сряда, 31 август 2016 г.

Молитва за дъщеря ми: Нека да е красива, но не и „суперсекси"...





Първо, Господи, никакви татуировки! Нека нито един китайски йероглиф или цитат от „Мечо Пух" не докосне нежния й ханш!

Нека да е красива, но не и „суперсекси", защото „суперсекси" е това, което привлича футболистите.


Когато й предложат ободряващ бял прах, нека си припомни родителите си, които чистят дори семките от гроздето й, и да си остане на бира.

Води я, закриляй я, когато пресича улицата, качва се на лодки, плува в океана, плува в басейни, минава край басейни, когато се качва и слиза от ескалатори, когато чака влака в метрото, докато пресича булеварди, докато се надвесва през високи прозорци, докато минава сама през тъмни паркинги, вози се на влакчета на ужасите и когато излиза на какъвто и да е балкон, винаги, навсякъде и колкото и да е голяма.

Покажи й път, който е далеч от актьорството, но не и твърде близо до финансите. Насочи я към работа, която да й осигурява свободно време, да я предизвиква интелектуално, да й позволява да пътува. Но да не трябва да носи високи токчета.

Каква ли ще е тази професия, Господи? Архитект? Акушерка? Дизайнер? Питам Теб, защото, ако знаех, щях аз да я работя.

Нека да танцува в ритъма на собственото си сърце и да успява със силата на собствените си ръце.

Осигури й лек преход през трънливия път от 12-ата до 17-ата година. Нека да рисува еднорози и да се интересува от барбита колкото се може по-дълго. Защото детството е късо – цвете, което цъфти само веднъж, а животът като възрастен е дълъг и целувките с момчета могат да почакат.

О, Господи, направи така, че интернет да изчезне завинаги и нейната граматика да остане незасегната от ужасните писания на приятелчетата й, а психиката й – недокосната от трейлъра на „Хостел на ужасите 5: Момичетата просто си умират да ги накълцаш".

И когато един ден пред мола се обърне срещу мен и ме нарече кучка, дай ми сила, Господи, да я напъхам в таксито пред нейните приятелки, защото ТОВА няма да го търпя, Господи. Просто е изключено.

И ако стане майка един ден, нека да мога да я видя, дори да е през твоите очи, Господи, как лежи на пода в 4,30 сутринта, изтощена, отегчена и обезумяла от любов към малкото вързопче, омазано до врата с ако. „Мама е правила това за мен някога", ще осъзнае, докато бърше изпражнения.

„Мама е правила всичко за мен." И закъснялата благодарност ще я залее и тя ще се зарече да ми се обади на сутринта. И ще забрави.

Но аз ще знам, защото ще гледам през очите ти, Господи.

Амин.

Авторът Тина Фей е американска актриса, сценарист, писател. Това писмо е откъс от автобиографичната й книга Bossypants и е написано от бременната Тина към неродената й все още дъщеря.
Прочети…



понеделник, 29 август 2016 г.

30 японски житейски правила, които да започнеш да спазваш от днес




30 японски житейски правила, които трябва да спазваш

1.Ако проблемът може да се реши не си струва да се безпокоиш за него, ако не може се реши да се безпокоиш е безполезно.

2.След като помислиш – решавай, а веднъж решил не мисли.

3.Не задържай заминаващия, не прогонвай идващия.

4.Бързото е бавно, но без прекъсвания.

5.Без обикновени хора няма велики.

6.По-добре е да си враг на добър човек, отколкото приятел на лош.

7.Слънцето не знае кой е прав и кой крив. То свети и не мисли кого ще стопли. Открилият себе си е като слънце.

8.Морето е велико, защото приема и малки реки.

9.Далечният път започва с близкия.

10.Който пие не знае за вредата от виното, който не пие не знае за ползата от него.

11.Мъжът и жената трябва да са като ръката и очите. Когато ръката изпитва болка – очите плачат, когато очите плачат, ръката избърсва сълзите.

12.Дори мечът да ти потрябва веднъж в живота, трябва да го носиш винаги.

13.Красивите цветя плодове не дават.

14.Мъката е като протрита дреха – трябва да я оставиш в къщи.

15.Когато има любов дори белезите от шарка са красиви като трапчинки на бузите.

16.Никой не се препъва, лежейки в леглото.

17.Една добра дума стопля три зимни месеца.

18.Отстъпи път на глупака и лудия.

19.Когато рисуваш клонка трябва да чуеш дъха на вятъра.

20.Седем пъти провери преди да се усъмниш в приятел.

21.Направи каквото можеш, а останалото довери на съдбата.

22.Прекалената честност граничи с глупост.

23.Само в дом, в който се смеят, идва щастието.

24.Победата е за този, който изтърпи половин час повече от противника си.

25.Случва се и лист да потъне, и камък да плува.

26.В усмихващо се лице не пускат стрели.

27.Студен чай и студен ориз са търпими, но студена дума и студен поглед не.

28.Да попиташ е срамно за минута, да не знаеш е срамно за цял живот.

29.Ако жената иска нещо силно и през скала ще мине.

30.Дълбоките реки текат тихо.
Прочети…



сряда, 24 август 2016 г.

Ървин Ялом – Креативността и откритията се зараждат в болката




Ървин Ялом – Креативността и откритията се зараждат в болката

Има личности, които царуват в света на думите. Те са в състояния с лекота да създават светове, които да оставят следа в съзнанието на хиляди хора. Един от тези съвременни магьосници е Ървин Ялом.

Той е роден на 13 юни 1931 година във Вашингтон и е американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи.

Родителите му емигрират от Русия в САЩ през 20-те години на ХХ век. Заселват се във Вашингтон, където отварят бакалски магазин и живеят над него. Ървин посещава местното училище, по-късно Университета „Джордж Вашингтон“, но се дипломира като медик в Бостънския университет. Академичната му кариера протича в Станфордския университет, където е щатен професор след 1968 г.

Заниманията му са посветени на екзистенциалната психология и груповата психотерапия.
Успоредно с научните си трудове от началото на 90-те години той издава и поредица романи – “Когато Ницше плака,” “Палач на любовта”, “Изцелението на Шопенхауер”, “Проблемът на Спиноза”, “Все по-близо всеки ден”, “ Лъжи на дивана”. Неговите романи са блестящ образец на способността да се прави художествена литература с помощта на компетентното знание и упорития биографично-исторически издирвателски труд. Той е не само професионалист в областта на психоанализата (неизменен източник на сюжети за него), но и дълбок познавач на модерната философия.

Почетен професор в Станфордския университет, автор на високо ценени от критиката бестселъри, изключително търсен терапевт, Ялом младее за своите 80 години.

Висок, с остър поглед и жив ум, с тих, но твърд глас, по време на разговора той ще стане само веднъж, за да ми покаже имейл на компютъра си – в писмо, изпратено от киберкафе, един бездомник му пише, че намерил в кофа за боклук негова книга и тя преобразила живота му.
Ървин Д. Ялом не скрива своето задоволство – сякаш някогашното момче, син на имигранти, насочило се към психологията чрез литературата, днес държи доказателството, че е успяло да примири двете си страсти – писането и терапията. Защото целта им е една и съща: да помогнат на хората по пътя към повече свобода и спокойствие.

Романът „Когато Ницше плака” (Колибри) е едно от емблематичните произведения на Ялом и съчетава философия и психотерапия – похват, който позволява да се намери златното сечение между привлекателното и дълбокомисленото в третирането на големите общочовешки и индивидуални проблеми.

Както казва самият автор, историята в „Когато Ницше плака“ би могла да се случи. Това е едно изключително историко-философско психотерапевтично пътуване в областта на несъзнаваното, на дълбоко потиснатото, на вечно тревожещото и преди всичко човешко, твърде човешко, в приключението, наречено живот.

Ницше е ексцентричен философ аскет, „бременен“ със своите философски идеи, които му причиняват толкова силни мозъчни „контракции“, че нито един изтъкнат за времето си лекар не успява да го облекчи. Ницше носи и любовна тежест в гърдите си, чиято диагноза е Отчаяние. Тази болест може да излекува само един лекар и това е д-р Бройер – близък приятел и ментор на стажанта по медицина Зигмунд Фройд. Но за да бъде успешна терапията в схемата лекар–пациент, някой трябва да се откаже от своята роля…

По романа „Когато Ницше плака“ у нас е заснет магнетичният американско-български едноименен филм на режисьора Пинкас Пери с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.

