30 неща, които да спрем да правим

Както казва Мария Робинсън, “Никой не може да се върне назад и да даде ново начало, но всички можем, започвайки от днес, да си осигурим различен край”. Нищо не може да е по-близо до истината. Но преди да започнем този процес на трансформация, трябва да да спрем да правим нещата, които ни дърпат назад.


Ето някои идеи откъде да започнете:

1. Спри да прекарваш време с погрешните хора – животът е твърде кратък, за да прекарваш време с хора, които изсмукват щастието ти. Ако някой те иска в живота си, ще направи място за теб – не би трябвало да се бориш за място там. Никога, ама никога не настоявай да си в живота на някой, който непреснато те недооценява. И запомни, че не хората, които са до теб, когато си в най-добра форма, а онези, които остават до теб в най-лошите моменти са истинските ти приятели.

2. Спри да бягаш от проблемите си – изправи се лице в лице с тях. Няма да е лесно. И няма човек на света, който да е способен да се измъкне невредим от абсолютно всеки удар, който му се нанася. От нас не се очаква да сме способни веднага да разрешаваме проблемите си. Не сме направени така. Всъщност създадени сме така, че да се ядосваме, натъжаваме, нараняваме, да се препъваме и да падаме. Защото това е целта на живеенето – да се сблъскваш с проблеми, да се учиш, адаптираш и да ги решаваш с течение на времето.

3. Спри да се самозалъгваш – можеш да излъжеш всеки друг, но не и себе си. Животът ни се подобрява само когато рискуваме, а първият и най-големият риск е да бъдем честни със себе си. Прочетете The Road Less Traveled.

4. Спри да пренебрегваш собствените си нужди – най-болезненото нещо е да изгубиш себе си, обичайки някого, и да забравиш, че и ти си специален. Да, помагай на останалите, но помагай и на себе си. Ако някога ще има момент, в който да направиш нещо, за което имаш страст, или нещо важно за теб – това е сега.

5. Спри да се опитваш да бъдеш някой, който не си – едно от най-големите предизвикателства в живота е да бъдеш себе си! Винаги ще има някой по-красив, някой по-умен, някой винаги ще бъде по-млад, но никой никога няма да бъде ТИ. Не се променяй, за да те харесват хората. Бъди себе си и правилните хора ще те обичат.

6. Спри да се държиш за миналото – не можеш да започнеш следващата глава в живота си, ако продължаваш да препрочиташ предишната.

7. Спри да се страхуваш от грешките – да правиш нещо и да сбъркаш е поне 10 пъти по-продуктивно от това да не правиш нищо. Всеки успех има цяла пътека от неуспехи зад себе си и затова всеки провал е стъпка към успеха. И в крайна сметка накрая човек съжалява за нещата, които НЕ е направил, а не за тези, които се е опитал да направи.

8. Спри да се самонаказваш за стари грешки – можем да обикнем неправилния човек или да се тръшкаме да погрешните неща, но без значение колко са се объркали нещата, едно е сигурно – грешките ни помагат да открием правилните хора и неща за нас. Всички правим грешки, имаме борби и дори съжаляваме за неща в миналото си. Но ти НЕ СИ твоите грешки, ти не си твоите борби, ти си тук сега със силата да оформиш деня и бъдещето си. Всяко нещо, което се е случило в живота ти те подготвя за нещо друго, което предстои.

9. Спри да се опиташ да си купиш щастие – много от нещата, които искаме, са скъпи. Но истината е, че нещата, които действително ни носят удовлетворение, са напълно безплатни – любовта, смехът и възможността да правим това, което обичаме.

10. Спри да търсиш щастие в хората – ако не си щастлив с това кой си отвътре, няма да си щастлив и в сериозна връзка с някой друг. Първо трябва да откриеш стабилност в своя живот преди да можеш да го споделиш с някого.

11. Спри да бъдеш нерешителен – не мисли твърде дълго, иначе има опасност да създадеш проблеми, които не съществуват. Оценявай ситуациите и действай решително. Не можеш да промениш онова, което отказваш да конфронтираш. Напредъкът изисква риск. Точка! Няма да стигнеш до втора база, ако единият ти крак си стои на първа. (бейзбол, хора, бейзбол)

12. Спри да си мислиш, че не си готов – никой никога не се чувства 100% готов, когато изникне някаква възможност. И причината за това е проста – всички големи възможности в живота ни ни принуждават да излезем извън зоната на удобството, което на практика означава, че поне в началото няма да се чувстваме удобно.

