Решението на единичен проблем е временно. Решили сте един проблем, появил се е друг, решили сте и него, появява се трети. Така става, защото единичните проблеми са следствия, външни прояви на дълбок проблем, и за да се реши кой да е възникнал проблем напълно и завинаги, трябва да се работи с изначалната причина, да се изкорени тази причина.
Следва да се разбере, че всякакви
проблеми, страдания, депресии и болести в основата си имат една и съща причина – егото, егоизма. Други причини няма
Какво представлява егото в дадения контекст. В основата на егото (егоизма) лежи идеята „да живееш за себе си“, да живееш за собствено наслаждение и удоволствия. Егоизмът се проявява като концентрираност (зацикленост) на идеите „аз“, „на мене“ и „мое“. Егоистът действа изхождайки от съображения от типа „а какво общо имам аз“ и такова положение сме смята за нормално на нашата планета. Изглежда че у всеки, който се ражда тук, преобладава идеята „да живееш за себе си“. С времето тя може да отслабне и изчезне, а може и на обратното – да се засили, което има непосредствено влияние върху бъдещето на този човек.
Сега ще разгледаме как егоизмът предизвиква проблеми, страдания, депресии и болести. Това е много просто. Да си спомним физическия закон „силата на действието е равна на силата на противодействието“, който е напълно приложим и за човека. Да вземем човек, който се опитва да действа, изхождайки от идеята „да живееш за себе си“. И ето той се опитва да получи повече, отколкото му се полага или реално необходимо. Той „дърпа чергата към себе си“ като привлича друг човек със същата идея за живота, който се включва в тази игра (действие – противодействие) и той също започва да дърпа чергата към себе си. Можете да си спомните много такива примери. И тук възниква проблемът: аз искам, но не ми дават. От гледна точка на другия човек проблемът е същия.
По нататък. Ако аз започна да дърпам по-силно, противодействието ще се засили, напълно уравновесявайки моето действие. Усилва се недоволството от ситуацията, вътрешния и външен дискомфорт, което се превръща в страдание. Още няколко неуспешни опита – и депресията е осигурена. А ако опитите са с „успешен“ изход, животът все едно ще балансира, и ритникът ще дойде от друга страна. По време на тези егоистични игри напрежението се натрупва, в ума и в тялото, предизвиквайки различни разстройства, което неизменно води до болести (виж Психологически причини за болестите).
Това е много проста схема, която много могат да проследят в своя живот, ако са достатъчно внимателни и осъзнати. По този начин, ще видим, че именно егото (егоизма) е изначалната причина за всички проблеми, страдания, депресии и болести. Всички тези негативни явления възникват от един корен – идеи и желания „да се живее за себе си“ и докато егоизмът не е отстранен, всички негови неприятни последствия ще съществуват.
Забележете, аз не казвам, че егоизмът е нещо лошо, аз само показвам до какво води той. Много, между другото, ги устройва такова положение на нещата (наличие на проблем, материални удоволствия и страдания и т.н.) – но само дотогава, когато кармата не се натрупа. А когато се натрупа е по-сложно да се работи над себе си, че нали „
виновни са всички, но само не аз“. В такава ситуация разбирането, че нищо не е случайно, като правило, напълно отсъства. Затова по възможност не трябва да се стига до такава ситуация.
Каква е алтернативата на егоизма?
И така, с какво можем да заменим неразумния егоизъм, без да загубим нищо? Идеята е в това да насочим егоизма в правилното русло. Можем да го заменим с разумен егоизъм, който не води до гореспоменатите негативни последствия. Това не е толкова просто, но е напълно възможно.
С какво да започнем? Започнете с простичкото, понятното и изпълнимото. За някого това ще бъде Формулата на щастието. Друг може да поработи с дуалностите. За трети ще е най-лесно да започне с техниката на благодарността. И така нататък. Това са простички и ефективни методи, както и много други, изложени на сайта. Доколкото се променя мисленето, ще се променя и насоката на действията, което ще доведе до подобряване на живота като цяло и в отделните му сфери.
По- подробно за егото и егоизма
Егото подразбира разделеност – на „аз“ и „не аз“ (отъждествяване с конкретно тяло и ум), а също и с другите илюзии на живота. Всеки проблем се основава на разделение и стремеж да се достигне противоположния полюс (полярност) на някаква дуалност. Това е опит да се избяга от единия полюс и да се стигне до другия, за да се получи нещо. Това е движение вътре в дуалността, която сама се намира в паяжината на стотици други дуалности.
Егото (лъжливото аз) със състои от отъждествявания, убеждения или представи за себе си, а също от желания, цели, страхове, комплекси и т.н. Егото може да се открие по неприемането каквото е.
Егоистът, като правило, не осъзнава, че именно егоизмът е причина за неговите проблеми, страдания и депресии.
Егоизмът и щастието са несъвместими. Егоизмът може да доведе само до времeнно материално удоволствие, след което обезателно следва душевен спад, неудовлетвореност, депресия и т.н. И така човек се върти в кръг: удоволствие-страдание, удоволствие-страдание – т.н. до самата си смърт, без да познае истинското щастие, което не зависи от външни обстоятелства.
Да се върнем към проблемите. Проблемът е храна за егото, без който то се чувства ненужно. Затова умът (егото) създава проблеми и се привързва към тях. Създавайки измислени проблеми и решавайки ги, егото получава удоволствие. Ако проблемът не се реши, то възниква, съответно, страдание и всички останали последствия.
И човек отива при психолог, за да си разреши проблемите, които не може да реши сам, или с цел да отстрани последствията от нерешени проблеми – депресия и страдание. Но, както казах в началото, всяко решение на такъв проблем е временно.
За да няма повече проблеми, трябва да се стигне до корена – егото и неговото проявление – неразумния егоизъм. В противен случай не ви мърда вечното въртене във въртележката.
