Оноре дьо Балзак - от мизерията до световния връх в литературата

„Животът е като отрупана с лакомства маса, от която трябва да вземаш колкото се може повече“, обичал да казва Балзак. Той оставил след себе си повече от 100 романа и хиляди писма, малка част от които са представени тази седмица в Парижкия музей на литературата. Изложбата е по повод 205-годишнината от неговото рождение, която се отбелязва днес.

Оноре дьо Балзак дължи успеха си на бедността. Ако не била изключителната мизерия, в която отраснал, той никога не би се насочил към литературата. Както споделял самият той в писмата си, отчаянието и нуждата от пари го подтикнали да опита късмета си в романистиката.

Писателят нямал нито един роднина, който да го подкрепя. След като го родила, майка му побързала да се отърве от него, като ги изпратила в пансион за сираци. Там младият Оноре растял, заобиколен с още 200 нещастни деца като него и неизразимо повече плъхове. На фона на тази обстановка всичко останало му изглеждало като лукс. Разкошна му се видяла и първата квартира, в която живеел като студент по право в Сорбоната. Това бил мръсен коптор в покрайнините на града, но имал едно голямо за Балзак предимство – намирала се в близост до няколко публични домове.

Може би от този момент тръгнала и легендата за изключителния чар на Балзак, въпреки че самият той нямал нищо общо с образа на прелъстител. Подпухнал, блед и с мазна коса, бъдещият романист трудно впечатлявал жените

Остроумието и щедростта му обаче заличили първоначалното мнение за него. И Балзак добре се възползвал от това. Когато като начинаещ писател се запознал с херцогиня Д’Абрантес, той веднага усетил ползата от нейното внимание. Въпреки че официално се възмущавал от мисълта да приема помощ от жена, Оноре „снизходително“ я оставял да му плаща дълговете и храната. Така успял да направи първата, най-трудна стъпка към славата.

Отчаяно влюбена в него 45-годишната херцогиня го въвела в елитните кръгове на Париж. Когато затвърдил положението си в тях, той я зарязал. Смятал за „по-полезно“ да се сближава с нови жени и да създава още по-изгодни връзки. Сред целия този хаос обаче не му липсвали щедрост и добронамереност.

Той раздавал и последния си сантим на своите приятели, дори ако след това сам щял да гладува. Не познавал надменността и дори смятал за екзотично да поддържа външния си вид такъв, сякаш току-що е дошъл в столицата – с мръсни нокти, винаги кални обувки и следи от храна по ризата си. Своеобразната колоритност още повече увеличила популярността на Балзак. Той използвал това, за да прави мислена дисекция на хората, да разнищва техните характери и житейски опит. Така се родила идеята за „Човешка комедия“ – най-голямото му произведение, в което искал да разкрие лицемерието и двойствеността на човешката природа.

Стремежът да представя реалистично нещата от живота му спечелил много почитатели. Творбите му били пълна противоположност на сладникавите романтични драми, характерни за 20-те и 30-те години на XIX век. Балзак се превърнал в един от най-превежданите европейски автори.

Славата му нараснала значително, а с нея и доходите. Това било времето, в което писателят получавал буквално хиляди любовни писма. Само запазените след смъртта му са повече от 12 000. Сред тях са и тези на Евелина Ханска, запленена от таланта му полска баронеса.

Двамата поддържали тайна връзка в продължение на 15 години. Когато съпругът на Ханска починал, тя най-накрая била свободна да приеме предложението му за брак. Макар и бременна, полякинята реагирала изключително скандално за времето си – отказала да се омъжи

Балзак бил дълбоко огорчен от отказа й. Мъката можела да бъде пагубна за и без това разклатеното му здраве – той страдал от жестоки болки в стомаха заради двата литра кафе, които изпивал всеки ден. Тогава Евелина се решила на най-неприятната за една жена стъпка – да се омъжи за него, водена от съжаление, а не от любов.

В заника на живота си Балзак се оказал в компанията на жена, която вече го презирала за слабостта му, и на приятели, които влизали в дома му, пребърквали джобовете му и си излизали. Отслабнал, отчаян и сам, писателят починал на 18 август 1850 г. Когато малко преди смъртта му един нахален журналист връхлетял в стаята и го попитал каква е тайната на успеха, той прошепнал: „Много кафе, много жени и никакво доверие на хората.“

„Интригата е по-силна от таланта, тя от нищо прави нещо“

„Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив без да обича, но да обича и да бъде щастлив – това би било истинско чудо,“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни. „

„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш него“

„Каквото правиш, трябва да го правиш добре, дори да е безумие“

„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление“

„Нищо не ни свързва така, както нашите пороци.“

„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен“

„Обстоятелствата се променят, принципите никога.“

„Вселената, това е разнообразие в единството.“

„Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките.“

„Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи.“

„Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията.“

„Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения – хартията търпи всичко.“

„В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените – с помощта на старци. „

„Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто.“

„Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще“

„Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси – не ги намира никога!“

„Никога не правете услуги за които не ви молят.“

„Любовта прощава или всичко или нищо.“

„Славата е отрова полезна само в малки дози.“

„Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли.“

„Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще.“

„Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов.“

„Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа.“

„Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник.“

„Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие.“

„Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича.“

„Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си – ето кого те обичат в нас.“

„Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещеници от една религия.Те се мразят, но се защитават.“

Прочети…

ДРЕВНАТА И ЗАГАДЪЧНА МЪДРОСТ НА ЛАО ДЗЪ

Загадъчният и полулегендарен китайски философ Лао Дзъ се откроява сред великите мъдреци на човечеството. Неговото учение, създадено най-вероятно около VI в. пр.Хр., става основа за развитието на даоизма - една от трите господстващи съвременни религии в Китай.

Според легендите, Лао Дзъ се е срещал с другия велик китайски мислител - Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставяйки двамата,причислил себе си към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ - към тези, които носят знанието по рождение.

Дао Дъ Дзин - един от най-популярните трактати в китайската философия, се счита за единственото произведение на Лао Дзъ.
Дао Дъ Дзин (Книга за изконния път) е трактат за изкуството на живота, за култивиране на жизнена сила и енергия, за дълголетие и духовно самоусъвършенстване. Централният персонаж на Лао Дзъ е човекът, който е в съвършена хармония с Всемира. Той овладява природата, не защото я побеждава, а защото се слива с нея.

Макар че текстовете са загадъчни и трудни за тълкуване, решихме да надникнем в древната мъдрост на Дао Дъ Дзин.

Който познава хората, е просветен.
Който познава себе си, е мъдър.
Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе си, е могъщ.
Който знае достатъчно, е богат.
Който действа упорито, е волеви.
Който не се самопогубва, е дълговечен.
Който умре и не го забравят, е безсмъртен.

***

Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието взаимно се пораждат,
трудното и лесното взаимно се създават,
дългото и късото взаимно се сравняват,
високото и ниското взаимно се склоняват,
гласните и съгласните взаимно хармонират,
предишното и следващото взаимно се редуват.

***

Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои.
Който прави големи крачки, не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи, недовижда.
Който се самопредставя, не блести.
Който се хвали, не се прославя.
Който напада, няма успех.
Който се гордее, не може да е старши.

***

Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

***

Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.

***

Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.

***

Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото изобилие.

***

Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действаш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш -
Това се нарича най-дълбока Добродетел.

gnezdoto.bg

Прочети…

Какво означава да обичаш себе си

Ако обичаш себе си, не значи, че си болен от нарцисизъм.

Нарцисизмът е привързаност към фалшивия образ, който си създал за себе си. Думата идва от гръцкия мит за младия Нарцис, който се влюбил в отражението си в повърхността на една река. Той бил толкова вглъбен в образа си, че не помръдвал и умрял там, загледан в огледалния си лик.

Западната култура налага нарцисизма. Ние сме облъчвани от медиите да харесваме фалшивите образи на знаменитостите и да сме обсебени от външния си вид (което от своя страна продава модата, продуктите за красота, козметичните процедури и операции, фитнес салоните). Залага се на нуждата да ни се възхищават как изглеждаме, но за съжаление колкото повече усилия полагаме да изградим образ за пред света, толкова повече се отдалечаваме от истинското си аз.

Свикнали сме във всички книги за самоусъвършенстване да чуваме фразата: “Трябва да обичаш себе си, преди да си способен да обичаш другите”. Тя изключително често е подхвърляна от псевдоексперти и жадно попивана от наивната публика.

Определено това изтъркано твърдение има нужда да бъде анализирано и изследвано в повече дълбочина. Какво всъщност означаваше думата любов в този контекст? Романтична любов? Едва ли. Или духовна любов? Какво е духовност? И кои страни от характера си сме длъжни да обичаме? Фалшивият образ, който използваме пред света или истинското си аз, което крием, с всичките му недостатъци? Как да обичаш себе си, след като дори не се познаваш изцяло? Това е като да се влюбиш в напълно непознат и това безсмислено увлечение да придобие смисъл.

Аз-ът, който трябва да обичаме, за да се излекуваме, пораснем и променим, не е повърхностното фалшиво Аз. Да се влюбим само в образа си за пред света е заблуждаващо и несъмнено завършва неуспешно. Излекуването и порастването идва чрез обичането на истинската ни същност, тази която е изпълнена с недостатъци и уязвима, тази която крием от останалите. В теологията това е греховната ни същност, която е допускала грешки и се е проваляла. В терапията се нарича ранено дете, което носи цялата болка на живота.

Нужно е да разпознаем истинската си същност, за да оздравеем и пораснем. Добрата терапия трябва да поведе клиента под повърхността до вътрешността на психиката, за да се свърже със спомени от детството. Всички емоции и убеждения за останалите хора и живота, които имаме, идват от миналото.

Ако обратното на любовта е омразата (някои твърдят, че е безразличието), то тази омраза е основана на проекция. Ние имаме негативни чувства към хора, които притежават отрицателните черти, които не харесваме у себе си. Следователно ако се науча да приемам тези негативни страни от личността си, ще ги приемем и у другите хора.

Негативните чувства към останалите може да са базирани на пренос (когато важни хора, присъствали в живота ни, като родители, братя и сестри, са ни наранили в детството). Омразата към някого може и да е просто следствие от нечие неприятно отношение към нас или несъвместимост в характерите. Със сигурност негативните чувства към някои хора са нормална защитна реакция, когато ни причиняват безпокойство.

