Вярата е само действие на мисълта...

Тялото не може да повлияе на съзнанието, но съзнанието определено има власт над тялото. Доказателството открихме сред страниците на книгата „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи – един от най-изтъкнатите и международно признати авторитети в областта на мистицизма, себепознанието и религиозните науки. Убедете се и вие чрез следните невероятни, но реални примери:

Много хора живеят нещастно заради нещо – въображаемо или реално. Често това не е необходимо. Можете да живеете пълноценен и щастлив живот. Съществуват много доказателства, че вашият живот може да бъде по-добър чрез овладяване на мислите ви.

Безброй примери показват как мислите могат да се контролират, за да изчезне от подсъзнанието идеята за болест или депресия и да се промени животът ви. Бях свидетел на случай, при който страдащ от ревматизъм човек забрави за болката си. След занимателен разговор, който повлия на мислите му, той вървя около 400 метра, без да покаже и следа от страдание. Внезапно спря и възкликна, че е забравил да куца.

По-големият ми брат, който беше инвалид заради скъсване на сухожилие на десния глезен, не можеше да стъпва на крака си. Но в сомнамбулно състояние можеше да върви и да стигне, където пожелае – подвиг, изглеждащ невъзможен за човек в пълно съзнание. Насън той забравяше едновременно за страданието и за тялото си. Вътрешното му аз вървеше и се катереше, а тяло му „пригласяше“.

Съпругата на шивач от Ню Хемпшир, прикована за леглото от години като безпомощен инвалид, се събудила посред нощ в пламъци. Къщата горяла, нямало време за обсъждане на въпроса дали може да ходи или не. Натрапчивата мисъл за надвиснала опасност заличила от съзнанието ѝ идеята за болест, съзнанието и духът ѝ се мобилизирали и тя избягала, а тялото я последвало. Излекуването било дълготрайно.

Тези случаи не са чудеса, а факти в хармония с правото – суверенитетът на съзнанието над тялото. Не е далеч времето, когато хората ще научат за тези латентни и неизползвани сили. Преди много години в Ню Йорк бившият политически лидер на Унгария Лайош Кошут изнася реч, в която разказва такъв случай. Болен и прикован на легло, той получава новини от армията, че спешно се нуждаят от него. Чрез прилагане силата на мисълта, често погрешно наричана „свободна воля“, той заповядва на тялото си да оздравее и то се подчинява. Това не е просто нареждане на деспотична вяра към тялото, както например заповедта да летите – това е акт на вяра.

Ако вярата е причината и силата за постигане на такива резултати, тогава дали е невероятно и невъзможно постижение лечението на болест чрез нея? Поражда се често задаваният въпрос: Как да придобия тази вяра?

Самият въпрос е поставен фундаментално погрешно. Вие не придобивате вяра, вие сте тук да я използвате. Търсим онова, което вече притежаваме. Все едно някой да ви помоли да махнете пречка от пътя си и вие да попитате: „Къде са ми ръцете, за да го направя?„

Вярата е само действие на мисълта.

…

За да сте абсолютно сигурни в каквото и да е, можете да сте сигурни в едно: Господ е Бог – той е един и същ вчера, днес и завинаги. Това трябва да е ръководната ни мисъл. Законът никога не се променя.

Жена, живееща в Лос Анджелис, получила телефонно обаждане от мъж от Ню Йорк за подписване на доходоносна сделка. Тя била абсолютно сигурна, че ще получи договора, и заминала веднага за Ню Йорк. Когато пристигнала там, разбрала, че предишната нощ мъжът починал в съня си. Как е могла да бъде абсолютно сигурна в нещо, освен че Господ е Бог и че законът е един и същ вчера, днес и утре.

Вселената постоянно се изменя. Вместо да проклина лошия си късмет, жената използвала ръководна мисъл. Казала си: „Безграничният Дух ми разкрива съвършения план за развитие на идеята ми за нова сделка.“ След време тя подписала договор в Лос Анджелис, много по-голям от онзи в Ню Йорк. Жената осъзнавала, че не контролира живота на мъжа, който ѝ обещал договор; той починал в съня си.

Наскоро посетих църква във Форест Лоун във връзка със сватба. Чакахме около час, но младоженецът така и не се появи. После разбрахме, че е починал в таксито на път за церемонията. Младата булка не се притесни ни най-малко. Тя сподели: „Молехме се за напътствия. Годеникът ми сигурно е достигнал повратната точка. Божията любов е напоила душата му и покой е изпълнил съзнанието му.“ След това се случи нещо интересно. Жената беше права. В нея доминираше идеята: това е Божие дело, което означава хармония и покой. Оказа се, че този човек е страдал от сърдечно-съдово заболяване и е бил алкохолик, но не е споделил тези неща с годеницата си. Нейното Висше Аз я е предпазило и тя беше благодарна. Някои жени се ядосват, когато се случат подобни неща, защото не осъзнават, че Висшето им Аз ги е предпазило от някаква трагедия.

Из „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи