Исак Нютон: физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов

Исак Нютон

Английският физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов Исак Нютон е роден на 4 януари 1643г. (25 декември 1642 – стар стил). Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината,скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Нека си спомним за неговия гений с някои от неговите мисли:

1. Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.
2. Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в определено направление.
3. Истината винаги се намира в простотата, а не в многообразието и безпорядъка.
4. Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.
5. Платон е мой приятел, Аристотел е мой приятел, но най-голям приятел ми е истината.
6. Според мене аз съм само едно дете, играещо си на плажа, докато огромният океан на истината лежи неоткрит пред мене.
7. Това е съвършенството на Божиите дела, че са извършени с голяма простота. Той е Бог на реда, а не на безредието.