Ако един възрастен е гневен и мрази партньора си, в терапията се свързваме с детето в него, което е било ядосано и гневно на майка си и баща си. Колкото по-дълбоко влизаме, откриваме грешните убеждения свързани с Аз-а (децата са нарцистични в своето недоразвито мислене). Ако детето се чувства необичано, пренебрегнато или тормозено от родителя, то обвинява себе си и заключва: Нещо не е наред с мен, Не съм достатъчно добър, Не заслужавам любов

Така че нараненото его, с всички свои изкривени негативни убеждения, има нужда от любов, за да се излекува и да отприщи способността си да обича останалите. При терапията, несъзнателните грешни убеждения за собствената личност са смекчени. Нараненото вътрешно дете е обгрижвано и пазено. Но какво се има предвид под любов? Има различни видове любов като романтична, семейна и духовна любов.

Нека първо изследваме емоциите, които НЕ са любов. Има четири основни негативни емоции, които имат различна степен на интензивност:

СТРАХЪТ може да се прояви като леко опасение, тревожност, нервност и безпокойство до паника и ужас. Страхът се отнася за бъдещето, свързан е с безопасността и оцеляването и се задейства от мозъчната активност, когато сме изправени пред заплашителни ситуации. Страхът води началото си от главата, като мисловен процес. Когато някой чувства хронична умора, особено ако чувства партньора си като заплаха, е трудно да изпитва любов. Той е отбранителен и напрегнат през цялото време.

СКРЪБТА, олицетворяваща мъката и тъгата, се изпитва като свързана със сърдечната област, и идва в отговор на загуба или непосрещнати емоционални нужди. Скръбта, също като останалите емоции, има различни нива на прояви - от леко разочарование до опустошителни преживявания, когато сърцето ти е разбито и когато си напълно отчаян (изгубил надежда и мотивация за живот). Скръбта се чувства и като физическа болка в сърцето заради нервите и хормоните, които се активират именно в сърдечната област. Скръбта се съотнася към миналото, тя е копнежа по нещо, което си имал или искал, но си загубил или е свършило. Когато някой изпита загубата на любимия или някаква травма, е полезно да изрази тъгата си с плач. Когато скръбта остане подтисната, човекът губи връзката с вътрешната си болка.

Ясно е, че е трудно да изпитваш обич към самия себе си и към другите, когато си заровен в собствената си хронична, подтискаща тъга, която понякога прераства в депресия. Но човекът, който изразява скръбта си със сълзи, ще излезе от процеса пречистен и способен да обича отново. Да почувстваш нечия вътрешна болка е път към истинската любов.

СРАМЪТ е емоция, която се изпитва в областта на стомаха. Произхожда от заложения механизъм за оцеляване да се разпознава доброто и лошото, кое е полезно за здравето или го застрашава, в морален и физически смисъл. Ако ядем храна, която е развалена и може да ни навреди, ще почувстваме гадене и ще я изплюем. Ако направим нещо неправилно, срещу нашите ценности, ще се почувстваме виновни. Ако поправим поведението чувството трябва да изчезне. Въпреки това някои деца се чувстват виновни, лоши спрямо себе си, а временната вина се превръща в постоянен срам - детето расте и продължава да се чувства лош човек. Постоянният срам може да доведе до всякакъв вид стеснително и вредно поведение като човекът се самонаказва затова, че е бил лош и незаслужил.

ГНЕВЪТ е емоция, която се изпитва в областта на корема, ниско долу. Има за цел да предизвика действие, борба, ако оцеляването ти е заплашено. Гневът се проявява, когато се защитаваш от атака или обида. Може да прерасне в импулс за отмъщение и отплата, ако оскърблението е в миналото

Гневът също има различни вариации от безсилие до раздразнение, неуважение и презрение, от заслепена омраза до яростен гняв. Подтиснатият гняв се проявява като враждебност и възмущение. Във връзката, ако някой от двамата партньори изпитва възмущение, което не изразява, то се трансформира в липса на съдействие, прикрита враждебност и пасивна агресивност.

Ако някой живее в състояние на продължителен гняв, е трудно за него да почувства любов и да смекчи чувствата си, защото често е превъзбуден от хормони на агресията.

Всички тези емоции са присъщи на човека и служат на определена цел. Но за да станеш любящ човек, трябва да овладееш тези емоции и да ги преобразуваш в позитивна, духовна форма.

Страхът може да те отведе до вярата. Скръбта е пътят към възвишената любов, каквато е състраданието. Срамът се преодолява, когато започнеш да се чувстваш добър, а енергията, която се отделя за гнева, може да стане мотиватор, есенция на надеждата.

Необходимо е да почувствате вътрешната си болка, всичката подтисната скръб за това, че не сте обичани достатъчно, били сте малтретирани и сте изпитвали болка през живота си. Усещането за тъга води до емпатията - способността да споделяш чуждата болка. Емпатията е път към разкаянието за това как сме ранявали другите и желанието да не нараняваме отново.

Състраданието е чувство на дълбока загриженост, доброта, съпричастност и разбиране. Състраданието е духовна любов - тя е безусловна и щедра, не изисква взаимност. Това е божията любов изразена у хората. Състраданието е тази лековита любов, от която вътрешното аз има нужда.

Когато се чувстваме засрамени от себе си за минали грешки, започваме да се страхуваме от три основни реакции от хората, ако разберат за прегрешенията ни - осъждане и укоряване, което поражда срам, отхвърляне и прекъсване на взаимоотношенията и гняв и омраза.

Противоположното на тези реакции е неосъждането - да видиш доброто у човека; прошката (да извиниш без да наказваш); приемането вместо отхвърлянето и състраданието вместо гнева и омразата. Детето или възрастният, разяждани от срам могат да бъдат излекувани с помощта на тези способи.

Вътрешното аз има нужда от добрина, приемане и състрадание. Как можем да подарим на себе си любов?

Хората са социални същества и се научават как да се отнасят към себе си според това как другите се отнасят към тях. Като възрастни в търсене на излекуване имаме нужда да почувстваме любов от останалите отново, да се почувстваме приети, стойностни и да усетим състраданието на останалите през очите на любовта - чрез приемане, прошка, добрина, уважение, любезност и разбиране.

Състрадателните хора са ни необходими по пътя към обичта към себе си.

Кои са тези обични хора? Твоята задача е да ги откриеш. И също така ти да бъдеш този любящ човек, който ще помогне на другите да се излекуват

Прочети…

9 неща, които да правим всеки ден преди 9 часа

Сутринта е страшно важна. Това е основата, от която е изграден деня. Как сте избрали да прекарате сутринта си може да предскаже, какъв вид ще има целият ви ден.

Когато се събудя рано и още е тъмнo, съзнанието ми постепенно се събира Започвам деня с тренировка докато светлината прониква през прозорците и семейството ми още спи. Това е едно приятно начало за мен.

След това изпивам чаша вода и медитирам за десет минути. Тогава си правя кафе или чай и чета една глава от някоя хубава книга. И накрая, имам един час да се подготвя, преди началото на работния ден.

След като се събуди семейството ми, спирам с всичко и се присъединявам към тях за кратко, за да изпълним някой кратки сутрешни ритуали.

Това е една груба скица на моята сутрин, която ме прави щастлив.

Тя невинаги е била по този начин. Преди да осъзная колко важна е сутринта за продуктивността на денят ми се събуждах в бързане за работа и с тревогите за поръчки и срещи. Живота ми беше ужасен и не знаех как да променя нещата. Слава Богу аз успях.

Промених моята сутрин, така че тя да работи за мен, а не срещу мен само с няколко прости ритуала. Аз споделих моята сутрешна нагласа с моите колеги и приятели през годините и много то тях се върнаха след месец или два по-късно и ми казаха: „Благодаря ти!” Може би тя ще помогне и на вас толкова добре.

1. Станете рано.

Ако всяка сутрин всичко е хаос и всички бързат, решението е просто, станете малко по-рано от хаоса. Това, разбира се, започва от предната нощ като отидете в леглото, малко по рано.

Настройвайте се постепенно, като се събуждате с 10 минути по-рано всяка седмица през следващите 6-9 седмици, така почти няма да забележите промяната. Това допълнително време ще ви помогне да избегнете стреса, от бързината, размотаването и другите ненужни главоболия.

2. Медитирайте.

Започвайте всеки ден с любов и благодарност. Когато възникнат мислите във вас каква невероятна привилегия е да си жив, за да бъдете тук , за да видите, да слушате, да мислите, да обичате и да има нещо, което да очаквате, щастието и радостта са гарантирани.

Щастието не е това, което ни кара да сме благодарни, но благодарността, тя ни прави щастливи. Изградете навика да забелязвате добротата, която е вече във вас през първите моменти от сутринта и ще видите добротата, накъдето и да погледнете през целия ден.

3. Разтягайте се.
Просто, но толкова често забравяно… разтягането на тялото сутрин има следните основни предимства:

-Създава увеличен обхват на движение в ставите и тялото

-Повишена мускулна гъвкавост и координация

-Повишена циркулация на кръвта в различни жизненоважни органи

-Повишени умствени и физически нива на енергия

Ако сте несигурни за това как да се разтягате правилно можете да намерите стотици уроци в YouTube. Изберете този, който мислите, че е най-добър за вас и ще видите как за една или две минути сутрин ще почувствате промяната.

4. Пийте една-две чаши вода, преди да сложите в устата си каквото и да е било друго.
Друга очевидна практика, която е научно доказана…

Тялото ви е повече от 60% вода, и когато сме спали цяла нощ без питейна вода се получава дехидриране и отчаяно се нуждаем от хидратация. Избягвайте да пиете кафе, чай или други напитки, преди да сте изпили поне една чаша с вода. По този начин тялото се събужда естествено и ще се почувствате по-енергични и живи.

5. Правете нещата прости.
Една от моите лични грешки преди няколко години беше, че се опитвах да вместя твърде много неща в моята сутрин. Когато за първи път започнах да се събуждам рано исках да тренирам, да медитирам, да свърша домакинската работа, да чета, пиша, да закусвам, да отговарям на имейли от работа, да изпълнявам поръчки и т.н., и се оказа, че не можех да правя всички тези неща. Със ставането от леглото се опитвах да свърша колкото се може повече задачи от деня като да задрасквах толкова много ангажименти имах чувството, че задрасквам и себе си. Затова направих моята сутрин точно планирана, както и останалата част от деня.