13. Спри да се забъркваш във взаимоотношения по погрешни причини – взаимоотношенията трябва да бъдат избирани мъдро. По-добре да си сам, отколкото в лоша компания. Няма нужда да се бърза. Ако нещо ще става, ще стане на правилното време, с точния човек и за най-доброто и на двама ви. Влюбете се, когато сте готови, а не защото сте самотни.

14. Спри да отхвърляш нови взаимоотношения, защото старите не се проработили – ще осъзнаеш, че всеки човек, когото срещаш в живота си, идва с определена цел. Някои ще те подложат на изпитание, други ще те използват, а от трети ще се учиш. Но най-важното е, че ще дойде някой, който ще извади наяве най-доброто у теб.

15. Спри да се опитваш да се състезаваш с всички останали – не се тревожи за това какво другите правят по-добре от теб. Фокусирай се върху побеждаването на твоите собствени рекорди всеки ден. Успехът е битка единствено между теб и теб.

16. Спри да завиждаш – завистта е да броиш благословенията на някой друг вместо да отбелязваш своите. Задай си въпроса “Какво имам аз, което всички биха искали?”

17. Спри да се оплакваш и самосъжаляваш – превратностите в живота идват с една цел – да те насочват в посоката, в която трябва да вървиш. Можете да не виждаш или разбираш всичко, когато ти се случи, и може би ще е трудно. Но спомни си за миг предишни трудности, през които си минавал. Ще видиш, че най-често се е оказвало, че си заведен до по-добро място, хора, състояние на ума или ситуация. Затова – усмихни се! Нека всички знаят, че днес си по-силен отколкото си бил вчера, и това наистина ще е така.

18. Не задържай негативните емоции – не живей живота си с омраза в сърцето. Защото в крайна сметка ще се окаже, че си наранил себе си повече отколкото хората, които мразиш. Прошката не е да кажеш “Това, което ми причини, е добро”. Тя е да кажеш “Няма да оставя това, което ми причини, цял живот да разрушава щастието ми”. Прошката е отговорът… пусни проблема, намери мир, освободи себе си! И помни, прошката не е само за другите хора, тя е и за теб. Ако трябва, прости и на себе си, продължавай напред и се постарай да се представиш по-добре следващия път.

19. Спри да оставяш другите да те принизят до своето ниво – откажи да понижиш стандартите си, за да им е удобно на ония, които отказваш да повишат своите.

20. Спри да губиш време да се обясняваш на хората – приятелите ти нямат нужда да им се обясняваш, а враговете ти така или иначе няма да ти повярват. Просто върши онова, което знаеш със сърцето си, че е правилно!.

21. Спри да правиш едни и същи неща отново и отново без да си почиваш – времето да поемеш дълбоко дъх е точно, когато нямаш време за това. Ако продължаваш да правиш каквото правиш, ще продължиш да получаваш, каквото получаваш. Понякога е нужно малко да се дистанцираш, за да видиш нещата ясно.

22. Спри да пренебрегваш красотата на малките моменти – наслаждавай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да се окаже, че именно те са били големите неща. Най-добрата част от живота ти ще се състои в малките, безименни моменти, които прекарваш усмихвайки се с някой важен за теб човек.

23. Спри да се опитваш да правиш нещата съвършени – реалният свят не награждава перфекционистите, а хората, които довеждат нещата до край.

24. Спри да следваш пътя на най-малкото съпротивление – животът не е лесен, особено ако планираш да постинеш нещо значимо. Не тръгвай по лесния път. Извърши нещо свръхестествено!

25. Спри да се държиш сякаш всичко е наред, ако не е така – няма проблем от време на време да се скапваш. Не е нужно винаги да си силен и не трябва непрестанно да доказваш, че всичко върви чудесно. Не трябва да ти пука и за това какво мислят хората – плачи, ако е нужно – здравословно е да пролееш някоя друга сълза. Колкото по-скоро го направиш, толкова по-скоро ще можеш пак да се усмихнеш.

26. Спри да обвиняваш другите за своите проблеми – степента, в която можеш да постигнеш мечтите си, зависи от степента, в която можеш да поемеш отговорност за живота си. Когато обвиняваш другите за това, през което преминаваш, отказваш да поемеш отговорност – и даваш на другите властта над тази част от живота си.

27. Спри да се опитваш да бъдеш всичко за всички – това е невъзможно и ако продължаваш да се опитваш, само ще се скапеш. Но да накараш един човек да се усмихне, може да промени света. Е, може би не целия свят, но неговия със сигурност. Затова стесни фокуса си.

28. Спри да се тревожиш толкова много – тревогата няма да премахне бремето на утрешния ден, само ще открадне радостта от днешния. Един начин да провериш дали нещо си заслужава тревогите е като си зададеш въпроса “Това ще има ли значение след една година? А след три години? А след 5?” Ако не – значи изобщо не си струва да се притесняваш.

29. Спри да се фокусираш върху това, което не искаш да се случи – насочи очите си към онова, което искаш да стане. Позитивното мислене е на първите страници на всяка история за успех. Ако се будиш всяка сутрин с мисълта, че днес ще ти се случи нещо чудесно, и си малко по-наблюдателен през деня, ще откриеш, че най-често си се оказал прав.

30. Спри да бъдеш неблагодарен – без значение колко е добър или труден животът ти, събуждай се всяка сутрин благодарен за него. Защото някой някъде отчаяно се бори за своя. Вместо да си мислиш какво нямаш, опитай се да мислиш за онова, което ти имаш, а на всички други им липсва.

източник: Markandangel.com

Прочети…

6 знака, че пропилявате живота си

Не е нужно човек да е зад решетките, за да бъде затворник. Често собствените ни концепции, решения и идеи са това, което ни отнема свободата. Така, безброй интелигентни хора пропиляват по-голямата част от живота си, пише блогърът Ейнджъл Черноф за marcandangel.com. Милиони хора по света са в плен на едни и същи мисловни капани.
Ето шест от най-често срещаните (и трудни за приемане) признаци, че животът ви не е това, което искате и трябва да промените начина си на мислене, за да постигнете щастие и удовлетворение:

1. Стремите се да отговорите на очакванията на всички останали, с изключение на вас. - Твърде много хора живеят живот, който не е техният. Живеят така, както другите смятат за правилно... така, както родителите им смятат, че е най-добре за тях ... както
приятелите, учителите, правителството и медиите мислят, че е най-добре. Те пренебрегват вътрешния глас и интуицията си. Толкова са заети да удовлетворят всички останали и да се съобразят с очакванията им, че губят контрол над живота си. Забравят какво ги прави щастливи, какво искат, от какво имат нужда ... и в крайна сметка забравят за себе си. Имаме един живот - тук и сега. Трябва го вземем в свои ръце и да не позволяваме другите да отвличат вниманието ни от нашата истина.

2. Обвинявате всички останали. - Откажете се от нуждата да обвинявате другите за това, което имате или нямате, за това, което чувствате или не чувствате. Спрете да преотстъпвате на другите силата и отговорността за вашия живот. Или вие имате власт над собствените си проблеми, или те ще вземат власт над вас. Точка!

3. Оплаквате се непрекъснато. - Постоянната нужда да се оплаквате от какво ли не - хора, ситуации и т.н. - не води до нищо освен до нещастие и депресия. Никой не може да ви направи нещастни, нито една ситуация не може да ви депресира, осен ако не й позволите. Чувствата не са резултат от ситуацията, а от това как гледате на нея. Не е лесно да се приеме, но това е истината. Вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Не подценявайте силата на собствените си мисли.

4. Не сте готови да се провалите. - Посредствеността е удобна; защото избираме да не опитваме. Защото е по-лесно да говорите как ще научите или направите нещо ново, отколкото действително да го направите. Защото мислите, че всичко е прекалено трудно, така че просто ще го направите "утре". Защото мразите работата си, но не търсите нова; защото е по-лесно да отхвърлите отхвърлянето. Излезте от това състояние. Докато се размотавате и се проваляте в това да опитате, трябва всъщност да сте там, навън, и да се опитвате да се провалите, да предизвиквате себе си, да учите нови неща, да се проваляте, напредвайки, колкото се може по-бързо. Желанието за успех трябва да надмогне страха от провал. Защото, ако прекалено много се страхувате да не се провалите, няма да направите това, което е нужно, за да успеете.

5. Оставяте страха да решава бъдещето ви. - Страхът е чувство, а не факт. Ние сами го създаваме. Всичко е в ума ни. Променете нещата отвътре и отвън всичко ще си дойде на мястото. Както казва Франклин Делано Рузвелт: "Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх." Помнете това. Не позволявайте на страха да решава бъдещето ви. Нека вашите мечти да бъдат по-големи от страховете ви и действията - по-силни от думите ви.

6. Вярвате, че най-доброто е вече зад вас. - Това може би е най-трудното, но трябва да оставим миналото да си отиде! Да, никак не е лесно, особено когато то изглежда толкова по-добре от настоящето, а бъдещето - толкова несигурно. Но имайте предвид, че настоящият момент е всичко, което имате и с което някога ще разполагате. Миналото, което днес копнеете да се върне, вероятно сте го пренебрегвали, когато е било настояще. Не си причинявайте това отново. Не пропилявайте настоящето си с едно минало, което няма бъдеще.

Прочети…

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ!

• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича „да бъдеш самия себе си“.

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това „самоуважение“.

• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, който ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това „зрялост“.

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това „увереност в себе си“.

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това „простота“.

• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е „любов към самия себе си“.

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е „скромност“.

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това „удовлетворение“.

• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея.Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам „мъдростта на сърцето“.

• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

– Чарли Чаплин

Прочети…

Исак Нютон: физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов

Исак Нютон

Английският физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов Исак Нютон е роден на 4 януари 1643г. (25 декември 1642 – стар стил). Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината,скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Нека си спомним за неговия гений с някои от неговите мисли:

1. Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.
2. Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в определено направление.
3. Истината винаги се намира в простотата, а не в многообразието и безпорядъка.
4. Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.
5. Платон е мой приятел, Аристотел е мой приятел, но най-голям приятел ми е истината.
6. Според мене аз съм само едно дете, играещо си на плажа, докато огромният океан на истината лежи неоткрит пред мене.
7. Това е съвършенството на Божиите дела, че са извършени с голяма простота. Той е Бог на реда, а не на безредието.

Прочети…

12 закона на йогата – непробиваем щит срещу манипулации

Да манипулираш майстор на йогата е трудно, тъй като тялото и съзнанието му са в хармония. Не всеки обаче има време и желание да навлезе в дебрите на това старовременно учение, превърнало се за някои дори и в религия. Това, което обаче си струва всеки от нас да научи е самото виждане за живота, което носи у себе си йогата.

Ар Сантем – доказано име в тази област, е формулирал 12 основни закона, които могат да бъдат използвани за борба с повечето съвременни манипулации.

12 точки от непробиваемия щит за защита


На теб ти трябва – ти го прави.

Всеки път, когато в разговора става дума за дълг или задължение и присъства думата „трябва”, добре е да си зададете въпроса „ На кого му трябва?”. Манипулаторите обичат да пропускат факта, че желаното е нужно най-вече на тях самите.

Например, фразата, която често използват родителите: „Трябва да си намериш работа”, без манипулация би звучала така: „Трябва да си намериш работа, за да спреш да ми харчиш парите – време е да слезеш от гърба ни и да се оправяш сам.” А докато младия човек има опцията да не работи, разбира се ще му е удобно да мързелува за сметка на родителите си.

Не обещавай. Ако си обещал – изпълнявай.

Колко често давате необмислени обещания? Изпеченият манипулатор нарочно ще ви кара да обещавате, а след това ще експлоатира вашето чувство за вина.

Затова – просто не обещавайте! Ако все пак го направите – изпълнявайте.

Следващия път, когато някой се опита да ви преметне по този начин, помислете два пъти, преди да се ангажирате да направите нещо.


Ако не те молят – не се бъркай.

Често се случва да се ръководим от добри намерения, а накрая да стане много по-зле. Без да са ни искали помощта нашите усилия се възприемат като даденост.

Още по-лошо е, когато за проблема на един човек молим съвсем друг. Помагайки в такава ситуация, ние нарушаваме и закона „ Ако на теб ти трябва – ти си го направи”.

Ако ви се струва очевидно, че човек се нуждае от помощ, възползвайте се от възможността да разберете от него, готов ли е да приеме помощ точно от вас. Ако момиче нарочно си заклещи токът в шахта, само за да се запознае с ей онова симпатично момче, а вие развалите всичко……няма да е много приятно.


При молба не отказвай.

Всяка молба предполага благодарност. Манипулаторите са склонни да дават празни обещания или да забравят за направените им услуги. Изпълнявайте молбата, но не се притеснявайте да искате услуга в замяна – дори по-рано.


Живей в настоящето ( не в миналото и не в бъдещето)

Това е един от най-важните закони, независимо дали става въпрос за йога или за каквото и да било! Например, манипулацията „Преди ти не беше такъв” , често се разрушава с „Преди си беше за преди”.

Обещанията за сладко бъдеще, моментално спират след въпроса „Това ще е после, а сега какво конкретно предлагате?”.

Колко често се привързваме към човек, предмет или занимание? До каква степен тази привързаност може да бъде силна, без да поставя душевното ни равновесие под заплаха? Всеки има свой отговор на този въпрос.

Помнете: с помощта на тези емоционални връзки е лесно да ви шантажират. Не позволявайте на вашите близки да се превърнат в домашни терористи.


Не си поставяй цел

За някои това може да е най-необичайния закон и осъзнаването му може да изисква малко повече време. Често, ако целта е поставена неправилно, то след нейното постигане настъпва опустошение. Най-вероятно тази цел ви е натрапена отвън.

Затова винаги питайте себе си или хората, които ви вдъхновяват да направите нещо: „Какво следва след това?”.

Като пример ще ви дам една от любимите фрази на всички родители: „Трябва да получиш висше образование”. Какво следва след това?

Да бъда брокер на недвижими имоти, да се занимавам с продажби или да започна свой бизнес? Мога да направя всичко това и без висше образование.


Не пречи

Най-гениалният от всички закони. Той може и трябва да се прилага, както по отношение на нас самите, така и по отношение на другите хора.

Фразата „Не ми пречи, моля” е способна да върши чудеса. Най-важното е да я кажете, преди да сте започнали да изпитвате раздразнение.


В природата няма лошо време

Това е законът с най-голям философски потенциал. Той ни учи да използваме всяка възможност, в това число и своите пропуски.

Той е формулиран по различен начин в различните системи.

Например в НЛП звучи по следния начин: „Няма поражения, има само обратна връзка.” Много от околните ще са щастливи да ви напомнят за вашите неуспехи или да се оплачат колко зле е положението наоколо.

В такива случаи няма лошо или добро – има само вашето отношение.


 Не осъждай, не критикувай.


Трудно може да се уържи желанието да нахокаш някой идиот. Но тази критика не е нужна – нито на вас, нито на останалите. Запомнете това! Когато за пореден път тръгнат да ви осъждат се вслушайте, но не критикувайте в отговор. Ето и някои полезни въпроси, които може да зададете в такъв случай:

И какво следва от това?

Как предлагаш да се промени тази ситуация?

Защо смяташ, че само твоята гледна точка е правилната?

А най-добре въобще не обръщайте внимание.


Не предавай информация, преди да си я направил своя (навик, опит, умение).


Ако не проверявате информацията, която разпространявате, то вие се превръщате в клюкар. Вашите думи престават да бъдат достоверни. От това с радост ще се възползват вашите недоброжелатели. Общувайки с други хора, уточнявайте как и те са проверили информацията, която ви съобщават. Повечето от тях въобще не проверяват, ставайки жертва на коварни игри или пропаганда.


Навсякъде и винаги искай разрешение.

Закон от областта на етикета. Неговото използване не само застрахова от излишни усилия, но и създава имидж на културен и възпитан човек.

И все пак – питайте само с увереност, иначе ще изглеждате като вечно съмняващ се странник или добро копие на познатият “вежлив елен“.

Законите на Ар Сантем са свързани помежду си, образувайки т.нар. невидим манипулационен щит – използвайте го с усмивка

lifehack.bg

Прочети…

Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие ~ Мирзакарим НОРБЕКОВ

Мирзакарим Норбеков

Академик, професор, доктор по психология и педагогика. Според Мирзакарим Норбеков всички болести ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. Глупост, пасивност и мързел са враговете на собственото ни проглеждане като хора, заслепени от преследване на щастието.