ЦИТАТИ И ИНТЕРВЮ:

Имах предвид само, че за да може един човек изцяло да се свърже с друг, първо трябва да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава щеизползваме другия като щит срещу самотата си.
Всяко дихание отразява непрестанно нападащата смърт, с чийто образ ежесекундно се борим.
Всичко отминава. Такава е природата на познанието. Нищо не живее вечно. Неизменността е илюзорна, и ще дойде ден, когато от Слънчевата система ще останат само руини.
За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите възможности са ограничени.
В шахмата, както и в живота, когато партията е завършила, всички фигури – пешки, царици и царе се оказват в една кутия.

Само нараненият лечител може наистина да лекува.
Бракът е свещен. Но по-добре е да разрушите бракът, от колкото да позволите той да ви разруши!

Духът на човекът е съставен от неговите избори.

Знаете ли тази стара шега – операцията мина успешно, но пациента умря.

Рано или късно трябва да изостави надеждата за по-добро минало.

Зрялата любов е да обичаш, а не да бъдеш обичан.

За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от бури.

Любовната обсесия служи за разсейване, затова индивидът да се вгледа в болезненостите в себе си.

Първо трябва да стана Аз, преди да стана Ние.

Идеални отношения в брака са възможно само тогава, когато те не се явяват необходимо условие за оцеляване на човек.

До степента, в която някой е отговорен за своя живот, той е самотен.

За да разчита човек напълно на другите, първо трябва да може да рзчита напълно на себе си.

Четири важни екзистенциални притеснения играят основна роля в живота на всеки един от нас – смъртта, смисъла на живота, изолацията и свободата.

Страхът от смъртта е всъщност страх от крайната форма на изолация.

Основно правило в живота – колкото по-слабо е усещането за себереализация, толкова по-силен е страхът от смъртта.

Понякога виждам по-добре със затворени очи.

Всяко „да“ има свое “не“.

Аз не вярвам, че страховете се раждат от тъмнината, те са като звездите – винаги там, но замъглени от дневната светлина.

Всеки един човек всъщност е фундаментално сам и рано или късно се изправя пред тази реалност.
Да си присвоявам чужди отговорности, е точно начинът, по който впримчвам както себе си, така и другите.

Няма роза без тръни, но много тръни без рози.

Креативността и откритията се зараждат в болката.

Аз гледам за мен в теб, тази моя погълнатост прави невъзможно да идентифицирам моите нужди и потребности.

Имайте смелост да променяте убежденията си!

От време на време мъжът се нуждае от жена точно както и от домашно приготвена храна.

Един от големите парадокси в живота е, че високата себеосъзнатост носи със себе си тревожност.

Отговорността ни към живота е да създадем нещо по-възвишено, не да развъждаме по-низшето. Нищо не трябва да спира развитието на героя в теб…

Най-желаната жена е най-плашещата. И, разбира се, не заради това, което е, а заради това, което ние си въобразяваме за нея.

Вие искате да летите, но не можете да започнете летеното с летене. Първо трябва да ви науча да вървите, а първата стъпка ще направите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, далеч по-лесно е да се оставиш друг да те управлява, отколкото сам да се управляваш.

Мечтая за любов, която е повече от това двама души да изпитват нужда да се притежават… Мечтая за любов, в която двама души споделят една обща страст в търсенето на по-висшата истина. Може би не трябва да го наричам любов. Може би истинското му име е приятелство.
Направете по-дълбока дисекция на мотивите си! Ще откриете, че никой никога не прави нещо изцяло в името на другите. Всичките ни действия са насочени към нас самите, с всички услуги целим да обслужим себе си, всяка любов е любов към собствения ни аз.

Отчаянието е цената, която всеки плаща за самопознанието. Загледате ли се внимателно в живота, винаги ще попаднете на отчаяние.

Чувствеността е кучка, която хапе петите ни! И колко добре знае как да изпроси частица от нашата душа, когато й е отказана частица от плътта ни.

Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки.

Имах предвид само, че за да може един човек изцяло да се свърже с друг, първо трябва да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава щеизползваме другия като щит срещу самотата си. Единствено когато човек съумява да живее като орел, без свидетели, той може да се обърне към другия с любов; само тогава човек е в състояние да се грижи за израстването на другия.

Той ми напомня на тухлена стена. Много умна тухлена стена.

ИНТЕРВЮ:

– Разкажете за детството си.

– Роден съм във Вашингтон и всъщност нямах детство. Бяхме единствените евреи в квартал на чернокожи и не можех много да излизам, беше опасно. Вкъщи също не беше лесно – родителите ми бяха от друг свят, обърнат към миналото, не разбираха много американската култура, нямаха време да се занимават с мен и сестра ми, работеха по дванайсет часа шест дни от седмицата.

– Чувствахте ли се на мястото си в тази среда?

– Всичките ми приятели бяха чернокожи. И много бързо възникна въпросът за еврейството ми. Родителите ми бяха избягали от погромите в Русия, понякога казваха Полша. Всъщност от малко село на границата между двете. Разбрах точно откъде, когато веднъж ядох борш в Русия – имаше същия вкус като майчиния. В училищната ми среда цареше антисемитизъм и се чувствах наистина зле. Много бързо започнах да търся убежище в литературата. Толстой и Достоевски ме формираха психологически, философски и социологически. Благодарение на тях открих дълбините и страховете на човешката душа.

– Присъствали сте на инфаркта на баща си, когато сте били на 10 години. Това ли определи призванието Ви?

– Да, но има и друга причина. По онова време медицината беше „класическа“ кариера и към нея се ориентираха най-добрите еврейски ученици. Всъщност или вземахте занаята на баща си, или ставахте лекар. Ако знаех, че ще стана писател, може би нещата щяха да се развият другояче. Но не познавах нито един писател. Сигурното е, че решението ми да специализирам психиатрия идва от прочита на големите руски писатели. Аз съм литератор. Впрочем научната част на образованието ми никога не ме е интересувала особено и ми струваше много усилия. В началото на висшето си образование се чувствах интелектуално „недоразвит“ в сравнение със състудентите ми. Но бях обсебен от мисълта да успея. Освен това трябваше да завърша за 4 вместо за 5 години. Бях влюбен в жена си Мерилин, исках да се оженя за нея и ме беше страх да не я изгубя.

– Едно от есетата Ви се нарича „Екзистенциална терапия“. Бихте ли обяснили какво значи това?

– Сама по себе си екзистенциалната терапия не съществува. За да я практикува, терапевтът трябва да владее няколко техники и да бъде чувствителен към екзистенциалните въпроси, а именно: какво означава да се живее? Как да приемем смъртта? Как да намерим смисъл на живота си? Как да приемем идеята, че дори да сте в двойка с някого, винаги умирате сам, така както сам сте дошли на този свят? Екзистенциалната терапия се занимава точно с тези въпроси. Винаги ме е интересувала философията, тази, която е насочена към смисъла на живота. И не виждам защо трябва да се противопоставят философия и психотерапия. Двете се занимават с едни и същи проблеми.

– Давате ли много съвети и препоръки по време на терапията?

– Не искам да изглеждам всезнаещ. Мисля, че не такава е ролята на добрия терапевт. Говоря за това, което знам и ми се случва да говоря и за себе си. С Джини, пациентката от „Тайната на огледалото“, терапията протече преди повече от 40 години. Моята по онова време революционна идея беше следната: какво ще стане, ако Джини знае какво мисля и чувствам по време на сесиите? Давах й да чете онова, което бях записал, и това беше невиждан експеримент. Оттогава насетне винаги когато съм постъпвал по този начин, резултатите са били отлични.

– Но какво става тогава с добронамерената неутралност, предписвана от Фройд?

– Мисля, че този принцип е архаичен. Впрочем сигурен съм, че Фройд е се е намесвал в живота на пациентите си, че много им е говорел.

– Как протичат сесиите?

– Обикновено те траят от петдесет минути до един час два пъти седмично. Често започвам с някой сън. Това е чудесен начин за достъп до несъзнаваното. Ако пациентите не си спомнят сънищата си, ги моля да заспиват с лист и молив до главата си и да се опитат да запомнят какво са сънували. Понякога една дума е достатъчна, за да задвижи паметта. Вълнуващо е, защото сънищата са пълни с енергия.

– Използвате ли дивана зад себе си?

– Много малко. Предпочитам да работя лице в лице с пациента. Предлагам дивана на много стеснителните хора, които ги е срам да ме гледат в очите, или на уморените. А и диванът е прекалено свързан с класическата психоанализа, а аз практикувам психотерапия.
Прочети…



понеделник, 8 август 2016 г.

10 малки навика, които ограбват щастието ви




Ако навиците ви не ви помагат, те ви пречат.

Човек постепенно се превръща в това, което прави всеки ден. Ако навиците ви не ви помагат, те ви пречат, цитират от obekti.bg . Ето няколко примера за това как те могат да ограбят щастието ви, ако им позволите.

1. Занимавате се с всякакви истории, но не и с вашата собствена

Не се потапяйте в историите за успеха на другите до такава степен, че да забравите да напишете своята. Невероятните промени се случват, когато решите да поемете контрол. Това значи да консумирате по-малко и да създавате повече. Означава отказ да оставите другите да мислят, говорят и решават вместо вас. Означава да научите да уважавате собствените си идеи и инстинкти. Дръжте най-големите си цели близо до сърцето си и им посвещавайте време всеки ден. Ако наистина искате нещо и работите усърдно за него, няма почти нищо, което да не можете да постигнете.

2. Чакате идеалния момент

Не се хващайте на мита за идеалния момент. Моментите не са идеални, те са такива, каквито си ги направите. Толкова много хора чакат звездите да се подредят, за да направят това, което искат и знаят, че трябва да направят. Перфектния момент, префектната възможност, перфектното състояние на духа и т.н. Събудете се! Тези съвършени състояния са мит. Не съществуват.
Способността ви да достигнете най-големия си потенциал е пряко свързана със способността ви да действате лице в лице с несъвършенството. Ще постигнете успех не като откриете съвършения момент, а като се научите са виждате и използвате несъвършенствата на живота.

3. Работите само за заплатата

Работата без интерес е затвор. Дори ако не сте свръх запалени по това, което работите, трябва поне да се интересувате от него. Когато си изграждате живот, в който работата е нещо, което понасяте само за да си плащате сметките, може да прекарате цялото време в мечти за друг живот. Работата запълва голям процент от времето ви. Не става дума за парите, става дума за самите вас. Ако в това, което правите, може да вложите част от себе си, работата ще ви носи удовлетворение.

4. Храните чувства на омраза

Както казва Мартин Лутър Кинг „Тъмнината не може да изгони тъмнината; само светлината може. Омразата не може да изгони омразата. Само любовта може.” Истината е, че когато храним в душата си омраза, тя в крайна сметка взима най-доброто от нас. Поема контрол над нас. Забравяме защо мразим, какво мразим и кого мразим. Накрая естествено, намразваме и себе си. Всичко, което мразите, заема място в главата и сърцето ви. Така че, ако искате да елиминирате нещо или някого от съзнанието си, не го мразете. Продължете напред и не се обръщайте назад.

5. Вслушвате се в страховете и тревогите

Ако погледнете назад, ще установите, че повечето ви страхове и опасения не са се сбъднали – били са неоснователни. Когато се върнете назад в последните няколко години, колко възможности за радост сте разрушили с излишни страхове и негативност? Ще видите, че е нужно да се освободите от някои неща, само защото тежат на сърцето и душата ви. Пуснете ги. Не влачете окови на краката си. Невероятно лесно е да се наслаждавате повече на живота си сега, без значение от ситуацията. Въпросът е само да се отърсите от пластовете глупости, които ви пречат.

Освободете се от тревогите и страховете си, от нуждата да сте винаги прави и да контролирате другите. Освободете се от претенциите си и от нуждата всичко да става по вашия начин. Изпод тези пластове глупости има един щастлив и съзидателен човек. Започнете ли да сваляте тези слоеве и да оценявате нещата заради това, което са, животът ще ви носи много повече удовлетворение.

6. Не спирате да мислите за трудностите

Един лош ден е просто лош ден. Изберете да не го превръщате в нещо повече. Неприятностите се отразяват върху условията, в които живеете и работите, но недейте да им позволявате да повлияят на това кой се и накъде сте се запътили. Всеки ден носи със себе си нови уроци и нови възможности. Винаги има начин да предприемете следващата стъпка по пътя, който сте избрали. На моменти събитията могат да бъдат ужасни и неизбежни, но винаги имате избор – ако не кога, то поне как да издържите и да продължите напред.

7. Търсите временно удовлетворение


Има два варианта за удовлетворение в живота – временно и трайно. Временното идва от моментните наслади на материалното удобство, докато трайното се постига чрез постепенно израстване на съзнанието. На пръв поглед може да е трудно да различите едното от другото, но с времето става очевидно, че второто е далеч по-висше.
Трайното удовлетворение се запазва в превратностите на живота, като ви позволява да запазите увереност и покой. Бързите промени в живота могат да ви докарат до лудост, и дори най-изтънчените материални удобства не могат да ви направят щастливи за дълго.

8. Опитвате се да промените всичко изведнъж


Ако искате да промените нещо в света, започнете със света около себе си . Да направите голяма промяна отведнъж обикновено е невъзможно, но да направите промяна сега в живота на няколко души не е никак трудно. Ако накарате един човек да се усмихне, неговата усмивка може да накара и други да се усмихнат. И така, по този дискретен начин, можете да достигнете до много хора.

9. Оставате с човек, който ви наранява


Понякога трябва да си тръгнете и да обърнете гръб на някого – не защото не ви е грижа, а защото него не го е грижа. Когато някой ви наранява отново и отново, просто приемете, че не му пука за вас. Това е горчив хап за преглъщане, но е това е лекарството, от което имате нужда. Не се стремете да впечатлите този човек повече. Не губете дори секунда от времето си в опити да му докажете каквото и да било. Нищо няма нужда да се доказва. Недейте да действате с мисълта за него оттук нататък.

10. Преувеличавате значението на физическата привлекателност


Да се влюбите в някого само заради външността му е все едно да избирате любимата си храна според цвета, а не според вкуса. Няма смисъл. Тъкмо невидимите, вътрешни, неизмерими характеристики са тези, които създават привличането.
Както има хора, които обичат аромата на мента, а други на канела, така има едно неподдаващо се на определение магнетично влечение, което ни тегли към качествата на определени хора, места и неща. Понякога дори белезите, които душата ти споделя с тях са това, което те притегля към тях и създава трайните основи на една дълга връзка.

От marcandangel.com
Прочети…



петък, 5 август 2016 г.

15 действия които ни отнемат емоционална и физическа енергия




15 действия които ни отнемат емоционална и физическа енергия

Защо една и съща ситуация може да предизвика толкова различна реакция у всеки човек в определен момент от живота му? И защо една очевидно неприятна ситуация докарва някой до нервен срив, а друг я приема спокойно и трезво?

На този въпрос отговаря психоложката Юлия Минакова. Тя обяснява разликата в двата типа поведение с различното количество вътрешен ресурс – физически и емоционален, който притежаваме.

И съответно ни предоставя два важни списъка – с нещата, от които губим от този ресурс, и с тези, от които го допълваме.

Вижте дали ще разпознаете себе си в някои от тези точки.

Нещата, от които губим сили:

1. Казваме „Да", когато всъщност искаме да кажем „Не".
2. Усмихваме се, когато ни се иска да заплачем.
3. Не почиваме.
4. Уговаряме себе си да потърпим още малко, вместо да кажем „Заради каква точно цел търпя всичко това?"
5. Обиждаме се, вместо да помолим за това, от което имаме нужда.
6. Занимаваме се с неща, които не ни засягат.
7. Поради някакви измислени причини продължаваме да общуваме с някой, който не ни е интересен и важен.
8. По-голямата част от хората около нас говорят само за негативни неща.
9. Прекалено много говорим за политика, за трафика, за тарифите на банките...
10. Занимаваме с клюки и интриги.
11. Прекалено често и емоционално коментираме как живеят другите.
12. Работим безинтересна и скучна работа.
13. Страхуваме се.
14. Все чакаме да дойде някой, който да промени живота ни.
15. Не харесваме себе си, мислим се за недостойни, некадърни и неудачници.