Това, което ми помогна беше да правя няколко ключови неща през сутринта, но не прекалено много . Предпочетох да имам пространство и гъвкавост, което беше много по-полезно и приятно. Така че чаша с вода, стречинг, медитацията, четенето и тренировката са единствените неща в моята програма рано сутрин.

6. Правете едно-две неща, които са важни за вас.
Не запълвайте сутринта си с много на брой важни неща, които искате да направите още със ставането от леглото. В моя кратък списък съм включил четене и писане две от моите най-големи страсти. Други полезни неща могат да бъдат медитация, йога, молитва, живопис или просто четене на вестник.

С други думи не само, вие съставяте дълъг списък, който мислите, че трябва да направите, но наистина не искате да правите. Дайте времето си рано сутрин за самите себе си като подарък.

7. Прочетете, гледайте или слушайте нещо, което подхранва ума ви.
Някой от най-щастливите и успешни хора, четат всяка сутрин вдъхновяващи книги, статии или цитати, докато други слушат радио или музика, която ги зарежда, за да започнат деня си. Ключът е във фокусирането върху малки дози вдъхновяващо съдържание, за да избистрите вашата гледна точка и знания. Започвайте деня с положителна нагласа, положителни идеи за насока на деня. Това е от решаващо значение, защото вашите мисли ръководят вашата реалност.

Отдавайте вниманието си към нещо положително всяка сутрин, когато се събудите, което ви вдъхновява да направите нещо положително, преди да се върнете в леглото през нощта.

8. Мечтайте, дишайте и оценявайте пространството между действията си.
Моментите рано сутрин не са само нещата, които правите; важно е също и пространството между нещата. Това означава, че самото пространство е нещо, което също трябва да бъде оценено.

Така че, ако медитирате и четете, сутринта не е ценна само заради тези две действия, пространството между тях също може да бъде невероятно. Времето прекарано в медитация или намиране на книга, или обръщането на страници, или докато си наливаме чаша кафе, или просто да застанем за момент и погледаме Изгрева…тези малки пространства са също толкова важни, като всичко друго.

Създайте си подходящо темпо, така че да не бързате от едно нещо към друго. Вместо това забелязвайте и оценявайте пространствата между тях.

9. Преминете грациозно към най-важното.
Като човешки същества ние сме ориентирани към целта. Ние отбелязваме напредък. Когато изпълним една от целите си, ние се усмихваме. Ето защо най-щастливите хора са и някой от най-успешните.

Тъй като сутринта колкото и да е приятна, идва време за деня, а ключът към успешния ден е в правилната нагласа. Фокусирайте вниманието си в правилните неща, а не в спешните неща. Защото в един момент всички ще се чудим, „защо е толкова невъзможно да се направи всичко това?” И отговорът е невероятно прост: ние правим твърде много от грешните неща.

Няколко изследвания са показали, че хората никога не са толкова продуктивни, когато работят повече часове. Вместо това, ще станем по-продуктивни, когато следваме внимателно плановете, които проследяват ключовите приоритети и важни събития. Така че, ако искате да бъдете по-успешни, по-малко притеснени и много щастливи в края на всеки ден правете нещата ефективни, а не просто защото трябва да се направят.

Когато си в състояние да направиш нещо добре, направи го по правилния начин. Мисля, че това е един от най-често срещаните проблеми за управление на времето; твърде често гурутата на производителността се фокусират върху това как да направим нещата бързо, но по-голямата част от нещата, които хората правят бързо не са толкова ефективни за всички.

Голямото утро не е нещо, което се случва магически – то се създава съзнателно.

evolife.bg

Прочети…

Клод ХЕЛВЕЦИЙ: Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

Да се удивиш е достатъчна една минута. За да направиш нещо удивително, са необходими много години.

Съдбата ни продава много скъпо онова, което е обещала да ни подари.

Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

Историята е роман на събитията, а романът – история на чувствата.

Ако нямат довод, привеждат цитат.

Бащата казал на сина си: "Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост."

Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.

Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.

Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.

Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?

Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.

Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.

Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.

Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.

Законите дължат своята сила на нравите.

Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.

Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.

Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.

Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората придобиват характер само в свободни страни.

Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.

Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.

Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.

Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.

Желанието е движеща сила на душата - душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.

Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.

Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.

За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.

Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.

Изкуството на политиката е изкуството да се прави така, че всекиму да е изгодно да бъде добродетелен.

Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.

Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.

Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.

Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.

Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.

Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.

На страстите, науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.

Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.

Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.

От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.

Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.

Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.

Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.

Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.

Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.

Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.

Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят

Прочети…

Мъдрости от старите индиански вождове

Не са нужни много думи, за да кажеш истината.

Какво е животът? Това e светлината на светулката в нощта. Това е дъхът на бизона през зимата. Това е сянката, лежаща в тревата и топяща се на залеза.

Всичко на земята има своята цел, всяка болест - лекарство, което да я излекува, а всеки човек – предназначение.

В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.

През първата година от брака, младоженците се гледат един друг и преценяват, могат ли да бъдат щастливи заедно. Ако не – те се разделят и започват да си търсят нови съпрузи. Ако те бяха принудени да живеят заедно в несъгласие, ние щяхме да бъдем също толкова глупави, както и белия човек.

Не винаги врагът е враг, а приятелят – приятел.