Сутрин ставате, до вечерта препускате да търсите призрачното недостигащо „нещо“, за да сте щастлив утре. И така — цял живот.

Винаги сте поне мъничко недоволен от нещо, затова цял ден сте един ден назад от щастието.

Недоволството от себе си винаги води до разрушаване на сътвореното. Това е блато, в което се давят начинанията. Вие строите с едната ръка, с другата рушите.

Кога ще живеете? Кога?

Кога ще се научите да се радвате на всяко вдишване?

Ето сега вдишайте и издишайте. Каквото и да усетите в този миг, то повече не ще се върне.

Представете си, че няма да последва второ вдишване — издишване. Каквото чувствате, каквото виждате, който е редом с вас — от това се състои животът. Не мислете само за утрешния ден, а още днес загърбете претенции, огорчения, обиди и т.н., и т.н.

Не отлагайте живота си за утре. Живейте, обичайте, творете, радвайте се днес, днес! Да! Точно сега, скъпи мой.

Според оценката, която си написахте, може да се каже, че вътре във вас се разпорежда злото.

Вие пак се самопреценихте според характера си и викнахте:

„Малко е!“

Всичко постигнато и придобито в живота в крайна сметка ви носи още по-голямо нещастие, още по-голяма мъка, разочарование и скръб.

Но най-страшното е, че животът си отминава. Човек застава на прага на вечността, оглежда се назад и изведнъж започва да разбира безсмислието на много от желанията, постиженията и придобивките си. Ето тогава идва голямата печал, но вече е късно.

Великият пълководец Александър Македонски преди смъртта си разбрал какво е направил и за какво е похабил живота си. Той, завоевателят на почти целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да разберат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.

Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, струва ли си с такава упоритост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.

Болестта и характерът са взаимни огледални отражения.
Характерът и съдбата са едно и също.

Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие.

Занижената самооценка е най-страшната разрушителна сила, това е смърт. Ненавистта е отрова. Ако мрази себе си, човек не понася и околните.

Не сте ли съгласен?

Кажете ми тогава, може ли човек да обича друг човек, ако не обича себе си? Можете ли да нахраните някого, ако тенджерата ви е празна?

Не!

Човек, който не уважава себе си, не може да уважава другите.

Човек, който не обича, не приема себе си, не е в състояние да обича. Вие не можете да дарите нещо, което не притежавате.

В една от свещените Божии книги се казва: „Възлюби ближния като себе си.“


Тук с вас обсъждаме най-разрушителните страни в характера на хронично болния несретник. Но с усилия на волята характерът може да се промени към по-добро.

Значи първата ви задача е: впишете една под друга всички отрицателни черти в характера си, които бихте искали да премахнете, а до тях — положителните, които бихте искали да подсилите и да доразвиете.

Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо истинско, ценно, същинско, вечно и го развивайте.

Научете се да си прощавате дребните грешки. Благодарете на себе си поне задето ви има на този свят.

Винаги можете да намерите за какво да похвалите сам себе си.

Ако с желанието да се промените оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.

Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа трябва да се самопринудите, с усилие на волята да събудите уважението към самия себе си, защото именно оттук започва сътворяването на Личността.

Мислите, че само вие сте с проблеми?
Всеки ги има предостатъчно. Както се казва, на път и под път. Но най-важното правило е: ако не можеш да промениш ситуацията, промени отношението си към нея.

Всичко е въпрос на сравнение. Затова може да се каже, че животът е прекрасен във всичките си проявления

От "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата" Мирзакарим Норбеков

Снимки ~ norbekov.com

webstage.bg

Прочети…

Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма

Руми е поет и суфийски мистик, роден през 1207г. в Източна Персия. Според него истинската любов е мълчалива и неизразима словесно, а поезията единственото средство, с което може да откъсне обикновените хора от материалния свят, в който са приковани. Учител по философия, религия и право, той вижда ролята на Учителя като подбудител на ученика да открие силата на собствения си дух и да се завърне при самия себе си.
Можеш да различиш истинското от фалшивото, защото фалшивото предизвиква тревожно чувство в стомаха ти, докато истинското изпълва сърцето ти с тихо щастие.

