събота, 2 декември 2017 г.

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис




Четирите споразумения – Дон Мигел Руис

Това, което мислите за мен, не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв!“, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“

Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или – да приемаш нещата лично – е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз! Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш…

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият“, не го приемам лично. Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият“. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!“ Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?“ И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”

Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват“. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм. Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само поводът да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин да ми се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите.

Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която и да било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът ви е щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате.

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на другите хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично…

Не приемайте нищо лично, защото, когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме“. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.

Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате, или не на казаното от другите.

Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска…

Създадете ли си навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично…

Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпките на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.

Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те“ без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необходимо. Ще можете да кажете „да“ или „не“ – което изберете – без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си…/mostzaknigi.com

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Прочети…



понеделник, 13 ноември 2017 г.

Когато започнах да виждам хората




Когато започнах да виждам хората

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“ – Паулу Коелю

Колко истина има в тези думи…

Много често ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – как ние си представяме дадено действие или каква е нашата представа за хубаво или правилно.

Правило ли ви е впечатление, когато седнете някъде и около вас има много хора, много различни от вас хора, как обикновено се появяват въпроси като: „защо е облякла тази рокля…“ или „не трябва да пие това – то е вредно…“, „каква коса…“, „колко високо говори…“ и така нататък и така нататък.

А случвало ли ви се е да седнете с приятел или приятелка и те да започнат да ви обясняват какво трябва да направите в дадена ситуация… и много често без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е особено приятно, нали?

Да, има неща, които са вредни, и такива, които не са по вкуса на всеки. И тук говоря за всички области – от храната до поведението, като минем през визията и хобитата. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са важни, но те държат много на нещо друго.

Има хора, които винаги искат всичко да е изпипано до последната подробност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези различия са повод да сме щастливи – щастливи, че можем да видим другата, чуждата гледна точка.

Когато се фокусираме върху нещата, които не ни харесват в хората, губим възможността да видим колко прекрасни и уникални са те всъщност. А те наистина СА! Всеки от нас има своите тъмни и светли страни, както има нощ и ден. Ние избираме на какво ще обръщаме внимание.

Преродих се, когато се научих да виждам човека – такъв, какъвто е – без да осъждам, без да критикувам, без да се питам защо е или не е направил нещо.

Сега виждам колко уникални са хората и колко много мога да науча от всеки един.

Как го правя ли? Набелязвам си минимум 3 неща, които харесвам в човека. Ако по някаква причина се опитват да ми минават не добри мисли за този човек – набелязвам 10 неща, които ми харесват. Така минусите избледняват и имам възможност да го видя такъв, какъвто е. Без да оценявам или осъждам.

Всичко е въпрос на фокус и желание.

автор: Петя Пенева
gnezdoto.net
Прочети…



понеделник, 6 ноември 2017 г.

Десет златни правила за повишаване на вибрациите ни




Десет златни правила за повишаване на вибрациите ни

Толкова често се говори днес за Прехода, за повишаване вибрациите на Земята, за нашите вибрации. За някои от нас това може да звучи твърде отнесено или езотерично. Но ето на какъв материал попаднах в необятното Интернет пространство. Той дава всъщност отговора на въпроса – каква е целта на това „упражнение“ – повишаване на вибрациите. И като се позамислих, не открих нищо ново, което да не знам или да не се опитвам да спазвам. Но в този материал всичко е дадено концентрирано и без излишно разводняване.

„С повишаване на вибрацията си можете да постигнете в живота всичко, което пожелаете. Човек със слаба вибрация е уязвим и живее с постоянно чувство за неудовлетворение и разочарование. Ако сте достатъчно отговорни и искате да промените начина си на живот към по-добро, ще ви се наложи да следите за изпълнението на 10-те златни правила, с чиято помощ ще повишите собствената си вибрация. И така:

1. Контролирайте мислите си. Ежедневните ни мисли създават реалността ни. Не става дума за това, че трябва да проследявате всяка преминаваща през главата ви мисъл. Това би могло да ви побърка. Просто е нужно да се заставите да изключвате изцяло негативните мисли. Първоначално задачата ще ви изглежда неосъществима. Но с времето ще разберете, че не е толкова сложно и ще приучите разума си да филтрира собствените ви мисли. Научете се да виждате не проблема, а начините за решаването му. Колкото повече мислите за доброто, толкова повече повишавате вибрацията си.

2. Говорете само за това, което искате! Много често хора с проблеми в личния живот, когато срещнат влюбена двойка, си казват въздишайки: „Ето, на някои им върви, а на мен – не”. Стоп! Така задълбочавате нещата към по-лошо и следователно само понижавате вибрацията си. Следващият път си кажете нещо от рода „Радвам се за тази двойка и съм сигурен, че в близко бъдеще, също ще срещна съдбата си”. Същото можете да приложите за парите – няма нужда на всичките си познати да говорите за финансовите си проблеми, така само ги задълбочавате излишно, при и без това трудната ситуация. Научете се да говорите за благополучие, пари и щастие – престанете да преразказвате неуспехите си.

3. Избирайте кръга си на общуване! Старайте се да не общувате с песимистично и негативно настроени хора, обикновено тази категория хора имат много ниска вибрация и това може само да ви навреди.

4. Старайте се поне за известно време да не мислите и размишлявате. Най-добре е това да става сред природата или някъде в отдалечено местенце на града. Концентрирайте се върху тишината и спокойствието. Това е най-добрият начин да прочистите съзнанието си и да повишите собствената си вибрация. Ако сте много зает човек и не можете в близко време да си позволите почивка, то слушайте спокойна отпускаща музика.

5. Общувайте с единомишленици! Прекарвайте повече време с хора, споделящи интересите и хобито ви. Ако примерно сте решили да ставате писател, то се запишете в литературен кръжок. Повярвайте, че така не само усъвършенствате майсторството си, но и значително повишавате вибрацията си. Научно е доказано, че общуването с единомишленици удължава живота средно с 5 години.

6. Давайте колкото е възможно повече! Каквото ви е на душата – пари, време или просто това, което отдавна не ползвате. Отдавайки, получаваме двойно повече. Помагайте на другите и те също ще ви помагат.

7. Постъпвайте с хората така, както бихте искали да постъпват с Вас! Преди да се разсърдите и обидите на някого, помислете струва ли си това. Има моменти, в които е по-лесно и по-добре да простиш. Колкото по-леко и добре се отнасяте към околните, толкова по-добри хора ще срещате в живота си.

8. Старайте се да гледате възможно най-малко телевизия! Работата е там, че медиите все повече и повече стават източник на негативизъм. Колкото повече слушате и гледате предавания за болка, насилие и бедност, толкова повече снижавате собствената си вибрация. Подсъзнанието ви привиква към негативните мисли и започва да ги привлича като магнит в живота ви.

9. Помнете за оптимизма! Това може да се окаже и най-трудното за вас – трудно е да си позитивен, когато наоколо всичко се руши и нищо не се получава, но колкото и да е парадоксално, точно в такива минути трябва да запазите позитивната настройка. Когато се смеете и отнасяте леко към ситуацията, вибрацията ви нараства рязко, а колкото по-висока е тя, толкова по-бързо си отиват проблемите. Позитивните мисли привличат добри и приятни хора, а приятното общуване е залог за добро настроение.

10. Настроението! Това е най-главното правило, което ще ви помогне винаги да поддържате собствената си вибрация на високо ниво. Настроението ви е отражение на минали мисли. Спрете се и започнете да мислите за хубавото, като съзнателно променяте настроението си. Колкото по-добре се чувствате, толкова по-интересен и щастлив живот ще се разкрие пред вас.

Източник:

katyabogdanova.com
Прочети…



вторник, 31 октомври 2017 г.

Контролирайте за какво мислите си, за да промените Живота си!




Контролирайте за какво мислите си, за да промените Живота си!

Има стара поговорка в неврологията: „невроните, които действат заедно са свързани помежду си”.

Това означава, че колкото повече използвате невронна верига в мозъка си, толкова по-силна става тази верига. Ето защо, за да цитираме друга стара поговорка „практиката води до перфектност”. Колкото повече се упражнявате да свирите на пиано, или да говорите чужд език или да жонглирате, толкова по-силни стават тези вериги.

Учените знаят това от години. Обаче, днес изследователите научават друга част от истината: За да научаваме неща, дори по-важна от практиката е способността да забравяме или да се освобождаваме от старите неврални връзки. Това се нарича „синаптично съкращаване”.

Ето как действа то:

Представете си, че мозъкът ви е градина, само че вместо да отглежате цветя, плодове и зеленчуци, вие отглеждате синаптични връзки между невроните. Това са връзките през които преминават невротрансмитерите като допамин, серотонин и други.

„Глиалните клетки” са градинарите на мозъка ви – те действат за ускоряване на сигналите между определени неврони. Но други глиални клетки премахват шлаките, плевят плевелите, убиват вредителите и събират на купчини мъртвите листа. окастрящите градинари на мозъка ви се наричат „микроглиални клетки”. Те съкращават синаптичните ви връзки. Въпросът е, как знаят те кои от тях да окастрят?

Изследователите тъкмо започват да разбулват тази мистерия, но онова което те наистина знаят е че синаптичните връзки, които се използват по-малко, биват маркирани от протеин, C1q (както и от други). Когато микроглиалните клетки засекат тази маркировка, те се свързват с протеина и унищожават – или съкращават – синапса (съединяване на две нервни клетки, състоящо се от мъничка пролука, през която преминават импулсите чрез разпръскване на невротрансмитер).

Така мозъкът изгражда физическото пространство за вас, за да изграждате нови и по-силни връзки, така че да можете да научавате повече.

Ето защо сънят е важен:

Мозъкът ви прочиства сам себе си когато спите!
Чувствали ли сте някога мозъка си препълнен, обикновено когато учите нещо ново или започвате нова работа или хоби? Е, той може и да е.

Когато научавате множество нови неща, мозъкът ви изгражда връзки, но те са неефикасни специализирани връзки. Мозъкът ви има нужда да съкрати много от тези връзки и да изгради по-опростени, ефикасни пътеки. Той го прави когато спим.

Докато спите, мозъчните ви клетки се свиват до 60%, за да направят място на глиалните ви градинари, които да влязат и да изнесат шлаките. Те така съкращават синапсите.

Будили ли сте се някога след хубав нощен сън когато можете да мислите ясно и бързо? Това е причината. То е като протичане на фрагментиране в компютъра ви.

Това е същата причина, поради която дрямките са така полезни за познавателните ви способности. Дрямка от 10 или 20 минути дава на микроглиалните ви градинари възможност да влязат, да изчистят някои неизползвани връзки и да осигурят място за създаването на нови връзки.

Мисленето с лишен от сън мозък е като да просичате пътя си през гъста джунгла с мачете. Прекомерно задръстено, мудно, изтощаващо.

Мисленето с добре отпочинал мозък е все едно се разхождате щастливо из Сентрал парк; пътеките са чисти и се свързват една с друга в конкретни точки, дърветата са си на място, виждате далеч пред себе си. Вълнуващо е.

Ето как можете да контролирате какво да бъде изтрито от мозъка ви:

Именно синаптичните връзки, които не използвате биват маркирани за рециклиране. Синаптичните връзки които наистина използвате пък са онези, които биват поливани и зареждани с кислород. Така че внимавайте за какво мислите.

Ако прекарвате твърде много време в четене на теории за края на „Играта на троновете” и много малко за работата си, познайте кои синапси ще бъдат маркирани за рециклиране?

Ако се карате с някого на работното си място и посвещавате времето си в мислене за това как да му отмъстите, а не за големия проект, ще се окаже, че сте синаптична суперзвезда в плановете за отмъщение, но слаб рационализатор.

Преобладава онова, върху което се фокусирате! Вие буквално оформяте собствения си мозък като избирате сами на какво да обръщате внимание.

Разбира се, едва ли можете да контролирате какво ви се случва през деня, но можете да контролирате в каква степен то ви засяга. За да сме по-конкретни, вие можете да изберете КАКВО ви засяга и да конструирате свои собствени неврални връзки.

Вместо да се фокусирате върху неща, които ви дърпат назад, фокусирайте се върху неща, които ви правят по-добро човешко същество. Вместо да си представяте сценарии, които най-вероятно никога няма да се случат, медитирайте. Прочиствайте мозъка си. Водете мозъка си до новото и използвайте умствената си енергия за неща, които са ви полезни.

Това наистина е игра на стратегия. Трябва умно да използвате ума си, да бъдете умни. Като не се поддавате на изкушението от нещата, които не са полезни за вас, това ви прави умни.

За да изтриете нещо, просто спрете да мислите за него. Дори и когато ви го напомнят, променяйте фокуса и вниманието си. Рано или късно то ще бъде маркирано за рециклиране.

Източник lifecoachcode.com
Прочети…



неделя, 22 октомври 2017 г.

Как да тълкуваме 12-те Kармични закони?




Как да тълкуваме 12-те Kармични закони?

Какво трябва да знаете за кармичните закони, за да престанете да се страхувате

1. Великият Закон

– „Каквото посееш, такова ще пожънеш!” Този закон е познат още като „Законът за Причината и Следствието“;
– Каквото изпращаме към Вселената, такова ще получим като отговор;
– Ако искаме да получим Щастие, Мир, Любов, Приятелство… то тогава ние би трябвало да Бъдем Щастливи, Миролюбиви, Любвеобилни, Истински Приятели.

2. Законът за Създаването

– Животът не се Случва от само себе си, той изисква нашето участие;
– Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън;
– Всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние;
– Бъдете себе си, обградете се с това, което искате да присъства в живота ви.

