14 цитата, които ще ви поразят със своята точност и дълбочина
1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“
2. „Хората не вземат наркотици, за да се чувстват добре. Хората взимат наркотици, за да се чувстват по-малко зле.“
3. „Представете си да чувствате всяко малко решение сякаш води до последствия на живот и смърт.“
4. „Липсваш на ръцете ми.“ (Пациент, описващ как е да се живее с тревожно разстройство.)
5. „Да чувствам болка е по-добре, отколкото да не чувствам нищо. (От десет годишно момче с аутизъм, което иска прегръдка. Може би едни от най-дълбоките думи, изричани някога.)
6. „Няма проблем, че нямам никакви приятели. Да имаш приятели те прави щастлив, но това не те прави добър човек. Знаеш ли кой е бил наистина популярен? Хитлер.“
7. „Чувствам се като призрак , бродейки невидимо в декорите на тези други щастливи животи.“ (От дете с аутизъм, което има трудности с печеленето на приятели.)
8. „Сякаш се спъвате и се намирате в момента, когато не знаете дали ще се хванете или не. Така се чувствам по цял ден.“ (От 56-годишен алкохолик.)
9. „Ние прекарваме целия си живот, опитвайки се да достигнем до определено място или да придобием някакви неща, за да можем да бъдем щастливи. Но истинското щастие е, когато разбереш, че никога няма да стигнеш до това място или, че дори когато го направиш, все още ще мечтаеш за ново място или нови неща. Щастието трябва да започне сега, с това, което имаме.“
10. „Аз те харесвам Петя, не ми пука какво казват гласовете ми за теб.“ (От пациент възстановяващ се от шизофрения)
11. „Аз не си взимам лекарствата, за да ме поправят, защото няма нищо лошо в мен. Взимам ги, защото всички останали са луди и аз трябва да се впиша.“
12. „Предполагам, че съм пропуснал прехода от времето, когато земята беше лава и въображаемите приятели са се превърнали в шизофрения.“ (От пациент с биполярно разстройство в старчески дом.)
13. „Алтруистичен любител на истината и красотата.“ След това го попитах как другите биха го описали: „Като женчо, вероятно.“ (Това е отговорът, който психотерапевт получава, след като е попитал пациент с биполярно разстройство как би се описал.
След което пациента е попитан как другите биха го описали. Пациентът отговаря:
„Като женчо, вероятно.“)
14. „Лекарството накара гласовете да си отидат. Сега съм самотен.“
Източник psychologist.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар