Клод ХЕЛВЕЦИЙ: Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

Да се удивиш е достатъчна една минута. За да направиш нещо удивително, са необходими много години.

Съдбата ни продава много скъпо онова, което е обещала да ни подари.

Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

Историята е роман на събитията, а романът – история на чувствата.

Ако нямат довод, привеждат цитат.

Бащата казал на сина си: "Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост."

Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.

Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.

Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.

Заблуждението винаги си противоречи, но истината – никога.

Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?

Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.

Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.

Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.

Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.

Законите дължат своята сила на нравите.

Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.

Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.

Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.

Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората придобиват характер само в свободни страни.

Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.

Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.

Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.

Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.

Желанието е движеща сила на душата - душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.

Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.

Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.

За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.

Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.

Изкуството на политиката е изкуството да се прави така, че всекиму да е изгодно да бъде добродетелен.

Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.

Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.

Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.

Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.

Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.

Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.

На страстите, науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.

Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.

Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.

От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.

Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.

Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.

Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.

Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.

Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.

Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.

Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят