събота, 30 септември 2017 г.

Най-опасната дума в света според Невронауката





Тази дума може да унищожи живота както на говорещия, така и на слушателя!

Ако трябваше да ни подложат на магнитен резонанс – голям магнит с формата на поничка, който да заснеме на видео невронните промени случващи се в нашия мозък и за по-малко от секунда да светне думата “НЕ”, щяхме да видим внезапното освобождаване на десетки хормони произвеждащи стрес и невротрансмитери. Тези химикали незабавно прекъсват нормалното функциониране на мозъка, увреждайки логиката, мисълта, речта и комуникацията ни. Всъщност, ако силно разтревожен и депресиран човек погледне за секунди лист с изписани негативни думи на него, той ще се почувства още по-зле.

И колкото повече размишлява върху тях, толкова повече ще руши ключовите структури, които регулират паметта, чувствата и емоциите. Ще наруши съня, апетита и способността си да изпитва щастие и удовлетворение доста дълго време.

Ако озвучим своя негативизъм или дори леко се намръщим, когато казваме “не” се освобождават повече стрес химикали, не само в нашия, но и в мозъка на слушателя.

Слушателят ще изпита повишена тревожност и раздразнителност, като по този начин се подкопава сътрудничеството и доверието. В действителност, дори ако наоколо просто се навъртат негативни хора, то това ще ни направи по-предубедени към другите!

Всяка форма на негативно преживяване – притеснение за финансовото ни състояние или за здравето ни – ще стимулира освобождаването на разрушителни неврохимикали.

Същото важи и за децата:

Колкото по-негативни мисли имат, толкова повече емоционална нестабилност ще изпитват. Но, ако ги научите да мислят позитивно, може коренно да промените живота им.

Колкото повече се обвързваме с негативен диалог – в къщи или на работа – толкова по-трудно можем да спрем. Но негативните думи, изречени с гняв причиняват още повече повече щети.

Те изпращат алармиращи съобщения до мозъка, намесвайки центровете за вземане на решения на предния дял, което увеличава склонността ни да действаме ирационално.

Провокиращи страха думи, като: бедност, болест и смърт също стимулират мозъка по негативен начин. И дори, ако тези страшни мисли не са реални, други части от мозъка ни (като таламусът и амигдалата) реагират на негативните фантазии, като че ли те са реални заплахи възникващи във външния свят. Любопитно е, че все едно сме програмирани да се притесняваме от стари спомени пренесени от предците ни, когато е имало безброй заплахи свързани с оцеляването ни – нещо като генетичен артефакт.

Но как да се отървем от всичко това?

С цел да се прекъсне тази естествена склонност към притеснение и тревожност, могат да бъдат предприети няколко неща:

Като за начало си задайте въпроса:

“Дали ситуацията наистина застрашава живота ми?” Обикновено това далеч не е така, затова бързо ще прекъснем реакцията на амигдалата за въображаемата заплаха и още по-бързо ще можем да предприемем действия за разрешаване на проблема.

След като сме идентифицирали негативната мисъл (което често е подсъзнателно) можем да я преструктурираме, като изберем да се фокусираме върху позитивните думи и образи.

Изводът е, че самоконтролът може да ви спаси! Няма автоматичен начин…

Силата на думата “ДА”

Когато лекарите и терапевтите учат пациентите си да превръщат негативните мисли и тревоги в положителни твърдения, комуникационният процес се подобрява и пациентът възвръща самоконтрола и увереността си. Но има проблем: положителните мисли и думи не са заплаха за нашето оцеляване, така че не е нужно мозъкът да отговори толкова бързо, както го прави при негативните мозъчни импулси. За да се преодолее това невронно пристрастяване към негативизма, трябва многократно и съзнателно да генерираме колкото се може повече положителни мисли, за да се превърне това поведение в навик. Барбара Фредриксън, един от основателите на Позитивната психология открила, че се нуждаем най-малко от три генерирани позитивни мисли и чувства за всяко негативно чувство или мисъл.

Тоест срещу едно НЕ трябва да се изправим с 3 пъти ДА!

Това откритие корелира с изследването на Лосада с корпоративни екипи и това на Джон Готман с брачни двойки. Фредиксън, Лосада и Готман осъзнали, че ако искаме бизнесът и личните ни отношения наистина да се развиват, трябва да генерираме най-малко по 5 положителни послания за всяко отрицателно изказване, което правим.