„Знание“ означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.

Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

Твоят интелект иска да полети нагоре, но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат да се храниш долу от хранилката за птици.


Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре?

Заради живота продай онова, което виждаш навън –

това е една невероятно добра сделка!

Тогава ще получиш онова, което действително искаш.


***

Всички тези домове някога са били

фантазии на архитекта.

Тези солидни стени са се появили от идеи.

Всичко започва като нечий блян.

Погледни непредубедено света около теб.

Не е ли всичко това осъществени идеи?

Първо идва мисълта, след това осъществяването.

Ето как временната изява

изплува от вечната възможност.


***

Ангелите не могат да живеят на земята.

Животните не могат да живеят в небесата.

Ти имаш тяло на животно

и душа на ангел.

Можеш да ходиш по земята

и да се рееш в небесата.


***

Позволи ми да спра да гледам себе си

и да започна да гледам Теб,

защото Ти си по-близо до мен,

отколкото аз до самия себе си.


***

Живея на ръба на лудостта

и тропам по вратата

в търсене на смисъл.

Вратата се отваря.

Тропал съм отвътре.

Прочети…

Притча за силата на истинското приятелство

Има много поучителни истории, които ни разказват за силата на приятелството. Казват, че истинският приятел е този, който се радва на успехите ти, този, който споделя радостта ти.

 Колко вида приятелство има?
Една от многото истории разказва, че попитали един мъдър старец колко вида приятели има.

– Четири – отговорил той.

– Има приятели, като храна – всеки ден ги търсиш.

– Има приятели, като лекарство – търсиш ги, само когато са ти нужни.

– Има приятели като болест, винаги те търсят теб.

– Но има приятели като въздуха – понякога не ги виждаш, но са винаги с теб!

Ако имате нужда от още силни думи, предадени във вълнуващи истории, ето следващата Притча за приятелството. Вникнете в силата на думите и огледайте от какви приятели сте заобиколени.

Притча за приятелството
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

- – Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Прочети…

Албер Камю - мисли и цитати

Албер Камю (1913 — 1960)

Албер Камю (1913 — 1960) е френски писател, драматург и философ. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература.

В своята реч, когато получава Нобелова награда, Камю казва, че задълженията на писателя са да не лъже за това, което знае, както и да се противопоставя на репресията.

Според Камю да бъдеш бунтовник е вътрешно човешко призвание. Да се бориш срещу несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той набляга на факта, че макар да няма причина за надежда, в никакъв случай не трябва да има и отчаяние. Тези теми сякаш изглеждат по-подходящи за древни трагедии, отколкото за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме срещу неправдата. „В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято”, казва Камю.

Мисли:

Ако съществува грях срещу живота, може би това не отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.

Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.

В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

"Един водач – един народ" означава един господар и милиони роби.

Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.

Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

Обществото основано на производство е производително, но не и творческо.

Почтеността не се нуждае от правила.

Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.

Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.

Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.

Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е. 

Прочети…

Притча за човешката алчност

„Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие.“ Буда му отговорил: Първо махни Аз – това е егото. После махни искам – това е алчността. И накрая ще имаш само щастие“.

Пазете се от гордостта,

от капаните на алчността,

внимателно използвайте своето Аз

и щастието винаги ще бъде с вас!


Преди много години, в едно от планинските ни села, в които обработваемата земя е доста разпокъсана, живеел един безимотен селянин, който работил дълги години като ратай, при най-богатия земевладелец на селото. Ратаят бил много трудолюбив и получавал по-голяма заплата от всички наемници в селото, но въпреки това все не успявал да задели достатъчно пари, с които да си купи собствена земя и да сбъдне голямата си детска мечта. Той от ранна възраст си мечтаел, че един ден ще стане едър земевладелец и оттогава цепел всяка стотинка на две, само и само да се сдобие с така мечтаната земя, а многолюдното му семейство постоянно живеело в крайна оскъдица и голяма мизерия.

Богатият земевладелец дълги години наблюдавал какво се случва в живота и семейството на най-доверения му работник и понеже бил изключително щедър човек, един ден решел да му подари малка част от своите многобройни имоти.

– Жено, днес реших да подаря две от нашите ниви и една ливада на най-добрия ни ратай. – споделил богаташът на съпругата си, по време на семейната вечеря.

– Добре ще сториш! Подари му ги. Ние няма да обеднеем, а това е Богоугодно дело. – веднага се съгласила добросърдечната чорбаджийка и добавила. – Вече тридесет години ти служи вярно човекът, заслужил ги е.

– Но знаеш ли какво съм решил? – подсмихнал се под мустак старият и мъдър чорбаджия. – Ще му поставя и едно малко изпитание, преди да му подаря трите имота. Утре ще му кажа да се подготви и да си избере само една от нашите ливади, която той реши и ако успее да я окоси цялата от изгрева до залеза на слънцето, ще бъде негова. За двете ниви нищо няма да му казвам, но ще му дам възможност да свърши работата в деня на лятното слънцестоене, който е най-дългият ден в годината.

– Не разбрах, какво е и къде е изпитанието, за което ми говориш? – погледнала го учудената жена.

– Не се ли сещаш, че изпитанието е за неговата алчност. Ако се полакоми и си избере, която и да е от най-големите ни ливади, той няма да успее да я окоси за един ден и няма да получи нищо. Изборът е между ливадата и алчността му, но е само негов и каквото си избере, това и ще получи! – след тези обяснения разговорът им бил приключен, а на другия ден чорбаджията го споделил с верния си ратай, който подскочил от радост и веднага изтичал до своята къща за да се похвали на бедната си женица.

– От утре ще имаме наша земя! – викнал още от входната врата запъхтеният ратай. – Чорбаджията ми обеща, че ако успея да окося най-голямата им ливада само за един ден, ливадата ще бъде моя. Това е утрешният ден на лятното слънцестоене, най-големият ден и ливадата ще бъде моя. Моя! Чу ли! – викнал още по-силно ратаят.

– Ти луд ли си? – погледнала го сърдито жена му. – Този изедник си прави шеги с теб. Как ще окосиш толкова голяма ливада за един ден? Това е невъзможно!

– Ще успея! Ще видиш, че ще я окося. Всички ще видят! – заканително поклатил глава амбициозният мъж и се заел с остренето на най-здравата си коса. Подсигурил се с още два резервни инструмента и на другия ден, още по тъмно отишъл на избраната ливада.

Алчният косач косил, косил цял ден, без и за минутка да си почине, но до късния следобед успял да окоси само две трети от огромната ливада. Силите му постепенно намалявали, а той поглеждал към залязващото слънце и постоянно увеличавал темпото. „Стегни се! Още малко ти остава.” – съветвала го алчността и косачът замръкнал на мечтаната ливада. Семейството му го чакало, чакало да се прибере и като не се прибрал до полунощ, синовете му грабнали фенерите и отишли да го търсят, но за зла участ намерили само мъртвото му тяло, което лежало неподвижно върху постеля от току що прясно окосена трева. Отнесли го в къщи и нещастната им майка веднага изтичала до къщата на богатия земевладелец.

– Ти си убиец! Ти уби мъжа ми! – крещяла истерично обезумялата жена. – Защо го изпрати да окоси най-голямата ти ливада само за един ден?

– Успокой се! Не съм го убил аз! – започнал да се оправдава и да я успокоява чорбаджията. – Аз му казах, че изборът е негов и той сам си е избрал ливадата, която да окоси, а прекрасно знаеш, че имаме много малки ливади, с които щеше да се справи и за половин ден.

– Така ли? Не знаех, че сам си е избрал най-голямата ливада. Извинявай! – тихо прошепнала съкрушената вдовица, а после с още по-тих глас добавила. – Умората го е убила!

– Не, мамо! Грешиш! – обадил се зад гърба й най-малкият й син, който бил с най-буден ум от всичките й деца. – Убила го е алчността!

– Да! Алчността е. – замислено поклатил глава, чорбаджията и добавил. – Алчността е истинският му убиец и откакто свят светува същата тази необуздана алчност е погубила безброй човешки съдби и още колко ли ще погуби?..

– Никой не знае, но сигурно ще са много! – обадило се отново умното момче.

– Така е! За съжаление, отново си прав, синко! – съгласил се старият земевладелец.

Прочети…