библейските текстове символния език, на който архетипите в колективното несъзнавано говорят. Но какво по-конкретно това означава за този израз? И каква е връзката му с психотерапията?

Волята за израстване

Тази връзка е проста – в работата си като психотерапевт съм свидетел на това, че хората реагират различно на терапевтичната ни работа. И тази разлика е се свежда до това, че докато едни се опитват да се измъкнат по някакъв начин от това, което иска да им каже страданието и да си останат същите, то други решават да платят емоционалната цена, която раждането на новото изисква, и, рано или късно, позитивните промени започват да се случват в живота им. Морган Скот Пек нарича това „волята за израстване“ и вижда в него основния фактор за ефективността на терапевтичната работа.

„Възможно е един човек да е много тежко болен и в същото време да има воля за израстване. В такъв случай обикновено се постига успех. От друга страна, човек, който е само леко разстроен – доколкото можем да определим психичното разстройство, но му липсва душевна воля, не ще помръдне и сантиметър от душевното си заболяване. Оттук стигам до убеждението, че волята на пациента да израсте, е решаващият фактор, определящ изхода на процеса като сполучлив или несполучлив. Този фактор обаче въобще не е възприет или разбран от съвременната психиатрична теория.“

Морган Скот Пек, Изкуството да бъдеш бог, 1 част, стр. 287

Но какво означава воля за израстване? И как така се оказва, че някои хора я имат, а други – не? Според Скот Пек „волята за израстване“ в същността си е явление, идентично с любовта, защото само хората, които наистина обичат, са хората, които израстват. Също така тя може да се свърже с тайнственото, защото хора с много тежко детство, лишени от родителска любов, могат много успешно се излекуват от травмите си, докато хора, които са получили много повече родителска любов от тях, въпреки това не откликват и на най-любящото отношение на психотерапевта. Това тайнство той нарича Божия благодат и вижда в нея тази „могъща сила, която е външна на съзнанието и която оперира чрез подсъзнанието и чрез други, различни от родителите хора, които могат истински да обичат, както и чрез допълнителни начини, които ние не разбираме.“ След което добавя, че дори и това не е достатъчен обяснителен принцип, защото тази благодат е достъпна за всеки.

„Защо тогава само някои хора израстват духовно въпреки обстоятелствата от тяхното детство, а други не? Аз съм убеден, че благодатта е достъпна за всеки, че всички сме еднакво обгърнати от любовта на Бога. Единственият отговор, който мога да дам, е, че повечето от нас предпочитат да не чуят призива и да отхвърлят неговата помощ. Думите на Христос: „Много са призвани, но малко са избрани“, аз ще ги перифразирам така: „Всички ние сме призвани от благодатта, но много малко от нас решават да откликнат на призива“.

същата книга, с. 288

Става ясно, че изразът „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“, няма нищо общо с елитарността и несправедливостта. Защото това, което ни прави избрани, не е някой друг, а ние самите с изборите, които правим. И този избор е прост – ако използваме езика на християнството, той е дали да поемем по Пътя към Голгота и да изпием до край горчивата чаша, или вместо това да се пазарим за цената, която трябва да платим, за да влезем в Царството Божие.

В моя професионален опит това, представено крайно опростено и схематично, изглежда така. При теб идва човек, пита те как да си помогне, как да реши проблема си, и ти му показваш Път, който носи решения. Той се съгласява с твоите аргументи, поглежда натам, но вижда, че това е труден, дълъг и самотен път, в който приемаш неизбежността на страданието в човешкия живот, поемаш отговорността за своя живот, да не обвиняваш никого, а да се вглеждаш в себе си, като търсиш онова, чийто ред за промяна, осъзнаване и развитие е дошъл. В най-добрия случай той разбира с ума си това, което му казваш, съгласява се с теб, и си отива. След това минава време, идва при теб отново и ти задава същия въпрос – как да си помогне и кой е Пътят. И говори така, сякаш не е имало предишна среща.

За мен това е смисълът на посланието „Защото мнозина са звани, а малцина избрани„. Всеки чува зова, но докато някои, които са докоснати от архетипа на Разрушителя и незбежността на страдането, предпочитат да се пазарят дали може да им се размине промяната и съпътстващата я жертва, други не се пазарят. Плащат цената. Пускат онова, в което са се вкопчили. Избират тесния път. И минават през иглените уши.

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.”Матей 7:13-14

„Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ Лука 18: 25.

Изглежда, че портата е тясна, за да може през нея да минат само онези, чиито ръце са празни – пуснали са всички привързаности и идентификации с нещата и явленията от света на преходното.

Вярност към собствения закон

Да си избран означава да си готов да поставиш Духа като посредник между света и себе си. Това не означава да се откажеш от светските си желания – това означава в ситуация на вътрешен конфликт, по-важни от тях да са твоите вътрешни ценности и готовността за развитие. Юнг нарича това „вярност към собствения закон“ и под това разбира „тази нагласа, каквато религиозният човек трябва да има към Бога.“ („За развитието на личността“, 296).

Според Юнг ние се развиваме, от една страна, под натиска на принудата, а от друга, по силата на осъзнатото морално задължение. Именно тези два фактора са в основата на развитието на личността ни. Докато първото не го избираме съзнателно, то второто е предмет на съзнателен морален избор. И в това е най-същественото, защото в него се крие ключът за това да станеш избран.

„Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малкото човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба…

Думите „Мнозина са звани, а малцина избрани (Матей, 11:14), тук са по-уместни от всякога, защото развитието на личността от нейните кълнове до пълно съзнание е дар и едновременно проклятие – неговото първо следствие е осъзнатото и неизбежно обособяване на индивида от неразграничимостта и неосъзнатостта на стадото. Това означава само едно – самота. Няма по-утешителна дума за случая. От тази самота няма да ни освободи нито успешната адаптация, нито безпрепятственото нагаждане към обкръжението, никакво семейство, никакво общество и никакви постове. Развитието на личността е щастие, което се заплаща скъпо. Онези, които най-много говорят за него, най-малко мислят за последствията, които са достатъчни, за да разтърсят из основи и които плашат по-слабите духове“. (К.Г. Юнг, „За развитието на личността“,293-294).

