петък, 21 април 2017 г.

Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза




Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза

Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, започнали да изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Неговата теория за взаимовръзката между материята и съзнанието му е донесла известност след излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“.

Ключовото откритие, направено от Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не отличава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, клетките на сивото вещество изобщо не отличават реалното, тоест материалното, от въображаемото, тоест от мислите!

Малцина знаят, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията са започнали с трагичен опит. След като Диспенза бил блъснат от кола, лекарите му предложили да поставят имплант на гръбначния стълб, който можел да доведе до болки за цял живот. Само така според лекарите той можел отново да ходи.

Но Диспенза решил да хвърли предизвикателство на традиционната медицина и да възстанови своето здраве с помощта на своята мисъл. Само след 9 месеца терапии Диспенза се изправил на крака. Това послужило като импулс за изследване на възможностите на съзнанието.

Първа крачка по този път станало общуването с хора, преживели опит на „спонтанна ремисия“. Това е спонтанно и невъзможно от гледна точка на медицината изцеление на човека от тежко заболяване без прилагане на традиционно лечение. При допитване Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени, че мисълта е първична спрямо материята и може да излекува всякакви заболявания.

Невронните мрежи

Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.

всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние

Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.

Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък.

Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.

Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опитаа. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа.

Така е формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Силата на вниманието

Само си помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват само комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или укрепим благодарение на осъзнатото възприятие на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и избирателно за това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.

Преди учените смятаха, че мозъкът се явява статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че абсолютно всеки дори най-малък опит предизвиква в него хиляди и милиони невронни изменения, които се отразяват на организма като цяло.

В своята книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание“ Джо Диспенза задава логичния въпрос: ако с нашето мислене предизвикваме в организма определени негативни състояния, то няма ли това аномално състояние в крайна сметка да стане норма?

Диспенза е провел специален експеримент за потвърждение на възможностите на нашето съзнание. Хората от една група в продължение на един час всеки ден натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В другата група трябвало само да си представят, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30%, а на втората – с 22%.

Такова влияние на чисто мислена практика върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит.

А това означава, че ако отделяме внимание на негативните си мисли, нашият мозък ги възприема като реалност и предизвиква съответни изменения в тялото. Например болести, страх, депресия, изблик на агресия и т.н.

Откъде са греблата

Още един извод от изследванията на Диспенза се отнася до нашите емоции. Устойчивите невронни мрежи формират неосъзнати модели на емоционално поведение, тоест склонността към едни или други форми на емоционално реагиране. На свой ред това води до повтарящ се опит в живота.

Ние настъпваме едни и същи гребла само защото не осъзнаваме причината за тяхната поява! А причината е проста – всяка емоция се „усеща“ вследствие на отделянето на определен набор от химични вещества в тялото и нашият организъм просто става в известен смисъл „зависим“ от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химичните вещества, ние можем да се избавим от нея.

Необходим е само съзнателен подход

Диспенза използва в обясненията си последните постижения на квантовата физика.

„Защо да чакате някакъв специален момент или началото на Новата година, за да започнете кардинално да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го правите още сега: престанете да проявявате често повтарящи се ежедневни негативни моменти от поведението си, от които искате да се избавите, например кажете си сутрин: „Днес никого няма да осъждам“ или „Днес няма да хленча и да се оплаквам на всички поред“ или „Няма да се ядосвам“…“

Старайте се да правите нещата в друга поредност, например, ако първо сте измивали лицето си, а после – зъбите, направете обратното. Или вземете и простете на някого. Просто така. Счупете обичайните конструкции! И ще почувствате необичайни и много приятни усещания, ще ви хареса, да не говорим вече за глобалните процеси в тялото и съзнанието, които ще приведете в действие. Започнете да привиквате да мислите за себе си и да говорите със себе си като с най-добрия си приятел.

Изменението на мисленето води до дълбоки изменения и във физическото тяло. Ако човек се замисли, безпристрастно гледайки се отстрани :

Кой съм аз?

Защо се чувствам зле?

Защо живея така, както не искам?

Какво трябва да променя в себе си?

Какво именно ми пречи?

От какво искам да се избавя?

…и т.н.

и почувства остро желание да не реагира както преди или да не направи нещо както преди, това значи, че той е преминал през процес на „осъзнаване“.

Това е вътрешна еволюция. В този момент той е извършил скок. Съответно личността започва да се променя, а новата личност има нужда от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остане в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това променя набора химични елементи, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.

Зависимото поведение (тоест адикция към нещо: от видеоигри до раздразнителност) може да се определи много лесно: това е онова нещо, което ви е трудно да спрете, когато искате.