Великият Дух е несъвършен. Той има не само светла страна, но и тъмна. И понякога тъмната страна ни дава повече знания, отколкото светлата.

Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.

Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.

Обичай земята. Тя не ти е наследство от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца. Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едва тогава вие ще разберете, че парите не стават за ядене.

Дори и мълчанието ти може да бъде част от молитва.

Знанието е скрито във всяка вещ. Някога светът е бил библиотека.

Когато видиш, че гърмящата змия се готви за удар – бий пръв.

Ние не искаме църкви, защото те ни учат да спорим за Бога.

Този, който ляга с кучета, става с бълхи.

Има много начини да миришеш на скункс.

И мъртвата риба може да плува по течението.

Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".

Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.

Не върви след мен – аз може да не те водя. Не върви пред мен – аз може да не те последвам. Бъди редом до мен и ние ще бъдем едно цяло.

Очите на човек могат да кажат много повече от езика му.

Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.

Кажи ми – и аз ще забравя. Покажи ми – и аз няма да успея да запомня. Привлечи ме към участие – и аз ще разбера.

Истина – е това, в което хората вярват.

Дори малката мишка има право на ярост.

"Трябва" – само да се умира.

Добрият човек вижда добри знаци.

Това, което не трябва да казваш с думи, можеш да кажеш с очи.

Родината е там, където ти е добре.

Аз страдам, когато си спомня, колко много хубави думи са изречени и колко много обещания са нарушени. В този свят твърде много говорят тези, които изобщо нямат право да говорят.

Нека моят враг да бъде силен и страшен. Ако аз го победя, няма да изпитвам срам.

Не съди човека, ако не си извървял поне две луни в неговите обувки.


Снимка: commons.wikimedia.org

Източник webstage.bg

Прочети…

Уроците на Хорхе Букай: Хората по 12 часа на ден се чувстват виновни за това, което са, през другите 12 ч вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава

Наричат го „Маестро на щастието“, „Учител за живота“. Автор е на десетки книги, преведени на повече от 25 езика и издадени в над 2 млн. копия по цял свят. Често го сравняват с Паулу Коелю, на което той отговаря: „Последният е писател, чиито книги имат терапевтичен ефект. Аз съм терапевт, който пише книги“. Представяме ви Хорхе Букай – аржентинеца, който ни накара да погледнем живота с други очи, човека, който ни научи, че преди да обичаме другите, трябва да се научим да обичаме себе си, терапевта, който показа, че любовта има нужда от свобода, за да живее така, както птицата има нужда от небе, за да лети… Ето и някои от неговите уроци, които промениха моя живот и може би ще променят и вашия…

За себепознанието

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава. Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си – едва тогава той ще приеме другите такива, каквито са, и ще може да ги обича истински. Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш. Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш всеки да види истинската ти стойност?

За взаимоотношенията

Хората страдат и вгорчават живота си, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави. Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си. Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярната. За глухия всички, които танцуват, са луди. Когато човек се осмели да каже „не“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато другият си отива.

За целите

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен. Tрябва да знаеш, че абсолютно нищо не „трябва“. Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се. Преситени сме от проекти и цели, които елитарното общество или собственото его ни налагат. Искаме да убедим себе си, че би трябвало да сме доволни, защото най-сетне сме на път да постигнем или вече сме постигнали това, към което винаги сме се стремили. Най-лошото е, че понякога успяваме да убедим себе си в това и тогава отлагаме за бъдещето най-свежия, забавен и креативен период от живота си и го заменяме с усилието да изпълним „похвалните цели“, които незнайно кой е избрал за нас.

За успеха и провалите

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо е да опиташ пак, влагайки цялата си душа… Цялата си душа! Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш – те са заедно; същото е в живота – ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

За болката и загубите

Болката е като да паднеш в дълбока пропаст. Страданието е да останеш на дъното й. Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад, трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова, което сме имали или вярвали, че имаме…

…да бъда този, който съм, означава да събера смелост и да извървя с болка…, но без страх пътя, окъпан в сълзите на скръбта, защото човек губи не само хора; има ситуации, които се променят, има отношения, които се трансформират, има етапи от собствения ни живот, които остават зад гърба ни, има моменти, които приключват, и всички те представляват загуба, която трябва да изживеем. Ако съм способен да приема тези неща като част от живота, ще установя, че МОЯТА основна отговорност е да се обогатявам от загубите.

За любовта

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, „вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени“. Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията. Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка. Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство – това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за теб, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов. Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия – такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи… Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка – да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск. Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно – илюзията за съвършен живот без проблеми.

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес може да разчиташ на мен…
Безусловно!

За щастието

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти и се наслаждаваш с дълбоки чувства – тогава чувството на любов ще се усилва. Човек е склонен да саботира собственото си щастие и един от най-обичайните начини да го стори е да търси и най-малкия недостатък дори в най-хубавите ситуации. Щастието не се изразява в това да си доволен, да пееш, не е равнозначно на радост, то не е извън нас, то е в нас самите, то е лично, не може да се причини, нито да се избегне. Никой не може да го направи за вас или вместо вас. Щастието прилича най-вече на вътрешния мир, на спокойствието на човек, който не се страхува. На усещането за пълнота, за цялост, когато знаеш, че се намираш на пътя, който си избрал. Не е необходимо да знаеш колко далече ще стигнеш, важна е увереността, че се намираш на пътя.