Пазарлъкът при хората, които вече са докоснати по един или друг начин от Разрушителя – чрез принудителна загуба на нещо от външния свят, болест, трудни взаимоотношения, или вътрешно безсилие като алкохолизъм или друго, се случва, защото не искат да пуснат това, в което са се вкопчили. Дори и с ума си да казват, „да, това е Пътят на Христос, който искам да следвам“, с една друга своя част те всъщност не искат това. Защото това е пътят на саможертвата. Това е пътят на страданието. Това е пътят, който води към разпятието и смъртта на земното.

Хората, които се пазарят, приличат на хора, които са „призовани“ от сполетялото ги страдание, т.е. налице е първото условие за развитието на личността им – натиска на принудата, но които не искат да направят осъзнатия морален избор да поемат по тесния път. Те само имитират, че откликват на призива. Искат възкресението, но не искат да преминат през разпятието. Искат новия живот, но не искат да пуснат стария. Целият този пазарлък е, защото не искат да платят цената. А тя е висока, защото и наградата е висока – на езика на християнството се нарича Царството божие, а на езика на аналитичната психология – „да заприличаш на Христос“, указвайки на този аспект в процеса на индивидуацията, който понякога се нарича „живот в Бога“ и който указва на алхимичния процес на превръщане на оловото в злато, когато пречистваме Духа от примесите на материята и одухотворяваме желанията си.

Една от целите на индивидуацията от втората половина на живота ни е и да ни подготви за края на живота ни, т.е. за смъртта. От изследванията на д-р Елизабет Кюблер Рос с умиращи знаем, че пазарлъкът е една от фазите, през които те преминават, преди да приемат факта на предстоящата си смърт. Започват с отричане, продължават с гняв и пазарене, след това следва депресията и се завършва с приемането, което е последната фаза, носеща покой и свобода. Пазарлъкът е по средата на този път към смъртта и по някаква причина някои хора по-дълго остават на тази фаза, а други дори никога не преминават отвъд нея. Очевидно това е резултатът от това да разполагаме със свободен избор – можем упорито да отричаме и изопачаваме неприятните факти, дори и да избодат очите ни. Онези, които решат обаче да погледнат фактите в очите като престанат да се съпротивляват и изкривяват истината, успяват да достигнат до фазата на депресията. А, както и преди съм писала в този сайт, представяйки теорията на психоаналитичката Мелани Клайн, депресивната позиция е по-напреднал етап в нашето развитие. Тя е такава, защото представлява адекватна реакция на неизбежните ограничения и загуби в живота ни като човешки същества. Ако си позволим да скърбим без да прибавяме към скръбта вторичните чувства на самосъжалението, след време преминаваме отвъд нея. И това отвъд е свободата.

„Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“

Ако продължим да използваме метафоричния език от притчите в Библията, Божието царство прилича на цар, който прави сватба на сина си и изпраща слугите си да повикат поканените на сватбата, но никой не идва, защото по-важни за тях се оказват воловете, нивата, женитбата. Царят се ядосва, защото поканените се оказват недостойни, и поръчва на слугите да ходят по кръстопътищата и да поканят всеки, когото намерят,(Матей, 89), или по стъгдите и улиците на града, където са бедните, маломощните, хромите и слепите (Лука, 14, 16-35).

„И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Евангелие на Лука, глава 14: 24-26

Евангелието на Лука говори с изразността на времето, когато е бил създаван този текст, и е адресирано към ума на тогавашния човек. Ако тълкуваме буквално това, което казва, ще сгрешим сериозно. Не само защото в дадения случай става дума за метафоричния език на притчите, но и защото буквалното мислене е характерно за най-ниските нива на психично здраве. Ако го тълкуваме обаче по един символен начин, който описва духовни процеси, смисълът е повече от ясен. Не става дума да се откажем буквално от семейството си, нито да го намразим. Става дума за това че по-важна от привързаността към семейството да стане „верността към собствения закон“, за който говори Юнг, и който е следване на повели от по-висш порядък, който сме склонни да наричаме Бог. Един друг психотерапевт – Дейвид Гордън, описва същия този конфликт между нас и привързаността към семейството като „страх от обичта към себе си“, и за повечето хора именно то е най-трудната част от пускането на вкопчването в нещата и явленията от света на преходното.

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина се дръзват да се впуснат в това приключение.“ (К.Г.Юнг, „За развитието на личността, 296, 298).

Така се връщаме обратно към въпроса в началото на тази статия – кой е този фактор, който кара някои хора под натиска на принудата да направят съзнателен избор да понесат своя кръст на живота, без да се оплакват и обвиняват, плащайки цената на личностното си развитие, а други да се пазарят, потъвайки обратно към старото и това, към което са привикнали? Очевидно и Юнг си е задавал същия този въпрос:

„Какво в крайна сметка кара някого да избере своя път и с това да се изтръгне като от мъгла от несъзнаваната идентичност с масата? Не може да е необходимостта, защото тя е еднаква за всички, но повечето търсят изход в конвенционалното. Не може и да е моралното решение, защото по правило хората избират нормата. Какво тогава е това, което толкова неумолимо ни тласка към необичайното?

И отговаря:

„Свикнали сме да го наричаме призвание – ирационален фактор, който съдбовно ни тласка към еманципиране от стадото и неговите отъпкани пътища…(„Развитието на личността“, 302)

Подобно на Скот Пек, и Юнг в своето търсене на обяснение защо едни хора се повлияват от психотерапията, а други не, стига до ирационален фактор. Макар че те му дават различни имена – „воля за израстване“, „призвание“, и двамата психиатри уточняват, че става дума не за избрани хора, а за съвсем обикновени хора, които имат готовността да поемат риска и усилието на личностното израстване. „Призванието или чувството, че си призван, не са прерогатив само на великите личности, а са присъщи и на обикновените и дори незначителни личности, под по-завоалирана и несъзнавана форма.“ („Развитието на личността“,302)

Простата логика на това да бъдеш сред избраните, е да направиш избора да носиш житейския си кръст с всичко онова, което този символ означава. Няма нищо друго. Както се казва по-горе в евангелието на Лука, „и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“. Да си избран не е въпрос на елитарност, а на способността да направиш по-трудния избор, да тръгнеш по тесния път. А какво стои в основата на индивидуалните различия, които карат някои хора да се пазарят с Живота повече от други, все още нямам отговор…/espirited.com

Автор: Камелия Хаджийска, Магистър по психология, Психотерапевт: психодрама– директор

Прочети…

Мъдростта на цар Соломон...

Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:

- Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?

Той се усмихнал и казал:
- Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.

- А какъв е смисълът на живота?

- Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Да бъдеш – това е велик дар от света. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен само по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.

- Но защо ни преследват нещастията?

- Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. А скръбта е плод на невежеството. Обвинявайки, вие губите сили, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.

- Как да преодолеем нещастията?

- Не се осъждайте. Защото вие сте божествени. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.

- Какъв е пътят към щастието?

- Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващи живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.

- Каква е тайната на изобилието?

- Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.

- Как да живеем в светлина?

- Пийте всеки миг от живота, защото неизживения живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от тъмнината в сърцето. Щастието – това е изгрева на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светлината. Просвещението е сияние на хиляди слънца. Блажени са гладните за светлина.

- Как да придобием хармония?

- Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

- Как да постигнем съвършенство в живота?

- Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.
Живейте в хармония! И просто бъдете себе си!

Прочети…

Илюзиите, които ни пречат да живеем ….

Автор: Роб Гонзалвес

Въображаемият свят винаги е очаровал човека. Фантазии, изкуство, ролеви игри за мнозина стават все по-важни от реалния живот.

Но дори и без такива крайности, ние често живеем в плен на илюзии. Животът започва с приказките. Израствайки, ние преставаме да вярване в приказките, но се увличаме от митове, привързваме се към стереотипи и предразсъдъци. Илюзиите перфектно се укрепват в съзнанието ни, и ние ставаме техни жертви. За да не попаднем такива капани, трябва да познаваме врага.

Какви са капаните, заложени в нашето съзнание?

1. Илюзия за опасност:

Всеки от нас може да си спомни страховити истории от арсенала на родители и възпитатели. Те постоянно предупреждават детето, като му внушават: “светът е срещу теб”. В училище пресирането се увеличава. Медиите не остават назад.
Опасностите, разбира се, съществуват, но е невъзможно да се предскажат. Страхът е плод на нашето въображение. Всичко, от което ни е страх, най-вероятно никога няма да се случи. Така че трябва ли ненужно да се стресираме?

2. Илюзията за страдание.

В нашия манталитет е заложена любовта към страдание, уважение към жертвоготовността. Ние намираме в това някакъв чар, ние страдаме по навик. С помощта на страданието може да се постигне съчувствие, то може да се превърне в инструмент за манипулация. Страданието - разкаяние помага да се избегне наказание. Ролята на жертвата е полезна за тези, които се страхуват от отговорност, които не могат да “създават” за себе си своя живот.
Помислете за това: устройва ли ви тази роля?

3. Илюзията за дълг и вина.

А чувството за дълг е най-старият инструмент за манипулиране на човека. Тук играта е на чувството на любов, благодарност, преданост, наличието на които е необходимо постоянно да се доказва. “Ние те отгледахме, сега нямаш право да ни напуснеш, ще трябва да се грижиш за нас.” “Ако ме обичаш, ти трябва да ми купиш това.” Ако човек не иска да се подчини на чувство за дълг, той бива обвиняван в безразличие, безчувственост, предателство. Формира се чувство за вина, срам.
Илюзията се заключава в това, че е невъзможно човек да се задължи с любов, уважение, грижа. Любовта – това е право, а не задължение, така че всички подобни обвинения са абсурдни.

4. Илюзията за ограничение.

От детството родителите ограничават децата в техните желания, децата постоянно чуват “не” и “не бива”. По този начин, възрастните предават на детето своята визия за живот: навсякъде има опасност, липса на доходи, необходимостта винаги да мислим какво ще кажат околните. Израствайки, човек вижда света като система с много ограничения.
Някой е недостатъчно красив, интелигентен, чаровен, някой няма достатъчно пари, талант, и т.н. По тези “причини” хората вече не вярват в себе си, отказвайки да мечтаят.

5. Илюзия за потребност.

В тази илюзия човек попада лесно и с удоволствие, а рекламата си върши работата. Човек престава да контролира своите желания. Появява се желанието да притежаваш нещо, на всяка цена. 90 % от нещата, които се рекламират, са напълно ненужни.

6. Илюзията за взаимно разбиране.

Ние сме свикнали да тълкуваме поведението на другия човек, в съответствие със собствените си идеи, с нашия опит. Ние постоянно несъзнателно претегляме всяка ситуация през себе си: как щях да се държа аз – и очакваме същото поведение от страна на другите. Ние не можем да знаем истинските мотиви на човешкото поведение – но ние мислим, че ги знаем. Дори една и съща дума за всеки един от нас има различни значения.

7. Илюзията за справедливост.

Много хора обичат да се борят за справедливост. Идеалът за справедливост винаги е привличал хората, но никога не е бил постиган. Мечтата за един съвършен, справедлив свят е илюзия. Това, което се счита за справедливо за едни, е несправедливо за други. А универсална справедливост не съществува, така както няма универсално за всички щастие. На ревностните борци за истина трябва често да се напомня: светът е такъв, какъвто е, реалността и идеала почти никога не съвпадат.

8. Илюзията за щастие и идеалната любов.

Тази илюзия е мечтата за илюзорно щастие, което изглежда близо, но винаги ни се изплъзва. Ние се изравняваме с него, чакаме, вярваме в светлото бъдеще, без да се радваме на настоящето. Така минава живота ни - в преследване. За формирането на този мит работят приказки, филми и реклама. Ние отъждествяваме щастието с някакви външни атрибути, които могат да наследят, купуват, спечелят. А щастието – това е едно вътрешно чувство, хармония със себе си. А нещастни се правим сами: желаем ненужното и невъзможното, а след това страдаме от факта, че не можем да го получим.