Например “разочарован съм” или “не е това, на което се надявах” се броят за негативни изрази, които предизвикват отрицателни мимики на лицето и поклащане на главата.

Дори не е от значение, ако позитивните ни мисли са ирационални; те все пак ще засилят чувството за щастие, благополучие и удовлетвореност от живота.

Всъщност позитивното мислене може да помогне на всеки да изгради по-добро и по-оптимистично отношение към живота. Положителните думи и мисли задвижват мотивационните центрове на мозъка като ни помагат да изградим устойчивост, когато сме изправени пред проблеми в живота. Според Соня Любомирски, един от водещите учени в света изследваща щастието, ако искаме да развиваме удовлетворение през целия си живот, ще трябва редовно да се ангажираме с позитивно мислене, да споделяме щастливите събития с другите и да се наслаждаваме на всеки положителен момент в живота си.

Съвет: подбирайте думите си и ги изговаряйте бавно. Това ще прекъсне склонността на мозъка да бъде автоматично негативен, и както показват последните изследвания в тази област, най-обикновеното повтаряне на думи като благодаря, любов, мир и състрадание ще се включат специфични гени, които понижават нашето физическо и емоционално напрежение.

Ще се почувствате по-добре, ще живеете по-дълго, и ще изградите по-дълбоки и по-сигурни взаимоотношения с другите – в къщи и на работното място.

Когато генерираме минимум 5 позитивни мисли за всяка негативна, ще изпитаме “оптимален диапазон на човешкото функциониране. – Фредиксън и Лосада

Източник: lifehack.bg
Прочети…



събота, 23 септември 2017 г.

Да се обидиш – най-безсмисленото действие на света!





Не знам дали да се лаская или срамувам от това, но вероятно съм най-подходящият човек, който да пише за обидата, защото съм прекарала обидена часове, дни, а сумарно, вероятно и години от живота си обидена.

Едва когато навърших 30 години започнах да осъзнавам каква отрова за отношенията и за собственото ни тяло е обидата. За много хора, както и за мен в миналото, обидата е начин на живот – точно спрат да се цупят за нещо и хоп някой им дава нов повод за цупене и сърдене. Какво е посланието на обидения?

Ако обиденият говореше, защото в масовия случай мълчи, би звучало горе долу така: "Ще те накажа, ще те лиша от внимание и любов, ще видим дали друг път ще постъпваш така и ще ми говориш така! Аз имам достойнство и няма да ти позволя това поведение!"

Разбира се, всеки има право на реакция, на собствени чувства в отговор на нечие поведение, има право да защити себе си от злонамерено и манипулативно поведение! Къде тогава е проблемът с обидата?

Ами, няколко са… ето как виждам нещата аз, поради богатия си личен опит с обидата:

Хората се обиждат за глупости!

Исках да заменя думата глупости с нещо, което да звучи "по-така" от "глупости", но накрая реших, че тази дума звучи точно толкова детински, колкото е и поведението на обидения.

Обиждала съм се, защото някой ми е казал, че яденето ми е леко загоряло или пресолено, защото в шумна компания съм започнала да говоря, но някой ме е прекъснал и всички са обърнали глави към него, защото приятелка ми е казала, че е уморена и предпочита да се видим друг ден и т.н.

Поводи един след друг, идващи от близки хора или от почти непознати… Обидчивостта ми беше и много тясно свързана с хилядите ми очаквания, особено към мъжете, с които имах връзка.

Очакване за подарък, за изненада, за романтичен жест, за предложение за помощ, за предложение за екскурзия – всички тези очаквания водеха след себе си часове и дни на лошо настроение и обида.

След години разбрах, че коментарите за яденето ми не са коментари за самата мен, а дори и коментарите за самата мен, като например, че съм много капризна, не означават липса на любов към мен.

Разбрах, че в шумна компания бива изслушан този, който вземе думата решително и говори по-високо и също е достатъчно упорит да опита пак ако го прекъснат първия път. Стана ми ясно, че всеки има право да ми отказва, да не е съгласен с мен и това отново не означава, че ме ценят по-малко или не ме обичат.

Най-после спрях да очаквам постоянно и се научих да искам от хората, по-специално от мъжа до мен, и да приемам факта, че може да ми откажат.

Обидата в 99% е резултат от недоразумение, а не от зла умисъл и желание да ни наранят.

Ето и един пример – това лято дъщеря ми беше на зелено училище с най-добрата си приятелка. Единия от дните трябваше аз да взема двете деца и да поиграят у нас. В колата обаче влезе само дъщеря ми и след кратък разпит разбрах, че са скарани.

Доведох и другото момиченце и поисках да знам какво става, като дадох думата първо на едната, после на другата, без право да се прекъсват. Приятелката сподели, че била много жадна, а дъщеря ми отказала да й даде вода или пари за вода- предпочела да си купи сладолед.

Когато дойде ред на дъщеря ми, тя сподели, че имала цяла бутилка с вода, но тъй като приятелката й много бързо се обидила и спряла да й говори, дъщеря ми предала бутилката на трето момиче с молба да й я даде. Водата така и не стигнала до предназначението си, останала на пейката, а двете девойки били нацупени и скарани.

Попитах приятелката на дъщеря ми дали още е сърдита, след като е чула тази история, а тя отговори, че сега дори й звучи смешно. Така че, когато ви се иска да се обидите, запитайте се дали другият има лоши намерения.

Като цяло, хората действат злонамерено и с идея да наранят умишлено в около 1 до 5 % от случаите. Вероятно ли е наистина да се случва точно това с вас или по-скоро преувеличавате? Дори тези, които нараняват и обиждат нарочно, по-скоро самите те са травмирани и трябва да им съчувстваме, не да се обиждаме.

В случаите, когато другият е предпочел да защити собствените си интереси вместо да ни услужи или с други думи е поставил себе си, а не нас на първо място, тогава нямаме право да се сърдим.

Ето го отново и определението за егоизма – да настояваш другият да постави твоите нужди пред собствените си! Учудващо голям брой хора се сърдят, защото някой е избрал да постави себе си и собствените си желания на първо място.

Също учудващо голям брой хора са манипулирани от партньори, деца и родители чрез страх от обида – това означава, че ежедневно правят разни неща пряко волята и желанието си, защото ако не ги направят някой ще се обиди!

Не една жена ми е казвала нещо от типа: "Изобщо не ми се иска да се местя в друг град, но мъжът ми ще се разсърди ако не заминем!", "Тази неделя никак не ми се ходи на гости у леля ми, но тя ще се обиди ако откажа!".

А какво да кажем за тежките самоналожени присъди: "Не го обичам, но той не може без мен, ще го съсипя ако го напусна!"?

Много често обидата е резултат от различни вярвания за света и живота.

Няма да забравя колко много се обиди моя близка приятелка, защото я помолих да купи билети за театър, тъй като е "по-свободна". Оказа се, че думите "по-свободна" много я наранили.

След като поговорихме, стана ясно, че от малка е научила от родителите си, че един зрял човек постоянно трябва да върши нещо полезно и да има множество ангажименти. Тя живееше точно така и беше преуморена и все заета с нещо.

Моите думи прозвучали все едно нейната заетост и старание не са забелязани и изглежда, че тя "не прави нищо". Аз разбира се останах в пълно неведение за случващото се вътре в нея, докато тя не ми го сподели. Просто в деня, в който трябваше да се купят билетите графикът ми беше много пълен и го казах без да помисля.

В тази ситуация ние с нея изяснихме нещата и случката остана в миналото, но знаете ли колко такива случки остават да се трупат като горчилка вътре в нас, когато нямаме желание и кураж да помислим върху тях и да поговорим открито с другия!

Мислим, че чрез обидата даваме урок, а всъщност усложняваме нещата!

Това става най-вече, защото рядко провеждаме зрял разговор за това какво ни е обидило и засегнало. Рядко искаме, без да обвиняваме, просто да изясним ситуацията. Какво правим най-често? Млъкваме и не говорим с другия, понякога с дни.

Има хора, които с години не си говорят! А когато попитам каква е причината, ми казват, че вече дори не помнят! В други случаи тръшкаме вратата, врътваме се и си тръгваме. Ето един мой любим откъс от Кастанеда за обидата:

"Прекалено сериозно се отнасяш към себе си – бавно каза дон Хуан. – И се възприемаш като дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по всякакъв повод. Толкова си важен, че смяташ, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че така демонстрираш силата на характера си, но това са глупости! Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип!"

Обидата не е проява на достойнство и на сила на характера, защото не води до нищо положително.

