сряда, 6 юни 2018 г.

Смисълът на живота определя посоката




Смисълът на живота определя посоката

В едно село живели двама мъже, които носели едно и също име - Хоакин Гонсалес.

Единият бил свещеник в местната църква, а другият - шофьор на такси.

Съдбата пожелала двамата да умрат в един и същи ден.

Стигнали пред небесните двери, където ги очаквал свети Петър.

- Как се казваш? - попитал свети Петър първия покойник.
- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът?
- Не, не, шофьорът.

Свети Петър погледнал тефтера си и казал:

- Добре, заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази златоткана туника и този платинен жезъл с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш...
- Благодаря, благодаря... - казал шофьорът. Минали още двама или трима души, след което дошъл редът на другия герой.

Как се казваш?

- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът...
- Да.
- Много добре, чадо. Заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази ленена роба и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.

- Извинете - обадил се свещеникът, - не искам да противореча, но мисля, че има някаква грешка. Аз съм Хоакин Гонсалес, свещеникът!

- Да, чадо, заслужил си да влезеш в рая, за теб е приготвена тази ленена роба...

- Не, не може да бъде! Аз познавам другия човек, караше такси, живееше в моето село, беше ужасен шофьор! Качваше се на тротоарите, всеки ден се блъскаше в нещо, веднъж връхлетя върху една къща... Шофираше толкова зле, че събаряше уличните лампи и отнасяше всичко, което се изпречеше на пътя му... А аз прекарах седемдесет и пет години от живота си, проповядвайки всяка неделя в църквата. Как може на него да дадат златоткана туника и платинен жезъл, а на мен това? Сигурно има грешка!

- Не, няма никаква грешка - отговорил свети Петър. - Работата е там, че тук, на небето, започнахме да оценяваме всичко така, както правите вие по време на земния си живот.

- Как? Не разбирам...

-Съвсем просто е: сега оценяваме според резултатите... Виж, ще ти обясня твоя случай и веднага ще ти стане ясно: през последните двайсет и пет години при всяка твоя проповед хората задрямваха; но всеки път, когато той беше зад волана, хората се молеха. Значи имаме резултат! Сега разбираш ли?

Оценяването на живота въз основа на резултатите е твърде дребнав подход, за да бъде вземан на сериозно.

Ако все пак заложа на резултатите, току-виж, с малко късмет, съм завоювал моменти на слава; ако обаче се съсредоточа върху начинанието и пътя, ще постигна не резултати, а щастие.

Смисълът на живота определя посоката.

А посоката означава много повече от резултата.
Прочети…



четвъртък, 24 май 2018 г.

МЪДРОСТТА НА ЯПОНИЯ




МЪДРОСТТА НА ЯПОНИЯ

1. Който купува това, от което не се нуждае, един ден продава това, което му трябва.

2. Понякога най-голямото предателство прилича на преданост.

3. По-добре да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош човек.

4. Децата на знаменитостите рядко стават известни.

5. Доброто направено тайно, се възнаграждава наяве.

6. Без обикновени хора, няма и велики хора.

7. Богатство и известност, получени по нечестен път, изчезват като облак.

8. Големият късмет причинява много дребни неприятности.

9. Когато е в излишък и лекарството е отрова.

10. Възпитанието е по-важно от произхода.

11. По-лесно е да откриеш десет хиляди войници, отколкото един генерал.

12. Ако нямаш илюзии, нямаш и разочарования.

13. Не презирай врага, дори да ти се струва слаб, не се страхувай от врага, дори да ти се струва силен.

14. Под морския фар винаги е тъмно.

15. Дръж си очите отворени за този, който мълчи.

16. Направи всичко, което е по силите ти, другото остави на съдбата.

17. Съвършена ваза никога не може да излезе от ръцете на лош майстор.

18. И с най-опасната змия могат да се справят хиляди мравки.

19. Трудно е да се каже какво е в душата на постоянно смеещият се човек.

20. Студен чай и студен ориз се понасят, но студен поглед и студена дума – са непоносими.

21. Най-добрите плувци най-често се давят.

22. Добрият търговец не разпродава цялата си стока наведнъж.

23. Даже и котката, ако я храниш три години, не забравя доброто.

24. Пиронът, който стърчи над останалите, получава удар с чук.

25. Зад излишната скромност се крие горделивост.

26. Понякога да отстъпиш значи да победиш.

27. Истинското търпение е това, което не е под натиск.