Това са илюзии, създадени от нашия същия ум. Познавайки лицето на врага, е напълно възможно да се избегне срещата с него. Изборът е ваш: да попаднете в капана на стереотипите на съзнанието или да се отървете от тази зависимост.

Прочети…

Притча за Екскурзията на твоя живот

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
- А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
- Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
- А това пък какво е? – учудил се човекът.
- Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
- А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
- В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
- Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
- Благодаря – усмихнал се гостът.
- Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
- Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
- О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата - но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
- Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
- Всъщност, не... – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
- Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва - всеки миг и всяка стъпка от него!

Прочети…

Вярвайте в себе си и резултатите сами ще ви намерят!

Започнете ли веднъж да вярвате в себе си, положителните резултати не закъсняват. Задейства се ефектът на доминото. Това се случва независимо дали се опитвате да отслабнете, да започнете бизнес, или просто да сте по-щастливи в живота.

Ето осем неща, които се случват, когато започнете да вярвате в себе си:

1. По-малко съдите другите

Присъдите и негативната енергия отразяват човека, който ги дава, а не този, който ги получава. Хората, които прекарват много време в съдене на другите, обикновено прекарват доста малко време в работа върху себе си. Когато вложите енергията си в своя собствен живот и избори, спирате да се фокусирате върху всички останали. Пътят към истинската вяра в себе си е постлан с познание и приемане на себе си, заедно с недостатъците. Това пътешествие ви прави по-състрадателни и по-наясно, че другите също може да изминават път, който не виждате.

2. Можете да правите повече неща

Най-голямото извинение на хората за това, че не правят това, което искат или от което имат нужда, е „нямам достатъчно време“.
И въпреки това всяко човешко същество на планетата има едно и също количество часове в рамките на деня. Времето е константа, а не променлива. За щастие, макар и времето да не може да се промени, вие можете. Липсата на самоувереност се проявява като страх и перфекционизъм. Въпреки това можете да започнете да изграждате самоувереността си във всеки един момент. Вярата в себе си не изисква големи инвестиции и е много освобождаваща, като умствено, така и физически. Както казваше Хенри Форд, „Дали си мислиш, че можеш, или си мислиш, че не можеш... и в двата случая си прав.“

3. Вдъхновявате другите да вярват във вас

Истински уверените хора са вдъхновяващи. Когато истински вярваш в себе си, силата да влияеш е в твои ръце. Другите ще искат да те подпомогнат в усилията ти. Това е особено важно, ако сте решили да започнете бизнес, или започвате каквото и да било начинание, което изисква подкрепа.

4. Приемате критиката по-обективно

Никой не обича да му казват, че не се справя добре с нещо. Най-успешните хора са тези, които могат да се възползват от обратната връзка, да отсеят валидното в нея и да направят нужните корекции. Вярата в себе си дава по-солидна емоционална основа. Тя ви позволява да подходите рационално към информацията и към нейния източник. Няма да бъдете наранени толкова лесно, защото ще имате възможност да изолирате негативните намерения. Ако в това, което ви казват, има истина, вие ще бъдете достатъчно уверени, за да я приемете с благодарност и да я вкарате в действие, което ще ви бъде от полза.

5. Превръщате постоянството в сила

Всеки минава през трудни периоди. Но докато падането е нещо универсално, способността да се изправиш и да продължиш е индивидуална. Да вярваш в себе си не значи да си съвършен и всемогъщ. Значи да вярваш в способността си да се справиш с проблемите и да продължиш напред. Уверените хора очакват неравности по пътя. Те знаят, че тези препъни-камъни или ще ги научат на нещо, ще ги направят по-силни, или ще ги изстрелят на неочаквано място. Вярвайте в себе си и продължавайте напред.

6. Привличате чудеса

Вярата в себе си е извор на положителна енергия. Когато започнете да вярвате в себе си, ще видите, че много неща се случват така, както искате. Това не е въпрос на сляпа вяра или късмет, а начинът, по който естествено се случват нещата. Това е съзнанието, че правите каквото трябва, за да създадете възможно най-добрия резултат.

7. Ставате по-дисциплинирани

Дълбоката вътрешна вяра в себе си непременно води до създаването на по-добри навици във всекидневието. Не искате да разочаровате себе си. Да се приемаш и да вярваш в себе си дава голяма сила. С голямата сила идва и по-голяма отговорност. Вече не можете да вините другите или да чакате външни сили да направят нещата вместо вас. Хората, които имат дълбока вътрешна вяра в себе си обикновено успяват да развият добри външни стратегии.

8. Вашият потенциал за успех нараства експоненциално

Да достигнеш до истинската вътрешна самоувереност е като да откриеш океан. Когато за първи път опиташ водата, може да се почустваш некомфортно. След първия успех обаче първоначалното колебание се стопява и вълнението започва да ви завладява. В крайна сметка се превръщате в кораб с неограничен потенциал, нетърпелив да види какво следва. Пътешествието на всеки може да е различно, но излезете ли веднъж в открито море, възможностите са безкрайни./obekti.bg

Прочети…

Защо е нужно да пуснем и как да продължим нататък?

Илюстрация: creu.ru

Тръгвайте си навреме. За вкъщи – дори и никой да не ви чака там. От купона - без „последната чашка“. От неуместните връзки. От глупавите навици. От депресията и мрачните мисли. От тежките спомени. От хората, които ви скапват. Или от човека до вас.

Не чакайте момента, в който ви притискат обстоятелствата, в който сте принудени да взимате решение при неизгодни за вас условия, когато сте притиснати от обществени нагласи, когато се отдалечавате от вашите истински и искрени жизнени мотиви и се опитвате нещо да „спасите“...

Ако вече не сте способни по някаква причина да дадете един на друг това, с което да се чувствате добре, не лишавайте другия от опитите и надеждата да намери това нещо в други отношения или в самия себе си. Не отнемайте на другите шанса да бъдат щастливи по начин, по който те го разбират. Защото всеки от нас се намира в своята точка на еволюция, движи се в своя ритъм, излъчва на своя честота и получава свой собствен опит.

