понеделник, 24 юли 2017 г.

Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът




Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът

Екхарт Толе и неговите шест съвета за пълноценен живот:

1. Настоящият момент е най-ценен. 

Хората не осъзнават, че често пъти живеят само спомените за миналото или надеждите за бъдещето и пропускат да видят и усетят настоящето. Повечето хора никога не са в настоящия момент, защото винаги вярват, че следващият момент е по-ценен…и така до последния си дъх, когато следващ момент просто няма!

2. Където и да сте, каквото и да правите, правете го истински

Ако не се чувствате щастливи от това, което е имате три варианта: да се оттеглите от ситуацията, да я промените или да я приемете. Изборът е ваш!

3. Приемането на настоящето е ключът

Когато се противите на настоящето спирате процеса на развитие. Не е ли безсмислено да се опитвате да промените това, което Е, без да си давате сметка, че приемането е това, което ще внесе радостта в живота ви.

4. Оплакването автоматично ви превръща в жертва

Оплакването винаги е сигнал, че не приемате настоящето и активизира отрицателна енергия. Отново се стига до момента, в който да приемем ситуацията или да я променим.

5. Спрете да обръщате внимание на негативното и то ще изчезне

Обсебването от негативното е епидемията на нашето време. Негативизмът води към безпокойство, тревожност, критика, вина – все неща, които всъщност ви откъсват от настоящето.

6. Борбата срещу несправедливостите само ги засилва, това което не искате – получавате го!

Спрете да се борите, да се съпротивлявате. Колкото и нелогично да звучи – когато оставите нещата да се случват без да се оплаквате, да се борите срещу нещата, които не искате. Оставете ги и те ще си отидат!
Прочети…



сряда, 19 юли 2017 г.

Елиф Шафак: 40 правила за любовта




Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става дипломат. Когато е на една година, родителите ѝ се развеждат. След развода на родителите си остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след това се връщат в Турция. Шафак смята, че това, че не е израснала в традиционното патриархално семейство, оказва значително влияние върху творчеството ѝ. Тя завършва Техническия университет в Анкара, защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишна стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета. Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа. Тя комбинира името на майка си, което означава „зора“, със своето, за да създаде творческия си псевдоним.

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодилите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си така, че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

35. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш – духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!
Прочети…



понеделник, 17 юли 2017 г.

Целта трябва да ви плаши малко и да ви вълнува много!




Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!


Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!

Преди години написах една книга, „Вдъхновение“. Тази дума се състои от две части: „в-дъхновявам“, и означава „в духа“. Преди няколко хилядолетия на тази планета имало един мъдър учител Патанджали, който казва: „Когато сте вдъхновени от велика цел, от изключителна идея, вашите мисли разчупват оковите. Умът ви престъпва границите, съзнанието ви се разширява във всички посоки и вие се понасяте в нов, великолепен, чудесен свят“.

Всъщност, искам да ви попитам във връзка с неговите думи когато сте вдъхновени, не оживяват ли у вас латентни сили, способности и таланти? Не установявате ли, че сте по-силни, отколкото изобщо сте били способни да си представите? Все едно сте почти Бог, или Първопричината, Тао, или Божествено съзнание -независимо какво име избираме за Извора на енергия, за който говорите и от чието име се обръщате към нас.

В последно време обясняваме този феномен по следния начин: когато се събудите сутрин, вие притежавате потенциала да пребивавате в най-висока честота, защото по време на съня инерцията на вашата точка на привличане е била преустановена.

Затова, в първия момент след събуждането си в преди да започнете да прехвърляте през ума си хипядите неща, които са се объркали вчера, вие разполагате с най-голяма сила да се синхронизиране с Чистата позитивна енергия.

Ако насочите вниманието си към нея и позволите на потенциала да се активизира, вие се синхронизирате с онзи съзнателен Извор на енергия, който във всеки момент вижда ясно какво правите. Това не се случва от само себе си. Би следвало да се фокусирате върху тази проекция. Така най-уместно може да се опише вдъхновението.

С други думи-Изворът е там, достъпен винаги, за всички. Ние винаги сме там. Когато осъзнаете присъствието на Извора и няма вибрация, която да попречи на синхронизацията ви с Него, вие изживявате великолепни моменти. Може да го правите непрекъснато. Хората наричат онези, които го умеят, „вещи“. Но всички са способни на това. Въпрос на умение да се фокусираме. Това е.

Съ-творение от най-висок порядък, Уейн Дайър, Естер Хикс, drwaynedyer.com, abraham-hicks.com

Издателство: Бард, bard.bg, mostzaknigi.com
Прочети…



сряда, 14 юни 2017 г.

Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.




Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.

2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.

3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.

4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка.

5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега, а то е да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.

6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди. Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена. Никой друг не е в състояние и няма право да решава този въпрос вместо нас.

7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят. Най-силно усещане за свобода можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези представи. Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.

8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“. Когато обаче използваме формите „решавам да се депресирам” или „депресирам се”, за да опишем душевното си състояние, незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.

10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.

Ако ви се струва, че не разполагате с онази лична свобода, която бихте искали да имате в дадена междуличностна връзка, то е защото вие самите, вашият партньор или и двамата не желаете да възприемете златното правило на теорията на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

автор: Уилям Гласър - „Теория на избора“:
Прочети…



вторник, 2 май 2017 г.

25 лаконични цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас..




25 лаконични цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас..

Това са 25 лаконични и интересни цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас:

1. Колкото по-безупречен външно изглежда човек, толкова повече демони се крият вътре в него…

2. Ние не избираме хората случайно… Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.

3. За нещастие подтиснатите емоции не умират. Ние само ги караме да замълчат. И те вътрешно продължават да ни влияят.

4. Задачата човек да бъде щастлив не е влизала в плановете по сътворението на света.

5. Ние идваме на този свят самотни и самотни си тръгваме от него.

6. Обичащият много жени познава жените, обичащият една познава любовта.

7. Ти не спираш да търсиш сили и увереност отвън, а трябва да ги търсиш вътре в себе си. Те винаги са били там.

8. Повечето от хората всъщност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а отговорността плаши повечето хора.

9. На заетия човек безделниците рядко му идват на гости – към кипящото гърне мухите не летят.

10. През Средновековието биха ме изгорили на кладата. Сега горят само книгите ми.

11. Понякога пурата е просто пура.

12. Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

13. Завистта е разрушителна.

14. Ние не винаги сме защитени от това да не допускаме грешките, по повод на които се присмиваме на другите.

15. Масите никога не са усещали жаждата за истина. Те искат илюзиите, без които не могат да живеят.

16. За сексуално отклонение може да се счита единствено пълното отсъствие на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.