Ако не можете да се отлепите от компютъра и навестявате социалната мрежа всеки пет минути или разбирате например, че раздразнителността пречи на отношенията ви, но не можете да престанете да се дразните – значи имате зависимост не само на ментално ниво, но и на биохимично (вашето тяло изисква отделяне на хормоните, отговорни за даденото състояние).

Доказано е научно, че действието на химичните елементи продължава за период от 30 секунди до 2 минути и ако продължавате да изпитвате едно или друго състояние по-дълго, трябва да сте наясно, че през цялото останало време вие изкуствено го поддържате в себе си, провокирайки с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и повторно изхвърляне на нежелателни хормони, предизвикващи негативни емоции – тоест вие сами поддържате това състояние у себе си!

С други думи, вие доброволно избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива ситуации: научете се да превключвате вниманието си на нещо друго – природа, спорт, гледане на комедия и изобщо на всичко, което е способно да ви отклони и превключи. Рязкото префокусиране на вниманието позволява да се отслаби и потисне действието на хормоните, отговорни за негативното състояние. Тази способност се нарича невропластичност.

И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкова по-лесно ще ви бъде да управлявате своите реакции, което по веригата ще доведе до множество изменения във вашето възприятие на външния свят и вътрешното ви състояние.Именно този процес се нарича еволюция.

Тъй като новите мисли водят до нов избор, новият избор води до ново поведение, новото поведение води до нов опит, новият опит води до нови емоции, които заедно с новата информация от околния свят започват да променят вашите гени епигенетично (тоест вторично).

А след това тези нови емоции на свой ред започват да предизвикват нови мисли и така вие развивате самоуважение, увереност в себе си и т.н. Именно по такъв начин можем да усъвършенстваме себе си и съответно – своя живот.

Депресията също е ярък пример за зависимост. Всяко състояние на зависимост говори за биохимичен дисбаланс в тялото, както и за дисбаланс в работата на връзката между съзнание–тяло.

Най-голямата грешка на хората е в това, че асоциират своите емоции и модели на поведение със своята личност. Така и говорим: „Аз съм нервен“, „Аз съм слаб“, „Аз съм болен“, „Аз съм нещастен“ и т.н. Хората смятат, че проявата на определени емоции идентифицира тяхната личност, затова постоянно подсъзнателно се стремят да повтарят схемата на реагиране или състоянието (например физическата болест или депресията), сякаш убеждавайки се всеки път кои са те.

Дори ако самите те силно страдат от това! Огромна заблуда. Всяко нежелателно състояние при желание може да се отстрани, а възможностите на всеки човек са ограничени само от неговата фантазия.

И когато искате да измените своя живот, представете си ясно какво именно желаете да измените, но не изработвайте в ума си „строг план“ за начина КАК ИМЕННО ще се случи това и за възможността за „избор“ на най-добрия за вас вариант, който може да се окаже съвсем неочакван.

Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се зарадвате от душа на това, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи. Знаете ли защо? Защото на ниво квантова реалност това вече се е случило, при условие че ясно сте си го представили и от душа сте се зарадвали. Именно от квантово ниво започва материализирането на събитията.

Хората са свикнали да се радват само на нещо, което „могат да пипнат“, което вече се е реализирало. Но ние не сме свикнали да се доверяваме сами на себе си и своите способности към съ-творение на реалността, макар че правим това всеки ден и основно – на негативна вълна.

Достатъчно е да си спомним колко често се реализират нашите опасения, макар че тези събития също са формирани от нас, само че без контрол… А когато изработите у себе си способността към контрол над мисленето и емоциите, започват да се случват истински чудеса.

„Най-главният ни навик трябва да стане навикът да бъдем самите себе си.“

Джо Диспенза

И още Диспенза съветва: никога не преставайте да се учите. Информацията се усвоява най-добре, когато човек е удивен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, създава нови невронни връзки, което на свой ред може да променя и развива вашата способност към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата собствена щастлива и пълноценна реалност.

Автор: Хермина Тот / magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 19 април 2017 г.

За смисъла на истинският живот.....




За смисъла на истинският живот.....

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря.

И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.

След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо.

След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно, когато... вече няма време...
Прочети…



събота, 1 април 2017 г.

Вярата е само действие на мисълта...




Вярата е само действие на мисълта...

Тялото не може да повлияе на съзнанието, но съзнанието определено има власт над тялото. Доказателството открихме сред страниците на книгата „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи – един от най-изтъкнатите и международно признати авторитети в областта на мистицизма, себепознанието и религиозните науки. Убедете се и вие чрез следните невероятни, но реални примери:

Много хора живеят нещастно заради нещо – въображаемо или реално. Често това не е необходимо. Можете да живеете пълноценен и щастлив живот. Съществуват много доказателства, че вашият живот може да бъде по-добър чрез овладяване на мислите ви.

Безброй примери показват как мислите могат да се контролират, за да изчезне от подсъзнанието идеята за болест или депресия и да се промени животът ви. Бях свидетел на случай, при който страдащ от ревматизъм човек забрави за болката си. След занимателен разговор, който повлия на мислите му, той вървя около 400 метра, без да покаже и следа от страдание. Внезапно спря и възкликна, че е забравил да куца.

По-големият ми брат, който беше инвалид заради скъсване на сухожилие на десния глезен, не можеше да стъпва на крака си. Но в сомнамбулно състояние можеше да върви и да стигне, където пожелае – подвиг, изглеждащ невъзможен за човек в пълно съзнание. Насън той забравяше едновременно за страданието и за тялото си. Вътрешното му аз вървеше и се катереше, а тяло му „пригласяше“.

Съпругата на шивач от Ню Хемпшир, прикована за леглото от години като безпомощен инвалид, се събудила посред нощ в пламъци. Къщата горяла, нямало време за обсъждане на въпроса дали може да ходи или не. Натрапчивата мисъл за надвиснала опасност заличила от съзнанието ѝ идеята за болест, съзнанието и духът ѝ се мобилизирали и тя избягала, а тялото я последвало. Излекуването било дълготрайно.

Тези случаи не са чудеса, а факти в хармония с правото – суверенитетът на съзнанието над тялото. Не е далеч времето, когато хората ще научат за тези латентни и неизползвани сили. Преди много години в Ню Йорк бившият политически лидер на Унгария Лайош Кошут изнася реч, в която разказва такъв случай. Болен и прикован на легло, той получава новини от армията, че спешно се нуждаят от него. Чрез прилагане силата на мисълта, често погрешно наричана „свободна воля“, той заповядва на тялото си да оздравее и то се подчинява. Това не е просто нареждане на деспотична вяра към тялото, както например заповедта да летите – това е акт на вяра.

Ако вярата е причината и силата за постигане на такива резултати, тогава дали е невероятно и невъзможно постижение лечението на болест чрез нея? Поражда се често задаваният въпрос: Как да придобия тази вяра?

Самият въпрос е поставен фундаментално погрешно. Вие не придобивате вяра, вие сте тук да я използвате. Търсим онова, което вече притежаваме. Все едно някой да ви помоли да махнете пречка от пътя си и вие да попитате: „Къде са ми ръцете, за да го направя?„

Вярата е само действие на мисълта.



За да сте абсолютно сигурни в каквото и да е, можете да сте сигурни в едно: Господ е Бог – той е един и същ вчера, днес и завинаги. Това трябва да е ръководната ни мисъл. Законът никога не се променя.

Жена, живееща в Лос Анджелис, получила телефонно обаждане от мъж от Ню Йорк за подписване на доходоносна сделка. Тя била абсолютно сигурна, че ще получи договора, и заминала веднага за Ню Йорк. Когато пристигнала там, разбрала, че предишната нощ мъжът починал в съня си. Как е могла да бъде абсолютно сигурна в нещо, освен че Господ е Бог и че законът е един и същ вчера, днес и утре.

Вселената постоянно се изменя. Вместо да проклина лошия си късмет, жената използвала ръководна мисъл. Казала си: „Безграничният Дух ми разкрива съвършения план за развитие на идеята ми за нова сделка.“ След време тя подписала договор в Лос Анджелис, много по-голям от онзи в Ню Йорк. Жената осъзнавала, че не контролира живота на мъжа, който ѝ обещал договор; той починал в съня си.

Наскоро посетих църква във Форест Лоун във връзка със сватба. Чакахме около час, но младоженецът така и не се появи. После разбрахме, че е починал в таксито на път за церемонията. Младата булка не се притесни ни най-малко. Тя сподели: „Молехме се за напътствия. Годеникът ми сигурно е достигнал повратната точка. Божията любов е напоила душата му и покой е изпълнил съзнанието му.“ След това се случи нещо интересно. Жената беше права. В нея доминираше идеята: това е Божие дело, което означава хармония и покой. Оказа се, че този човек е страдал от сърдечно-съдово заболяване и е бил алкохолик, но не е споделил тези неща с годеницата си. Нейното Висше Аз я е предпазило и тя беше благодарна. Някои жени се ядосват, когато се случат подобни неща, защото не осъзнават, че Висшето им Аз ги е предпазило от някаква трагедия.

Из „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com