3. Закон за Смирението

– Това, което отказвате да приемете, ще продължи да ви съпътства;
– Ако това, което виждаме в околните е ВРАГ, или човек, притежаващ главно негативни черти, то тогава няма как да преминем към по-високо ниво на съществуване.

4. Закон за Израстването

– Където и да отидеш, пак ще си ти;
– Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не в хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда;
– Единствената даденост в живота сме самите ние и имаме власт единствено над себе си;
– Когато променим нашето вътрешно Аз, тогава и животът ни ще се промени.

5. Закон за Отговорността

– Когато нещо не е наред в живота ми, нещо не е наред в мен;
– Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля отразява нас. Това е Универсална Истина;
– Трябва да поемаме отговорност за нещата, случващи се в живота ни.

6. Закон за Свързването

– Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда без значение, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си;
– Всяка крачка води до следваща и така нататък, и така нататък;
– Някой трябва да свърши първият етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния;
– Нито първата, нито последната стъпка са от изключително значение, и двете са нужни, за да се изпълни задачата;
– Минало-Настояще-Бъдеще са едно Цяло.

7. Закон за Фокусирането

– Не можете да мислите за две неща по едно и също време;
– Когато се фокусирате върху Духовни ценности, става невъзможно да изпитвате алчност и гняв.

8. Закон за Даването и Гостоприемството

– Ако вярвате в нещо, че е истина, то по някое време в живота си ще трябва да докажете, че това наистина е така;
– Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската ни практика.

9. Закон за Тук и Сега

– Гледайки назад, за да изследваме какво е било, ни пречи да бъдем изцяло ТУК И СЕГА;
– Стари мисли, стари модели на поведение, стари мечти…
– Ни пречат да имаме нови изживявания.

10. Закон за Промяната

– Историята се повтаря, докато не научим нужните уроци, за да променим своя път.

11. Закон за Търпението и Отплатата

– Всички награди, изискват първоначален труд;
– Награди с трайно значение изискват търпение и упорит труд;
– Истинската радост идва, когато правим това, което се очаква от нас и очакваме наградата, когато й дойде времето.

12. Закон за Значимостта и Вдъхновението

– Получаваш това, което си дал;
– Истинската стойност на едно нещо е пряк резултат от енергията и намерението, които са вложени в него;
– Всеки личен принос е принос към Цялото;
– Липсата на бляскав принос не оказва влияние върху цялото, нито го отслабва;
– Действия, извършени с Любов, дават живот и вдъхновяват Цялото.
Когато птицата е жива… тя яде мравки.
Когато птицата е мъртва… мравки ядат птицата.
Времето и Обстоятелствата могат да се променят.
Не подценявай, не наранявай никого в живота.
Днес може да си силен. Но помни.
Времето е по-силно от теб!
Прочети…



вторник, 17 октомври 2017 г.

Вижте Думите, които отключват мотивацията ни и ни лекуват!




Вижте Думите, които отключват мотивацията ни и ни лекуват!

Казват, че силата на думите се поделя по равно между човека, който ги изрича и човека, който ги чува. В тази статия няма да говорим за комуникацията между хората. Искаме да обърнем фокуса на вниманието ви върху думи, които мотивират и лекуват.

Става дума за пет израза, които можем да казваме на себе си с цел да бъдем по-мотивирани всеки ден. Те ни мотивират и ни правят способни да се справим с проблемите, които често грабят от нашето щастие и дори здраве.

1. Добре съм

В първия момент ще речете, че става дума за противоречие. Как можете да кажете на себе си "Добре съм", ако това не е истина? Как можете да изразите нещо положително, когато в реалността се усещате объркани, стресирани и изпълнени с болка? Точно затова е задължително да допълните утвърждението "Добре съм" с израза " И мога да се справя".

Позитивните мисли са основополагащи и задължителни в ежедневния живот. Позитивната настройка не означава да отхвърлите съществуването на проблемите или пък да подценявате трудностите. Тя представлява начин за справяне с реалността, въоръжавайки се с мотивация и енергия.

Ако виждате нещата по негативен начин и потвърждавате това с фрази като "Не съм способен", "Правя живота си невъзможен" или други от този сорт, единственото нещо, което ще постигнете, е да , извиращо от проблемите. Точно затова е важно винаги да поемете дълбоко дъх и да си кажете: "Добре съм и ще се справя".

Изпробвайте го. Кажете на висок глас и уверено "Добре съм". Изречете го с убеденост и енергичност. Незабавно ще забележите, че у вас се генерира сила и мотивация да продължите напред към разрешаването на проблема. Около вас може да има трудности и изпитания, но вие сте готови да се изправите лице в лице с тях. Защо да не опитате?

2. Аз мога да го направя

Никога не забравяйте да сложите местоимението "Аз" в началото на тази фраза. Вие сте отговорни за живота си и вие трябва да поемете контрола върху проблемите, за да погледнете света с ясен поглед. Ако не откривате мотивацията вътре в себе си, никой не може да ви помогне да я намерите. Никой не може да ви помогне повече от самите вас.

Не се поставяйте в рамките на ограничения или пък извинения: "Не съм способен да направя това, защото е твърде късно за промяна", "Има много други хора, които са по-способни от мен, защо да рискувам…"

Не попадайте в капана на тези обезкуражаващи мисли. Погледнете се в огледалото и се убедете, че притежавате вътрешната сила, за да постигнете желаното. Поведението "Аз мога" е ключът към излекуването. Трябва да си повтаряте тази фраза всеки ден. Това са думи, които лекуват.

3. Заслужавам го

И защо не? Защо да не заслужавате няколко часа дневно, посветени на самите вас? Време, в което да се наслаждавате на неща, които ви радват, да практикувате хоби или пък да се уедините?

Вероятно сте от онези хора, които влагат цялата си енергия и време за удовлетворяване на чуждите потребности. Вие поставяте собствените си нужди след тези на другите. Бъдете внимателни. Накрая ще установите, че сте изчерпали цялата си енергия и изведнъж сте осъзнали, че другите дори не си спомнят вашите усилия и жестове. И защо не? Вие го заслужавате!

4. Ще мине

Възможно е в момента да сте изправени пред проблем, който не ви позволява да живеете живота си пълноценно. Проблемът ви е обсебил. Той ви стресира и в един момент ще ви разболее. Ако забелязвате, че сте по-уморени и в ежедневието ви преобладават предимно негативните мисли… Ако мигрените са се завърнали…

Спрете за минута. Помислете. Подишайте. Седнете. Важно е да помислите за това, че нещата минават. Животът не спира. Нищо не е вечно. Колкото повече се фокусирате върху проблема, толкова повече страдате.

Ако нещо в отношенията с партньора ви тревожи, поговорете с него или нея. Ако нещо не се случва както трябва на работното място, опитайте се да го разрешите. Така няма да го превърнете в проблем, който да ви тревожи постоянно. Не заравяйте проблемите вътре в себе си.