17. Нищо не ни струва така скъпо в живота колкото болестта и глупостта.

18. Първият човек, който вместо камък подхвърлил обида, е бил творец на цивилизацията.

19. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на чувството за срам.

20. Сънят е кралският път към безсъзнателното.

21. Всеки човек има желания, които не споделя с останалите и желания, които не признава дори и пред самия себе си.

22. За човек е характерно да цени и да желае най-силно това, което не може да постигне.

23. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, това сте вие в миналото. И единственият човек, от когото трябва да сте по-добри, това сте вие днес.

24. Човек никога и от нищо не се отказва; той просто заменя едно удоволствие с друго.

25. Мащабите на вашата личност се определя от величината на проблема, която може да ви изкара извън релси.

Превод от руски език: Александър Василев
zarata.org
Прочети…



петък, 21 април 2017 г.

Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза




Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза

Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, започнали да изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Неговата теория за взаимовръзката между материята и съзнанието му е донесла известност след излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“.

Ключовото откритие, направено от Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не отличава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, клетките на сивото вещество изобщо не отличават реалното, тоест материалното, от въображаемото, тоест от мислите!

Малцина знаят, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията са започнали с трагичен опит. След като Диспенза бил блъснат от кола, лекарите му предложили да поставят имплант на гръбначния стълб, който можел да доведе до болки за цял живот. Само така според лекарите той можел отново да ходи.

Но Диспенза решил да хвърли предизвикателство на традиционната медицина и да възстанови своето здраве с помощта на своята мисъл. Само след 9 месеца терапии Диспенза се изправил на крака. Това послужило като импулс за изследване на възможностите на съзнанието.

Първа крачка по този път станало общуването с хора, преживели опит на „спонтанна ремисия“. Това е спонтанно и невъзможно от гледна точка на медицината изцеление на човека от тежко заболяване без прилагане на традиционно лечение. При допитване Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени, че мисълта е първична спрямо материята и може да излекува всякакви заболявания.

Невронните мрежи

Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.

всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние

Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.

Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък.

Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.

Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опитаа. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа.

Така е формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Силата на вниманието

Само си помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват само комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или укрепим благодарение на осъзнатото възприятие на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и избирателно за това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.

Преди учените смятаха, че мозъкът се явява статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че абсолютно всеки дори най-малък опит предизвиква в него хиляди и милиони невронни изменения, които се отразяват на организма като цяло.

В своята книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание“ Джо Диспенза задава логичния въпрос: ако с нашето мислене предизвикваме в организма определени негативни състояния, то няма ли това аномално състояние в крайна сметка да стане норма?

Диспенза е провел специален експеримент за потвърждение на възможностите на нашето съзнание. Хората от една група в продължение на един час всеки ден натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В другата група трябвало само да си представят, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30%, а на втората – с 22%.

Такова влияние на чисто мислена практика върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит.

А това означава, че ако отделяме внимание на негативните си мисли, нашият мозък ги възприема като реалност и предизвиква съответни изменения в тялото. Например болести, страх, депресия, изблик на агресия и т.н.

Откъде са греблата

Още един извод от изследванията на Диспенза се отнася до нашите емоции. Устойчивите невронни мрежи формират неосъзнати модели на емоционално поведение, тоест склонността към едни или други форми на емоционално реагиране. На свой ред това води до повтарящ се опит в живота.

Ние настъпваме едни и същи гребла само защото не осъзнаваме причината за тяхната поява! А причината е проста – всяка емоция се „усеща“ вследствие на отделянето на определен набор от химични вещества в тялото и нашият организъм просто става в известен смисъл „зависим“ от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химичните вещества, ние можем да се избавим от нея.

Необходим е само съзнателен подход

Диспенза използва в обясненията си последните постижения на квантовата физика.

„Защо да чакате някакъв специален момент или началото на Новата година, за да започнете кардинално да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го правите още сега: престанете да проявявате често повтарящи се ежедневни негативни моменти от поведението си, от които искате да се избавите, например кажете си сутрин: „Днес никого няма да осъждам“ или „Днес няма да хленча и да се оплаквам на всички поред“ или „Няма да се ядосвам“…“

Старайте се да правите нещата в друга поредност, например, ако първо сте измивали лицето си, а после – зъбите, направете обратното. Или вземете и простете на някого. Просто така. Счупете обичайните конструкции! И ще почувствате необичайни и много приятни усещания, ще ви хареса, да не говорим вече за глобалните процеси в тялото и съзнанието, които ще приведете в действие. Започнете да привиквате да мислите за себе си и да говорите със себе си като с най-добрия си приятел.

Изменението на мисленето води до дълбоки изменения и във физическото тяло. Ако човек се замисли, безпристрастно гледайки се отстрани :

Кой съм аз?

Защо се чувствам зле?

Защо живея така, както не искам?

Какво трябва да променя в себе си?

Какво именно ми пречи?

От какво искам да се избавя?

…и т.н.

и почувства остро желание да не реагира както преди или да не направи нещо както преди, това значи, че той е преминал през процес на „осъзнаване“.

Това е вътрешна еволюция. В този момент той е извършил скок. Съответно личността започва да се променя, а новата личност има нужда от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остане в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това променя набора химични елементи, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.

Зависимото поведение (тоест адикция към нещо: от видеоигри до раздразнителност) може да се определи много лесно: това е онова нещо, което ви е трудно да спрете, когато искате.

Ако не можете да се отлепите от компютъра и навестявате социалната мрежа всеки пет минути или разбирате например, че раздразнителността пречи на отношенията ви, но не можете да престанете да се дразните – значи имате зависимост не само на ментално ниво, но и на биохимично (вашето тяло изисква отделяне на хормоните, отговорни за даденото състояние).

Доказано е научно, че действието на химичните елементи продължава за период от 30 секунди до 2 минути и ако продължавате да изпитвате едно или друго състояние по-дълго, трябва да сте наясно, че през цялото останало време вие изкуствено го поддържате в себе си, провокирайки с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и повторно изхвърляне на нежелателни хормони, предизвикващи негативни емоции – тоест вие сами поддържате това състояние у себе си!

С други думи, вие доброволно избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива ситуации: научете се да превключвате вниманието си на нещо друго – природа, спорт, гледане на комедия и изобщо на всичко, което е способно да ви отклони и превключи. Рязкото префокусиране на вниманието позволява да се отслаби и потисне действието на хормоните, отговорни за негативното състояние. Тази способност се нарича невропластичност.

И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкова по-лесно ще ви бъде да управлявате своите реакции, което по веригата ще доведе до множество изменения във вашето възприятие на външния свят и вътрешното ви състояние.Именно този процес се нарича еволюция.

Тъй като новите мисли водят до нов избор, новият избор води до ново поведение, новото поведение води до нов опит, новият опит води до нови емоции, които заедно с новата информация от околния свят започват да променят вашите гени епигенетично (тоест вторично).

А след това тези нови емоции на свой ред започват да предизвикват нови мисли и така вие развивате самоуважение, увереност в себе си и т.н. Именно по такъв начин можем да усъвършенстваме себе си и съответно – своя живот.

Депресията също е ярък пример за зависимост. Всяко състояние на зависимост говори за биохимичен дисбаланс в тялото, както и за дисбаланс в работата на връзката между съзнание–тяло.

Най-голямата грешка на хората е в това, че асоциират своите емоции и модели на поведение със своята личност. Така и говорим: „Аз съм нервен“, „Аз съм слаб“, „Аз съм болен“, „Аз съм нещастен“ и т.н. Хората смятат, че проявата на определени емоции идентифицира тяхната личност, затова постоянно подсъзнателно се стремят да повтарят схемата на реагиране или състоянието (например физическата болест или депресията), сякаш убеждавайки се всеки път кои са те.

Дори ако самите те силно страдат от това! Огромна заблуда. Всяко нежелателно състояние при желание може да се отстрани, а възможностите на всеки човек са ограничени само от неговата фантазия.

И когато искате да измените своя живот, представете си ясно какво именно желаете да измените, но не изработвайте в ума си „строг план“ за начина КАК ИМЕННО ще се случи това и за възможността за „избор“ на най-добрия за вас вариант, който може да се окаже съвсем неочакван.

Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се зарадвате от душа на това, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи. Знаете ли защо? Защото на ниво квантова реалност това вече се е случило, при условие че ясно сте си го представили и от душа сте се зарадвали. Именно от квантово ниво започва материализирането на събитията.

Хората са свикнали да се радват само на нещо, което „могат да пипнат“, което вече се е реализирало. Но ние не сме свикнали да се доверяваме сами на себе си и своите способности към съ-творение на реалността, макар че правим това всеки ден и основно – на негативна вълна.

Достатъчно е да си спомним колко често се реализират нашите опасения, макар че тези събития също са формирани от нас, само че без контрол… А когато изработите у себе си способността към контрол над мисленето и емоциите, започват да се случват истински чудеса.

„Най-главният ни навик трябва да стане навикът да бъдем самите себе си.“

Джо Диспенза

И още Диспенза съветва: никога не преставайте да се учите. Информацията се усвоява най-добре, когато човек е удивен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, създава нови невронни връзки, което на свой ред може да променя и развива вашата способност към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата собствена щастлива и пълноценна реалност.

Автор: Хермина Тот / magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 19 април 2017 г.

За смисъла на истинският живот.....




За смисъла на истинският живот.....

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря.

И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.

След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо.

След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно, когато... вече няма време...
Прочети…



събота, 1 април 2017 г.

Вярата е само действие на мисълта...




Вярата е само действие на мисълта...

Тялото не може да повлияе на съзнанието, но съзнанието определено има власт над тялото. Доказателството открихме сред страниците на книгата „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи – един от най-изтъкнатите и международно признати авторитети в областта на мистицизма, себепознанието и религиозните науки. Убедете се и вие чрез следните невероятни, но реални примери:

Много хора живеят нещастно заради нещо – въображаемо или реално. Често това не е необходимо. Можете да живеете пълноценен и щастлив живот. Съществуват много доказателства, че вашият живот може да бъде по-добър чрез овладяване на мислите ви.

Безброй примери показват как мислите могат да се контролират, за да изчезне от подсъзнанието идеята за болест или депресия и да се промени животът ви. Бях свидетел на случай, при който страдащ от ревматизъм човек забрави за болката си. След занимателен разговор, който повлия на мислите му, той вървя около 400 метра, без да покаже и следа от страдание. Внезапно спря и възкликна, че е забравил да куца.

По-големият ми брат, който беше инвалид заради скъсване на сухожилие на десния глезен, не можеше да стъпва на крака си. Но в сомнамбулно състояние можеше да върви и да стигне, където пожелае – подвиг, изглеждащ невъзможен за човек в пълно съзнание. Насън той забравяше едновременно за страданието и за тялото си. Вътрешното му аз вървеше и се катереше, а тяло му „пригласяше“.

Съпругата на шивач от Ню Хемпшир, прикована за леглото от години като безпомощен инвалид, се събудила посред нощ в пламъци. Къщата горяла, нямало време за обсъждане на въпроса дали може да ходи или не. Натрапчивата мисъл за надвиснала опасност заличила от съзнанието ѝ идеята за болест, съзнанието и духът ѝ се мобилизирали и тя избягала, а тялото я последвало. Излекуването било дълготрайно.

Тези случаи не са чудеса, а факти в хармония с правото – суверенитетът на съзнанието над тялото. Не е далеч времето, когато хората ще научат за тези латентни и неизползвани сили. Преди много години в Ню Йорк бившият политически лидер на Унгария Лайош Кошут изнася реч, в която разказва такъв случай. Болен и прикован на легло, той получава новини от армията, че спешно се нуждаят от него. Чрез прилагане силата на мисълта, често погрешно наричана „свободна воля“, той заповядва на тялото си да оздравее и то се подчинява. Това не е просто нареждане на деспотична вяра към тялото, както например заповедта да летите – това е акт на вяра.

Ако вярата е причината и силата за постигане на такива резултати, тогава дали е невероятно и невъзможно постижение лечението на болест чрез нея? Поражда се често задаваният въпрос: Как да придобия тази вяра?

Самият въпрос е поставен фундаментално погрешно. Вие не придобивате вяра, вие сте тук да я използвате. Търсим онова, което вече притежаваме. Все едно някой да ви помоли да махнете пречка от пътя си и вие да попитате: „Къде са ми ръцете, за да го направя?„

Вярата е само действие на мисълта.



За да сте абсолютно сигурни в каквото и да е, можете да сте сигурни в едно: Господ е Бог – той е един и същ вчера, днес и завинаги. Това трябва да е ръководната ни мисъл. Законът никога не се променя.

Жена, живееща в Лос Анджелис, получила телефонно обаждане от мъж от Ню Йорк за подписване на доходоносна сделка. Тя била абсолютно сигурна, че ще получи договора, и заминала веднага за Ню Йорк. Когато пристигнала там, разбрала, че предишната нощ мъжът починал в съня си. Как е могла да бъде абсолютно сигурна в нещо, освен че Господ е Бог и че законът е един и същ вчера, днес и утре.

Вселената постоянно се изменя. Вместо да проклина лошия си късмет, жената използвала ръководна мисъл. Казала си: „Безграничният Дух ми разкрива съвършения план за развитие на идеята ми за нова сделка.“ След време тя подписала договор в Лос Анджелис, много по-голям от онзи в Ню Йорк. Жената осъзнавала, че не контролира живота на мъжа, който ѝ обещал договор; той починал в съня си.

