вторник, 17 октомври 2017 г.

Вижте Думите, които отключват мотивацията ни и ни лекуват!




Вижте Думите, които отключват мотивацията ни и ни лекуват!

Казват, че силата на думите се поделя по равно между човека, който ги изрича и човека, който ги чува. В тази статия няма да говорим за комуникацията между хората. Искаме да обърнем фокуса на вниманието ви върху думи, които мотивират и лекуват.

Става дума за пет израза, които можем да казваме на себе си с цел да бъдем по-мотивирани всеки ден. Те ни мотивират и ни правят способни да се справим с проблемите, които често грабят от нашето щастие и дори здраве.

1. Добре съм

В първия момент ще речете, че става дума за противоречие. Как можете да кажете на себе си "Добре съм", ако това не е истина? Как можете да изразите нещо положително, когато в реалността се усещате объркани, стресирани и изпълнени с болка? Точно затова е задължително да допълните утвърждението "Добре съм" с израза " И мога да се справя".

Позитивните мисли са основополагащи и задължителни в ежедневния живот. Позитивната настройка не означава да отхвърлите съществуването на проблемите или пък да подценявате трудностите. Тя представлява начин за справяне с реалността, въоръжавайки се с мотивация и енергия.

Ако виждате нещата по негативен начин и потвърждавате това с фрази като "Не съм способен", "Правя живота си невъзможен" или други от този сорт, единственото нещо, което ще постигнете, е да , извиращо от проблемите. Точно затова е важно винаги да поемете дълбоко дъх и да си кажете: "Добре съм и ще се справя".

Изпробвайте го. Кажете на висок глас и уверено "Добре съм". Изречете го с убеденост и енергичност. Незабавно ще забележите, че у вас се генерира сила и мотивация да продължите напред към разрешаването на проблема. Около вас може да има трудности и изпитания, но вие сте готови да се изправите лице в лице с тях. Защо да не опитате?

2. Аз мога да го направя

Никога не забравяйте да сложите местоимението "Аз" в началото на тази фраза. Вие сте отговорни за живота си и вие трябва да поемете контрола върху проблемите, за да погледнете света с ясен поглед. Ако не откривате мотивацията вътре в себе си, никой не може да ви помогне да я намерите. Никой не може да ви помогне повече от самите вас.

Не се поставяйте в рамките на ограничения или пък извинения: "Не съм способен да направя това, защото е твърде късно за промяна", "Има много други хора, които са по-способни от мен, защо да рискувам…"

Не попадайте в капана на тези обезкуражаващи мисли. Погледнете се в огледалото и се убедете, че притежавате вътрешната сила, за да постигнете желаното. Поведението "Аз мога" е ключът към излекуването. Трябва да си повтаряте тази фраза всеки ден. Това са думи, които лекуват.

3. Заслужавам го

И защо не? Защо да не заслужавате няколко часа дневно, посветени на самите вас? Време, в което да се наслаждавате на неща, които ви радват, да практикувате хоби или пък да се уедините?

Вероятно сте от онези хора, които влагат цялата си енергия и време за удовлетворяване на чуждите потребности. Вие поставяте собствените си нужди след тези на другите. Бъдете внимателни. Накрая ще установите, че сте изчерпали цялата си енергия и изведнъж сте осъзнали, че другите дори не си спомнят вашите усилия и жестове. И защо не? Вие го заслужавате!

4. Ще мине

Възможно е в момента да сте изправени пред проблем, който не ви позволява да живеете живота си пълноценно. Проблемът ви е обсебил. Той ви стресира и в един момент ще ви разболее. Ако забелязвате, че сте по-уморени и в ежедневието ви преобладават предимно негативните мисли… Ако мигрените са се завърнали…

Спрете за минута. Помислете. Подишайте. Седнете. Важно е да помислите за това, че нещата минават. Животът не спира. Нищо не е вечно. Колкото повече се фокусирате върху проблема, толкова повече страдате.

Ако нещо в отношенията с партньора ви тревожи, поговорете с него или нея. Ако нещо не се случва както трябва на работното място, опитайте се да го разрешите. Така няма да го превърнете в проблем, който да ви тревожи постоянно. Не заравяйте проблемите вътре в себе си.

Животът тече с бързо темпо. Най-важното нещо е да знаете какво се случва тук и сега, да разбирате, че нищо не е вечно, а и всяко нещо е относително. Отпуснете се и повторете на себе си няколко прости думи, които лекуват: "Ще мине, всичко ще мине".

5. Любов!

Любовта лекува, обгръща, защитава и в същото време дава свобода. Всеки път, когато използвате думата „любов“ като средство за лекуване, вие не я отнасяте просто към отношението си към хората около вас.
В такива моменти вие говорите за любовта към самите себе си.

Тя е способна да подобри самооценката ви, а това е важно, тъй като позволява да се справяте с ежедневните проблеми. Любовта е път към откриването на щастието, което заслужавате да усещате. А вие го заслужавате – без съмнение.

Обичайте тялото си, обичайте се такива каквито сте, характера си, своята личност.
Когато имате проблем, бъдете убедени, че вие сте единственият човек, който е способен и подходящ за намирането на решение. Имайте увереност в себе си, защото се обичате, защото се познавате и знаете, че притежавате необходимите качества.

Ако един човек не се обича, за него е много трудно да предложи любов на другите. Точно затова никога не забравяйте тази важна дума. Запомнете я и си я повтаряйте, както повтаряте други думи, които лекуват.

Източник: evolife.bg
Прочети…



събота, 7 октомври 2017 г.

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого




Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват да се мисли и говори за успешни и хармонични хора. Но колкото повече егоизъм и завист има у нас, толкова по-трудно можем да говорим за някой добро.

Ние трябва да се научим да не критикуваме никого. Тези, които ни критикуват, ни дават своята положителна карма и отнемат нашата лоша. Затова във Ведите винаги се е считало, че е добре, когато ни критикуват. Как си взаимодейства словото с нашата карма?