Обидата е бягство от проблема, инат и твърдоглавие, също егоизъм! Не казвам да не признаваме чувствата си, когато ни наранят или засегнат. Напротив, важно е да ги признаем и пред себе си, и пред другия.

Проблемът е, че реагираме в състояние на афект, изхождайки от собствените си емоционални рани, че не мислим трезво и не говорим открито. Ако сме склонни да погледнем в себе си и после да говорим, без да бързаме да осъждаме и да хвърляме вина, отношенията ни щяха да са съвсем различни!

Ето няколко факта за обидата, които може би ще ви откажат от навика да се обиждате:

– Обидата намалява количеството на сексуалната ни енергия. Колкото повече обиди носим в себе си, толкова по-непривлекателни сме за другия пол!

– Колкото по-дълго носим обида, толкова по-зле. Трупаната с години обида прераства във физическо заболяване – с голяма вероятност злокачествено! Затова вместо да се обиждате и да мълчите наказателно, по-добре се скарайте и после се сдобрете.

– Колкото по-обидчив е човек и колкото по-лично приема нещата, толкова по-голямо е чувството му за малоценност, а себеоценката му е много ниска! Широкоскроеният човек се засяга по-трудно и прощава по-лесно – той знае, че светът не се върти около него.

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник: djavarava.com
Прочети…



събота, 2 септември 2017 г.

Какво задължително трябва да пазим в тайна?




Какво задължително трябва да пазим в тайна?

Когато си щастлив, искаш за това да научи целият свят. Но щастието, както знаем, расте добре само в тишина, далеч от завистливи очи. Дори имаме такава поговорка: “С каквото се похвалиш, без него ще останеш”. Покрай щастието, има и други неща, за които е по-добре да мълчим:

Плановете си

Не става въпрос, разбира се, за намерението да си купите сокоизстисквачка или утре да отидете на кино, а за по-глобални неща. За плановете, особено по-далечните в бъдещето, не трябва да се тръби, докато не придобият някакви реални черти, а за по-добрите – докато не се осъществят.

Причините за това са няколко предпазни мерки: първо, често плановете са само идеи, които леко могат да загинат под напора на чуждата критика и скептицизъм, и второ, получавайки порция одобрение, човек вероятно ще ги изпълни с по-малко усърдие.

Добрите дела

В християнството всичкото добро, което правите, трябва да остава в тайна. И тогава, по думите на апостола “Отеца твой, виждащ тайното, ще те възнагради явно”. Това се отнася и за абсолютно всяка друга религия.

Човек, който на всяка крачка се хвали със своето меценатство и помощ не предизвиква възхищение, а презрение. Вече и самите добри дела за него стават само храна за самодоволното му “его: и повод за позьорство.

Индийските мъдреци твърдят, че нищо не убива благотворителността така, както гордостта.

Аскетизмът

Трябва да се мълчи и за това колко строг начин на живот водите. Въздържанието в съня, храната, сексуалния живот е полезно нещо, но само в случай, че върви в съюз с емоционалния компонент.

Мъжеството и героизмът

Вътрешните изпитания, които преживяваме, имат не по-малка ценност от външните изпитния. Но едните се виждат от хората с невъоръжено око, а другите остават в тайна. Защо трябва да се мълчи за тях?

От една страна, вие така или иначе сте получили награда във вид на мъдрост и опит, а от друга – това ви предпазва от излишна гордост и хвалби. Гърми, както се казва, това, което е пусто отвътре.

Духовното знание

Това, което знаете, не е по силите на всеки. Не се ласкайте. Вашите вътрешни промени и без това ще се отразят в живота ви, затова, каквито и да са били те, дръжте всичко в себе си.

Проблемите в семейството

Ако сте жена, мълчете за недостатъците на мъжа пред приятелки и роднини. Ако сте мъж, не говорете нищо лошо за жената. Не само няма да решите конфликтите по този начин, но и хората няма да имат високо мнение за вашите близки. Силно е онова семейство, чийто боклук не излиза от вкъщи.

Чуждите грешки и негативното

Може да измърсите обувките си, но може да намърсите и душата си. Душата става мръсна от клюки, от преразказване на нечии неприятни постъпки, от осъждане, от грозни думи.

Ако сте станали свидетели на нещо подобно, дайте на негативното да умре в тишината на вашата душа. Не разнасяйте заразата по-натам
Прочети…



Следене по имейл

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват д...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com