Наскоро посетих църква във Форест Лоун във връзка със сватба. Чакахме около час, но младоженецът така и не се появи. После разбрахме, че е починал в таксито на път за церемонията. Младата булка не се притесни ни най-малко. Тя сподели: „Молехме се за напътствия. Годеникът ми сигурно е достигнал повратната точка. Божията любов е напоила душата му и покой е изпълнил съзнанието му.“ След това се случи нещо интересно. Жената беше права. В нея доминираше идеята: това е Божие дело, което означава хармония и покой. Оказа се, че този човек е страдал от сърдечно-съдово заболяване и е бил алкохолик, но не е споделил тези неща с годеницата си. Нейното Висше Аз я е предпазило и тя беше благодарна. Някои жени се ядосват, когато се случат подобни неща, защото не осъзнават, че Висшето им Аз ги е предпазило от някаква трагедия.

Из „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи
Прочети…



събота, 25 март 2017 г.

Притча за смисъла на Живота




Притча за смисъла на живота

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка.

Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година, за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен.

Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба.

По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да има каквото и да е съревнование или духовна отчужденост между тях. Едно от нещата, които ме впечатли бе това, че всяка сутрин от всички къщи излизаха хора и почистваха пред техните домове, а улиците в цялото село винаги блестяха от чистота. Баба ми също метеше пътя пред нашата къща всеки ден, а често я виждах да замита улицата и по цялата й дължина.

– Бабо! Защо метеш и пред другите къщи? – не се стърпях и я попитах една сутрин.
– Как, защо? – погледна ме учудено тя. – Да помогна на съседките! Може на някоя от тях, днес да не й е добре, друга да е заета с по-важна и неотложна работа. Аз така и така съм излязла да мета, здрава съм, имам сили, ще замета и пред техните къщи, а пък утре някоя от тях ще почисти пред нас. Смисълът на живота е в служенето! Хубаво е всеки човек да служи на другите хора! Ние за това сме родени.
– Какво? За това ли, бабо, сме родени? – погледнах я учудено аз.
– Да, синко! Точно за това. – усмихна се тя.
– Не те разбирам! – продължих да я гледам още по-учуден. – Обясни ми! Защо е така?
– Сега ще ти обясня. – отговори ми тя и остави метлата и лопатата в двора, а после си изми ръцете на дворната чешма и влезе в къщата. – Измий се и ти и ела да ти разкажа. – провикна се баба ми през отворената врата. Измих си ръцете и аз, а когато влязох вътре я заварих седнала на масата с кутия шоколадови бонбони, пред нея.
– Любимите ми бонбони! – възкликнах аз и посегнах с ръка към кутията.
– Почакай! – хвана ми ръката тя. – Тази ръка е създадена да служи на останалите части от твоето тяло и на целия ти организъм! Сега с нея ще си вземеш бонбон и ще го сложиш в устата си. Ръката ти, ще усети ли вкусът на бонбона?
– Не! – отговорих и аз.
– Така е, насладата от бонбона ще я усети устата ти, но от неговата енергия ще се ползва целият ти организъм, включително и ръката, с която си го взел и сложил в устата. Да предположим, че тази твоя ръка в един момент реши, че трябва да служи само на себе си. Колко полезна ще бъде тя? Ако я засърби горната й част, ще може ли да се почеса сама?
– Не! – ококорих се замислено аз.
– Точно така! Не може. Ако служи само на себе си, тя ще бъде почти напълно безполезна, но за другата ти ръка и за всички останали части от твоето тяло, ръката ти е изключително полезна и много необходима, нали?
– Да! Така е бабо! – съгласих се аз.
– Така е и при хората. Ако един човек е решил, че трябва да служи само на себе си, той ще бъде точно толкова безполезен, колкото е и ръката, която се обслужва сама, но на другите хора, човекът може да служи добре и да им бъде много полезен. Сега, разбра ли, че всеки човек е роден да служи на другите хора и не само на хората, но и на животните, на птиците и на цялата природа?
– Разбрах! – извиках доволно, аз и я целунах в знак на благодарност за получения ценен урок.

После излапах набързо три бонбона, които бързо се стопиха и изчезнаха в моята уста, но мъдрите слова на любимата ми баба си останаха, все още са в моето съзнание и често си спомням за тях, когато поглеждам към някоя много „специална“ ръка или когато наблюдавам поведението на някой още по-специален човек.

Кои са най-специалните хора? Според мен са тези, които се охраняват от специалните служби и те управляват света. При тях винаги всичко е специално: законите, охраната, облеклото, храната и т. н… Но винаги идва мигът, в който и най-специалният човек осъзнава, че си е едно най-обикновено човешко същество, което през цялото време е играло някаква „специална” роля, с която се е опитвало да заблуждава себе си и другите хора!

Прочети…



събота, 18 март 2017 г.

Подхранвайте своите идеи с позитивни мисли и ще успеете!




Подхранвайте своите идеи с позитивни мисли и ще успеете!

Роберто Асаджиоли, италиански психиатър, създал своя психологическа система, наречена психосинтез. Той използвал съзидателна визуализация, за да вникне в емоционалните проблеми, както и за постигането на своите цели. Асанджиоли измислил интересен експеримент, за да докаже, че хората, които редовно практикуват съзидателна визуализация, стават все по-добри в това занимание и следователно постигат по-големи успехи в живота.

Експериментът се състоял в това човек да си представи класна стая с черна дъска отпред. В средата на черната дъска с тебешир е написано едно число. То е голямо, ясно и се вижда отдалеч. Да предположим, че това число е седем. Визуализирайте дъската и числото възможно най-ярко и след това виждате числото три, написано отдясно на седмицата. Известно време наблюдавайте седмицата и тройката (образуващи седемдесет и три) и след това си представете, че отдясно на тройката се появява друга цифра. Продължавайте да правите това, докато вече не можете да визуализирате числото, създадено от поредицата от цифри.

Когато опитвате това упражнение, ще видите, че то не е толкова лесно, колкото ви изглежда. Но с повече практика, резултатите ви ще се подобрят и ще бъдете в състояние да визуализирате все по-дълги поредици от числа. Този експеримент показва контрола, който имате върху въображението и волята си. Доктор Асаджиоли също така изтъква, че когато човекът открива, че той има напредък, определено е мотивиран да продължи.

В хора на експеримента доктор Асанджиоли случайно открива, че екстровертните хора се справят по-добре със затворени очи, докато интровертните постигат по-добри резултати с отворени очи.

Потенциални трудности

Съществуват някои потенциални проблеми, които могат да възникнат по време на съзидателната визуализация, и те засягат хората, които с години упражняват тези техники. Всъщност, блуждаещият ум е нещо често срещано. Случва се на всеки. Понякога когато някой ни разказва нещо, внезапно се усещате, че не сте чули и половината от това, което той или тя са ви казали, защото умът ви е блуждаел през това време. Може и да сте отишли на лекция и да сте очаровани от това, което е разказал лекторът. Дори да е така, няма гаранция, че ще запомните всяка негова дума тъй като през това време умът ви е мислел за всякакви други неща,

Ако такова нещо ви се случи, осъзнайте, че това е нормално и естествено и няма причина да се укорявате. Просто започнете да визуализирате своята цел отново и продължете нататък с упражнението с цифрите.

Съзидателната визуализация изисква време, за да даде плодове. Тя е като да посадиш едно семе в почвата. Не бихте посадили нещо, което след това да изоставите. Вие ще поливате семето и ще се грижите за него, докато то се превърне в напълно развито растение. При съзидателната визуализация вие посаждате идеята в своето подсъзнание и след това я подхранвате с позитивни мисли и образи, докато тя се превърне в реалност.

mostzaknigi.com
Прочети…



сряда, 15 март 2017 г.

14 цитата, които ще ви поразят със своята точност и дълбочина




14 цитата, които ще ви поразят със своята точност и дълбочина

Психиатри и психолози са попитани, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите.
Прочети…



неделя, 12 март 2017 г.

12 качества, които трябва да притежавате, за да сте успешни родители




12 качества, които трябва да притежавате, за да сте успешни родители
Може да се каже, че до голяма степен на успелите хора дължат много на родителите си. И въпреки че няма рецепта за това как да направиш децата си успешни, то психологията доказва, че има някои фактори, свързани с майката и бащата, които могат да бъдат предпоставка за това.

Business Insider публикуват списък от 12 качества и подходи във възпитанието, които имат родителите на такива деца:

1. Те карат децата си да вършат част от домакинската работа;

2. Предават на подрастващите социални умения;

3. Имат високи очаквания;

4. Родителите имат здравословна връзка;

5. Имат по-висока степен на образование;

6. Карат децата си да решават задачи всеки ден;

7. Изграждат връзка с малките;

8. Не се поддават на стреса;

9. Ценят усилията на децата в техните начинания;

10. Майките са работещи;

11. Имат висок социоикономически статус;

12. Те са авторитетни, а не авторитарни или толерантни.
Прочети…



събота, 11 февруари 2017 г.

Мъдростта на евреите: Човек се нуждае от три неща – търпение, сладкодумие и умение да пази тайна




Мъдростта на евреите: Човек се нуждае от три неща – търпение, сладкодумие и умение да пази тайна

„Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.“ е казал Елиас Канети. Сигурно е така, но това не пречи да надникнем в мъдростта на най-древния народ.

За човешката природа

Човек трябва да живее поне в името на любопитството.

Всички се оплакват от липсата на пари, а от липсата на ум – никой.

Бог не може да бъде навсякъде – затова е създал майките.

Сива коса – знак за старост, но не и за мъдрост.

Човек се нуждае от три неща – търпение, сладкодумие и умение да пази тайна.

Изпълнителите на закона са по-страшни от самия закон.

Не бъди сладък, защото може да те изядат. Не бъди горчив, защото може да те изплюят.

Колкото повече се пъчиш, толкова повече се отвръщат хората от тебе.

Злобата е оръжие на слабите.

Да завиждаш на някого значи да се считаш по-ниско от него.

Ако завистливият е тъжен, то не е защото го е стигнала беда, а защото на някой му е провървяло.

Гордост, която обядва с тщеславието, вечеря с бедността.

Горко на този, който никой не обича, но се пазете от този, когото всички обичат.

Когато шофьорът вярва в безсмъртието, животът на пътниците е опасност.

От две злини песимистът избира и двете.

Лесно е да показваш характер, когато не ти показват тояга.

Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.

Никой не знае на кого как му стиска обувката, само този който я носи.

Ние гневим Бога с нашите грехове, а хората – с нашите достойнства.

И малкият човек може да има голяма сянка.

Да не искаш е по-лошо от това да не можеш.



За парите и дългове

Пари назаем давай пред свидетели, дарявай без свидетели.

Вземи назаем и загуби приятел.

На евтин пазар ще си похарчиш всички пари.

Богатите нямат деца, те имат наследници.

Ако искаш да се отървеш от някого, дай му пари назаем.

Богат човек е този, който е доволен от това, което има.

Двама души не спят заради един дълг – единият докато го върне, другият – докато го получи.

Ако сметките са ти верни, няма защо да се боиш от проверка.

Приятеля получаваш безплатно, за врага си плащаш.

Само работата може да превърне времето в пари.

„Благодаря“ не можеш да си сложиш в джоба.



Ежедневни мъдрости

Остарявайки човек вижда по-лошо, но повече.

Кучето на двама стопани, все е гладно.

Ако не можеш да хапеш, не показвай зъби.

Не хвърляй камъни в кладенец, от който пиеш вода.

Когато късметът се обърне, зъбите се трошат и от сирене.

И малкият товар е тежък, ако трябва да го носиш надалече.

Ако отиваш при шивач да ти шие дреха, първо виж той как е облечен.

Пазете се от огъня и не вярвайте на водата.

Ако не искаш да ти седнат на врата, не се навеждай.

Когато проблемът е на много хора, това е половин утеха.

По-добре сто пъти поискай, отколкото един път да вземеш без разрешение.

Съседът не е за да го обичаш, а за да живееш в мир с него.



За доброто

Доброто се помни дълго, злото – още по-дълго.

Лесно е да правиш добро, ако и ти се възползваш от него.

Лесно е да обичаш човечеството, да обичаш човека е трудно.

Добрата дума не струва пари.

Добрият човек често го взимат за глупак.

За доброто се отблагодари веднага, за злото – отложи за после.

Двама души не вярват в смъртта ти – този, който те обича и този, който те мрази.



За думите, истината и лъжата

Бог е дал на човека две уши и една уста, за да слуша повече и да говори по-малко.

Където има много думи, истината се губи.

Кога вярват на лъжеца? Когато той самият казва, че лъже.

Има голяма разлика между това да знаеш какво говориш и да говориш това, което знаеш.

Този, който много говори, обикновено говори за себе си.

Тайните си не доверявай дори на приятел, защото твоят приятел също има приятели.

Влезе ли виното – тайните излизат.

Каква е ползата да научиш тайна, която не те засяга.

Полуистината е пълна лъжа.

Когато си виновен, ти се струва, че всички за теб говорят.