И ако вие сте в резонанс с някого – вие сте се открили един друг и танцувате общ танц. Ако пък сте в продължителен дисонанс – то вземете опита от връзката, подпишете се под него, благодарете и... си тръгнете навреме.

Тръгвайте си навреме, не оставяйте дълбоки белези в живота си, не заразявайте душата си с ненаситния вирус на вината, която упорито ви отблъсква от вашия уникален и единствен живот.

Ценете живота си повече отколкото другите го ценят. Тръгнете си навреме, ако някой поставя своя живот над вашия. Никой не е дошъл на този свят, за да лежи на жертвен олтар. Животът не е даден на човек, за да принася в жертва най-великия дар – самият живот и способността да обича.

Лесно е да изгубиш себе си, да се претопиш в нечий чужд живот и в нечия друга реалност. Трудното е да намериш себе си. Само ние можем да определим мярката за себе си и да допуснем нейното използване. Да жертвате себе си или да отдадете своя живот участвайки в нечий друг, са напразно изгубени сили.

Всички отношения са плодотворни, когато в тях има обмен, взаимодействие, възвращаемост. Това е танц между двама. Но ако вече сте започнали да си настъпвате краката до болка, трябва да прекратите този танц, да заличите раните и да започнете нов, по-красив. Най-добре с нов партньор. И това се отнася за всички взаимоотношения – семейни, бизнес, приятелски.

Научете се да си тръгвате навреме както в рамките на създадената ситуация, така и от самите ситуации и обстоятелства в живота ви. Вие винаги знаете кога е настъпил този момент. Доверявайте се на себе си, не се убеждавайте, не лъжете себе си и другите.

Няма лоши хора, както понякога ни се иска да вярваме. Просто има хора, които са различни от нас. И в свещенодействието, наречено живот, няма друга отговорност освен пред самите нас.

Всичко, което се случва в живота ни, всичко, което се случва около нас се случва с нашето разрешение. Ние позволяваме животът да бъде такъв, какъвто е. Ние позволяваме сивите нюанси да преобладават в него, ние допускаме страха... ние позволяваме да бъдем аутсайдери в собствения си живот.

Огледайте се, може би е време да си тръгнете от всичко това. Трудно е, но е важно. Тръгнете си навреме от оценките и мнението на другите, обърнете се към себе си. Не търсете вашата опорна точка в другите. Тя не е там! Както няма щастие в някой или нещо, ако го няма във вас самите. В края на краищата само така можете да преобърнете целия си свят.

Тръгнете си навреме от илюзиите и натрапчивите страхове, но продължете да мечтаете, да опитвате и да се движите напред. Не се страхувайте от грешките – все пак сте опитали. Не се страхувайте от реакциите на другите – така или иначе не можете да ги предвидите, докато не направите това, което сте намислили. Просто се движете напред!

Истината е проста – всичко се случва навреме. Даже чудесата. Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя и на нечий чужд живот.

Източник: slovomiru.com Превод Gnezdoto

Прочети…

Пъзелът на Правилата на живота

"Не знам как да бъда щастлив. В моето училище не ни учеха на това." - Ашли Брилиант

Засега училището не се занимава с личностното развитие на децата. Надявам се някой ден фокусът на образованието да се премести от заучаването на информация към личностното и духовното развитие на малките герои.

Факт е, че има много хора със солидно образование, които не са емоционално и духовно осъзнати, което им пречи да бъдат щастливи. Дипломите не ни правят по-добри и не ни дават отговори на най-важните въпроси в живота ни.

Личностното развитие на детето засега е отговорност най-вече на родителите. Въпреки че повечето от тях не са били научени как да работят за собственото си личностно развитие.

Цял живот се опитваме да сглобим пъзела от правилата на живота. А мъдрите хора от векове назад са ни завещали своите прозрения. В училище се изучават само малка част от книгите, които съдържат философията на живота.

Децата ни трябва да имат достъп до тези прозрения, за да ги надграждат, а не да започват от нулата. Родителите, които четат и осъзнато се стремят към личностно развитие, дават шанс на децата си да тръгнат по пътя на личната си еволюция от едно по-високо ниво.

Кои са важните уроци, които детето ни няма да научи в училище и на които би трябвало да го научим ние, родителите?

1. Да изгради своя ценностна система и житейска философия

За да се чувства силно и уверено, детето има нужда от своя система от ценности, приоритети и принципи, които ще станат вътрешната опора за неговите житейски избори. Мъдрият родител използва всяка ситуация да научи детето си да се справя с живота, да взима решения, да поема рискове, да извлича поуки.

2. Да обича себе си и да цени своята уникалност

Когато детето развие любов към себе си, поема отговорност за здравето си, за тялото и душата си. Тогава то самò избира да се храни здравословно, да спортува, да се грижи за външността си, да работи за личностното си развитие. Да се предпазва в рискови ситуации. Не защото трябва да прави всичко това, а защото иска.

3. Да развие емоционална интелигентност (осъзнатост)

Децата усилено търсят отговори на всичко, което им се случва, имат нужда някой да им обясни трудните и объркани човешки взаимоотношения, противоречивите чувства и емоции.

Как да помогнем на детето да развие емоционална осъзнатост?

- Като разговаряме често за човешките взаимоотношения и коментираме различни ситуации.

- Като търсим заедно отговори на въпросите, които ни вълнуват.

- Като споделяме и обясняваме на детето чувствата си и го предразполагаме то също да споделя.

- Като уважаваме правото на детето на всякакви чувства и емоции, включително и негативни.

- Като го поощряваме да чете стойностни книги.

- Като поощряваме творческите му занимания.

4. Да поеме отговорност за живота си

За да бъде детето ни успешна личност, е важно да поеме отговорност за живота си и да предвижда последствията от действията си, да поема разумни рискове и да се пази от неразумните. Това би било възможно само ако детето е развило самоуважение и си е повярвало, че може да преценява правилно ситуациите.