В „Махабхарата“ се казва, че ако нещо сте планирали, нещо искате да направите, не казвайте на никой. Веднага след като кажете това, с 80% намалява вероятността то да се случи, особено ако е споделено със завистлив и алчен човек.

Защо хората, които говорят малко и смислено, постигат повече? Те не губят своята енергия.

Друго просто правило, свързано с речта – ако ние сме направили на някой нещо добро и се похвалим с това пред някой друг, в този момент ние губим своята положителна карма и всичките плодове на благочестие, които сме си заработили с този акт. Тези , които обичат да се хвалят, имат твърде малко постижения. Ето защо ние никога не трябва да се хвалим със своите постижения, тъй като в този момент губим всички плодове, които сме си заработили досега.

Ученикът попитал Учителя:

– Съветвате ни да живеем с отворен ум (open mind). Но тогава целият ум може да oтлети, нали?
– Ти просто здраво си затвори устата. И всичко ще бъде добре.

Мислите определят речта, затова е важно да не мислим лошо за никого. Колкото повече хаотични мисли имаме в главата си, толкова повече те се проявяват в езика и толкова по – разпокъсана ще бъде речта. Всеки, който мисли ясно, ясно и говори.

Има още едно ниво – да се научим да приемаме критика. Едно от качествата на ума е , че той е в състояние да оправдава себе си във всяка ситуация. Колко е по -ниско е нивото на човека, толкова повече извинения ще слушате от него. Дори и извършвайки отвратително престъпление, този човек, без да се изчерви, оправдава себе си. Един от главните показатели на личност, която е на високо ниво на развитие, се определя от това, че спокойно изслушва критика срещу себе си.

Правилата на разумната реч

В пещера медитират трима йоги. Изведнъж те чуват звук, издаден от някакво животно. Единият казва – Това беше коза.

Минава една година.

Друг йога отговаря: – Не, това беше крава.

Минава още една година.

Третият йога казва: – Ако не спрете този спор, ще ви напусна.

Първото правило на разумната реч – преди да кажете нещо остро, бройте до 10.

Това може да изглежда глупаво. Първият път едва ли ще можем да изброим и до 3. Но от друга страна, ако отговорите след кратка пауза, вашият отговор ще бъде много по-разумен, защото първото нещо, което ни идва на ум, когато ни критикуват, ругаят – това е желанието да се оправдаем и да отговорим рязко.

Ето защо се научете 5-10 секунди да помислите, преди да отговорите. Наред с другите неща – това ще снижи напрежението от нежеланата емоция.

Човек, който се занимава със самореализация, говори много малко и много смислено. В биографиите на редица велики хора се казва, че те никога не са отговаряли веднага на обвиненията и като цяло са се опитвали да мълчат, когато ги е обхващал гняв. Те са отлагали разговора за следващия ден или до момента, когато се успокоят страстите.

Защото са знаели – ако гневът и раздразнението засегнат тяхната реч, последствията ще са тъжни, а понякога просто разрушителни.

Второто правило на разумната реч – няма нужда да се стига до крайности. Бог се проявява в детайлите, а Сатана – в крайностите. Не следва да се дава обет – “ Аз ще бъда няма като риба“

Особено, ако сте по природа ярък екстроверт, това може само да ви навреди. Ако вашето психо-физическо естество е такова, че трябва да говорите много, говорете така, че вие ​​и околните да имате полза от тези думи. Затова бъдете открити и доброжелателни, и най-важното – живейте осъзнато. Важно е да помните, че вашето ниво се определя от малки, незначителни действия – как реагирате на грубост в магазина, какви емоции започват да ви изпълват, когато „несправедливо“ ви критикуват, и т.н. …

Трите нива на речта

Човек на високо духовно ниво, в благост, на който му казват нещо лошо за някой, или е видял нещо нечисто, дори може да изпита физическа болка. Той може да се почувства така, сякаш е облят с кал. Такъв човек винаги казва истината с приятни думи. Съзнателно казва всяка дума, и с всяка дума внася хармония в света.

В речта му има много безобиден хумор, често насочен към самия него. Такива хора практически винаги са здрави и щастливи.

Страстните са много чувствителни към критики по техен адрес, те са готови да говорят с часове по теми, свързани със секс, пари, икономически просперитет, политика, да говорят хубави неща за себе си, язвително да обсъждат някой и т. н.

Те обикновено говорят бързо. Хуморът им обикновено е вулгарен, свързан със секс. Обикновено в началото на разговора те чувстват голямо удовлетворение и подем, но след такива разговори – опустошение и отвращение. И колкото по-високо е нивото на съзнанието, толкова по-силно е това чувство. Такъв стил на речта води до деградация на всички нива.

Тези, които са невежи, се характеризират с факта, че техният език е пълен с обиди, жалби, доноси, заплахи, обиди, претенции и така нататък. Всички думи са пропити с гняв и омраза. Когато човек отваря устата си, се създава чувството, че стаята се изпълва с неприятна миризма.

Ето защо, ако такъв човек говори нещо добро за някого, той може да се разболее. Такива хора обикновено съзнателно или несъзнателно провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергия на гняв, раздразнение, негодувание, завист – те са настроени на тази вълна, и се хранят с низши разрушителни емоции.

Хуморът име е „черен“, изпълнен с подигравки и радост от нещастията на другите. Те са в илюзия от началото до края. Такива Вселената лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психични заболявания. До тях не бива да се стои, и по никакъв начин не бива да се общува.

Обикновено рядко се среща човек, който живее само на едно ниво. Често се срещат смесени типове или типът на човека може да се променя много бързо.

Това много зависи от:

1) Общностите, които избираме – на работа, по време на почивка. Например, започвайки да говорите със страстен човек, няколко минути по-късно можете да откриете, че участвате активно в обсъждането на политици. Въпреки, че само преди 10 минути, не сте имали никакво намерение.