За умния и глупавия

Умният яде, за да живее, глупавият живее, за да яде.

Умният крие своя ум, глупавият демонстрира своята глупост.

Хитростта не може да замени ума.

Децата и глупаците винаги говорят истината.

Ако видиш мъдрец да говори с глупак, значи говорят двама глупаци.

Всеки е много умен, когато става дума за чуждото нещастие.

Когато не мислиш с главата си, резултатът се вижда по джоба.
Прочети…



сряда, 1 февруари 2017 г.

Законът на привличането действа така: спираш нещата, които искаш, с мисли за тяхната липса. Мисли, че ги имаш, и ще ги имаш




Законът на привличането действа така: спираш нещата, които искаш, с мисли за тяхната липса. Мисли, че ги имаш, и ще ги имаш

Естер Хикс е американска писателка и лектор. Тя, заедно със съпруга си Джери Хикс, са автори на поредица книги за учението на Абрахам, представящо Закона за привличането и механизмите, по които той действа. Днес ще споделим с вас няколко цитата, които ще ви помогнат по пътя към осъществяването на вашите желания и постигането на живота, за който мечтаете…

1. Най-големият подарък, който можеш да дадеш на друго човешко същество, е собственото ти щастие.

2. Ако нещо, което искаш, все още се бави, причината е само една: фокусираш се повече върху неговото отсъствие, отколкото вярата, че Вселената ще го изпрати в живота ти.

3. Във всеки един момент ти проправяш пътя към собственото си бъдеще. Ти непрекъснато „прожектираш“ своите очаквания за бъдещето върху своите бъдещи изживявания. Следователно, за да промениш изживяванията си, трябва да промениш очакванията си.

4. Ако искаш нещо много силно и ако силно вярваш, че ще дойде в живота ти, Вселената ще ти го изпрати.

5. Ти си този, който решава какъв живот искаш да живееш. И Вселената ще ти го даде – ще ти изпрати хората, местата и събитията, за да начертае живота, който си поискал за себе си.

6. Можеш да стигнеш от мястото, на което си, до мястото, на което искаш да бъдеш. Но за целта трябва да спреш да обръщаш внимание и да се оплакваш от нещата, които не харесваш там, където си.

7. Когато промениш начина, по който гледаш на нещата в живота си, нещата в живота ти започват да се променят.

8. Животът е непръсканата промяна. Така че, няма как да си „зациклил“, където и да било, в каквото и да било. Просто отказваш да го видиш.

9. Не е твоя работа да определяш как ще се случат нещата, които искаш. Това е работа на Вселената. Твоята работа е просто да ги поискаш. И да си уверен в искането си.

10. Да се чувстваш добре е равносилно да усещаш връзката си с Първоизточника. Да се чувстваш зле е равносилно да се противопоставяш на тази връзка.

11. Не е въпросът в това да контролираш мислите си. Просто трябва да се научиш да ги ръководиш.

12. Случва се да имаш негативни мисли. Нормално е. Но щом усетиш, че в теб се заражда негативна емоция, щом усетиш появата на негативна мисъл, спри! Където и да си, каквото и да правиш, каквато и да е ситуацията. Просто спри и започни да мислиш за нещо, което те кара да се чувстваш добре.

13. Нищо не изважда на преден план лошото в другия толкова бързо, колкото когато се фокусираш върху него. Нищо не изважда на преден план доброто в другия толкова бързо, колкото когато се фокусираш върху него.

14. За да промениш нещата в живота си, мисли за това какви искаш да бъдат, а не за това какви са.

15. Когато приемеш, че мисията ти е да си щастлив, ще се фокусираш върху нещата, които ти носят радост, а не върху тези, които не те карат да се чувстваш добре. Резултатът от това да се фокусираш само върху мисли, които те карат да се чувстваш добре, е, че създаваш за себе си живот, изпълнен с щастие и радост. Живот, изпълнен с всичко, което желаеш…

Източник mostzaknigi.com
Прочети…



понеделник, 23 януари 2017 г.

Не се дръж сякаш са ти потънали гемиите!




списък с действия за така наречения по-щастлив живот

Странно как някои неща ни се струват важни в моментите, когато ги правим. После, когато погледнем назад, осъзнаваме, че изобщо не са били важни. Знаеш за какво говоря. То е като да откриеш, че си добър в нещо, което въобще не е нужно да бъде вършено.
Какво може да е по-важно за теб от това да живееш с пълния си потенциал? Да живееш толкова добре, колкото е възможно? Да бъдеш максимално здрав? Да се забавляваш със семейството и приятелите си? Да бъдеш добър родител? И така - кои са важните неща, които трябва да направиш? Ето един списък с действия за така наречения по-щастлив живот:


1. Давай го по-леко! Не се дръж сякаш са ти потънали гемиите.

2. Забрави обвиненията. Може да се занимаваш с тях или пък да се захванеш с проблемите си. Дали не е по-добре да запазиш времето си за проблемите, а? Аз самият се хващам в капана на упреците от време на време. Харесва ми да соча с пръст и да укорявам. Добър съм в това. По-добре от всеки друг мога да открия кой е виновен в някаква ситуация. След като изхабя достатъчно енергия в това да обвинявам някой друг, се чувствам малко по-добре, но... само временно. А проблемът все още е неразрешен. Открих, че е по-смислено да пропусна упреците – и към другите, и към себе си – и да се заема със самия проблем.

3. Забрави вината. Вината има съвсем нищожно предназначение. Не можеш да се върнеш назад и да промениш случилото се. Ако си забъркал някаква каша, извини се и продължи напред. Вината сама по себе си няма да те накара да се почувстваш по-добре или да те освободи. Ще се почувстваш по-добре едва когато изкупиш грешката си и продължиш напред.

4. Забрави късмета. Някои разчитат, че именно той ще им донесе щастие и успех. Аз вярвам в късмета: Вярвам, че късметът идва, когато подготовката се срещне с възможността. Късметлиите са тези, които са добре подготвени, разпознават възможностите, когато се появят, и се възползват от тях. Вместо да разчиташ, че ще имаш късмет, фокусирай се върху подготовката си във всяка област на живота.

5. Създай собствена верига от обстоятелства. Ако не харесваш начина, по който се случват нещата, промени посоката, в която са поели. Ти ги контролираш. Не се примирявай със сегашното положение и се хвани на работа, за да си създадеш ново.

6. Фокусирай се върху това, което трябва да направиш в момента. Прекалено много време се губи в оплакване на неща, случили се в миналото, или в притеснения за такива, които биха могли евентуално да се случат в бъдеще. Миналото е точно това – минало. Бъдещето вероятно няма да бъде толкова лошо, колкото си го представяш. Фокусирай се върху настоящето. То е единственото, с което трябва да се занимаваш.