5. Да се развива съзнателно като личност, да следва мечтите си

Малките герои имат нужда да повярват, че мечтите се сбъдват. Ако детето ви силно мечтае за нещо – пътешествие, кученце или колело, помогнете му да сбъдне мечтата си. Когато се убеди, че мечтите се сбъдват, ще ги преследва още по-упорито и ентусиазирано, ще си поставя все по-високи цели, а всяка нова цел ще е ново стъпало в личностното му развитие.

6. Да не е зависимо от мнението на другите

Основният критерий при подбора на хора, с които да общуваме, би трябвало да бъде дали те са подкрепящи и вдъхновяващи или осъждащи и обезкуражаващи. Много е важно да научим детето си да отстоява границите на личното си пространство, да не позволява да бъде манипулирано, да не се страхува да казва "не" дори и на авторитети.

7. Да преодолява страховете си

Често ние, родителите, сме изпълнени със страхове, които предаваме на децата си несъзнателно. Първата стъпка, за да помогнем на децата си, е да се справим със собствените си страхове. Страховете ни обикновено са следствие по-скоро на определени негативни убеждения, отколкото на реални факти и обстоятелства.

8. Да се учи от грешките

Когато греши, вместо наказание и осъждане детето има нужда от разбиране и подкрепа, от добронамерен разговор, в който родителят да му помогне да анализира и разбере причините, последствията урока от грешката.

9. Да вижда в промените добрите възможности

Ако научим детето си да живее в очакване да му се случват все по-хубави и интересни неща, то ще бъде отворено към възможностите, които животът му предлага. Няма да се страхува да излезе от зоната си на комфорт, няма да се притеснява от нови обстоятелства, нови хора, нови дейности.

10. Да реагира спокойно в трудни ситуации

Всеки път, когато ни се струва, че децата ни действат твърде бавно, трябва да сме наясно, че всъщност ние сме бързащите. Децата ни учат на търпение. Тяхната бавност скорост е много по-естествена и здравословна от нашата припряност.

11. Да бъде толерантно към себе си и към другите

Да си толерантен към другите означава да уважаваш различността и достойнствата на другите, дори когато те имат съвсем различна ценностна система и визия за живота.

В същото време е важно децата ни да разберат, че да си толерантен не означава да общуваш насила с хора, които не харесваш, да правиш компромиси със себе си, да се страхуваш да изразиш различно мнение.

12. Да създава приятелства и да ги цени

Приятелствата са един от най-важните фактори за личностното ни развитие и душевна хармония. Приятелите ни дават другата гледна точка, която разширява нашата. По този начин ни помагат да се развиваме, да израстваме.

13. Да се научи да общува с другия пол

Най доброто, което можем да направим, е да говорим с детето за любовта от най-ранна възраст – спонтанно и непринудено, винаги, когато има повод. Постепенно с порастването на детето естествено ще възникне подходяща ситуация, в която да си поговорим и за секса.
Най-често срещаните родителски грешки, свързани с първите любовни преживявания на децата са:

- дистанцираност или отсъствие от страна на бащата;

- прекалено обгрижващо и контролиращо отношение от страна на майката;

- забрани за общуване с другия пол заради предразсъдъци и негативни убеждения на родителите;

- липса на разговори за любовта и секса, заобикаляне на тези теми.

- осъждащо отношение към първите връзки на децата;

- внушаване на страхове и негативни убеждения за любовта и секса;

- липса на подход, който да предразположи децата да споделят.

14. Да влага творчество и любов във всичко, което прави

Всяка дейност може да се превърне в удоволствие, ако вложим любов, ако има вдъхновение и ентусиазъм. Малките герои обичат да правят всичко по свой начин, да експериментират. Любопитството им към самия живот ги прави неуморими ентусиасти и откриватели.

15. Да развие чувството си за хумор

Хуморът е комбинация от творчество, интелект и мъдрост и е най-добрият начин да трансформираме негативната енергия в позитивна.
Как да поощряваме чувството за хумор у децата:

- като развиваме своето чувство за хумор, като търсим съзнателно забавна гледна точка на всичко, което ни се случва;

- като се срещаме с повече хора с добро чувство за хумор;

- като гледаме заедно комедии;

- като си разказваме вицове, когато сме заедно;

- като поощряваме детето да чете забавни хумористични книги;

- като посещаваме хумористични театрални постановки.

16. Да живее в хармония с природата

Отношението на децата ни към природата и света е важна част от тяхната житейска философия. Всяко дете има нужда колкото е възможно повече да бъде близо до природата, да играе навън, да пътува до нови места, да опознава света, да се катери по планини, да плува в морета, да общува с животни.

Откъс от книгата "Всяко дете е герой" на Стела Даскалова

Източник: Gnezdoto.net

Прочети…

Луиз Хей – 11 мощни мисли за живот ( за всякакви обстоятелства)

1. Вярвам в себе си Във всеки от нас има място, където сме изцяло свързани с безпределната мъдрост на Вселената. Там са всички отговори на всички въпроси, които ще зададем някога. Научете се да вярвате на вътрешния си глас.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Докато се занимавам с делничните си задачи, вслушвам се в напътствията на вътрешния си глас. Интуицията ми винаги е на моя страна. Вярвам, че тя винаги е с мен. Аз съм в безопасност.

2. Вярвам на мъдростта в себе си Във всеки от нас има място, където сме изцяло свързани с безпределната мъдрост на Вселената. Там са всички отговори на всички въпроси, които ще зададем някога. Научете се да вярвате на вътрешния си глас. УТВЪРЖДЕНИЕ: Докато се занимавам с делничните си задачи, вслушвам се в напътствията на вътрешния си глас. Интуицията ми винаги е на моя страна. Вярвам, че тя винаги е с мен. Аз съм в безопасност.

3. Силата винаги е в настоящия момент Колкото и отдавна да имате някакъв проблем, можете да започнете да променяте нещата в този момент. Защото когато променяте мисленето си, променя се вашият Живот. УТВЪРЖДЕНИЕ: Миналото е отминало и свършено и няма власт над мен. Мога от този миг нататък да бъда свободна. Днешните мисли творят бъдещето ми. Аз командвам тук. Вземам си обратно силата. В безопасност съм и съм свободна.