Животът тече с бързо темпо. Най-важното нещо е да знаете какво се случва тук и сега, да разбирате, че нищо не е вечно, а и всяко нещо е относително. Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи, които лекуват: "Ще мине, всичко ще мине".

5. Любов!

Любовта лекува, обгръща, защитава и в същото време дава свобода. Всеки път, когато използвате думата „любов“ като средство за лекуване, вие не я отнасяте просто към отношението си към хората около вас.
В такива моменти вие говорите за любовта към самите себе си.

Тя е способна да подобри самооценката ви, а това е важно, тъй като позволява да се справяте с ежедневните проблеми. Любовта е път към откриването на щастието, което заслужавате да усещате. А вие го заслужавате – без съмнение.

Обичайте тялото си, обичайте се такива каквито сте, характера си, своята личност.
Когато имате проблем, бъдете убедени, че вие сте единственият човек, който е способен и подходящ за намирането на решение. Имайте увереност в себе си, защото се обичате, защото се познавате и знаете, че притежавате необходимите качества.

Ако един човек не се обича, за него е много трудно да предложи любов на другите. Точно затова никога не забравяйте тази важна дума. Запомнете я и си я повтаряйте, както повтаряте други думи, които лекуват.

Източник: evolife.bg
Прочети…



събота, 7 октомври 2017 г.

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого




Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват да се мисли и говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече егоизъм и завист има у нас, толкова по-трудно можем да говорим за някой добро.

Ние трябва да се научим да не критикуваме никого. Тези, които ни критикуват, ни дават своята положителна карма и отнемат нашата лоша. Затова във Ведите винаги се е считало, че е добре, когато ни критикуват. Как си взаимодейства словото с нашата карма?

В „Махабхарата“ се казва, че ако нещо сте планирали, нещо искате да направите, не казвайте на никой. Веднага след като кажете това, с 80% намалява вероятността то да се случи, особено ако е споделено със завистлив и алчен човек.

Защо хората, които говорят малко и смислено, постигат повече? Те не губят своята енергия.

Друго просто правило, свързано с речта – ако ние сме направили на някой нещо добро и се похвалим с това пред някой друг, в този момент ние губим своята положителна карма и всичките плодове на благочестие, които сме си заработили с този акт. Тези , които обичат да се хвалят, имат твърде малко постижения. Ето защо ние никога не трябва да се хвалим със своите постижения, тъй като в този момент губим всички плодове, които сме си заработили досега.

Ученикът попитал Учителя:

– Съветвате ни да живеем с отворен ум (open mind). Но тогава целият ум може да oтлети, нали?
– Ти просто здраво си затвори устата. И всичко ще бъде добре.

Мислите определят речта, затова е важно да не мислим лошо за никого. Колкото повече хаотични мисли имаме в главата си, толкова повече те се проявяват в езика и толкова по – разпокъсана ще бъде речта. Всеки, който мисли ясно, ясно и говори.

Има още едно ниво – да се научим да приемаме критика. Едно от качествата на ума е , че той е в състояние да оправдава себе си във всяка ситуация. Колко е по -ниско е нивото на човека, толкова повече извинения ще слушате от него. Дори и извършвайки отвратително престъпление, този човек, без да се изчерви, оправдава себе си. Един от главните показатели на личност, която е на високо ниво на развитие, се определя от това, че спокойно изслушва критика срещу себе си.

Правилата на разумната реч

В пещера медитират трима йоги. Изведнъж те чуват звук, издаден от някакво животно. Единият казва – Това беше коза.

Минава една година.

Друг йога отговаря: – Не, това беше крава.

Минава още една година.

Третият йога казва: – Ако не спрете този спор, ще ви напусна.

Първото правило на разумната реч – преди да кажете нещо остро, бройте до 10.

Това може да изглежда глупаво. Първият път едва ли ще можем да изброим и до 3. Но от друга страна, ако отговорите след кратка пауза, вашият отговор ще бъде много по-разумен, защото първото нещо, което ни идва на ум, когато ни критикуват, ругаят – това е желанието да се оправдаем и да отговорим рязко.

Ето защо се научете 5-10 секунди да помислите, преди да отговорите. Наред с другите неща – това ще снижи напрежението от нежеланата емоция.

Човек, който се занимава със самореализация, говори много малко и много смислено. В биографиите на редица велики хора се казва, че те никога не са отговаряли веднага на обвиненията и като цяло са се опитвали да мълчат, когато ги е обхващал гняв. Те са отлагали разговора за следващия ден или до момента, когато се успокоят страстите.

Защото са знаели – ако гневът и раздразнението засегнат тяхната реч, последствията ще са тъжни, а понякога просто разрушителни.

Второто правило на разумната реч – няма нужда да се стига до крайности. Бог се проявява в детайлите, а Сатана – в крайностите. Не следва да се дава обет – “ Аз ще бъда няма като риба“

Особено, ако сте по природа ярък екстроверт, това може само да ви навреди. Ако вашето психо-физическо естество е такова, че трябва да говорите много, говорете така, че вие ​​и околните да имате полза от тези думи. Затова бъдете открити и доброжелателни, и най-важното – живейте осъзнато. Важно е да помните, че вашето ниво се определя от малки, незначителни действия – как реагирате на грубост в магазина, какви емоции започват да ви изпълват, когато „несправедливо“ ви критикуват, и т.н. …

Трите нива на речта

Човек на високо духовно ниво, в благост, на който му казват нещо лошо за някой, или е видял нещо нечисто, дори може да изпита физическа болка. Той може да се почувства така, сякаш е облят с кал. Такъв човек винаги казва истината с приятни думи. Съзнателно казва всяка дума, и с всяка дума внася хармония в света.

В речта му има много безобиден хумор, често насочен към самия него. Такива хора практически винаги са здрави и щастливи.

Страстните са много чувствителни към критики по техен адрес, те са готови да говорят с часове по теми, свързани със секс, пари, икономически просперитет, политика, да говорят хубави неща за себе си, язвително да обсъждат някой и т. н.

Те обикновено говорят бързо. Хуморът им обикновено е вулгарен, свързан със секс. Обикновено в началото на разговора те чувстват голямо удовлетворение и подем, но след такива разговори – опустошение и отвращение. И колкото по-високо е нивото на съзнанието, толкова по-силно е това чувство. Такъв стил на речта води до деградация на всички нива.

Тези, които са невежи, се характеризират с факта, че техният език е пълен с обиди, жалби, доноси, заплахи, обиди, претенции и така нататък. Всички думи са пропити с гняв и омраза. Когато човек отваря устата си, се създава чувството, че стаята се изпълва с неприятна миризма.

Ето защо, ако такъв човек говори нещо добро за някого, той може да се разболее. Такива хора обикновено съзнателно или несъзнателно провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергия на гняв, раздразнение, негодувание, завист – те са настроени на тази вълна, и се хранят с низши разрушителни емоции.

Хуморът име е „черен“, изпълнен с подигравки и радост от нещастията на другите. Те са в илюзия от началото до края. Такива Вселената лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психични заболявания. До тях не бива да се стои, и по никакъв начин не бива да се общува.

Обикновено рядко се среща човек, който живее само на едно ниво. Често се срещат смесени типове или типът на човека може да се променя много бързо.

Това много зависи от:

1) Общностите, които избираме – на работа, по време на почивка. Например, започвайки да говорите със страстен човек, няколко минути по-късно можете да откриете, че участвате активно в обсъждането на политици. Въпреки, че само преди 10 минути, не сте имали никакво намерение.

2) Места. Например, в казина, в нощни клубове, кръчмите на пазара. Духовна дискусия няма как да си представим на такива места. Ако мястото е пропито със страст и невежество, то и звучащата там реч ще съответства.

3) Време. Например, от 21 до 02 часа – това е време на невежество, затова в този период на човек му се иска да отиде на невежествено място, да гледа пошъл филм, да говори на невежи, в най-добрия случай – на страстни теми. Не случайно народната мъдрост гласи: Утрото е по-мъдро от вечерта.

Отдавна е отбелязано, че това, което сте казали вечер, особено ако вземете някакво решения, на сутринта съжалявате или поне виждате нещата в различна светлина. Ето защо, следвайте едно просто правило – никога не вземайте решения вечер, и като цяло говорете по-малко в това време – което ще направи живота ви много по-щастлив и ще се отървете от много проблеми и нещастия. Не е случайно, че всичко в природата спи по това време. Чували ли сте някога пеене на птици нощем?

В края на седмицата можете да изпълните един тест – каква реч е доминирала у вас през последните 7 дни.

Ако сте в добро разположение на духа, лесно ще забележите как хармонията и щастието нахлуват във вашия живот.

Ако сте в страсти, и особено в невежество, естественият резултат ще е болест, депресия и нещастие.

Едно важно правило – избавете се от претенциите. Първата стъпка към любовта – това е благодарност. В този свят, много малко хора благодарят. По принцип, всички изразяват претенции – директно или индиректно. Но е важно да се помни, че ако ние не благодарим на някой, значи започваме да критикуваме, да се оплакваме, да претендираме, без дори да го осъзнаваме.

Услугата – това не е просто някакъв вид физическа помощ, на първо място, това означава – да се помогне на човека да развие съзнание за Бог, да му подарите своята любов, да приближите човек до Божественото. Всичко, което ние правим без любов, носи само мизерия и унищожение, колкото и благородно да изглежда външно. Учителите учат, че във всеки един момент ние или се приближаваме до Бога, или се отдалечаваме от Него.

Всяка ситуация – това е урок. И ние трябва да благодарим на Бога за всяка изпратена ни ситуация. Всевишният е Всеблаг и всеки миг Той ни желае само добро. Всяка секунда е насочена към нашето обучение, Щом у нас се появят претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции – към съдбата, към другите, недоволство от себе си и от света. Претенциите се проявяват не само в думи, но, на първо място, в мислите, в тона, в стила на комуникация и отношение към живота.

Всяка ситуация ни се дава за да работим върху себе си:

Колкото сме по-малко хармонични, толкова по-напрегнати, толкова по- сурови уроци получаваме.

Но веднага след като успеем да приемем дадена ситуация -веднага настъпва релаксация, и значи тази ситуация бързо ще се разреши.

Аюрведа казва, че не можете да се отървете от болестта, ако не я приемете. Това е първата стъпка към изцеление и решаване на всички проблеми – пълно вътрешно приемане, като Божия благодат, на тази болест и нещастие, а на външен план трябва да се положат всички усилия, за да се разреши.

Ако ние не приемаме ситуацията, повече от 90% от енергията ни ще отиде за нейното „предъвкване“. Нашето тяло може да се справи с всяко заболяване. Също така можем да се справим с всяка ситуация и да се измъкнем от нея като победители.

Ако ни се дава някакво изпитание, значи ние можем да го понесем, Бог не ни дава изпитания, които не са ни по силите. Вместо претенции ние трябва да свикнем да благодарим на всички. Претенциите са първата стъпка към болести и мизерия. Трябва да следите колко благодарност и колко претенции имате към другите. Ще откриете, че често имате повече претенции отколкото благодарност. Претенциите идват от ума и и от фалшивото его.

Всички наши претенции са с разрушително естество, те отнемат енергията ни и затварят сърцето ни. Истинското смирение се изразява в това, че ние приемаме всяка ситуация. Мнозина разбират смирението като нещо показно: ударили са ги по едната буза – обръщат и другата. Това се отнася за вътрешното състояние.

Ние приемаме всеки подарък на съдбата, какъвто и да е той. Желателно е наум, или още по-добре, на глас, да казвате: „За всички – любов от Бога.“ У хората, които повтарят фразата, изражението на лицето се променя, то става по-меко, изчезват болежките по тялото и, като цяло, те стават по-щастливи и по-здрави. Опитайте, това работи!

Ако нашето подсъзнание бъде настроено да възприема така, че да вижда във всичко Върховната Воля – това бързо ще ни доведе до съвършенство.

Автор – Рами Блект
Прочети…



събота, 30 септември 2017 г.

Най-опасната дума в света според Невронауката





Тази дума може да унищожи живота както на говорещия, така и на слушателя!

Ако трябваше да ни подложат на магнитен резонанс – голям магнит с формата на поничка, който да заснеме на видео невронните промени случващи се в нашия мозък и за по-малко от секунда да светне думата “НЕ”, щяхме да видим внезапното освобождаване на десетки хормони произвеждащи стрес и невротрансмитери. Тези химикали незабавно прекъсват нормалното функциониране на мозъка, увреждайки логиката, мисълта, речта и комуникацията ни. Всъщност, ако силно разтревожен и депресиран човек погледне за секунди лист с изписани негативни думи на него, той ще се почувства още по-зле.

И колкото повече размишлява върху тях, толкова повече ще руши ключовите структури, които регулират паметта, чувствата и емоциите. Ще наруши съня, апетита и способността си да изпитва щастие и удовлетворение доста дълго време.

Ако озвучим своя негативизъм или дори леко се намръщим, когато казваме “не” се освобождават повече стрес химикали, не само в нашия, но и в мозъка на слушателя.

Слушателят ще изпита повишена тревожност и раздразнителност, като по този начин се подкопава сътрудничеството и доверието. В действителност, дори ако наоколо просто се навъртат негативни хора, то това ще ни направи по-предубедени към другите!

Всяка форма на негативно преживяване – притеснение за финансовото ни състояние или за здравето ни – ще стимулира освобождаването на разрушителни неврохимикали.

Същото важи и за децата:

Колкото по-негативни мисли имат, толкова повече емоционална нестабилност ще изпитват. Но, ако ги научите да мислят позитивно, може коренно да промените живота им.

Колкото повече се обвързваме с негативен диалог – в къщи или на работа – толкова по-трудно можем да спрем. Но негативните думи, изречени с гняв причиняват още повече повече щети.

Те изпращат алармиращи съобщения до мозъка, намесвайки центровете за вземане на решения на предния дял, което увеличава склонността ни да действаме ирационално.

Провокиращи страха думи, като: бедност, болест и смърт също стимулират мозъка по негативен начин. И дори, ако тези страшни мисли не са реални, други части от мозъка ни (като таламусът и амигдалата) реагират на негативните фантазии, като че ли те са реални заплахи възникващи във външния свят. Любопитно е, че все едно сме програмирани да се притесняваме от стари спомени пренесени от предците ни, когато е имало безброй заплахи свързани с оцеляването ни – нещо като генетичен артефакт.

Но как да се отървем от всичко това?

С цел да се прекъсне тази естествена склонност към притеснение и тревожност, могат да бъдат предприети няколко неща:

Като за начало си задайте въпроса:

“Дали ситуацията наистина застрашава живота ми?” Обикновено това далеч не е така, затова бързо ще прекъснем реакцията на амигдалата за въображаемата заплаха и още по-бързо ще можем да предприемем действия за разрешаване на проблема.

След като сме идентифицирали негативната мисъл (което често е подсъзнателно) можем да я преструктурираме, като изберем да се фокусираме върху позитивните думи и образи.

Изводът е, че самоконтролът може да ви спаси! Няма автоматичен начин…

Силата на думата “ДА”

Когато лекарите и терапевтите учат пациентите си да превръщат негативните мисли и тревоги в положителни твърдения, комуникационният процес се подобрява и пациентът възвръща самоконтрола и увереността си. Но има проблем: положителните мисли и думи не са заплаха за нашето оцеляване, така че не е нужно мозъкът да отговори толкова бързо, както го прави при негативните мозъчни импулси. За да се преодолее това невронно пристрастяване към негативизма, трябва многократно и съзнателно да генерираме колкото се може повече положителни мисли, за да се превърне това поведение в навик. Барбара Фредриксън, един от основателите на Позитивната психология открила, че се нуждаем най-малко от три генерирани позитивни мисли и чувства за всяко негативно чувство или мисъл.

Тоест срещу едно НЕ трябва да се изправим с 3 пъти ДА!

Това откритие корелира с изследването на Лосада с корпоративни екипи и това на Джон Готман с брачни двойки. Фредиксън, Лосада и Готман осъзнали, че ако искаме бизнесът и личните ни отношения наистина да се развиват, трябва да генерираме най-малко по 5 положителни послания за всяко отрицателно изказване, което правим.

Например “разочарован съм” или “не е това, на което се надявах” се броят за негативни изрази, които предизвикват отрицателни мимики на лицето и поклащане на главата.

Дори не е от значение, ако позитивните ни мисли са ирационални; те все пак ще засилят чувството за щастие, благополучие и удовлетвореност от живота.

Всъщност позитивното мислене може да помогне на всеки да изгради по-добро и по-оптимистично отношение към живота. Положителните думи и мисли задвижват мотивационните центрове на мозъка като ни помагат да изградим устойчивост, когато сме изправени пред проблеми в живота. Според Соня Любомирски, един от водещите учени в света изследваща щастието, ако искаме да развиваме удовлетворение през целия си живот, ще трябва редовно да се ангажираме с позитивно мислене, да споделяме щастливите събития с другите и да се наслаждаваме на всеки положителен момент в живота си.

Съвет: подбирайте думите си и ги изговаряйте бавно. Това ще прекъсне склонността на мозъка да бъде автоматично негативен, и както показват последните изследвания в тази област, най-обикновеното повтаряне на думи като благодаря, любов, мир и състрадание ще се включат специфични гени, които понижават нашето физическо и емоционално напрежение.

Ще се почувствате по-добре, ще живеете по-дълго, и ще изградите по-дълбоки и по-сигурни взаимоотношения с другите – в къщи и на работното място.

Когато генерираме минимум 5 позитивни мисли за всяка негативна, ще изпитаме “оптимален диапазон на човешкото функциониране. – Фредиксън и Лосада

Източник: lifehack.bg
Прочети…



събота, 23 септември 2017 г.

Да се обидиш – най-безсмисленото действие на света!





Не знам дали да се лаская или срамувам от това, но вероятно съм най-подходящият човек, който да пише за обидата, защото съм прекарала обидена часове, дни, а сумарно, вероятно и години от живота си обидена.

Едва когато навърших 30 години започнах да осъзнавам каква отрова за отношенията и за собственото ни тяло е обидата. За много хора, както и за мен в миналото, обидата е начин на живот – точно спрат да се цупят за нещо и хоп някой им дава нов повод за цупене и сърдене. Какво е посланието на обидения?

Ако обиденият говореше, защото в масовия случай мълчи, би звучало горе долу така: "Ще те накажа, ще те лиша от внимание и любов, ще видим дали друг път ще постъпваш така и ще ми говориш така! Аз имам достойнство и няма да ти позволя това поведение!"

Разбира се, всеки има право на реакция, на собствени чувства в отговор на нечие поведение, има право да защити себе си от злонамерено и манипулативно поведение! Къде тогава е проблемът с обидата?

Ами, няколко са… ето как виждам нещата аз, поради богатия си личен опит с обидата:

Хората се обиждат за глупости!

Исках да заменя думата глупости с нещо, което да звучи "по-така" от "глупости", но накрая реших, че тази дума звучи точно толкова детински, колкото е и поведението на обидения.

Обиждала съм се, защото някой ми е казал, че яденето ми е леко загоряло или пресолено, защото в шумна компания съм започнала да говоря, но някой ме е прекъснал и всички са обърнали глави към него, защото приятелка ми е казала, че е уморена и предпочита да се видим друг ден и т.н.

Поводи един след друг, идващи от близки хора или от почти непознати… Обидчивостта ми беше и много тясно свързана с хилядите ми очаквания, особено към мъжете, с които имах връзка.

Очакване за подарък, за изненада, за романтичен жест, за предложение за помощ, за предложение за екскурзия – всички тези очаквания водеха след себе си часове и дни на лошо настроение и обида.

След години разбрах, че коментарите за яденето ми не са коментари за самата мен, а дори и коментарите за самата мен, като например, че съм много капризна, не означават липса на любов към мен.

Разбрах, че в шумна компания бива изслушан този, който вземе думата решително и говори по-високо и също е достатъчно упорит да опита пак ако го прекъснат първия път. Стана ми ясно, че всеки има право да ми отказва, да не е съгласен с мен и това отново не означава, че ме ценят по-малко или не ме обичат.

Най-после спрях да очаквам постоянно и се научих да искам от хората, по-специално от мъжа до мен, и да приемам факта, че може да ми откажат.

Обидата в 99% е резултат от недоразумение, а не от зла умисъл и желание да ни наранят.

Ето и един пример – това лято дъщеря ми беше на зелено училище с най-добрата си приятелка. Единия от дните трябваше аз да взема двете деца и да поиграят у нас. В колата обаче влезе само дъщеря ми и след кратък разпит разбрах, че са скарани.

Доведох и другото момиченце и поисках да знам какво става, като дадох думата първо на едната, после на другата, без право да се прекъсват. Приятелката сподели, че била много жадна, а дъщеря ми отказала да й даде вода или пари за вода- предпочела да си купи сладолед.

Когато дойде ред на дъщеря ми, тя сподели, че имала цяла бутилка с вода, но тъй като приятелката й много бързо се обидила и спряла да й говори, дъщеря ми предала бутилката на трето момиче с молба да й я даде. Водата така и не стигнала до предназначението си, останала на пейката, а двете девойки били нацупени и скарани.

Попитах приятелката на дъщеря ми дали още е сърдита, след като е чула тази история, а тя отговори, че сега дори й звучи смешно. Така че, когато ви се иска да се обидите, запитайте се дали другият има лоши намерения.

Като цяло, хората действат злонамерено и с идея да наранят умишлено в около 1 до 5 % от случаите. Вероятно ли е наистина да се случва точно това с вас или по-скоро преувеличавате? Дори тези, които нараняват и обиждат нарочно, по-скоро самите те са травмирани и трябва да им съчувстваме, не да се обиждаме.

В случаите, когато другият е предпочел да защити собствените си интереси вместо да ни услужи или с други думи е поставил себе си, а не нас на първо място, тогава нямаме право да се сърдим.

Ето го отново и определението за егоизма – да настояваш другият да постави твоите нужди пред собствените си! Учудващо голям брой хора се сърдят, защото някой е избрал да постави себе си и собствените си желания на първо място.

Също учудващо голям брой хора са манипулирани от партньори, деца и родители чрез страх от обида – това означава, че ежедневно правят разни неща пряко волята и желанието си, защото ако не ги направят някой ще се обиди!

Не една жена ми е казвала нещо от типа: "Изобщо не ми се иска да се местя в друг град, но мъжът ми ще се разсърди ако не заминем!", "Тази неделя никак не ми се ходи на гости у леля ми, но тя ще се обиди ако откажа!".

А какво да кажем за тежките самоналожени присъди: "Не го обичам, но той не може без мен, ще го съсипя ако го напусна!"?

Много често обидата е резултат от различни вярвания за света и живота.

Няма да забравя колко много се обиди моя близка приятелка, защото я помолих да купи билети за театър, тъй като е "по-свободна". Оказа се, че думите "по-свободна" много я наранили.

След като поговорихме, стана ясно, че от малка е научила от родителите си, че един зрял човек постоянно трябва да върши нещо полезно и да има множество ангажименти. Тя живееше точно така и беше преуморена и все заета с нещо.

Моите думи прозвучали все едно нейната заетост и старание не са забелязани и изглежда, че тя "не прави нищо". Аз разбира се останах в пълно неведение за случващото се вътре в нея, докато тя не ми го сподели. Просто в деня, в който трябваше да се купят билетите графикът ми беше много пълен и го казах без да помисля.

В тази ситуация ние с нея изяснихме нещата и случката остана в миналото, но знаете ли колко такива случки остават да се трупат като горчилка вътре в нас, когато нямаме желание и кураж да помислим върху тях и да поговорим открито с другия!

Мислим, че чрез обидата даваме урок, а всъщност усложняваме нещата!

Това става най-вече, защото рядко провеждаме зрял разговор за това какво ни е обидило и засегнало. Рядко искаме, без да обвиняваме, просто да изясним ситуацията. Какво правим най-често? Млъкваме и не говорим с другия, понякога с дни.

Има хора, които с години не си говорят! А когато попитам каква е причината, ми казват, че вече дори не помнят! В други случаи тръшкаме вратата, врътваме се и си тръгваме. Ето един мой любим откъс от Кастанеда за обидата:

"Прекалено сериозно се отнасяш към себе си – бавно каза дон Хуан. – И се възприемаш като дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по всякакъв повод. Толкова си важен, че смяташ, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че така демонстрираш силата на характера си, но това са глупости! Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип!"

Обидата не е проява на достойнство и на сила на характера, защото не води до нищо положително.

Обидата е бягство от проблема, инат и твърдоглавие, също егоизъм! Не казвам да не признаваме чувствата си, когато ни наранят или засегнат. Напротив, важно е да ги признаем и пред себе си, и пред другия.

Проблемът е, че реагираме в състояние на афект, изхождайки от собствените си емоционални рани, че не мислим трезво и не говорим открито. Ако сме склонни да погледнем в себе си и после да говорим, без да бързаме да осъждаме и да хвърляме вина, отношенията ни щяха да са съвсем различни!

Ето няколко факта за обидата, които може би ще ви откажат от навика да се обиждате:

– Обидата намалява количеството на сексуалната ни енергия. Колкото повече обиди носим в себе си, толкова по-непривлекателни сме за другия пол!

– Колкото по-дълго носим обида, толкова по-зле. Трупаната с години обида прераства във физическо заболяване – с голяма вероятност злокачествено! Затова вместо да се обиждате и да мълчите наказателно, по-добре се скарайте и после се сдобрете.

– Колкото по-обидчив е човек и колкото по-лично приема нещата, толкова по-голямо е чувството му за малоценност, а себеоценката му е много ниска! Широкоскроеният човек се засяга по-трудно и прощава по-лесно – той знае, че светът не се върти около него.

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник: djavarava.com
Прочети…



събота, 2 септември 2017 г.

Какво задължително трябва да пазим в тайна?




Какво задължително трябва да пазим в тайна?

Когато си щастлив, искаш за това да научи целият свят. Но щастието, както знаем, расте добре само в тишина, далеч от завистливи очи. Дори имаме такава поговорка: “С каквото се похвалиш, без него ще останеш”. Покрай щастието, има и други неща, за които е по-добре да мълчим:

Плановете си

Не става въпрос, разбира се, за намерението да си купите сокоизстисквачка или утре да отидете на кино, а за по-глобални неща. За плановете, особено по-далечните в бъдещето, не трябва да се тръби, докато не придобият някакви реални черти, а за по-добрите – докато не се осъществят.

Причините за това са няколко предпазни мерки: първо, често плановете са само идеи, които леко могат да загинат под напора на чуждата критика и скептицизъм, и второ, получавайки порция одобрение, човек вероятно ще ги изпълни с по-малко усърдие.

Добрите дела

В християнството всичкото добро, което правите, трябва да остава в тайна. И тогава, по думите на апостола “Отеца твой, виждащ тайното, ще те възнагради явно”. Това се отнася и за абсолютно всяка друга религия.

Човек, който на всяка крачка се хвали със своето меценатство и помощ не предизвиква възхищение, а презрение. Вече и самите добри дела за него стават само храна за самодоволното му “его: и повод за позьорство.

Индийските мъдреци твърдят, че нищо не убива благотворителността така, както гордостта.