2) Места. Например, в казина, в нощни клубове, кръчмите на пазара. Духовна дискусия няма как да си представим на такива места. Ако мястото е пропито със страст и невежество, то и звучащата там реч ще съответства.

3) Време. Например, от 21 до 02 часа – това е време на невежество, затова в този период на човек му се иска да отиде на невежествено място, да гледа пошъл филм, да говори на невежи, в най-добрия случай – на страстни теми. Не случайно народната мъдрост гласи: Утрото е по-мъдро от вечерта.

Отдавна е отбелязано, че това, което сте казали вечер, особено ако вземете някакво решения, на сутринта съжалявате или поне виждате нещата в различна светлина. Ето защо, следвайте едно просто правило – никога не вземайте решения вечер, и като цяло говорете по-малко в това време – което ще направи живота ви много по-щастлив и ще се отървете от много проблеми и нещастия. Не е случайно, че всичко в природата спи по това време. Чували ли сте някога пеене на птици нощем?

В края на седмицата можете да изпълните един тест – каква реч е доминирала у вас през последните 7 дни.

Ако сте в добро разположение на духа, лесно ще забележите как хармонията и щастието нахлуват във вашия живот.

Ако сте в страсти, и особено в невежество, естественият резултат ще е болест, депресия и нещастие.

Едно важно правило – избавете се от претенциите. Първата стъпка към любовта – това е благодарност. В този свят, много малко хора благодарят. По принцип, всички изразяват претенции – директно или индиректно. Но е важно да се помни, че ако ние не благодарим на някой, значи започваме да критикуваме, да се оплакваме, да претендираме, без дори да го осъзнаваме.

Услугата – това не е просто някакъв вид физическа помощ, на първо място, това означава – да се помогне на човека да развие съзнание за Бог, да му подарите своята любов, да приближите човек до Божественото. Всичко, което ние правим без любов, носи само мизерия и унищожение, колкото и благородно да изглежда външно. Учителите учат, че във всеки един момент ние или се приближаваме до Бога, или се отдалечаваме от Него.

Всяка ситуация – това е урок. И ние трябва да благодарим на Бога за всяка изпратена ни ситуация. Всевишният е Всеблаг и всеки миг Той ни желае само добро. Всяка секунда е насочена към нашето обучение, Щом у нас се появят претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции – към съдбата, към другите, недоволство от себе си и от света. Претенциите се проявяват не само в думи, но, на първо място, в мислите, в тона, в стила на комуникация и отношение към живота.

Всяка ситуация ни се дава за да работим върху себе си:

Колкото сме по-малко хармонични, толкова по-напрегнати, толкова по- сурови уроци получаваме.

Но веднага след като успеем да приемем дадена ситуация -веднага настъпва релаксация, и значи тази ситуация бързо ще се разреши.

Аюрведа казва, че не можете да се отървете от болестта, ако не я приемете. Това е първата стъпка към изцеление и решаване на всички проблеми – пълно вътрешно приемане, като Божия благодат, на тази болест и нещастие, а на външен план трябва да се положат всички усилия, за да се разреши.

Ако ние не приемаме ситуацията, повече от 90% от енергията ни ще отиде за нейното „предъвкване“. Нашето тяло може да се справи с всяко заболяване. Също така можем да се справим с всяка ситуация и да се измъкнем от нея като победители.

Ако ни се дава някакво изпитание, значи ние можем да го понесем, Бог не ни дава изпитания, които не са ни по силите. Вместо претенции ние трябва да свикнем да благодарим на всички. Претенциите са първата стъпка към болести и мизерия. Трябва да следите колко благодарност и колко претенции имате към другите. Ще откриете, че често имате повече претенции отколкото благодарност. Претенциите идват от ума и и от фалшивото его.

Всички наши претенции са с разрушително естество, те отнемат енергията ни и затварят сърцето ни. Истинското смирение се изразява в това, че ние приемаме всяка ситуация. Мнозина разбират смирението като нещо показно: ударили са ги по едната буза – обръщат и другата. Това се отнася за вътрешното състояние.

Ние приемаме всеки подарък на съдбата, какъвто и да е той. Желателно е наум, или още по-добре, на глас, да казвате: „За всички – любов от Бога.“ У хората, които повтарят фразата, изражението на лицето се променя, то става по-меко, изчезват болежките по тялото и, като цяло, те стават по-щастливи и по-здрави. Опитайте, това работи!

Ако нашето подсъзнание бъде настроено да възприема така, че да вижда във всичко Върховната Воля – това бързо ще ни доведе до съвършенство.

Автор – Рами Блект
Прочети…



събота, 30 септември 2017 г.

Най-опасната дума в света според Невронауката





Тази дума може да унищожи живота както на говорещия, така и на слушателя!

Ако трябваше да ни подложат на магнитен резонанс – голям магнит с формата на поничка, който да заснеме на видео невронните промени случващи се в нашия мозък и за по-малко от секунда да светне думата “НЕ”, щяхме да видим внезапното освобождаване на десетки хормони произвеждащи стрес и невротрансмитери. Тези химикали незабавно прекъсват нормалното функциониране на мозъка, увреждайки логиката, мисълта, речта и комуникацията ни. Всъщност, ако силно разтревожен и депресиран човек погледне за секунди лист с изписани негативни думи на него, той ще се почувства още по-зле.

И колкото повече размишлява върху тях, толкова повече ще руши ключовите структури, които регулират паметта, чувствата и емоциите. Ще наруши съня, апетита и способността си да изпитва щастие и удовлетворение доста дълго време.

Ако озвучим своя негативизъм или дори леко се намръщим, когато казваме “не” се освобождават повече стрес химикали, не само в нашия, но и в мозъка на слушателя.

Слушателят ще изпита повишена тревожност и раздразнителност, като по този начин се подкопава сътрудничеството и доверието. В действителност, дори ако наоколо просто се навъртат негативни хора, то това ще ни направи по-предубедени към другите!

Всяка форма на негативно преживяване – притеснение за финансовото ни състояние или за здравето ни – ще стимулира освобождаването на разрушителни неврохимикали.

Същото важи и за децата:

Колкото по-негативни мисли имат, толкова повече емоционална нестабилност ще изпитват. Но, ако ги научите да мислят позитивно, може коренно да промените живота им.

Колкото повече се обвързваме с негативен диалог – в къщи или на работа – толкова по-трудно можем да спрем. Но негативните думи, изречени с гняв причиняват още повече повече щети.

Те изпращат алармиращи съобщения до мозъка, намесвайки центровете за вземане на решения на предния дял, което увеличава склонността ни да действаме ирационално.

Провокиращи страха думи, като: бедност, болест и смърт също стимулират мозъка по негативен начин. И дори, ако тези страшни мисли не са реални, други части от мозъка ни (като таламусът и амигдалата) реагират на негативните фантазии, като че ли те са реални заплахи възникващи във външния свят. Любопитно е, че все едно сме програмирани да се притесняваме от стари спомени пренесени от предците ни, когато е имало безброй заплахи свързани с оцеляването ни – нещо като генетичен артефакт.

Но как да се отървем от всичко това?

С цел да се прекъсне тази естествена склонност към притеснение и тревожност, могат да бъдат предприети няколко неща:

Като за начало си задайте въпроса:

“Дали ситуацията наистина застрашава живота ми?” Обикновено това далеч не е така, затова бързо ще прекъснем реакцията на амигдалата за въображаемата заплаха и още по-бързо ще можем да предприемем действия за разрешаване на проблема.

След като сме идентифицирали негативната мисъл (което често е подсъзнателно) можем да я преструктурираме, като изберем да се фокусираме върху позитивните думи и образи.

Изводът е, че самоконтролът може да ви спаси! Няма автоматичен начин…

Силата на думата “ДА”

Когато лекарите и терапевтите учат пациентите си да превръщат негативните мисли и тревоги в положителни твърдения, комуникационният процес се подобрява и пациентът възвръща самоконтрола и увереността си. Но има проблем: положителните мисли и думи не са заплаха за нашето оцеляване, така че не е нужно мозъкът да отговори толкова бързо, както го прави при негативните мозъчни импулси. За да се преодолее това невронно пристрастяване към негативизма, трябва многократно и съзнателно да генерираме колкото се може повече положителни мисли, за да се превърне това поведение в навик. Барбара Фредриксън, един от основателите на Позитивната психология открила, че се нуждаем най-малко от три генерирани позитивни мисли и чувства за всяко негативно чувство или мисъл.

Тоест срещу едно НЕ трябва да се изправим с 3 пъти ДА!

Това откритие корелира с изследването на Лосада с корпоративни екипи и това на Джон Готман с брачни двойки. Фредиксън, Лосада и Готман осъзнали, че ако искаме бизнесът и личните ни отношения наистина да се развиват, трябва да генерираме най-малко по 5 положителни послания за всяко отрицателно изказване, което правим.

Например “разочарован съм” или “не е това, на което се надявах” се броят за негативни изрази, които предизвикват отрицателни мимики на лицето и поклащане на главата.

Дори не е от значение, ако позитивните ни мисли са ирационални; те все пак ще засилят чувството за щастие, благополучие и удовлетвореност от живота.

Всъщност позитивното мислене може да помогне на всеки да изгради по-добро и по-оптимистично отношение към живота. Положителните думи и мисли задвижват мотивационните центрове на мозъка като ни помагат да изградим устойчивост, когато сме изправени пред проблеми в живота. Според Соня Любомирски, един от водещите учени в света изследваща щастието, ако искаме да развиваме удовлетворение през целия си живот, ще трябва редовно да се ангажираме с позитивно мислене, да споделяме щастливите събития с другите и да се наслаждаваме на всеки положителен момент в живота си.

Съвет: подбирайте думите си и ги изговаряйте бавно. Това ще прекъсне склонността на мозъка да бъде автоматично негативен, и както показват последните изследвания в тази област, най-обикновеното повтаряне на думи като благодаря, любов, мир и състрадание ще се включат специфични гени, които понижават нашето физическо и емоционално напрежение.

Ще се почувствате по-добре, ще живеете по-дълго, и ще изградите по-дълбоки и по-сигурни взаимоотношения с другите – в къщи и на работното място.

Когато генерираме минимум 5 позитивни мисли за всяка негативна, ще изпитаме “оптимален диапазон на човешкото функциониране. – Фредиксън и Лосада

Източник: lifehack.bg
Прочети…



събота, 23 септември 2017 г.

Да се обидиш – най-безсмисленото действие на света!





Не знам дали да се лаская или срамувам от това, но вероятно съм най-подходящият човек, който да пише за обидата, защото съм прекарала обидена часове, дни, а сумарно, вероятно и години от живота си обидена.

Едва когато навърших 30 години започнах да осъзнавам каква отрова за отношенията и за собственото ни тяло е обидата. За много хора, както и за мен в миналото, обидата е начин на живот – точно спрат да се цупят за нещо и хоп някой им дава нов повод за цупене и сърдене. Какво е посланието на обидения?

Ако обиденият говореше, защото в масовия случай мълчи, би звучало горе долу така: "Ще те накажа, ще те лиша от внимание и любов, ще видим дали друг път ще постъпваш така и ще ми говориш така! Аз имам достойнство и няма да ти позволя това поведение!"

Разбира се, всеки има право на реакция, на собствени чувства в отговор на нечие поведение, има право да защити себе си от злонамерено и манипулативно поведение! Къде тогава е проблемът с обидата?

Ами, няколко са… ето как виждам нещата аз, поради богатия си личен опит с обидата:

Хората се обиждат за глупости!

Исках да заменя думата глупости с нещо, което да звучи "по-така" от "глупости", но накрая реших, че тази дума звучи точно толкова детински, колкото е и поведението на обидения.

Обиждала съм се, защото някой ми е казал, че яденето ми е леко загоряло или пресолено, защото в шумна компания съм започнала да говоря, но някой ме е прекъснал и всички са обърнали глави към него, защото приятелка ми е казала, че е уморена и предпочита да се видим друг ден и т.н.

Поводи един след друг, идващи от близки хора или от почти непознати… Обидчивостта ми беше и много тясно свързана с хилядите ми очаквания, особено към мъжете, с които имах връзка.

Очакване за подарък, за изненада, за романтичен жест, за предложение за помощ, за предложение за екскурзия – всички тези очаквания водеха след себе си часове и дни на лошо настроение и обида.

След години разбрах, че коментарите за яденето ми не са коментари за самата мен, а дори и коментарите за самата мен, като например, че съм много капризна, не означават липса на любов към мен.

Разбрах, че в шумна компания бива изслушан този, който вземе думата решително и говори по-високо и също е достатъчно упорит да опита пак ако го прекъснат първия път. Стана ми ясно, че всеки има право да ми отказва, да не е съгласен с мен и това отново не означава, че ме ценят по-малко или не ме обичат.

Най-после спрях да очаквам постоянно и се научих да искам от хората, по-специално от мъжа до мен, и да приемам факта, че може да ми откажат.

Обидата в 99% е резултат от недоразумение, а не от зла умисъл и желание да ни наранят.

Ето и един пример – това лято дъщеря ми беше на зелено училище с най-добрата си приятелка. Единия от дните трябваше аз да взема двете деца и да поиграят у нас. В колата обаче влезе само дъщеря ми и след кратък разпит разбрах, че са скарани.

Доведох и другото момиченце и поисках да знам какво става, като дадох думата първо на едната, после на другата, без право да се прекъсват. Приятелката сподели, че била много жадна, а дъщеря ми отказала да й даде вода или пари за вода- предпочела да си купи сладолед.

Когато дойде ред на дъщеря ми, тя сподели, че имала цяла бутилка с вода, но тъй като приятелката й много бързо се обидила и спряла да й говори, дъщеря ми предала бутилката на трето момиче с молба да й я даде. Водата така и не стигнала до предназначението си, останала на пейката, а двете девойки били нацупени и скарани.

Попитах приятелката на дъщеря ми дали още е сърдита, след като е чула тази история, а тя отговори, че сега дори й звучи смешно. Така че, когато ви се иска да се обидите, запитайте се дали другият има лоши намерения.

Като цяло, хората действат злонамерено и с идея да наранят умишлено в около 1 до 5 % от случаите. Вероятно ли е наистина да се случва точно това с вас или по-скоро преувеличавате? Дори тези, които нараняват и обиждат нарочно, по-скоро самите те са травмирани и трябва да им съчувстваме, не да се обиждаме.

В случаите, когато другият е предпочел да защити собствените си интереси вместо да ни услужи или с други думи е поставил себе си, а не нас на първо място, тогава нямаме право да се сърдим.

Ето го отново и определението за егоизма – да настояваш другият да постави твоите нужди пред собствените си! Учудващо голям брой хора се сърдят, защото някой е избрал да постави себе си и собствените си желания на първо място.

Също учудващо голям брой хора са манипулирани от партньори, деца и родители чрез страх от обида – това означава, че ежедневно правят разни неща пряко волята и желанието си, защото ако не ги направят някой ще се обиди!

Не една жена ми е казвала нещо от типа: "Изобщо не ми се иска да се местя в друг град, но мъжът ми ще се разсърди ако не заминем!", "Тази неделя никак не ми се ходи на гости у леля ми, но тя ще се обиди ако откажа!".

А какво да кажем за тежките самоналожени присъди: "Не го обичам, но той не може без мен, ще го съсипя ако го напусна!"?

Много често обидата е резултат от различни вярвания за света и живота.

Няма да забравя колко много се обиди моя близка приятелка, защото я помолих да купи билети за театър, тъй като е "по-свободна". Оказа се, че думите "по-свободна" много я наранили.

След като поговорихме, стана ясно, че от малка е научила от родителите си, че един зрял човек постоянно трябва да върши нещо полезно и да има множество ангажименти. Тя живееше точно така и беше преуморена и все заета с нещо.

Моите думи прозвучали все едно нейната заетост и старание не са забелязани и изглежда, че тя "не прави нищо". Аз разбира се останах в пълно неведение за случващото се вътре в нея, докато тя не ми го сподели. Просто в деня, в който трябваше да се купят билетите графикът ми беше много пълен и го казах без да помисля.

В тази ситуация ние с нея изяснихме нещата и случката остана в миналото, но знаете ли колко такива случки остават да се трупат като горчилка вътре в нас, когато нямаме желание и кураж да помислим върху тях и да поговорим открито с другия!

Мислим, че чрез обидата даваме урок, а всъщност усложняваме нещата!

Това става най-вече, защото рядко провеждаме зрял разговор за това какво ни е обидило и засегнало. Рядко искаме, без да обвиняваме, просто да изясним ситуацията. Какво правим най-често? Млъкваме и не говорим с другия, понякога с дни.

Има хора, които с години не си говорят! А когато попитам каква е причината, ми казват, че вече дори не помнят! В други случаи тръшкаме вратата, врътваме се и си тръгваме. Ето един мой любим откъс от Кастанеда за обидата:

"Прекалено сериозно се отнасяш към себе си – бавно каза дон Хуан. – И се възприемаш като дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по всякакъв повод. Толкова си важен, че смяташ, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че така демонстрираш силата на характера си, но това са глупости! Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип!"

Обидата не е проява на достойнство и на сила на характера, защото не води до нищо положително.