4. Това е само мисъл, а мисълта може да се промени Най-страховитите събития, които можем да си представим, са само мисли и нищо повече. Лесно можем да решим да не се плашим по такъв начин. Мислите трябва да бъдат най-добрите ни приятели; да оформят позитивно нашия свят. Успокояващи, любещи, приятелски, забавни мисли. Мисли на мъдрост и подем. УТВЪРЖДЕНИЕ: Не ме ограничава никакво мислене от миналото. Подбирам внимателно мислите си. Винаги имам нови прозрения и нови начини, по които да гледам на света. Искам да се променям и да израствам.

5. Вина не съществува Ако се поставим за малко на мястото на друг човек, ще разберем защо той се държи по определен начин. Всички се раждаме прекрасни, изцяло открити и доверчиви към Живота, пълни със самочувствие и себеуважение. Ако вече не сме такива, значи някъде някой ни е научил така. Можем да се научим от негативността. УТВЪРЖДЕНИЕ: Освобождавам се от нуждата да виня когото и да е, включително и себе си. Всички правим най-доброто, на което сме способни, с мъдростта, знанието и съзнанието, които имаме.

6. Обичам живота Всяка сутрин, когато се събудя, изживявам още един чудесен ден - ден, който не прилича на никой предишен. Той има своите неповторими преживявания. Щастлива съм, че съм жива. УТВЪРЖДЕНИЕ: Мое изконно право е да живея пълно и свободно. Давам на Живота точно каквото искам той да ми даде. Щастлива съм, че съм жива. Обичам Живота!

7. Миналото е свършено Не мога да се върна назад, освен в ума си. Ако поискам, мога да преиграя вчерашния ден. Но това отнема ценни мигове от днешния - а веднъж отидат ли си, те не могат да бъдат върнати. Затова оставям вчерашния ден в миналото и насочвам цялото си внимание към днешния. Това е моят неповторим миг и аз му се наслаждавам. УТВЪРЖДЕНИЕ: Днес е нов ден, не изживяван никога преди. Живея в Настоящето и се наслаждавам на всеки миг.

8. Разделям се с критичността Хората, които са самодоволни и склонни да съдят другите, най-силно ненавиждат себе си. Тъй като отказват да се променят, те сочат с пръст всички останали. Виждат грешки навсякъде. Понеже са толкова критични, привличат към себе си много достойни за критика неща. Едно от най-важните решения, които можем да вземем за духовното си израстване, е да се освободим изцяло от всякаква критичност - към другите и най-вече към себе си. Винаги имаме избор да мислим добри, лоши или неутрални мисли. Колкото повече са добрите и любещите мисли, толкова повече доброта и любов ще привличаме в живота си. УТВЪРЖДЕНИЕ: Излъчвам само каквото бих искала да получавам в отговор. Любовта и приемането на другите винаги се връщат отразени при мен.

9. Животът ме подкрепя Когато следвате законите на живота, той щедро ще ви подкрепя. УТВЪРЖДЕНИЕ: Животът ме е създал, за да се осъществя. Аз вярвам на Живота и той винаги е с мен, на всяка крачка. Аз съм в безопасност.

10. Бъдещето ми е прекрасно Бъдещето ни винаги съответства на сегашните ни мисли. Това, което мислим и казваме сега, твори нашето бъдеще. Мислете хубави мисли и ще имате прекрасно бъдеще. УТВЪРЖДЕНИЕ: Сега живея в безпределна любов, светлина и радост. Всичко в моя свят е наред.

11. Отварям нови врати в живота Крачейки по коридора на Живота, от двете ми страни се редят врати. Зад всяка от тях се крие ново преживяване. Колкото повече изчиствам негативните мисловни навици от ума си, толкова повече намирам врати, които водят само до хубави преживявания. Яснотата на мислите ми носи най-доброто, което Животът може да ми даде. УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се радвам на всичко, което имам, и знам, че винаги ме очакват нови преживявания. Посрещам новото с отворени обятия. Вярвам, че Животът е чудесен.

Прочети…

Правенето на кино е като риболова. Аз чакам своята голяма риба ~ Дейвид ЛИНЧ

Дейвид ЛИНЧ

На 20 януари култовият режисьор Дейвид Линч навършва 70 години. Стилът му е лесно разпознаваем, защото е неповторим – „Човекът слон“,“ Дюн“, „Синьо кадифе“, „Диво сърце“, „Изгубената магистрала“, „Мълхоланд Драйв“ са част от филмите, които го превръщат в икона на съвременното кино, чрез таланта да представя абсурдността и противоречията в заобикалящата ни действителност. Сериалът „Туйн Пийкс“ направи името му известно по целия свят, а тази година се очаква завръщането му с нови девет епизода – 25 години по-късно. От странен по-странен, без никакви ограничения и задръжки, Дейвид Линч знае как да ни плаши със своите обсесии.

Злото е съществувало винаги, но то е било балансирано с доброто, когато живота е течал по-бавно. А сега медиите изливат на хората толкова много, че те не могат вече да се справят.
Абсолютното изживяване в живота е, когато мозъкът е ангажиран

Абсолютното изживяване в живота е, когато мозъкът е ангажиран. Нарича се "пълна мозъчна обвързаност" и това е наистина нещо много важно. Защото по принцип се активира само малка част от мозъка. Например, ползваш едва 10%, и приемаш, че е в реда на нещата. Но ако използваш всичкия капацитет на мозъка, това е нещо съвсем друго. Това е сакрално преживяване.

Господи, колко му е било трудно на Айнщайн да живее, обкръжен само от идиоти.

Не мисля, че хората приемат простия факт, че в живота няма смисъл. Мисля че заради това на хората им е ужасно неуютно.

Винаги съм твърдял, че хората са детективи - наблюдаваме света и откриваме, осмисляме нещата в него. Осланяме се на онзи вътрешен глас, който ни напътства. Но днес вътре в нас е тихо, защото отвън има твърде много шум, който заглушава същественото.

Дейвид ЛИНЧ

Човечеството не е създадено да страда. Блаженството е нашата природа. Ние сме създадени, за да бъдем щастливи. Напълно възможно е да преливаш от щастие. Истинско, дълбоко блаженство, пълна осъзнатост, щастие от самото правене на нещата.
Започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията

Гневът, депресията и мъката са красиви неща като сюжет на филм, но за един творец или автор на филми са като отрова. Те са като усмирителна риза за творческия дух. Потънете ли в тях, едва събирате сили да станете от леглото, да не говорим за това, че не е възможно да почувствате прилив на идея. За да създавате, трябва да имате пълна яснота и да можете да улавяте динамиката.

Започнах да опознавам нещата не чрез разума и интелекта, а чрез интуицията. Киното е език, който може да описва големи и абстрактни неща. И понеже не съм добър с думите киното стана мое спасение. Защото в него има не само диалози, но и музика, звукови ефекти и най-вече прекрасни картини. Всичко е отворено към интерпретация. Всеки филм е специфичен. Прекрасно е да видиш нещо и да го доизмислиш с ума си. Както е с филмите, така е и с любовта. Нещата са вълнуващи, когато има абстракции.

Има една поговорка: „Светът, това си ти". Можеш да сложиш очила с мръсни тъмнозелени стъкла и това ще е светът за теб. Или можеш да се гмурнеш в себе си и да усетиш безкрания океан от чисто блаженство, осъзнатост, креативност, интелигентност, всички тези прекрасни неща, и да сложиш розовите очила. Така ще изглежда светът за теб. И всичко става по-приятно.

Светът е объркан, следователно и филмите трябва да бъдат такива. Хората се боят от онова, което не разбират. Когато го опознаят по-добре чрез медитацията или чрез интуицията си, гледайки един филм, се доближават до него. И стават много по-силни и самоуверени. Това искам да постигна с моите така наречени екранни кошмари, които създавам с интуиция много повече, отколкото с разум.

Харесва ми идеята за продължаващата история. А и в момента телевизията е по-интересна от киното. Изглежда, че артхаусът минава през кабела.
Денят, в който хванете идея, в която да се влюбите дори и идеята да е малка - този ден е красив

Дейвид ЛИНЧ

Холивуд е неизчерпаем източник на митология. И винаги е свързан с много надежда. Хората вярват, че като отидат в него ще открият начин за реализация или ще станат известни. Ето защо са толкова многобройни пристигащите там, също както онези, които са привлечени от Лас Вегас и перспективата за голям удар. Но много малко от тях успяват.

Дори с малко пари е възможно да намериш начин да направиш нещата. Така че бъди верен на идеята и не позволявай на никой да се меси в нея. Трябва да имаш последно мнение и тотална творческа свобода. Ако нямаш последната дума или творческа свобода, има ли смисъл да правиш нещо?

Днес, в ерата на науката, личните мнения нямат значение. Чрез изследвания може да се провери истинността на всяко твърдение.

Денят, в който хванете идея, в която да се влюбите дори и идеята да е малка - този ден е красив.

Медитацията отваря "вратите" на съзнанието до най-дълбоките нива на живота. Лесно е и без усилия с тази трансцедентална медитация да достигнеш до чистото щастие, чистото съзнание, до креативността, до информираната образованост. Този океан от мисли - източник на съзнанието, е основа на чувствителността. Можеш да го изживееш като се потопиш в него. Като го изживееш, ти го отглеждаш, възпитаваш го в теб. Разширяваш съзнанието си, разпростираш позитивните ценности и негативността изчезва. Напрежението, стресът, депресивността, страховете се изпаряват. Работиш в по-голяма свобода, идеите имат възможност да се разгърнат много по-свободно, когато негативността изчезне. Тежестта се изпарява. Вътрешното щастие, креативността, интелигентността, енергията се увеличават. Животът става по-добър, по-добър и по-добър.

Неудобно ми е да говоря за смисъла и значението във филмите си. Не е добре да знаеш много за това какво означават нещата. Защото значението е много лично нещо, смисълът за мен е различен от смисъла за който и да било друг.

Политиците са на повърхността на живота. Политиката е жълто листо, което политиците се опитват да представят като зелено. Опитът на градинаря не го кара да се тревожи за листата, а за корените на дървото, които са най-дълбокото и вътрешно ниво на живота. По този начин цялото дърво достига до завършеност, до съвършеност.

Ето какво е най-ужасното в съвременният свят: хората мислят, че героите на телевизионните новини умират без болка и без кръв.

Интернет е добър заради това, че е съумял да събере огромно количество хора на едно място. Но той не може да им даде усещане за единство.

Захарта ми дава щастие и ме вдъхновява. Аз имам тежка захарна зависимост. Наричам я "гранулирано щастие".

Дори лошото кафе е по-добро от липсата на кафе изобщо.

Ние смятаме, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, но в действителност само губим въображение. Детето възприема света като вълшебство. Разбира се, аз имах обичайни страхове, като например, преди отиването в училище, но те бяха както при всички, така че ми се струват съвършено нормално.

Това от което се нуждаем са идеи, това е единственото нещо от което се нуждаем.
Правенето на кино е като риболова. Аз чакам своята голяма риба.

Идеите ми идват на фрагменти. Все едно, че в другата стая има напълно нареден пъзел, но в моята стая парчетата от пъзела идват един по един. И първото парче от него е просто един къс, но въпреки това аз се влюбвам в този отломък, защото той носи обещанието за нещо повече. Запазвам го, записвам го, после си казвам, че да имаш първото парче, означава, че на въдицата ти виси голяма стръв. С нея хващаш все по-сочни и по-пищни парчета, които идват да спасят предишните.

За мен винаги е било важно да правиш това, в което вярваш. И да го правиш по възможно най-добрия начин. И след това просто чакаш да видиш как ще го прегърне светът.

Правенето на кино е като риболова. Аз чакам своята голяма риба.

Снимки ~ theguardian.com, mubi.com, gamebreaker.tv,weekendnotes.com,independent.co.uk

webstage.bg

Прочети…