Квантова психология - Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства подобно на паяжина

Защо е важно какво мислим? Защо е важно да се стремим към осъзнаване? Защо трябва да излезем от матриците на ежедневието и възприятията?

Ние не вярваме на това, което виждаме. Ние виждаме това, в което вярваме. Казано по-просто актът на наблюдение, това е акт на сътворение. Наблюдението – това не е да гледаш нещо отстрани, ние просто създаваме проекция на мислите си за това, което наблюдаваме. И тези проекции действат според нашите предположения. В момента, в който започваме да наблюдаваме нещо, ние имаме някакво предположение. И това предположение е нашето убеждение, нашата вяра. По този начин наблюденията се основават на убеждения. На квантово ниво реалността е там по предположение на наблюдателя. Всичко във Вселената се определя от нас самите.

Подсъзнателните мисли са еквивалентни на субатомните частици

Ние не се занимаваме с физическата реалност, както ни се струва на макроскопично ниво, а с енергия и информация. Тук се занимаваме не с частици, а с полета. На тези полета съзнанието и енергията леко си взаимодействат, докато на външни нива те се възприемат отделно. Тази дълбока връзка между съзнанието и материята е била скрита за нас.

Единното поле съединява атомите и чувствата, хората и предметите. Нашите вътрешни чувства изменят възприятията като външно състояние на материята на субатомно ниво. Все едно разглеждаме две страни на един медал: едно и също пространство обединява двете понятия. Тези полета или облаци, се държат заедно като струни (теория на струните- предполага, че основната единица на материята е микроскопична струна, а не точка и, че възможните взаимодействия на материята представляват сливане или разцепване на тези струни). Те са пълни с информация за живот. И колкото вървим по-нататък, толкова повече откриваме психофизическата и физико-емоционалната реалност. Нашите несъзнателни нива са обединени с предметите около нас, защото те са разположени в едно поле.

Всички наши вярвания се отпечатват през целия ни живот и се обединяват като форма на нашето програмиране. Но тук е и проблемът - голяма част от мисловния процес и системата от убеждения се осъществяват несъзнателно. Поради тази причина ние сме блокирани от възприемането на дълбока връзка извън матрицата.

Матрицата е илюзията за разделянето на телата според твърдостта, в която попадаме при наблюдение, а зад нея се крие истинската реалност.

Алберт Айнщайн ни показа, че възприеманата твърдост е мираж. Която и да е физическа материя около нас се получава от честотата на вибрациите на енергията, а като се изменя честотата на вибрациите, може да се измени структурата на материята.

Много от нас са затворени в матрицата, убедени, че видимото е отделно от нас. Но на едно дълбоко ниво в мозъка ние работим на това субатомно подсъзнателно ниво. Субатомната частица е елементарна или съставна частица, по-малка от атома.

Какво създаваме ние без да осъзнаваме?

Несъзнателно ние създаваме нежелани резултати, демонстрираме скрити желания. Това, за което не бихме искали да си спомняме. Забили сме се в шаблони, в програми. Индивидуални програми, които ни вкарват в усещане за изолираност и изключителност. Доказано е, че като възрастни ние живеем по същите шаблони, които сме възприели в детството си. Нещо от рода на кармата.

Същността на проблема при наблюдение е в това, че наблюдението се явява и творение на наблюдаващия, и това има много важни последствия за всеки, защото в момент на наблюдение на нещо или на някого ние започваме да предполагаме и създаваме.

Когато сме в състояние на страх,а страхът е много бавна нискочестотна вибрация, още повече вие виждате въплъщението на страха около вас. Всяка система за манипулиране на масите е създадена да управлява чрез страх. Опитват се да ни държат под стрес, за да се тревожим за утрешния ден и да съжаляваме за днешния. Това ни поставя в състояние на бавни и ниски вибрации. Трябва да бъдем много внимателни с това, в което вярваме за в бъдеще.

В холографската реалност, колкото повече зависим от системата на убежденията, толкова повече създаваме това, в което сме убедени, в което вярваме. Всяка мисъл създава своя реалност, която се разраства, подобно на паяжина.

Несъзнателното - това е творческа сила, която е вътре в нас и, която създава това, което е програмирано дълбоко в нас. То съществува на границата със съзнателното и то възвръща всичките ни изтрити и откраднати спомени. И да мислим, че живеем въз основа на опита, като нещо отделно от нас, което създаваме автоматически – е опасно.

Превод: Маргарита Бончева / Портал12
Автор: Олга Строганова / golbis.com