Аскетизмът

Трябва да се мълчи и за това колко строг начин на живот водите. Въздържанието в съня, храната, сексуалния живот е полезно нещо, но само в случай, че върви в съюз с емоционалния компонент.

Мъжеството и героизмът

Вътрешните изпитания, които преживяваме, имат не по-малка ценност от външните изпитния. Но едните се виждат от хората с невъоръжено око, а другите остават в тайна. Защо трябва да се мълчи за тях?

От една страна, вие така или иначе сте получили награда във вид на мъдрост и опит, а от друга – това ви предпазва от излишна гордост и хвалби. Гърми, както се казва, това, което е пусто отвътре.

Духовното знание

Това, което знаете, не е по силите на всеки. Не се ласкайте. Вашите вътрешни промени и без това ще се отразят в живота ви, затова, каквито и да са били те, дръжте всичко в себе си.

Проблемите в семейството

Ако сте жена, мълчете за недостатъците на мъжа пред приятелки и роднини. Ако сте мъж, не говорете нищо лошо за жената. Не само няма да решите конфликтите по този начин, но и хората няма да имат високо мнение за вашите близки. Силно е онова семейство, чийто боклук не излиза от вкъщи.

Чуждите грешки и негативното

Може да измърсите обувките си, но може да намърсите и душата си. Душата става мръсна от клюки, от преразказване на нечии неприятни постъпки, от осъждане, от грозни думи.

Ако сте станали свидетели на нещо подобно, дайте на негативното да умре в тишината на вашата душа. Не разнасяйте заразата по-натам
Прочети…



понеделник, 24 юли 2017 г.

Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът




Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът

Екхарт Толе и неговите шест съвета за пълноценен живот:

1. Настоящият момент е най-ценен. 

Хората не осъзнават, че често пъти живеят само спомените за миналото или надеждите за бъдещето и пропускат да видят и усетят настоящето. Повечето хора никога не са в настоящия момент, защото винаги вярват, че следващият момент е по-ценен…и така до последния си дъх, когато следващ момент просто няма!

2. Където и да сте, каквото и да правите, правете го истински

Ако не се чувствате щастливи от това, което е имате три варианта: да се оттеглите от ситуацията, да я промените или да я приемете. Изборът е ваш!

3. Приемането на настоящето е ключът

Когато се противите на настоящето спирате процеса на развитие. Не е ли безсмислено да се опитвате да промените това, което Е, без да си давате сметка, че приемането е това, което ще внесе радостта в живота ви.

4. Оплакването автоматично ви превръща в жертва

Оплакването винаги е сигнал, че не приемате настоящето и активизира отрицателна енергия. Отново се стига до момента, в който да приемем ситуацията или да я променим.

5. Спрете да обръщате внимание на негативното и то ще изчезне

Обсебването от негативното е епидемията на нашето време. Негативизмът води към безпокойство, тревожност, критика, вина – все неща, които всъщност ви откъсват от настоящето.

6. Борбата срещу несправедливостите само ги засилва, това което не искате – получавате го!

Спрете да се борите, да се съпротивлявате. Колкото и нелогично да звучи – когато оставите нещата да се случват без да се оплаквате, да се борите срещу нещата, които не искате. Оставете ги и те ще си отидат!
Прочети…



сряда, 19 юли 2017 г.

Елиф Шафак: 40 правила за любовта




Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става дипломат. Когато е на една година, родителите ѝ се развеждат. След развода на родителите си остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след това се връщат в Турция. Шафак смята, че това, че не е израснала в традиционното патриархално семейство, оказва значително влияние върху творчеството ѝ. Тя завършва Техническия университет в Анкара, защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишна стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета. Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа. Тя комбинира името на майка си, което означава „зора“, със своето, за да създаде творческия си псевдоним.

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодилите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си така, че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

35. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш – духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!
Прочети…



понеделник, 17 юли 2017 г.

Целта трябва да ви плаши малко и да ви вълнува много!




Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!


Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!

Преди години написах една книга, „Вдъхновение“. Тази дума се състои от две части: „в-дъхновявам“, и означава „в духа“. Преди няколко хилядолетия на тази планета имало един мъдър учител Патанджали, който казва: „Когато сте вдъхновени от велика цел, от изключителна идея, вашите мисли разчупват оковите. Умът ви престъпва границите, съзнанието ви се разширява във всички посоки и вие се понасяте в нов, великолепен, чудесен свят“.

Всъщност, искам да ви попитам във връзка с неговите думи когато сте вдъхновени, не оживяват ли у вас латентни сили, способности и таланти? Не установявате ли, че сте по-силни, отколкото изобщо сте били способни да си представите? Все едно сте почти Бог, или Първопричината, Тао, или Божествено съзнание -независимо какво име избираме за Извора на енергия, за който говорите и от чието име се обръщате към нас.

В последно време обясняваме този феномен по следния начин: когато се събудите сутрин, вие притежавате потенциала да пребивавате в най-висока честота, защото по време на съня инерцията на вашата точка на привличане е била преустановена.

Затова, в първия момент след събуждането си в преди да започнете да прехвърляте през ума си хипядите неща, които са се объркали вчера, вие разполагате с най-голяма сила да се синхронизиране с Чистата позитивна енергия.

Ако насочите вниманието си към нея и позволите на потенциала да се активизира, вие се синхронизирате с онзи съзнателен Извор на енергия, който във всеки момент вижда ясно какво правите. Това не се случва от само себе си. Би следвало да се фокусирате върху тази проекция. Така най-уместно може да се опише вдъхновението.

С други думи-Изворът е там, достъпен винаги, за всички. Ние винаги сме там. Когато осъзнаете присъствието на Извора и няма вибрация, която да попречи на синхронизацията ви с Него, вие изживявате великолепни моменти. Може да го правите непрекъснато. Хората наричат онези, които го умеят, „вещи“. Но всички са способни на това. Въпрос на умение да се фокусираме. Това е.

Съ-творение от най-висок порядък, Уейн Дайър, Естер Хикс, drwaynedyer.com, abraham-hicks.com

Издателство: Бард, bard.bg, mostzaknigi.com
Прочети…



сряда, 14 юни 2017 г.

Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.




Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.

2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.

3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.

4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка.

5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега, а то е да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.

6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди. Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена. Никой друг не е в състояние и няма право да решава този въпрос вместо нас.

7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят. Най-силно усещане за свобода можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези представи. Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.

8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“. Когато обаче използваме формите „решавам да се депресирам” или „депресирам се”, за да опишем душевното си състояние, незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.

10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.

Ако ви се струва, че не разполагате с онази лична свобода, която бихте искали да имате в дадена междуличностна връзка, то е защото вие самите, вашият партньор или и двамата не желаете да възприемете златното правило на теорията на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

автор: Уилям Гласър - „Теория на избора“:
Прочети…



Следене по имейл

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват д...

Популярни статии

Статии архив

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com