28. Маймуната и с корона на главата си е маймуна.

29. По-добре да пътуваш с надежда, отколкото да си пристигнал, но да си разочарован.

30. Боговете се смеят, само когато хората ги молят за пари.

31. Да започнеш е лесно — да продължиш е трудно.

32. Когато характерът на някой не ти е ясен, погледни приятелите му.

33. Не се радвай, ако началникът те кани на обяд. Не е за хубаво.

34. Ако поиска, жената и през скала ще мине.

35. Криеш ли се, гледай да е под голямо дърво.

36. Което искаш да кажеш днес, кажи го утре.
Прочети…



понеделник, 16 април 2018 г.

Част от мъдростта, която Шамс от Тебриз споделял с Руми




Част от мъдростта, която Шамс от Тебриз споделял с Руми

„Ние сме тук, за да обединяваме, а не да разделяме”, казва Руми, това е и нашата мисия – да счупим съдовете на егоизма и предразсъдъците, за да се обедини водата”, казва учителят на дервишите. По думите му, всички сме създадени, за да живеем заедно в мир. Ако Бог бе пожелал да ни създаде от една раса, Той би го направил, но понеже не е така, ние сме обречени на едно продуктивно съвместно съжителство.

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки.

Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!”. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци.

Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш.

Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.
Прочети…



събота, 30 декември 2017 г.

Дванадесетте Свети Нощи, тълкуване според Антропософията




Дванадесетте Свети Нощи, тълкуване според Антропософията

Рудолф Щайнер е един от най-дълбоките изследователи на човешките духовни търсения и преплитането им в разнообразни метаморфози на душевните изживявания. Още в началото на миналия век, той предрича днешното все по-задълбочаващо се търсене на отговори в областта на духовната наука, които ще са началото на нов мирогледен период за културата в цяла Европа, които обаче ще започнат от Балканите.

Тълкуванията според Антропософията за 12-те Свети нощи:

1 нощ: от 24 към 25 декември – време, когато съзнанието на растенията се съединява със съзнанието на минералите.

2 нощ: от 25 към 26 декември – време на кръга на 12-те архангела, от които всеки един е представител на един от аспектите на Христос. По това време Христос е сред тях.

3 нощ: от 26 към 27 декември – време за разбиране на свързаността на хората и човечеството, така да се каже, кръга на хората.

4 нощ: от 27 към 28 декември – време, когато душите на хората могат повече да се разбират една друга и да се приближат една към друга. Това е времето на любовта.

5 нощ: от 28 към 29 декември – време, когато сънищата имат повече социален характер.

6 нощ: от 29 към 30 декември – време, когато деветте блаженства в Проповедта на планината могат да бъдат много дейни и представляват 9 Христови импулса.

7 нощ: от 30 към 31 декември – време, когато добрите мисли, думи и дела са особено дейни.

8 нощ: от 31 към1 януари – най-светлото време на духовното Слънце, а също време, когато най-леко може да се упражняваме в разбиране на хората и на самия себе си.

9 нощ: от 1 към 2 януари – време, когато кармата може във всички отношения да се насочи по нов път.

10 нощ: от 2 към 3 януари – време, когато човешкото познание и всичко, което обикновено е скрито под маска, много лесно може да бъде разкрито в светлината на древното съзнание и познато във всичките истински аспекти.

11 нощ: от 3 към 4 януари – през другото време само Аз-ът на човека, благодарение на въздействието на ангела пазител, изразява човешкия стремеж към добро, а астралното тяло автоматично следва старите–лоши навици. Но на Рождество е особено важно не само човешкия Аз, но също и астралното тяло да придобие склонност към доброто. Това е възможно благодарение на въздействието на кръга на архангелите с Христос сред тях.

12 нощ: от 4 към 5 януари – времето на починалите, защото тогава много леко можем да влезем в контакт с тях, да ги подкрепим с добри мисли и чувства.

Времето от 5-и до 6-и януари завършва и обединява изживяванията на предходните 12 нощи. „Дванадесетте Свети нощи са решаващи за живота и съдбата на цялата предстояща година! По това време може да бъде заложен добрият зародиш на нашата воля. Особено решаващо ще бъде това, което предприемем в нощта на Св. Силвестър (навечерието на Нова година). В нощта на Св. Силвестър за няколко мига ни напуска Духът на народа. Онова, което мислим по това време се обхваща от висшите йерархии и в това се крие силата на изпълнението”, пише Рудолф Щайнер.