Обидата е бягство от проблема, инат и твърдоглавие, също егоизъм! Не казвам да не признаваме чувствата си, когато ни наранят или засегнат. Напротив, важно е да ги признаем и пред себе си, и пред другия.

Проблемът е, че реагираме в състояние на афект, изхождайки от собствените си емоционални рани, че не мислим трезво и не говорим открито. Ако сме склонни да погледнем в себе си и после да говорим, без да бързаме да осъждаме и да хвърляме вина, отношенията ни щяха да са съвсем различни!

Ето няколко факта за обидата, които може би ще ви откажат от навика да се обиждате:

– Обидата намалява количеството на сексуалната ни енергия. Колкото повече обиди носим в себе си, толкова по-непривлекателни сме за другия пол!

– Колкото по-дълго носим обида, толкова по-зле. Трупаната с години обида прераства във физическо заболяване – с голяма вероятност злокачествено! Затова вместо да се обиждате и да мълчите наказателно, по-добре се скарайте и после се сдобрете.

– Колкото по-обидчив е човек и колкото по-лично приема нещата, толкова по-голямо е чувството му за малоценност, а себеоценката му е много ниска! Широкоскроеният човек се засяга по-трудно и прощава по-лесно – той знае, че светът не се върти около него.

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник: djavarava.com
Прочети…



събота, 2 септември 2017 г.

Какво задължително трябва да пазим в тайна?




Какво задължително трябва да пазим в тайна?

Когато си щастлив, искаш за това да научи целият свят. Но щастието, както знаем, расте добре само в тишина, далеч от завистливи очи. Дори имаме такава поговорка: “С каквото се похвалиш, без него ще останеш”. Покрай щастието, има и други неща, за които е по-добре да мълчим:

Плановете си

Не става въпрос, разбира се, за намерението да си купите сокоизстисквачка или утре да отидете на кино, а за по-глобални неща. За плановете, особено по-далечните в бъдещето, не трябва да се тръби, докато не придобият някакви реални черти, а за по-добрите – докато не се осъществят.

Причините за това са няколко предпазни мерки: първо, често плановете са само идеи, които леко могат да загинат под напора на чуждата критика и скептицизъм, и второ, получавайки порция одобрение, човек вероятно ще ги изпълни с по-малко усърдие.

Добрите дела

В християнството всичкото добро, което правите, трябва да остава в тайна. И тогава, по думите на апостола “Отеца твой, виждащ тайното, ще те възнагради явно”. Това се отнася и за абсолютно всяка друга религия.

Човек, който на всяка крачка се хвали със своето меценатство и помощ не предизвиква възхищение, а презрение. Вече и самите добри дела за него стават само храна за самодоволното му “его: и повод за позьорство.

Индийските мъдреци твърдят, че нищо не убива благотворителността така, както гордостта.

Аскетизмът

Трябва да се мълчи и за това колко строг начин на живот водите. Въздържанието в съня, храната, сексуалния живот е полезно нещо, но само в случай, че върви в съюз с емоционалния компонент.

Мъжеството и героизмът

Вътрешните изпитания, които преживяваме, имат не по-малка ценност от външните изпитния. Но едните се виждат от хората с невъоръжено око, а другите остават в тайна. Защо трябва да се мълчи за тях?

От една страна, вие така или иначе сте получили награда във вид на мъдрост и опит, а от друга – това ви предпазва от излишна гордост и хвалби. Гърми, както се казва, това, което е пусто отвътре.

Духовното знание

Това, което знаете, не е по силите на всеки. Не се ласкайте. Вашите вътрешни промени и без това ще се отразят в живота ви, затова, каквито и да са били те, дръжте всичко в себе си.

Проблемите в семейството

Ако сте жена, мълчете за недостатъците на мъжа пред приятелки и роднини. Ако сте мъж, не говорете нищо лошо за жената. Не само няма да решите конфликтите по този начин, но и хората няма да имат високо мнение за вашите близки. Силно е онова семейство, чийто боклук не излиза от вкъщи.

Чуждите грешки и негативното

Може да измърсите обувките си, но може да намърсите и душата си. Душата става мръсна от клюки, от преразказване на нечии неприятни постъпки, от осъждане, от грозни думи.

Ако сте станали свидетели на нещо подобно, дайте на негативното да умре в тишината на вашата душа. Не разнасяйте заразата по-натам
Прочети…



понеделник, 24 юли 2017 г.

Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът




Екхарт Толе: Приемането на настоящето е ключът

Екхарт Толе и неговите шест съвета за пълноценен живот:

1. Настоящият момент е най-ценен. 

Хората не осъзнават, че често пъти живеят само спомените за миналото или надеждите за бъдещето и пропускат да видят и усетят настоящето. Повечето хора никога не са в настоящия момент, защото винаги вярват, че следващият момент е по-ценен…и така до последния си дъх, когато следващ момент просто няма!

2. Където и да сте, каквото и да правите, правете го истински

Ако не се чувствате щастливи от това, което е имате три варианта: да се оттеглите от ситуацията, да я промените или да я приемете. Изборът е ваш!

3. Приемането на настоящето е ключът

Когато се противите на настоящето спирате процеса на развитие. Не е ли безсмислено да се опитвате да промените това, което Е, без да си давате сметка, че приемането е това, което ще внесе радостта в живота ви.

4. Оплакването автоматично ви превръща в жертва

Оплакването винаги е сигнал, че не приемате настоящето и активизира отрицателна енергия. Отново се стига до момента, в който да приемем ситуацията или да я променим.

5. Спрете да обръщате внимание на негативното и то ще изчезне

Обсебването от негативното е епидемията на нашето време. Негативизмът води към безпокойство, тревожност, критика, вина – все неща, които всъщност ви откъсват от настоящето.

6. Борбата срещу несправедливостите само ги засилва, това което не искате – получавате го!

Спрете да се борите, да се съпротивлявате. Колкото и нелогично да звучи – когато оставите нещата да се случват без да се оплаквате, да се борите срещу нещата, които не искате. Оставете ги и те ще си отидат!
Прочети…



сряда, 19 юли 2017 г.

Елиф Шафак: 40 правила за любовта




Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става дипломат. Когато е на една година, родителите ѝ се развеждат. След развода на родителите си остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след това се връщат в Турция. Шафак смята, че това, че не е израснала в традиционното патриархално семейство, оказва значително влияние върху творчеството ѝ. Тя завършва Техническия университет в Анкара, защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишна стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета. Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа. Тя комбинира името на майка си, което означава „зора“, със своето, за да създаде творческия си псевдоним.

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодилите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си така, че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

35. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш – духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!
Прочети…



понеделник, 17 юли 2017 г.

Целта трябва да ви плаши малко и да ви вълнува много!




Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!


Създайте живота, в който нямате търпение да се събудите!

Преди години написах една книга, „Вдъхновение“. Тази дума се състои от две части: „в-дъхновявам“, и означава „в духа“. Преди няколко хилядолетия на тази планета имало един мъдър учител Патанджали, който казва: „Когато сте вдъхновени от велика цел, от изключителна идея, вашите мисли разчупват оковите. Умът ви престъпва границите, съзнанието ви се разширява във всички посоки и вие се понасяте в нов, великолепен, чудесен свят“.

Всъщност, искам да ви попитам във връзка с неговите думи когато сте вдъхновени, не оживяват ли у вас латентни сили, способности и таланти? Не установявате ли, че сте по-силни, отколкото изобщо сте били способни да си представите? Все едно сте почти Бог, или Първопричината, Тао, или Божествено съзнание -независимо какво име избираме за Извора на енергия, за който говорите и от чието име се обръщате към нас.

В последно време обясняваме този феномен по следния начин: когато се събудите сутрин, вие притежавате потенциала да пребивавате в най-висока честота, защото по време на съня инерцията на вашата точка на привличане е била преустановена.

Затова, в първия момент след събуждането си в преди да започнете да прехвърляте през ума си хипядите неща, които са се объркали вчера, вие разполагате с най-голяма сила да се синхронизиране с Чистата позитивна енергия.

Ако насочите вниманието си към нея и позволите на потенциала да се активизира, вие се синхронизирате с онзи съзнателен Извор на енергия, който във всеки момент вижда ясно какво правите. Това не се случва от само себе си. Би следвало да се фокусирате върху тази проекция. Така най-уместно може да се опише вдъхновението.

С други думи-Изворът е там, достъпен винаги, за всички. Ние винаги сме там. Когато осъзнаете присъствието на Извора и няма вибрация, която да попречи на синхронизацията ви с Него, вие изживявате великолепни моменти. Може да го правите непрекъснато. Хората наричат онези, които го умеят, „вещи“. Но всички са способни на това. Въпрос на умение да се фокусираме. Това е.

Съ-творение от най-висок порядък, Уейн Дайър, Естер Хикс, drwaynedyer.com, abraham-hicks.com

Издателство: Бард, bard.bg, mostzaknigi.com
Прочети…



сряда, 14 юни 2017 г.

Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.




Теория на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика – стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим.

2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него.

3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали.

4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка.

5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега, а то е да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.

6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди. Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена. Никой друг не е в състояние и няма право да решава този въпрос вместо нас.

7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят. Най-силно усещане за свобода можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези представи. Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.

8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“. Когато обаче използваме формите „решавам да се депресирам” или „депресирам се”, за да опишем душевното си състояние, незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.

10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.

Ако ви се струва, че не разполагате с онази лична свобода, която бихте искали да имате в дадена междуличностна връзка, то е защото вие самите, вашият партньор или и двамата не желаете да възприемете златното правило на теорията на избора: Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.

автор: Уилям Гласър - „Теория на избора“:
Прочети…



вторник, 2 май 2017 г.

25 лаконични цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас..




25 лаконични цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас..

Това са 25 лаконични и интересни цитата от Зигмунд Фройд, които мога да ни разкажат много за самите нас:

1. Колкото по-безупречен външно изглежда човек, толкова повече демони се крият вътре в него…

2. Ние не избираме хората случайно… Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.

3. За нещастие подтиснатите емоции не умират. Ние само ги караме да замълчат. И те вътрешно продължават да ни влияят.

4. Задачата човек да бъде щастлив не е влизала в плановете по сътворението на света.

5. Ние идваме на този свят самотни и самотни си тръгваме от него.

6. Обичащият много жени познава жените, обичащият една познава любовта.

7. Ти не спираш да търсиш сили и увереност отвън, а трябва да ги търсиш вътре в себе си. Те винаги са били там.

8. Повечето от хората всъщност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а отговорността плаши повечето хора.

9. На заетия човек безделниците рядко му идват на гости – към кипящото гърне мухите не летят.

10. През Средновековието биха ме изгорили на кладата. Сега горят само книгите ми.

11. Понякога пурата е просто пура.

12. Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

13. Завистта е разрушителна.

14. Ние не винаги сме защитени от това да не допускаме грешките, по повод на които се присмиваме на другите.

15. Масите никога не са усещали жаждата за истина. Те искат илюзиите, без които не могат да живеят.

16. За сексуално отклонение може да се счита единствено пълното отсъствие на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.

17. Нищо не ни струва така скъпо в живота колкото болестта и глупостта.

18. Първият човек, който вместо камък подхвърлил обида, е бил творец на цивилизацията.

19. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на чувството за срам.

20. Сънят е кралският път към безсъзнателното.

21. Всеки човек има желания, които не споделя с останалите и желания, които не признава дори и пред самия себе си.

22. За човек е характерно да цени и да желае най-силно това, което не може да постигне.

23. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, това сте вие в миналото. И единственият човек, от когото трябва да сте по-добри, това сте вие днес.