7. Спри да искаш винаги да си прав. Това е едно от най-големите предизвикателства пред мен самия. Аз обичам да съм прав. И не мисля, че е така само при мен – на всички ни харесва, когато се окажем прави. Избирай битките си. Понякога не си струва да се биеш. Всъщност в повечето случаи е така.

8. Бъди широко скроен. Откажи се от дребнавостта на всяко ниво. Наистина ли е важно за теб дали пастата за зъби се изстисква от края, или от средата? Когато си в ресторанта с компания, има ли значение кой е ял десерт и кой не – просто си поделете сметката и се преместете в бара. Не бъди дребнав – това е изключително непривлекателно.

9. Бъди колкото може по-здрав. Трудно е да бъдеш щастлив, когато си болен. Не е удобно да си болен. Това ти краде от времето. Както казва Том Хопкинс: „Да бъдеш богат и болен е глупаво“.

10. Хвали другите. Отнема само секунда да бъдеш мил с някого. „Добро утро.“ „Хубава рокля.“ „Днес изглеждаш чудесно.“ „Добра работа.“ Толкова е лесно да кажеш нещо такова. На теб ще ти струва съвсем малко време, а за човека, който получава комплимента, приятното усещане ще остане в продължение на седмици.

11. Продължавай да учиш. Ум, който е изправен пред предизвикателства и е постоянно упражняван, е по-щастлив от отегчения ум. Чети. Ходи на семинари и курсове. Гледай образователни програми. Посещавай музеи. Запиши се в някой клуб по интереси. Чети.

12. Преодолей нуждата от чуждото одобрение. Развий отношението „Това, което си мислите за мен, не е моя работа“. Знам го от личен опит и мога да ти обещая, че ще се почувстваш много по-щастлив.

13. Запълни живота си с дейности, които ти доставят удоволствие. Знам, че това е трудно, когато се чувстваш сякаш всичко около теб е само работа, работа, работа. Ако обаче измислиш как всеки ден да правиш дори само едно нещо, което наистина ти харесва, и след това постепенно увеличиш времето, през което се занимаваш с него, ще бъдеш много по-щастлив.

14. Научи се да си почиваш. Няма да ти отнеме много време. Не ти е нужна цяла ваканция, за да си починеш. Трябва да намериш някакъв момент всеки ден, когато можеш да дадеш почивка на ума и тялото си.

15. Овладей умението да прощаваш. Не можеш да бъдеш щастлив, когато таиш неприязън или лоши чувства в сърцето си. Няма как да си сърдит на някого и да си щастлив. Преодолей го. Осъзнай, че не можеш да бъдеш щастлив, докато не простиш.

16. Бъди щедър. И с пари, и с време. Давай на тези хора, които имат повече нужда от теб самия. И никога не си мисли, че имаш прекалено малко, за да раздаваш на другите. Винаги имаш достатъчно, за да го споделиш с някого.

17. Забавлявай се с парите си. Важно е и да знаеш как да се забавляваш с парите си. Това не означава да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш. Не съм фен на живеенето над възможностите си. Фен съм обаче на това да живееш в границите на възможностите си и да се научиш как да си доставяш удоволствия с това, с което разполагаш. Да станеш богат и да живееш като бедняк е глупаво.

18. Не търси щастие в неща извън теб. Щастието идва отвътре. Често се вкопчваме в неща извън нас, които смятаме, че ще ни донесат щастие. Някои хора пазаруват. Някои ядат. Някои правят и двете. Те са дебели, но със сигурност се обличат в хубави дрехи (доколкото това е възможно, като се има предвид размера им). Докато не им посочиш, обясниш и набиеш в главите, че външните неща няма да им донесат нищо друго освен временно бягство от проблемите, те ще продължат да харчат и да пазаруват в преследване на щастието си. Когато осъзнаят, че щастието идва отвътре, вече няма да имат нужда да търсят нещо извън себе.

автор: Лари Уингет; откъс от книгата "Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!"
Прочети…



неделя, 22 януари 2017 г.

20 урока за живота от Морихей Уешиба - създателя на Айкидо




20 урока за живота от Морихей Уешиба - създателя на Айкидо

До втората половина на XX век в Япония основен принцип в бойните изкуства било умението да убиваш. Морихей Уешиба въвежда в айкидо съвършено противоположен принцип – отказ от убийство. Разбира се майсторите на айкидо изучават смъртните техники, но не, за да ги прилагат, а за да им се противопоставят.

Морихей Уешиба e една от най-забележителните личности в историята на бойните изкуства на XX век. Учениците му го помнят като мастър по бойни изкуства, чиято практика наречена Айкидо го извежда на едно ново ниво. От мастър, притежаващ съвършена техника, към моралното и философско познание Айкидо, път към световната хармония пред лицето на заобикалящата агресия. Много от учениците, които обучил се превърнали в учители, създавайки свои собствени школи по Айкидо.

Уроци за живота, които създателят на Айкидо ни оставя:

1. Не ти трябват къщи, пари, власт или положение, за да практикуваш световното изкуство. Небето е там, където се намираш сега, и това е мястото, където можеш да се обучаваш.

2. Животът е миг след миг, а мярката на вашия живот е това, как духът ви процъфтява във всеки един миг.

3. Смисълът на победата е отсъствието на конфликт. Смисълът на отсъствието на конфликт е в отсъствието на изолация.

4. Да не разбереш какво е поражение, значи никога да не си бил на война.

5. В света има зло и безпорядък, защото хората са забравили за това, че всички неща се случват от едно място. Върни се към онова място и остави всички егоистични мисли, напразни желания и гняв. Този, който не владее нищо, владее всичко.

6. Движи се като лъч светлина, лети като мълния, удряй като гръм, върти се около устойчивия център.

7. Техниките изискват четири качества, в които се отразява природата на нашия свят. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си: твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.

8. Началото на всички методи – хармонично сътрудничество на дясно и ляво. Лявата ръка държи живота и смъртта. Дясната ръка ги управлява. Четирите края са като четири подпори в небето. Те се проявяват в осем направления, Ин и Ян, външно и вътрешно.

9. Когато противника върви напред, излез и го приветствай. Ако иска да се отдръпне, изпрати го.

10. Всеки има дух, който трябва да усъвършенства, тяло, което трябва да тренира и път, който да измине.

11. Ролята на човечеството е да постига целите си с чисто сърце, намиращо се в хармония с Вселената и обичащо всичко.

12. Наблюдавай създаването на този свят, слушай думите на мъдрите и приемай всичко добро като свое. Въз основа на това, отвори своята собствена врата към истината. Не подминавай истината, която стои пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учи се от свещените книги и мъдрите хора. Всичко наоколо – дори горите, реките, тревите и дърветата – трябва да станат твои учители.