Източник: Портал 12
Прочети…



събота, 2 декември 2017 г.

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис




Четирите споразумения – Дон Мигел Руис

Това, което мислите за мен, не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв!“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“

Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или – да приемаш нещата лично – е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз! Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш…

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият“, не го приемам лично. Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият“. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!“ Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?“ И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват“. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм. Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само поводът да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин да ми се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите.

Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която и да било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът ви е щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате.

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на другите хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично…

Не приемайте нищо лично, защото, когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме“. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.

Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате, или не на казаното от другите.

Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска…

Създадете ли си навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично…

Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпките на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.

Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те“ без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необходимо. Ще можете да кажете „да“ или „не“ – което изберете – без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си…/mostzaknigi.com

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Прочети…



понеделник, 13 ноември 2017 г.

Когато започнах да виждам хората




Когато започнах да виждам хората

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“ – Паулу Коелю

Колко истина има в тези думи…

Много често ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – как ние си представяме дадено действие или каква е нашата представа за хубаво или правилно.

Правило ли ви е впечатление, когато седнете някъде и около вас има много хора, много различни от вас хора, как обикновено се появяват въпроси като: „защо е облякла тази рокля…“ или „не трябва да пие това – то е вредно…“, „каква коса…“, „колко високо говори…“ и така нататък и така нататък.

А случвало ли ви се е да седнете с приятел или приятелка и те да започнат да ви обясняват какво трябва да направите в дадена ситуация… и много често без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е особено приятно, нали?

Да, има неща, които са вредни, и такива, които не са по вкуса на всеки. И тук говоря за всички области – от храната до поведението, като минем през визията и хобитата. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са важни, но те държат много на нещо друго.

Има хора, които винаги искат всичко да е изпипано до последната подробност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези различия са повод да сме щастливи – щастливи, че можем да видим другата, чуждата гледна точка.

Когато се фокусираме върху нещата, които не ни харесват в хората, губим възможността да видим колко прекрасни и уникални са те всъщност. А те наистина СА! Всеки от нас има своите тъмни и светли страни, както има нощ и ден. Ние избираме на какво ще обръщаме внимание.

Преродих се, когато се научих да виждам човека – такъв, какъвто е – без да осъждам, без да критикувам, без да се питам защо е или не е направил нещо.

Сега виждам колко уникални са хората и колко много мога да науча от всеки един.

Как го правя ли? Набелязвам си минимум 3 неща, които харесвам в човека. Ако по някаква причина се опитват да ми минават не добри мисли за този човек – набелязвам 10 неща, които ми харесват. Така минусите избледняват и имам възможност да го видя такъв, какъвто е. Без да оценявам или осъждам.

Всичко е въпрос на фокус и желание.

автор: Петя Пенева
gnezdoto.net
Прочети…



понеделник, 6 ноември 2017 г.

Десет златни правила за повишаване на вибрациите ни




Десет златни правила за повишаване на вибрациите ни

Толкова често се говори днес за Прехода, за повишаване вибрациите на Земята, за нашите вибрации. За някои от нас това може да звучи твърде отнесено или езотерично. Но ето на какъв материал попаднах в необятното Интернет пространство. Той дава всъщност отговора на въпроса – каква е целта на това „упражнение“ – повишаване на вибрациите. И като се позамислих, не открих нищо ново, което да не знам или да не се опитвам да спазвам. Но в този материал всичко е дадено концентрирано и без излишно разводняване.

„С повишаване на вибрацията си можете да постигнете в живота всичко, което пожелаете. Човек със слаба вибрация е уязвим и живее с постоянно чувство за неудовлетворение и разочарование. Ако сте достатъчно отговорни и искате да промените начина си на живот към по-добро, ще ви се наложи да следите за изпълнението на 10-те златни правила, с чиято помощ ще повишите собствената си вибрация. И така:

1. Контролирайте мислите си. Ежедневните ни мисли създават реалността ни. Не става дума за това, че трябва да проследявате всяка преминаваща през главата ви мисъл. Това би могло да ви побърка. Просто е нужно да се заставите да изключвате изцяло негативните мисли. Първоначално задачата ще ви изглежда неосъществима. Но с времето ще разберете, че не е толкова сложно и ще приучите разума си да филтрира собствените ви мисли. Научете се да виждате не проблема, а начините за решаването му. Колкото повече мислите за доброто, толкова повече повишавате вибрацията си.

