вторник, 10 януари 2017 г.

Квантова психология - Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства подобно на паяжина




Квантова психология - Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства подобно на паяжина

Защо е важно какво мислим? Защо е важно да се стремим към осъзнаване? Защо трябва да излезем от матриците на ежедневието и възприятията?

Ние не вярваме на това, което виждаме. Ние виждаме това, в което вярваме. Казано по-просто актът на наблюдение, това е акт на сътворение. Наблюдението – това не е да гледаш нещо отстрани, ние просто създаваме проекция на мислите си за това, което наблюдаваме. И тези проекции действат според нашите предположения. В момента, в който започваме да наблюдаваме нещо, ние имаме някакво предположение. И това предположение е нашето убеждение, нашата вяра. По този начин наблюденията се основават на убеждения. На квантово ниво реалността е там по предположение на наблюдателя. Всичко във Вселената се определя от нас самите.

Подсъзнателните мисли са еквивалентни на субатомните частици

Ние не се занимаваме с физическата реалност, както ни се струва на макроскопично ниво, а с енергия и информация. Тук се занимаваме не с частици, а с полета. На тези полета съзнанието и енергията леко си взаимодействат, докато на външни нива те се възприемат отделно. Тази дълбока връзка между съзнанието и материята е била скрита за нас.

Единното поле съединява атомите и чувствата, хората и предметите. Нашите вътрешни чувства изменят възприятията като външно състояние на материята на субатомно ниво. Все едно разглеждаме две страни на един медал: едно и също пространство обединява двете понятия. Тези полета или облаци, се държат заедно като струни (теория на струните- предполага, че основната единица на материята е микроскопична струна, а не точка и, че възможните взаимодействия на материята представляват сливане или разцепване на тези струни). Те са пълни с информация за живот. И колкото вървим по-нататък, толкова повече откриваме психофизическата и физико-емоционалната реалност. Нашите несъзнателни нива са обединени с предметите около нас, защото те са разположени в едно поле.

Всички наши вярвания се отпечатват през целия ни живот и се обединяват като форма на нашето програмиране. Но тук е и проблемът - голяма част от мисловния процес и системата от убеждения се осъществяват несъзнателно. Поради тази причина ние сме блокирани от възприемането на дълбока връзка извън матрицата.

Матрицата е илюзията за разделянето на телата според твърдостта, в която попадаме при наблюдение, а зад нея се крие истинската реалност.

Алберт Айнщайн ни показа, че възприеманата твърдост е мираж. Която и да е физическа материя около нас се получава от честотата на вибрациите на енергията, а като се изменя честотата на вибрациите, може да се измени структурата на материята.

Много от нас са затворени в матрицата, убедени, че видимото е отделно от нас. Но на едно дълбоко ниво в мозъка ние работим на това субатомно подсъзнателно ниво. Субатомната частица е елементарна или съставна частица, по-малка от атома.

Какво създаваме ние без да осъзнаваме?

Несъзнателно ние създаваме нежелани резултати, демонстрираме скрити желания. Това, за което не бихме искали да си спомняме. Забили сме се в шаблони, в програми. Индивидуални програми, които ни вкарват в усещане за изолираност и изключителност. Доказано е, че като възрастни ние живеем по същите шаблони, които сме възприели в детството си. Нещо от рода на кармата.

Същността на проблема при наблюдение е в това, че наблюдението се явява и творение на наблюдаващия, и това има много важни последствия за всеки, защото в момент на наблюдение на нещо или на някого ние започваме да предполагаме и създаваме.

Когато сме в състояние на страх,а страхът е много бавна нискочестотна вибрация, още повече вие виждате въплъщението на страха около вас. Всяка система за манипулиране на масите е създадена да управлява чрез страх. Опитват се да ни държат под стрес, за да се тревожим за утрешния ден и да съжаляваме за днешния. Това ни поставя в състояние на бавни и ниски вибрации. Трябва да бъдем много внимателни с това, в което вярваме за в бъдеще.

В холографската реалност, колкото повече зависим от системата на убежденията, толкова повече създаваме това, в което сме убедени, в което вярваме. Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства, подобно на паяжина.

Несъзнателното - това е творческа сила, която е вътре в нас и, която създава това, което е програмирано дълбоко в нас. То съществува на границата със съзнателното и то възвръща всичките ни изтрити и откраднати спомени. И да мислим, че живеем въз основа на опита, като нещо отделно от нас, което създаваме автоматически – е опасно.

Превод: Маргарита Бончева / Портал12
Автор: Олга Строганова / golbis.com
Прочети…



понеделник, 9 януари 2017 г.

Важни въпроси за живота, с прости, но мъдри отговори




Важни въпроси за живота, с прости, но мъдри отговори

Да се женя или не?

Заможен младеж се приближил до един странстващ монах, който стоял на градския площад. Той сложил златна монета в поставката за подаяния и казал:

- Уважаеми, нужен ми е твоят съвет. Много харесвам едно момиче. Но напоследък много се измъчвам, защото не знам какво да направя – да се оженя ли за нея или не...
- Не. Не се жени! – веднага отговорил старецът.
- Но защо?
- Ако ти наистина искаше да се ожениш за нея, изобщо нямаше да питаш.

Туристът

Един чуждестранен турист посетил известен мъдрец в неговия дом. Там той с удивление открил, че жилището му се състои само от една стая, пълна с книги, а единствените мебели били маса и дървена пейка.
- Но къде е твоята покъщнина, мебелите...? - попитал туристът.
- А къде е твоята?
- Но аз само минавам оттук! Аз съм турист...
- Аз също. – отговорил мъдрецът.

Истинската любов

Едно момиче попитало своя учител:
- Как да различа истинската любов от фалшивата?
- Много просто – отговорил той. – „...защото обичам!“ – това е истинската любов. „Обичам, защото...“ – това е фалшивата.

Човекът

Веднъж попитали Далай Лама какво го изумява най-много от всичко.
- Човекът! – отговорил той. – Най-напред жертва своето здраве, за да изкара пари. После харчи тези пари за възстановяване на здравето си. През цялото това време той толкова се безпокои за бъдещето си, че никога не се наслаждава на настоящето. В резултат на това не живее нито в настоящето, нито в бъдещето. Освен това човекът живее така, сякаш никога няма да умре, а умирайки съжалява за това, че не е живял.
Прочети…



вторник, 20 декември 2016 г.

Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи




Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използване на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на възможност за внимание и концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

В сравнение с виртуалната реалност, ежедневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на реални, човешки гласове и адекватна визуална стимулация, вместо да бъдат бомбандирани с графични експлозии и специални ефекти, които са свикнали постоянно да виждат от екраните. След часове, прекарани във виртуалната реалност, обработката на инфорамацията в една класна стая, става все по-трудно за децата, защото мозъците им свикват да бъдат изложени и да реагират на високите нива на стимулация, която компютърните игри им осигуряват. За мозъка става невъзможно да обработва информация на по-ниски нива, а това оставя децата уязвими към академични предизвикателства. Още по-лошото е, че технологиите ни откъсват емоционално от децата и близките ни. Родителската емоционална наличност е основният хранителен елемент за мозъка на детето. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от това хранително вещество.

Децата получават всичко в момента, в който са го поискали

„Гладен съм!“ – „Сега ще спрем да ти купя нещо.“ „Жаден съм!“ – „Ето тук има автомат за напитки.“ „Скучно ми е!“ – „Поиграй си с телефона ми.“
Способността да се отложи удовлетворението е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Всички имаме най-добрите намерения да направим децата си щастливи, но за съжаление, ги правим щастливи само на момента и изключително нещастни в дългосрочен план. Да бъдеш способен да отлагаш удовлетворението означава да бъдеш в състояние да функционираш под стрес. Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят с напълно незначителни стресови фактори, което в крайна сметка става огромна пречка за успеха им в живота. Невъзможността да се отложи удовлетворението често може да се види в класната стая, в търговските центрове, в ресторантите, в магазините за играчки, в момента, в който детето чуе „Не“, защото родителите са научили мозъка му, че ще получи всичко, което желае веднага.

Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не обича да закусва“, „Тя не обича играчки, но много я бива с айпад-а“, „Той не иска да се облече сам“, „Мързи я да се храни сама“. Това са неща, които постоянно чувам от родителите. От кога децата диктуват как да бъдат отглеждани? Ако ги оставите всичко да зависи от тях, това, което ще правят, е да ядат само сладолед и шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не си лягат. Какво добро им правим, като ги оставяме да правят това, което си поискат, при положение, че знаем, че то не е добре за тях? Без правилно хранене и достатъчно нощен сън, децата ни ще отиват на училище раздразнителни, неспокойни и невнимателни. В допълнение, ние им изпращаме абсолютно погрешно послание. Те научават, че могат да правят каквото си искат и спокойно могат да не правят нищо от това, което не искат. Концепцията за „необходимостта нещо да бъде направено“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, ни се налага да правим това, което е необходимо, и то не винаги съответства на това, което ни се прави в момента. Например, ако едно дете иска да бъде студент, ще трябва да учи усилено. Ако иска да бъде успешен футболист, ще трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но имат сериозни проблеми да направят това, което е необходимо за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Безкрайни забавления

Създали сме изкуствено един свят на безкрайни забавления за нашите деца. Няма скучни моменти. В момента, в който видим, че скучаят, тичаме да ги забавляваме отново, защото в противен случай, смятаме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят, а ние имаме нашия „работен“ свят. А защо децата ни не ни помагат в кухнята или например с прането? Защо не си подредят играчките? Това е монотонната работа, която тренира мозъка да работи и под състояние на „скука“, което също е един „мускул“, който трябва да бъде развит, за да могат в крайна сметка да усвояват материала в училище. Когато в училище е нужно да препишат ръкописно текст, техният отговор е: „Не мога. Това е твърде трудно. Твърде скучно.“ Защо? Защото работният „мускул“ не се развива чрез безкрайни забавления. Той се получава, когато се учиш на работа.

Ограничено социално взаимодействие

Ние всички винаги сме заети, затова връчваме на децата си дигитални джажди, за да държат тях „заети“ през по-голямата част от времето. Преди децата играеха навън, където в естествена, неструктурирана среда, се учиха да изграждат и практикуват социалните си умения. За съжаление, технологиите унищожиха това. Да не говорим, че технологиите правят родителите недостъпни за социално взаимодействие с децата си. Очевидно е, че нашите деца изостават. Компютърните игри не са в състояние да помогнат на децата да развият социални умения. Повечето успешни хора имат добри социални умения. Това е приоритет!
Мозъкът е мускул, който трябва да се тренира постоянно. Ако искате детето ви след време да кара мотор, сега трябва да го научите да кара велосипед. Ако искате детето ви да бъде в състояние да чака, ще трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да бъде способно да общува, ще трябва да го научите на социални умения. Същото се отнася и за всички други умения. Няма никаква разлика!

Вие можете да промените живота на детето си чрез трениране на мозъка му, така че то успешно да функционира и на социално, и на емоционално, и на академично ниво. Ето как:

Ограничете технологиите и се свържете с тях емоционално
Наберете им цветя, смейте се заедно, гъделичкайте ги, оставете им мила бележка в раницата или под възглавницата, изведете ги на обяд в делничен ден, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници. Вечеряйте семейно, играйте настолни игри, отидете на колоездене, на разходка с фенерче през нощта...

Тренирайте отлагането на удовлетворението

Накарайте ги да чакат!!! Нормално е да има „Скучно ми е!“ от време на време – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „искам“ и „получавам“. Избягвайте използването на технологии в колата, ресторанта, а вместо това ги научете докато чакат да разговарят или да играят на думи. Ограничете яденето на „боклуци“ между основните хранения.

Не се страхувайте да определяте граници. Децата се нуждаят от ограничения, за да растат здрави и щастливи!

Всеки човек живее според границите си. Направете график за времето за хранене, времето за сън, времето за компютърни игри и гледане на филмчета. Помислете за това, което е добро за тях, а не за това, което искат или не искат. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота си. Възпитанието е трудна работа. Нужно е да сме креативни, за да направим това, което е добро за тях, тъй като през по-голямата част от времето, това е точно обратното на това, което искат. Децата имат нужда от закуска и питателна храна. Имат нужда да прекарват време на открито и да си лягат в определено време, за да отидат годни за учене в училището на сутринта. Превърнете нещата, които не харесват да правят в нещо забавно и емоционално стимулиращо.

Учете децата да вършат монотонна работа от ранна възраст, тъй като това е в основата на работоспособността в бъдеще.

Сгъване на прането, подреждане на играчките, слагане на дрехите по закачалките, разопаковане на хранителните стоки, оправяне на масата и леглото, например. Бъдете креативни. Направете така, че мозъкът им да свързва работата с нещо положително.

Учeте ги на социални умения

Учете ги на споделяне, печелене/загуба, компромиси, комплименти и на „вълшебните думички“. От моят опит, децата се променят в момента, в който родителите си променят отношението към родителската си роля. Помогнете на децата си да успеят в живота чрез обучение и укрепване на мозъка навреме, за да не стане прекалено късно!

Автор: Виктория Прудей

Източник: www.webstage.bg
Прочети…



сряда, 14 декември 2016 г.

„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба




„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба

Страстните почитатели на човешкия дух и вечно изучаващите живота на пълен работен ден Марк и Ейнджъл Черноф са авторите на популярния блог за личностно развитие Marc and Angel Hack Life. Сайтът е привлякъл досега над 100 милиона потребители, а абонатите му са над 100 хиляди. Ето какво ни разказва Марк в спомена за своята баба.

Когато баба ми Зелда почина на 90 години, тя ми остави една кутия с разни неща от дома й. Тя е знаела, че ще мога да ги оценя едва години след нейната смърт, когато порасна. Сред всички джунджурии в кутията имаше и стар тефтер с кожена подвързия, кръстен от нея самата „Дневник на вдъхновението".

През втората половина на живота си баба ми записвала в него свои идеи, мисли, цитати, текстове на песни и други неща, които са я вълнували. Спомням си, че тя ми четеше откъси от този тефтер. Когато поотраснах малко, я слушах внимателно и задавах въпроси.

Искрено вярвам - баба Зелда ми е предала още като млад част от мъдростта, която имам сега.

Днес искам да споделя с вас някои от онези вдъхновяващи откъси от дневника на баба ми. Направих всичко възможно да ги хронологизирам, редактирам и да събера съдържанието в 12 точки. Насладете се!


  1. Вдишвайте бъдещето, издишайте миналото. Няма значение къде се намирате и през какво ви предстои да минете. Винаги вярвайте, че има светлина в края на тунела. Никога не очаквайте, не предполагайте и не изисквайте. Просто направете това, което можете, а всичко останало нека да си е такова, каквото е. Веднага след като направите възможното, ще стане това, което трябва, или пък вие ще видите ясно следващата си стъпка. 
  2. Животът може да е по-простичък. Фокусирайте се върху едно нещо. Не трябва да правите всичко веднага и сега. Дишайте, живейте и правете това, което е пред вас. Всичко, което вложите в живота, той ще ви даде след известно време. 
  3. Нека другите ви приемат такъв, какъвто сте, или да не ви приемат въобще. Говорете истината, даже гласът ви да трепери. Ако бъдете себе си, ще донесете красота там, където досега я е нямало. Вървете уверено по пътя си и не чакайте от другите да разберат вашия път, особено ако те не знаят накъде сте тръгнали. 
  4. Вие не сте онзи човек, който сте били преди и това е нормално. Преминали сте през много възвисявания и падения, за да сте този, който сте в момента. През изминалите години са се случили различни неща. Те са променили вашите възгледи, поднесли са ви много уроци и са ви накарали да укрепнете духом. Времето тече и никой не остава на мястото си, но някои хора все едно ще ви повтарят, че сте се променили. Отговорете им: "Разбира се, че съм се променил. Винаги така става в живота. Но съм все същият човек, само малко по-силен отпреди". 
  5. Всичко, което се случва, ни помага да израстваме, даже ако ни е трудно да го разберем сега. Обстоятелствата ще ви направляват през цялото време като ви променят и усъвършенстват. Затова каквото и да правите – продължавайте да се надявате. Най-тънкият конец ще се превърне в най-здравото въже. Позволете на надеждата да стане ваша котва, повярвайте, че вашата история не е свършила, че приливът ще смени отлива и ще ви отведе към тихи брегове. 
  6. Не се стремете да сте богати, стремете се да сте щастливи. И когато станете по-зрели, ще виждате ценността на нещата, а не тяхната цена. Рано или късно ще стигнете до разбирането, че най-хубавите дни са тези, в които се усмихвате без кой знае какъв специален повод. Ценете моментите и бъдете благодарни за тях, без да търсите нищо, нищо друго. В това е същността на истинското щастие. 
  7. Бъдете решителни и жизнерадостни. Разберете, че по-голямата част от вашите страдания и неудачи са предизвикани не от обстоятелствата, а от вашето отношение към тях. Усмихнете се на завистника, който иска да ви навреди. Покажете му, че той никога не може да ви вземе това, което на него му липсва в живота. 
  8. Бъдете внимателни към тези, които са ви скъпи. Понякога любимият човек казва: „Всичко е наред". Вгледайте се в очите му, прегърнете го и му кажете: „Знам, че не е така". И е ненужно да се разстройвате, ако ви се струва, че някои хора си спомнят за вас само когато им трябвате за нещо. Намерете удовлетворение да сте като малък фар за другите, чийто живот е обвит в мрак. 
  9. Понякога трябва да пуснете човека, за да може той да израства. Защото най-важното в живота е не какво правите за него, а това, което сте го научили да прави сам за себе си, за да бъде успешен. 
  10. Понякога се налага, за да има резултат, да отдалечите от себе си хора, които не споделят интересите ви. Това ще даде възможност мястото им да заемат такива, които ви поддържат във вашия път към самия себе си. Щом разберете кой сте и какво искате, ще започнете да осъзнавате, че хората, които сте познавали, не винаги гледат на нещата като вас. Така ще можете да запазите прекрасни спомени и ще си позволите да се движите напред. 
  11. По-добре е да се обърнете назад и да кажете „Не мога да повярвам, че го направих", отколкото „Жалко, че не го направих". В края на краищата хората винаги ще ви осъждат. Затова не трябва цял живот да се опитвате да впечатлявате останалите. Живейте, за да впечатлите себе си. Обичайте се толкова, че да не смъквате нивото си заради другите. 
  12. Ако чакате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошло време да потърсите ново начало. Погледнете се отстрани и приемете факта, че вие също понякога имате право на грешки. Само така се учите. Силните хора са тези, които се смеят на проблемите с искрен смях – те са се сражавали в тежка битка. Те се усмихват, защото знаят, че няма да позволят нищо, теглещо ги надолу, да им попречи да се движат към новото начало.
Прочети…



вторник, 13 декември 2016 г.

Чрез болестите и постъпките на нашите деца с нас говори Живота




Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача. Като начало да „обясним" някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Детето – това е кармата на родителите. И ако изведнъж избира по-сложна програма (например, се ражда с вродени заболявания или пороци), то не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че в Живота не са останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.

С нас говори самият Живот чрез болестите и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата. И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия интернет. Представянето им в интернет било такова, че всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и той избрал кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.

Никога никой не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме предавания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „работа – дом – работа", не успявайки да изскочим от този вечен сън на битието ни. Само ни се струва, че сънят продължава вечно. Докато се огледаме и вече сме в пенсия. Какво има в спомените ни? Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата. А къде са нашите собствени успехи? Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са успех само в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво сме направили по-особено? С какво ще ни запомнят?

Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа само и само да заработиш, за да им бъде на тях добре. Те не са те виждали докато са растели, защото си работил до късно омразната си работа.

Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, така че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXI век, нови технологии, а броят на здравите деца намалява.

Разрухата е в главите!

Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „децата са кармата на родителите". Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Звъня й:

- Измисли ли?

- Мисля. Като риба на лед.

- Какво измисли?

- Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.

- А не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти „каже", че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш.

- А какво да правя?

- Смени си работата или работи на половин работен ден.

- А пари ти ли ще ми даваш?

- Хайде да направим така – реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.

Още една седмица мина докато тя размисли. Всички ние искаме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на възможности, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си струва да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.

Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главен счетоводител тя с ужас премина на редови счетоводител и мислено се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на авторитета й. Що за глупост? Сега как ще плаща на лекаря?

Не се наложи да се плаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба", която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже синът ти.

Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което така плашеше майката, престана да има хроничен характер. А след още две детето поиска да ходи на училище.

- Да ти доплатя ли? – попитах.

Самотната майка прие това като оскърбление:

- Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на ситуацията по друг начин. Задължена съм ти.

- С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията прави чудеса. Когато у човека се промени възприятието, се променя и светът около него.

Така и решихме. Никой на никого с нищо не е длъжен.

Но затова пък познатите й я засипаха с въпроси: как е излекувала детето си? При кой лекар е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували само загадъчната фраза: „децата са кармата на родителите". Повдигайки рамене, те удивително бързо изчезвали по своите си работи, без да мислят и разсъждават. Просто проживявайки живота си...

автор: Денис Захаров
превод: Таня Темелкова / spiralata
Прочети…



четвъртък, 8 декември 2016 г.

Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек




 Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек

Ето 7-годишните цикли при човек, които образуват спиралата на живота:

От 0 до 7 години

Силна връзка с майката. Хоризонтално опознаване на света. Създаване на чувствата. Майчиният мирис, майчиното мляко, майчиният глас, майчината топлина, майчината целувка се явяват първите усещания.

Като правило, периодът завършва с излюпване от защитния пашкул на майчината любов и откритието, че останалият свят е малко или много по-хладен.

От 7 до 14 години

Силна връзка с бащата. Вертикално опознаване на света. Създаване на личността. Бащата се явява новият изключителен партньор, съюзник в откриване на света извън семейния пашкул. Той разширява защитния семеен пашкул и служи за ориентир.

Майката е била любимата, но таткото задължително е обожаван.

От 14 до 21 години

Бунт против обществото. Опознаване на материята. Създаване на интелекта. Това е кризисният период при подрастващите. Появява се желание да бъде променен светът и да се разрушат съществуващите структури.

Младите хора първо нападат отвътре защитеното отвън семейство, а след това застават и срещу обществото като цяло.

Подрастващият е съблазнен от всичко, което „възстава“- силната музика, романтичните отношения, стремежът към независимост, бягството, връзката с рискови групи младежи, анархистките ценности, системното отричане на старите ценности.

Периодът завършва с напускане на семейния пашкул, а при някои това може да стане по-рано.

От 21 до 28 години

Встъпване в обществото. Стабилизиране след бунта. След неуспеха да промени света, в младия човек навлизат нови чувства, свързани с желанието да бъде по- добър от поколението преди него.

Започва търсене на работа, по-интересна от тази на родителите. Търсене на по-интересно място за живеене, отколкото това на родителите.

Опит да се създаде по-щастлива семейна двойка, отколкото родителската. Избор на партньор и създаване на семейно огнище.

Създаване на собствен пашкул. Периодът обикновено завършва с брак.

От този момент човекът е изпълнил своята мисия и е приключил с първия защитен пашкул.

КРАЙ НА ПЪРВИ КВАДРАТ 4×7 години

СЛЕД ПЪРВИЯ КВАДРАТ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕН ПАШКУЛ, ЧОВЕКЪТ ВСТЪПВА ВЪВ ВТОРАТА СЕРИЯ ОТ СЕДЕМГОДИШНИ ЦИКЛИ.