Прочети…

12 цитата, които могат да променят начина ви на живот

Един от най-оскъдните ресурси в момента е вниманието, а умението да останем с мислите си в настоящия момент е предизвикателството на века. Физически се намираме някъде, но мислите ни са другаде - това се случва непрекъснато на всички ни. Лошото е, че продължава все по-дълго в денонощието. И понякога се случва да се обърнем назад и да разберем, че всичко наоколо е било прекрасно, но ние не сме успели да го видим, докато не е изчезнало.

Отклоняваме мислите си към миналото, което не можем да променим, към бъдещето, което никога не би могло да бъде точно такова, каквото си го представяме - за добро или зло. Мислим за виртуалните светове, социалните мрежи. За хора, които не сме виждали реално от години, за приятели, превърнали се в познати. Гледаме филми, четем истории и все повече и повече се опияняваме от другата реалност.

А не бива.

Много е ценно да се практикува овладяване на мислите и увеличаване на присъствието в настоящия момент. Това потвърждава и блогърът Марк Черноф. "Въпреки че го изучавам и практикувам в по-голямата част на последното десетилетие, все още съм ученик в това (и да, моят син понякога е най-добрият ми учител)", казва той. Децата ни припомнят какво беше да живееш в момента без да си натоварен и запленен от мисли за други неща.

Марк предлага 12 цитата, които според него могат да ни помогнат да подобрим начина си на живот, стига да осъзнаем какво се има предвид, да го запомним и да заживеем според него. Ето какви са цитатите.

1. Най-добрият подарък, който можете да подарите на някого, е чисто и просто вашето пълно внимание. Просто бъдете в настоящия момент с него и докато сте заедно, отделяйте внимание на малките неща. Направете го и ще откриете най-доброто и във вас самите, и в човека.

2. Можете да носите присъствието си със себе си навсякъде, където отидете. Оценявайте малките моменти. Малко неща даряват такава радост каквато дават добрият спокоен разговор, доброто четиво, добрата разходка, добрата прегръдка, една добра усмивка и добро дълбоко поемане на въздух.

3. Тревогата е най-лошият враг на настоящия момент. Тя не прави нищо друго освен да ви ограбва от радостта ви и да ви държи заети, като ви занимава със себе си, докато вие не вършите абсолютно нищо.

4. Понякога трябва да казваме "Не" на добри неща, за да можем да кажем в бъдеще "Да" на по-важните неща. Можете да направите всичко това. Бъдете присъстващи в настоящия момент и избирайте мъдро за себе си.

5. Проблемът рядко е самият проблем. Проблемът най-често е невероятно количество премисляне, прекомерно анализиране на проблема. Освободете се от мислите и бъдете свободни.

6. Колкото повече гняв към миналото съдържате в сърцето си, толкова по-малко ще бъдете способни да обичате настоящето. Помнете, че да прощаваш не е да забравяш миналото, а е да имаш мъдростта и силата да прегърнеш настоящето.

7. Раят не е място, а състояние на ума. Чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Спрете да наблюдавате, да се сравнявате, да се оплаквате, започнете да поливате тревата, върху която стоите.

8. Това, което различава привилегированите да осъзнават настоящия момент от просто просветените, че това е важно, е чувството за благодарност. Най-големият подарък от нашата благодарност е, че колкото повече я изпитваме, толкова повече присъстваме в настоящето.

9. Тайната на щастието е не винаги да правиш каквото ти харесва, а да се научиш да харесваш да правиш и това, което не ти допада толкова. Защото винаги има такива неща. Бъдете настоящи във всяка своя стъпка. Винаги давайте най-доброто от себе си, или не се опитвайте да правите нищо.

10. Най-фундаменталната липса на съзнание е практиката да игнорираме, да не притежаваме куража и уважението да забавим крачка и да се вгледаме в себе си честно и с нежност.

11. За да разберем света, трябва да изместим поглед от него възможно по-често. Понякога имаме нужда просто от разстояние, за да видим нещата ясно отново. Важно е да знаем, че почивката, игрите и забавеното време ни правят по-продуктивни.

12. Човек трябва да седи тихо за 15 минути всеки ден сам, за да си събира мислите. Светът навън е такъв за нас, каквито сме ние отвътре. Каквото си мислим, каквото избираме да виждаме, автоматично ни превръща в това, което сме. Затова е важно да подбираме мислите си.

manager.bg

Прочети…

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива ~ Николо МАКИАВЕЛИ

Основател на модерната политическа наука и етика, неговите разсъждения и писания звучат твърде актуално векове по-късно. Прозорливост или жестока истина ~ за законите на управляващите и колко далеч може да стигне човек в ненаситността си за власт.

Портрет на Николо Макиавели ~ Santi di Tito, en.wikipedia.org

Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, лъжата ненаситна.

Политиката няма връзка с морала твърди ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели

Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.

Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.

Целта оправдава средствата.

Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.

Съдбата е жена и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.

За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.

Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

Тези, които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.

Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.

Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.

Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно; но любовта не съжителствува добре със страха, затова, ако се наложи да се избира, по-надеждното е да се избере страха.

Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.

За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.

С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.