2. Говорете само за това, което искате! Много често хора с проблеми в личния живот, когато срещнат влюбена двойка, си казват въздишайки: „Ето, на някои им върви, а на мен – не”. Стоп! Така задълбочавате нещата към по-лошо и следователно само понижавате вибрацията си. Следващият път си кажете нещо от рода „Радвам се за тази двойка и съм сигурен, че в близко бъдеще, също ще срещна съдбата си”. Същото можете да приложите за парите – няма нужда на всичките си познати да говорите за финансовите си проблеми, така само ги задълбочавате излишно, при и без това трудната ситуация. Научете се да говорите за благополучие, пари и щастие – престанете да преразказвате неуспехите си.

3. Избирайте кръга си на общуване! Старайте се да не общувате с песимистично и негативно настроени хора, обикновено тази категория хора имат много ниска вибрация и това може само да ви навреди.

4. Старайте се поне за известно време да не мислите и размишлявате. Най-добре е това да става сред природата или някъде в отдалечено местенце на града. Концентрирайте се върху тишината и спокойствието. Това е най-добрият начин да прочистите съзнанието си и да повишите собствената си вибрация. Ако сте много зает човек и не можете в близко време да си позволите почивка, то слушайте спокойна отпускаща музика.

5. Общувайте с единомишленици! Прекарвайте повече време с хора, споделящи интересите и хобито ви. Ако примерно сте решили да ставате писател, то се запишете в литературен кръжок. Повярвайте, че така не само усъвършенствате майсторството си, но и значително повишавате вибрацията си. Научно е доказано, че общуването с единомишленици удължава живота средно с 5 години.

6. Давайте колкото е възможно повече! Каквото ви е на душата – пари, време или просто това, което отдавна не ползвате. Отдавайки, получаваме двойно повече. Помагайте на другите и те също ще ви помагат.

7. Постъпвайте с хората така, както бихте искали да постъпват с Вас! Преди да се разсърдите и обидите на някого, помислете струва ли си това. Има моменти, в които е по-лесно и по-добре да простиш. Колкото по-леко и добре се отнасяте към околните, толкова по-добри хора ще срещате в живота си.

8. Старайте се да гледате възможно най-малко телевизия! Работата е там, че медиите все повече и повече стават източник на негативизъм. Колкото повече слушате и гледате предавания за болка, насилие и бедност, толкова повече снижавате собствената си вибрация. Подсъзнанието ви привиква към негативните мисли и започва да ги привлича като магнит в живота ви.

9. Помнете за оптимизма! Това може да се окаже и най-трудното за вас – трудно е да си позитивен, когато наоколо всичко се руши и нищо не се получава, но колкото и да е парадоксално, точно в такива минути трябва да запазите позитивната настройка. Когато се смеете и отнасяте леко към ситуацията, вибрацията ви нараства рязко, а колкото по-висока е тя, толкова по-бързо си отиват проблемите. Позитивните мисли привличат добри и приятни хора, а приятното общуване е залог за добро настроение.

10. Настроението! Това е най-главното правило, което ще ви помогне винаги да поддържате собствената си вибрация на високо ниво. Настроението ви е отражение на минали мисли. Спрете се и започнете да мислите за хубавото, като съзнателно променяте настроението си. Колкото по-добре се чувствате, толкова по-интересен и щастлив живот ще се разкрие пред вас.

Източник:

katyabogdanova.com
Прочети…



вторник, 31 октомври 2017 г.

Контролирайте за какво мислите си, за да промените Живота си!




Контролирайте за какво мислите си, за да промените Живота си!

Има стара поговорка в неврологията: „невроните, които действат заедно са свързани помежду си”.

Това означава, че колкото повече използвате невронна верига в мозъка си, толкова по-силна става тази верига. Ето защо, за да цитираме друга стара поговорка „практиката води до перфектност”. Колкото повече се упражнявате да свирите на пиано, или да говорите чужд език или да жонглирате, толкова по-силни стават тези вериги.

Учените знаят това от години. Обаче, днес изследователите научават друга част от истината: За да научаваме неща, дори по-важна от практиката е способността да забравяме или да се освобождаваме от старите неврални връзки. Това се нарича „синаптично съкращаване”.

Ето как действа то:

Представете си, че мозъкът ви е градина, само че вместо да отглежате цветя, плодове и зеленчуци, вие отглеждате синаптични връзки между невроните. Това са връзките през които преминават невротрансмитерите като допамин, серотонин и други.