28-35 години

Създаване на семейно огнище. След женитбата, жилището, автомобила се появяват и децата. Ценностите се изграждат вътре в пашкула.

Но, ако първите четири цикъла не са били успешни, огнището се разрушава. Ако отношенията с майката не са били изградени както трябва, тя ще досажда на своята снаха. Ако отношенията с бащата също страдат, той ще се меси в живота на младата двойка.

Ако не е бил преживян бунтът срещу обществото, то има риск от конфликти в работата.

35-годишнината е възраст, в която слабоузрелият пашкул често се разкъсва. Тогава следва развод, уволнение, депресия, психосоматични заболявания. Тогава първият пашкул трябва да бъде отхвърлен и…

35-42 години

Всичко започва от нулата. След кризисния период човекът, обогатен от предишния си опит и от грешките си, реконструира втория си пашкул.

Необходимо е да се преразгледат отношенията с майката, бащата, семейството. Да се помисли за зрелостта.

Това е период, когато при разведените мъже и жени се появяват любовниците. Те се опитват да възприемат това, което очакват не от семейството, а от противоположния пол.

Отношенията с обществото също трябва да бъдат преразгледани. От този момент работата се избира не от гледна точка на това дали е безопасна, а доколко е интересна или според това, колко свободно време осигурява.

След разрушаване на първия пашкул, човек винаги изпитва желание, колкото се може по-бързо да създаде втори. Нов брак, нова работа, нови отношения.

Ако спасението от паразитиращите елементи е било благополучно, човек трябва да направи така, че да възстанови своя пашкул, като го подобри, а не да го изгражда по подобие на стария.

Ако не е разбрал старите си грешки, той ще оформи същата обвивка и ще достигне до същото поражение. Това е така нареченото „тичане в кръг“. От този момент всички цикли ще бъдат само повторение на едни и същи грешки.

42-49 години

Победа в обществото. Малко след успешното възстановяване на втория пашкул, човек може да познае пълнотата на живота в брака, семейството, работата, собственото си развитие. Тази победа води до два нови типа на поведение.

Ако за човека са важни признаците на материално благополучие: повече пари, повече комфорт, няколко деца, няколко любовници, по-голяма власт- той непрекъснато увеличава и обогатява своя нов подобрен пашкул.

Ако човек се ориентира към духовните ценности, то от този момент започва неговото истинско личностно изграждане.

Логично е този период да завърши с екзистенциален въпрос и криза в самосъзнанието. Защо съм тук, защо живея, какво съм длъжен да направя, освен материалните облаги, че животът ми да придобие смисъл?

49-56 години

Духовна революция. Ако човек е успял да създаде или подобри своя пашкул, да се реализира в семейството и работата, той, естествено, ще изпитва желание да придобие и повече мъдрост.

От този момент започва последното приключение- духовната революция.

Търсенето на духовността, ако е честно, без увлечения в лекотата на груповите сеанси и готовите идеи, никога няма да бъде завършено. То ще заеме целият оставащ живот.

КРАЙ НА ВТОРИЯ КВАДРАТ 4×7 ГОДИНИ.

N.B. 1: По-нататък развитието продължава по спиралата. Всеки седем години човек изкачва по една навивка от нея и отново търси отговор на същите въпроси: отношенията с майката и бащата, семейството, бунтът срещу обществото.

N.B. 2: Понякога някои хора нарочно търпят крах в семейните отношения или в работата, за да бъдат принудени да започнат всички цикли отначало. По този начин те се опитват да избегнат или да се отдалечат от този момент, когато ще им се наложи да преминат към духовната фаза, тъй като се боят да се срещнат лице в лице със самите себе си.
Прочети…



четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ




Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ

Лао Дзъ казва : Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест, е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето 100-те БОЛЕСТИ:

1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта – това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.

39. Да си ревнив – това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето – това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди – това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.

61. Да спориш с глупака – това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.

68. Грозни думи и зли слова – това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.

71. Да си непостоянен – това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите – това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.

74. Хитрост и ласкателство – това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ – това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените – това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации – това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло – това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди – това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение – това е болест.

lao-dzu-2

Лао Дзъ казва : Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Лао Дзъ казва : От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват 100 вида ЛЕКАРСТВА:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.

2. Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.

3. Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.

4. Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.

5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.

6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.

7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.

8. Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.

9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.

10. Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.

11. Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.

12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.

13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.

14. Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.

15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.

16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.

17. Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.

18. Да използваш силата си за да помагаш на хората – това е лекарство.

19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.

20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.

21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.

22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.

23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.

24. Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.

25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.

26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.

27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.

28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.

29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.

30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.

31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.

32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.

33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.

34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец – това е лекарство.

35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.

36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.

37. Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.

38. Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.

39. Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.

40. Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.

41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.

42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.

43. Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.

44. Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.

45. да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.

46. Да не таиш корист – това е лекарство.

47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба – това е лекарство.

48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.

49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.

50. Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.

51. Благите слова и добрите речи – това е лекарство.

52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.

53. Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.

54. Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.

55. Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.

56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.

57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир – това е лекарство.

58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.

59. Да не помниш старите злини – това е лекарство.

60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.

61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.

62. Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.

63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.

64. Да разсейваш мислите си – това е лекарство.

65. Да почиташ старците – това е лекарство.

66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.

67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.

68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.

69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.

70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.

71. Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.

72. Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.

73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.

74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.

75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.

76. Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.

77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.

78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.

79. Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.

80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.

81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.

82. Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.

83. Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.

84. Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.

85. Да не задуваш за богатства – това е лекарство.

86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.

87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.

88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила – това е лекарство.

89. Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.

90. Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.

91. Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.

92. Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.

93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.

94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.

95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.

96. Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.

97. Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.

98. Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.

99. Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.

100. Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.

magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 23 ноември 2016 г.

Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве




Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве

Шифу Ян Лей – монах от Шаолин и превъзходен учител по бойни изкуства – ни съветва как да останем млади и здрави колкото се може по-дълго:

1. Не мисли прекалено много. Мисленето отнема енергия. Вместо това – гледай.

2. Не говори прекалено много. Повечето хора или говорят, или действат. По-добре действай.

3. Когато работиш, работи по 40 минути. След това спри за 10. Когато гледаш нещо през цялото време, то може да увреди очите ти, вътрешните органи и вътрешния ти мир.

4. Когато си щастлив, трябва да контролираш своето щастие. Ако изгубиш контрол над него, то ти вредиш на своя енергиен поток.

5. Не се тревожи и не се ядосвай твърде много. Това уврежда твоя черен дроб, както и червата ти.

6. Когато ядеш, не прекалявай с храната. Уверявай се, че никога не си съвсем заситен, тъй като в противен случай ще увредиш далака си. Когато поогладнееш, просто хапни малко.

7. Когато вършиш разни неща, не бързай. Използвай колкото време ти е нужно. Помни поговорката "Бързай бавно и скоро ще стигнеш".

8. Ако упражняваш само тялото си и не практикуваш Ки Гонг, ще изгубиш баланса си и ще станеш нетърпелив. Ще изгубиш Ин от своето тяло. Упражнявай се да балансираш Ин и Ян.

9. Ако не тренираш тялото си, а се занимаваш само с постигане на вътрешен мир и медитация, няма да получаваш Ян енергия. Ще трябва да използваш Ян енерията от тялото си, без да можеш да я възстановиш.

10. Кунг Фу Шаолин ти дава всичко. Целта на нашите тренировки е да балансира Ин и Ян. Не е важно колко часа го правиш. Важно е да знаеш от какво се нуждае тялото ти.
Прочети…



Следене по имейл

Постарайте се да получите това което обичате, иначе ще се наложи да заобичате това което сте получили

Правилата  на Бърнард Шоу 1.Светът се състои от безделници искащи да имат пари без да работят и глупци, готови да работят без да бог...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com