Искам да попадна в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато рая е населен само с бедняци, монаси и апостоли.

Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.

Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.

Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.

Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.

Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.

Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.

Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво

Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.

От известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае.

От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите.

Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.

Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.

Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.

Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.

webstage.bg

Прочети…

7 метода активиращи способности на тялото ни да се лекува само!

Седем са начините да накарате тялото си да започне да се лекува само, според учените, съобщава bradva.bg.

Ето кои са те:

1. Вие винаги имате силата да излекувате себе си.

Във физическото тяло са заложени механизми за самолечение, то е снабдено със защитна система, която не пропуска вътрешни и външни патогени. В устройството на тялото е предвиден процес за самовъзстановяване чрез създаване на нови клетки ежедневно. Ние можем да спрем този процес, само ако не вярваме в тази способност и не даваме на организма, това, от което се нуждае: почивка, правилно хранене и натоварване.

2. Само вие можете да се самоизлекувате.

Никой друг няма да направи това за вас . Създаването на екип, който да помогне в изцелението е много важно – неговите членове могат да предложат своите познания, идеи, различни гледни точки и, и най-ценното – тяхната подкрепа. Но тези хора не могат да ви излекуват – само вие можете това . Това е лично пътуване в себеоткриването и духовна еволюция. Никой не може да изпита вашите емоции, да разбере как работи ума ви или как се генерират вашите мисли. Другите могат да ви помогнат да проследите нездравословните модели, но можете да ги промените само вие.

3. Първо се лекува душата; след нея се лекуват ума и тялото.

Душата, ума и тялото имат различни нужди, и ако получават всичко, което им трябва, всички ще бъдат здрави. Но ако нещо бъде пренебрегнато, се получава дисбаланс и болестите започват да атакуват всичко. Лечението възстановява връзката между душата, ума и тялото. И докато медицината работи предимно с тялото, божественото изкуство за лечение ни напомня за необходимостта да се започне от душата, защото тя е – източникът на нашето съществуване, вдъхваща живот в ума и тялото. Ако започнем от тук, след това всичко останало ще бъде направено автоматично. А какви са нуждите на душата? Да се живее в радост и със смисъл, да се развиваме, да растем и да изразяваме своята мотивация чрез мисли, думи и дела.

4. Само Любовта лекува.

Енергията на любовта е изпълнена с невероятна лечебна сила. Изпращана от вас във всяка част от тялото, където има болка или неизправност, любовта изпълва с обновяваща сила душата и ума. В ума става преместване на вниманието от откриването на проблема към намиране на решение, а душата „вижда“ болното място и го изпълва с безусловна любов. Това усещане живее в настоящето, точно там, където се случва изцелението – не в миналото и не в бъдещето.

5. Прошката освобождава място в сърцето за любовта.

Когато сърцето ни е изпълнено със страх, гняв, тъга или отчаяние, в него няма място за топли чувства, без които е трудно да сме здрави. Любовта е свързана с душата, а прошката – с ума; тя освобождава емоционалния заряд, който е запълнен с болезнени мисли – тези, които предизвикват поведение на жертва и ни накара да водим неправилен начин на живот, вместо нормален и пълноценен. Прошката премахва задръжките в енергийното тяло, за да може съдържащата се в него информация да се движи свободно и да осигурява връзка с душата, ума и тялото, за да се поддържа здравето. С помощта на правилни вибрации тя елиминира нездравословните нагласи, заседнали в гръбначния стълб, отравящи емоционалние заряди в органите, жлезите и мускулите. Тя задейства лечебния процес и укрепва имунната система, а ние ставаме по-малко податливи на болести.

6. Изменения – това е единственият начин на действие.

Еволюционното пътуване – това е една от промените, друг избор в живота няма. Това е нещо, което произхожда от мисъл в мисъл. Промените трансформират мисленето ни и ни помагат да се движим от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето.

Първата стъпка в трансформацията е прошката, следващата е любов. Когато ние прощаваме на себе си и на тези, които ни обиждат, ние увеличаваме пространството в ума си за нови идеи и разширяваме сърцето си, така че да може да побере повече любов.

Когато сме болни, нашата душа, ум и тяло искат промяна. Те изпращат алармени сигнали, че нещо не е наред, че между тях се е загубило единството – и всичко това се отразява на нашето състояние. Моделът на психодуховно изцеление предложено от душата, ни напомня, че ако са болни нашите мисли, започва да боледува и тялото ни.

Единственият начин да ги излекуваме е да променим своето мислене. „Да живееш – означава да се променяш; да се променяш – това означава да израстваш; да израстваш – значи всеки път до безкрайност да създаваш себе си отново „.

7. Съсредоточете се върху това, което искате, а не върху това, което не искате.

Изцелението се съгласува със Закона на привличането: За каквото си мислиш, такъв ставаш. Какъвто ставаш, за това и мислиш. Най-добрият начин да проверите дали вашите мисли са здрави е да анализирате начина си на живот, отношенията с другите хора и здравословното си състояние.

Ако това, което откриете като резултат, не е това, което искате, трябва нещо да промените. Има един общ за всички нас недъг, рано или късно атакуващ всеки в живота: ние започваме да привличаме това, което не искаме, а не това, което искаме. Единственият начин да спрем този процес – е да го променим.

Прочети…