13. Съхранявай разума си светъл и чист, като необятното небе, великия океан и най-високия връх, пуст от всички мисли. Винаги съхранявай тялото си пълно със светлина и топлина. Изпълни го с мъдрост и просветление.

14. Прогресът идва към онези, които тренират ден след ден. Следващите тайни техники, няма да постигнат нищо.

15. Всички закони на небето и земята живеят в теб. Животът сам по себе си е истина и това няма да се промени. Всичко живо на небето и земята диша. Диханието е нишка, свързваща всичко живо в едно.

16. Не гледай на този свят със страх и отвращение. Смело гледай в лицето онова, което ти предлагат боговете.

17. В момента, в който започваш да търсиш “доброто” и “лошото” в своите близки в твоето сърце се отваря дупка, през която влизат лошите мисли. Ако изпитваш другите, състезаваш се с тях и ги критикуваш – това довежда до отслабване и поражение.

18. Целта на тренировките е отслабналото тяло да заякне и да шлифоваш духа.

19. В света на изкуството няма състезания. Истинският войн е непобедим, защото не се сражава с никой. Да нанесеш поражение означава да поразиш собствения си противоречив ум.

20. И не забравяй: всеки има дух, който може да усъвършенства; тяло, което да тренира; и път, който да извърви…

Създателят на айкидо Морихей Уешиба е роден в края на миналия век в Япония в старинен самурайски род от префектурата Вакаяма.

Уешиба се насочил към бойните изкуства още като малък. Казват, че е научил множество бойни изкуства, в това число и карате До. На 13 годишна възраст започнал да се занимава с джу джицу, като отделял особено внимание на силовите тренировки, лицевите опори и ходенето на ръце. Паралелно с това достигал и тайните на кен джуцу и со джуцу.

За 20 години Морихей научил толкова, колкото другите не могат да научат за цял живот. Можел да победи всеки, който се изправи пред него, а той не можел да бъде победен от никого. Но душата му така и не получила покой.

Уешиба постигнал безброй много победи и бил способен за секунди да премахне от пътя огромно количество невъоръжени и въоръжени съперници. Изведнъж осъзнал, че целта, която бил поставил пред себе си и към която се стремял през всичките тези години – да стане най-силният и да побеждава всичко и всички не е нищо друго, освен грешка.

Един ден ще се появи онзи, който ще е по-силен от него. И с възрастта непременно ще дойдат и пораженията и по-младият ще го лиши от смисъла на живота му, отнемайки му онова, заради което е живял. Разбрал, че победата не носи ползи и щастие нито на него нито на останалите. А значи всяка победа е относителна и дори безсмислена.

Губейки предишните си убеждения и начин на мислене, започнал сериозно да изучава будизъм, конфуцианство, даоизъм и шинтоизъм.

Накрая открил това, което искал. След мъчителни размишления и съмнения прозрял истината: трябва да върви по пътя на природата и любовта.

Съединявайки определени елементи от различни изкуства с нова философия, той създал ново изкуство, открояващо се сред другите изкуства и смятано за най-трудното сред тях. Нарекъл го Айкидо, което може да бъде преведено като “път на хармоничната сила”.

Морихей Уешиба искренно вярвал в огромните възможности на айкидо, като казвал, че то е предназначено не за група хора, не за цял народ, а за цялото човечество.

Източник
Прочети…



петък, 20 януари 2017 г.

„Нищо не тежи така както предаността“ - 37 ЦИТАТА ОТ АГАТА КРИСТИ




Подбрахме някои от най-култовите цитати на Агата Кристи.

Подбрахме някои от най-култовите цитати на гранд дамата на криминалните истории, сладкодумният разказвач на заплетени истории – Агата Кристи.

1. Никога не правете сами това, което другите могат да направят за вас.

2. Когато става въпрос за големи пари, по-добре не се доверявайте на никого.

3. Да даваш вид, че знаеш нещо, е по-трудно отколкото наистина да го узнаеш.

4. Нещастието на дребните и педантични мъже е това, че те обикновено харесват високи и забележителни жени.

5. Най-добрият детектив е случаят.

6. Животът по време на пътешествие – това е мечта в най-чист вид.

7. Мъничко злословия придават на живота пикантна острота.

8. Нищо не тежи така както предаността.

9. Всеки убиец вероятно е нечий стар приятел.

10. Животът не е толкова дълъг, за да си позволиш да скучаеш.

11. Политикът иска да остане на поста си винаги воден от най-висши подбуди.

12. Няма по-голяма грешка от това да срещнеш шедьоврите на изкуството в неподходящ момент. За много хора Шекспир е загубен завинаги заради това, че са го изучавали в училище.

13. Никога не се връщайте там, където сте били щастливи. Така всичко остава живо в паметта ви.

14. Безупречната репутация е първата необходимост за измамника.

15. Жените несъзнателно забелязват хиляди малки детайли, несъзнателно ги съпоставят и наричат това интуиция.

16. Умният човек държи своите съображения при себе си.

17. Простият факт, че будилникът не е иззвънял е променил много човешки съдби.

18. Не трябва да съдите един човек без да го изслушате.

19. Всяка взаимна привързаност между мъж и жена започва с потресаващата илюзия, че мислят по еднакъв начин за света.

20. Умните не се обиждат, а правят изводи.

21. Ако се опитваш да съживиш миналото, то в края на краищата се появява, но в изопачен вид.

22. Странно, жените от любов се разхубавяват, а мъжете изглеждат като болни овце.

23. Неопровержимата логика е характерна за маниаците.

24. Старите грехове имат дълги сенки.

25. Жените рядко грешат в своите преценки една за друга.

26. Oбичaм живoтa. Билa cъм и бeзнaдeжднo нeщacтнa, paзĸъcвaнa oт мъĸa, нo пpeз цялoтo вpeмe нe cъм cпиpaлa дa вяpвaм, чe пpocтo дa cи жив e нeщo вeлиĸo.

27. Никога не мислете, че вие знаете по-добре, какво е най-добро за хората около вас.

28. Красотата е единственото нещо, заради което си струва да се живее.

29. Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе.

30. Времето е най-добрият убиец.

31. Много малко от нас са това, което изглеждат.

32. Всяка жена може да заблуди един мъж, ако поиска и ако той е влюбен в нея.

33. Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат в живота, е да имаш щастливо детство.

34. Най-важните моменти от живота си разпознаваш, когато вече е твърде късно.

35. Със сигурност за всичко, което обичаме, трябва да платим някаква цена.

36. Щастливите хора много често се провалят, защото те са в такава хармония със самите себе си, че просто нищо не ги интересува.

37. Животът, сам по себе си, е една неразплетена мистерия.
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Статии архив

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com