„Глиалните клетки” са градинарите на мозъка ви – те действат за ускоряване на сигналите между определени неврони. Но други глиални клетки премахват шлаките, плевят плевелите, убиват вредителите и събират на купчини мъртвите листа. окастрящите градинари на мозъка ви се наричат „микроглиални клетки”. Те съкращават синаптичните ви връзки. Въпросът е, как знаят те кои от тях да окастрят?

Изследователите тъкмо започват да разбулват тази мистерия, но онова което те наистина знаят е че синаптичните връзки, които се използват по-малко, биват маркирани от протеин, C1q (както и от други). Когато микроглиалните клетки засекат тази маркировка, те се свързват с протеина и унищожават – или съкращават – синапса (съединяване на две нервни клетки, състоящо се от мъничка пролука, през която преминават импулсите чрез разпръскване на невротрансмитер).

Така мозъкът изгражда физическото пространство за вас, за да изграждате нови и по-силни връзки, така че да можете да научавате повече.

Ето защо сънят е важен:

Мозъкът ви прочиства сам себе си когато спите!
Чувствали ли сте някога мозъка си препълнен, обикновено когато учите нещо ново или започвате нова работа или хоби? Е, той може и да е.

Когато научавате множество нови неща, мозъкът ви изгражда връзки, но те са неефикасни специализирани връзки. Мозъкът ви има нужда да съкрати много от тези връзки и да изгради по-опростени, ефикасни пътеки. Той го прави когато спим.

Докато спите, мозъчните ви клетки се свиват до 60%, за да направят място на глиалните ви градинари, които да влязат и да изнесат шлаките. Те така съкращават синапсите.

Будили ли сте се някога след хубав нощен сън когато можете да мислите ясно и бързо? Това е причината. То е като протичане на фрагментиране в компютъра ви.

Това е същата причина, поради която дрямките са така полезни за познавателните ви способности. Дрямка от 10 или 20 минути дава на микроглиалните ви градинари възможност да влязат, да изчистят някои неизползвани връзки и да осигурят място за създаването на нови връзки.

Мисленето с лишен от сън мозък е като да просичате пътя си през гъста джунгла с мачете. Прекомерно задръстено, мудно, изтощаващо.

Мисленето с добре отпочинал мозък е все едно се разхождате щастливо из Сентрал парк; пътеките са чисти и се свързват една с друга в конкретни точки, дърветата са си на място, виждате далеч пред себе си. Вълнуващо е.

Ето как можете да контролирате какво да бъде изтрито от мозъка ви:

Именно синаптичните връзки, които не използвате биват маркирани за рециклиране. Синаптичните връзки които наистина използвате пък са онези, които биват поливани и зареждани с кислород. Така че внимавайте за какво мислите.

Ако прекарвате твърде много време в четене на теории за края на „Играта на троновете” и много малко за работата си, познайте кои синапси ще бъдат маркирани за рециклиране?

Ако се карате с някого на работното си място и посвещавате времето си в мислене за това как да му отмъстите, а не за големия проект, ще се окаже, че сте синаптична суперзвезда в плановете за отмъщение, но слаб рационализатор.

Преобладава онова, върху което се фокусирате! Вие буквално оформяте собствения си мозък като избирате сами на какво да обръщате внимание.

Разбира се, едва ли можете да контролирате какво ви се случва през деня, но можете да контролирате в каква степен то ви засяга. За да сме по-конкретни, вие можете да изберете КАКВО ви засяга и да конструирате свои собствени неврални връзки.

Вместо да се фокусирате върху неща, които ви дърпат назад, фокусирайте се върху неща, които ви правят по-добро човешко същество. Вместо да си представяте сценарии, които най-вероятно никога няма да се случат, медитирайте. Прочиствайте мозъка си. Водете мозъка си до новото и използвайте умствената си енергия за неща, които са ви полезни.

Това наистина е игра на стратегия. Трябва умно да използвате ума си, да бъдете умни. Като не се поддавате на изкушението от нещата, които не са полезни за вас, това ви прави умни.

За да изтриете нещо, просто спрете да мислите за него. Дори и когато ви го напомнят, променяйте фокуса и вниманието си. Рано или късно то ще бъде маркирано за рециклиране.

Източник lifecoachcode.com
Прочети…



Следене по имейл

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват д...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com