Неща, от които си набавяме сили:

1. Казваме „Не", когато искаме да кажем „Не" и казваме „Да", когато искаме да кажем „Да".
2. Започваме да правим това, което иска сърцето ни.
3. Освобождаваме физическо пространство (спомнете си как се чувствате в току-що ремонтирано жилище).
4. Освобождаваме емоционално пространство (спомнете си как се чувствате, когато простите на някого и се сбогувате с него).
5. Запознаваме се с нови хора.
6. Придобиваме нови знания.
7. Пътешестваме.
8. Преодоляваме страховете си.
9. Опитваме нещо ново.
10. Разхождаме се (но не бъркайте с „тичам за работа" и „отивам до магазина").
11. Занимаваме се с творчество.
12. Общуваме с приятни хора.
13. Общуваме с хора, които ни подкрепят и вярват в нас.
14. Отделяме време за тялото си.
Прочети…



четвъртък, 4 август 2016 г.

Който трупа познание, трупа тъга - ЕКЛИСИАСТ




Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание „Еклисиаст”

Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание „Еклисиаст”. Спорният текст на Вехтия завет, който върви по прашния път на времето и ни кара да разпознаем суетата. Защото предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината.


От глава Първа


Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!

Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.


От глава Втора


Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;


събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира тъй, както и глупавият.


От глава Трета


Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.


Със съкращения от „Книга на Еклисиаста или Проповедника”/webstage.bg
Прочети…



вторник, 2 август 2016 г.

Гор Видал - писател, драматург, космополит




Гор Видал - писател, драматург, космополит

Американският писател и коментатор Гор Видал, който пишеше за широк кръг теми - от политиката до литературата и от хомосексуалността до религията - почина в Лос Анджелис на 86 години. "Ню Йорк Таймс" го определя като елегантен и язвителен автор, който не се притесняваше да обявява края на американската цивилизация.

В края на дните си той се смяташе за последния представител на един изчезващ вид и вероятно бе прав, допълва "Ню Йорк таймс".

Освен 25 романа той е автор и на два тома мемоари и няколко с есета, пиеси, телевизионни драми и сценарии и дори участва в няколко филма.

Смъртта на 86-годишният американски писател и драматург Видал провокира вълна от архивни статии с негови интервюта, мисли, есета. Публикуваме част от негови известни цитати:

"Не е достатъчно да успееш, трябва и другите да се провалят."

"Няма ненаказано добро."

"Съединените щати са основани от най-умните хора в страната - и оттогава не сме ги виждали."

"Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си."

"Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време"

"Очевидно демокрацията е място, където се провеждат многобройни избори, които струват скъпо, но не решават големите въпроси, а кандидатите са взаимозаменяеми."

"На всеки американец, който се чувства готов да се кандидатира за президент, трябва по дефиниция да му се отнема тази възможност."

"Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят!"

"Геният на управляващата класа се състои в това, че успява да накара повечето хора да не виждат неравенството в системата, в която повечето хора извършват неблагодарна работа, плащат високи данъци, срещу които не получават нищо."

"50 от американците никога не са гласували. 50% не четат вестници. Надявам се, че става дума за една и съща половина."

"Няма хомосексуални или хетеросексуални хора. Има само хомосексуален и хетеросексуален полов акт"

"За щастие на безумците, които ни управляват, ние сме Съединените Щати на Амнезията (United States of Amnesia). Ние не научаваме нищо, защото не помним нищо"

"Никога не пропускай да правиш секс или да се появиш в телевизията"

"Най-ужасното зло в нашата култура е монотеизма. От варварския текст от Бронзовата епоха, наречен "Стария завет" се появяват три античовешки религии: Юдаизъм, Християнство и Ислям. Това са религии на "небесния бог". Те са патриархални – Бог е всемогъщият Отец, който в течение на 2000 години тормози жените, в които управлява "небесният" и неговите мъжки земни наместници. "Небесният" е завистлив бог, разбира се: изисква пълно подчинение от всеки човек, тъй като отговаря не само за едно племе, но и за цялото си творение. Онези, които го отхвърлят, трябва да бъдат наказани или убити за тяхно добро. В крайна сметка тоталитаризмът е единствената политическа система, която служи на "небесния отец".

"Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч: "Аз нали ти казах?!"

Крилати фрази на известния американски писател Гор Видал, починал в сряда на 86 години.

Цитатите са от британския вестник Guardian
Прочети…



неделя, 31 юли 2016 г.

Седемте закона на Сугестопедията | Наука за всестранните резерви на личността




Седемте закона на Сугестопедията | Наука за всестранните резерви на личността

Професор Доктор Георги Лозанов е един от онези български учени, за които може би не сте и чували, но чиито труд е признат по целия свят. За да сме по-точни, той е създател на науката сугестология и нейното педагогическо приложение – сугестопедия. Сугестопедията е съчетание от педагогика и психология. Това e оригинална система за ефикасно усвояване на знания:

– по позитивен и спонтанен начин

– без стрес, напрежение или умора

– чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация

– с помощта на изкуството

През 1978г. методиката на Проф. Лозанов е наблюдавана официално от 25-членна международна комисия на ЮНЕСКО и обявена за най – добра и препоръчана за прилагане по всички предмети в училище във всички страни. В резултат, в периода 1980 – 1989 г. той е поставен под домашен арест до политическите промени в страната.


Седемте закона на Сугестопедията | Резервопедия

Любов


Не сантиментална любов, а любов към човешкото същество. При условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализираният учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, колкото стимулиращи по характер, както и чрез цялостната организация на учебния процес.


Свобода
Свободата на обучаващия се да избира сам как да възприеме знанията. Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се.


Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва
Нагласата на учителя, че се случва нещо необикновено и вярата му в изключителните способности на учащите резонират в тях и водят до отключване на резервния им потенциал.

Състоянието на увереност, че нещо необикновено се случва, води до състояние на вдъхновение у учителя. Очакванията на учителя се отнасят както към неговите/нейните собствени способности да активира резервите на учащите, така и към способностите на курсистите да учат на резервно ниво. Тези очаквания се усещат от курсистите чрез периферните перцепции и подсъзнателните сигнали, които се излъчват от гласа, изражението на лицето и цялото не словесно поведение на учителя. Поради автентичността на тези сигнали и невъзможността те да бъдат изиграни от учителя, учащите ги възприемат без колебание. Това автоматично води до разкриване на резервите.


Многократно увеличен учебен материал

Материалът при работа чрез Сугестопедия е задължително неколкократно увеличен спрямо този, използван в традиционните методики. Методиката има психотерапевтичен, психопрофилактичен, психохигиенен и възпитателен ефект.


Принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото

Езикът е едно цяло. Той не е нито само граматика, нито само лексика. Както нашият мозък възприема заобикалящия свят в неговата цялост, а не като съвкупност от отделни субекти, така той възприема и езика като хармоничен жив организъм. Ето защо, неговите елементи се изучават винаги в контекста на цялото, в смислова взаимовръзка помежду си, а не като отделни граматически или лексикални единици. Всяко цяло е част от по-голямо цяло. Буквата е част от думата, думата – част от изречението, изречението – част от текста и всички заедно съставят смисъла, който човешкото същество възприема комплексно.


Златната Пропорция

В Сугестопедията златната пропорция е на първо място при определяне на времетраенето и съотношението на отделните компоненти, което допълнително подпомага процеса на разкриване на резервите на учащите се. Съществува цяла наука за Златното сечение, или Златната пропорция, която се определя числото 1,618… за коефициент на хамоничност.


Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката

Класическото изкуство и естетиката се използват в сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабелижими за съзнанието. Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оптимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създаде състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се стимулира способността да се разкрият психичните резерви в приятна атмосфера. То помага да се достигне до състояние на вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното място”, където има страх, свързан с ученето. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.


Източници: dr-lozanov.com, suggestopediabg.com
Прочети…



Следене по имейл

ДРЕВНАТА И ЗАГАДЪЧНА МЪДРОСТ НА ЛАО ДЗЪ

Загадъчният и полулегендарен китайски философ Лао Дзъ се откроява сред в еликите мъдреци на човечеството. Неговото учение, създадено на...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com