24. Човек никога и от нищо не се отказва; той просто заменя едно удоволствие с друго.

25. Мащабите на вашата личност се определя от величината на проблема, която може да ви изкара извън релси.

Превод от руски език: Александър Василев
zarata.org
Прочети…



петък, 21 април 2017 г.

Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза




Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво - Джо Диспенза

Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, започнали да изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Неговата теория за взаимовръзката между материята и съзнанието му е донесла известност след излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“.

Ключовото откритие, направено от Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не отличава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, клетките на сивото вещество изобщо не отличават реалното, тоест материалното, от въображаемото, тоест от мислите!

Малцина знаят, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията са започнали с трагичен опит. След като Диспенза бил блъснат от кола, лекарите му предложили да поставят имплант на гръбначния стълб, който можел да доведе до болки за цял живот. Само така според лекарите той можел отново да ходи.

Но Диспенза решил да хвърли предизвикателство на традиционната медицина и да възстанови своето здраве с помощта на своята мисъл. Само след 9 месеца терапии Диспенза се изправил на крака. Това послужило като импулс за изследване на възможностите на съзнанието.

Първа крачка по този път станало общуването с хора, преживели опит на „спонтанна ремисия“. Това е спонтанно и невъзможно от гледна точка на медицината изцеление на човека от тежко заболяване без прилагане на традиционно лечение. При допитване Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени, че мисълта е първична спрямо материята и може да излекува всякакви заболявания.

Невронните мрежи

Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.

всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние

Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.

Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък.

Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.

Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опитаа. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа.

Така е формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Силата на вниманието

Само си помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват само комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или укрепим благодарение на осъзнатото възприятие на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и избирателно за това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.

Преди учените смятаха, че мозъкът се явява статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че абсолютно всеки дори най-малък опит предизвиква в него хиляди и милиони невронни изменения, които се отразяват на организма като цяло.

В своята книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание“ Джо Диспенза задава логичния въпрос: ако с нашето мислене предизвикваме в организма определени негативни състояния, то няма ли това аномално състояние в крайна сметка да стане норма?

Диспенза е провел специален експеримент за потвърждение на възможностите на нашето съзнание. Хората от една група в продължение на един час всеки ден натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В другата група трябвало само да си представят, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30%, а на втората – с 22%.

Такова влияние на чисто мислена практика върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит.

А това означава, че ако отделяме внимание на негативните си мисли, нашият мозък ги възприема като реалност и предизвиква съответни изменения в тялото. Например болести, страх, депресия, изблик на агресия и т.н.

Откъде са греблата

Още един извод от изследванията на Диспенза се отнася до нашите емоции. Устойчивите невронни мрежи формират неосъзнати модели на емоционално поведение, тоест склонността към едни или други форми на емоционално реагиране. На свой ред това води до повтарящ се опит в живота.

Ние настъпваме едни и същи гребла само защото не осъзнаваме причината за тяхната поява! А причината е проста – всяка емоция се „усеща“ вследствие на отделянето на определен набор от химични вещества в тялото и нашият организъм просто става в известен смисъл „зависим“ от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химичните вещества, ние можем да се избавим от нея.

Необходим е само съзнателен подход

Диспенза използва в обясненията си последните постижения на квантовата физика.

„Защо да чакате някакъв специален момент или началото на Новата година, за да започнете кардинално да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го правите още сега: престанете да проявявате често повтарящи се ежедневни негативни моменти от поведението си, от които искате да се избавите, например кажете си сутрин: „Днес никого няма да осъждам“ или „Днес няма да хленча и да се оплаквам на всички поред“ или „Няма да се ядосвам“…“

Старайте се да правите нещата в друга поредност, например, ако първо сте измивали лицето си, а после – зъбите, направете обратното. Или вземете и простете на някого. Просто така. Счупете обичайните конструкции! И ще почувствате необичайни и много приятни усещания, ще ви хареса, да не говорим вече за глобалните процеси в тялото и съзнанието, които ще приведете в действие. Започнете да привиквате да мислите за себе си и да говорите със себе си като с най-добрия си приятел.

Изменението на мисленето води до дълбоки изменения и във физическото тяло. Ако човек се замисли, безпристрастно гледайки се отстрани :

Кой съм аз?

Защо се чувствам зле?

Защо живея така, както не искам?

Какво трябва да променя в себе си?

Какво именно ми пречи?

От какво искам да се избавя?

…и т.н.

и почувства остро желание да не реагира както преди или да не направи нещо както преди, това значи, че той е преминал през процес на „осъзнаване“.

Това е вътрешна еволюция. В този момент той е извършил скок. Съответно личността започва да се променя, а новата личност има нужда от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остане в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това променя набора химични елементи, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.

Зависимото поведение (тоест адикция към нещо: от видеоигри до раздразнителност) може да се определи много лесно: това е онова нещо, което ви е трудно да спрете, когато искате.

Ако не можете да се отлепите от компютъра и навестявате социалната мрежа всеки пет минути или разбирате например, че раздразнителността пречи на отношенията ви, но не можете да престанете да се дразните – значи имате зависимост не само на ментално ниво, но и на биохимично (вашето тяло изисква отделяне на хормоните, отговорни за даденото състояние).

Доказано е научно, че действието на химичните елементи продължава за период от 30 секунди до 2 минути и ако продължавате да изпитвате едно или друго състояние по-дълго, трябва да сте наясно, че през цялото останало време вие изкуствено го поддържате в себе си, провокирайки с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и повторно изхвърляне на нежелателни хормони, предизвикващи негативни емоции – тоест вие сами поддържате това състояние у себе си!

С други думи, вие доброволно избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива ситуации: научете се да превключвате вниманието си на нещо друго – природа, спорт, гледане на комедия и изобщо на всичко, което е способно да ви отклони и превключи. Рязкото префокусиране на вниманието позволява да се отслаби и потисне действието на хормоните, отговорни за негативното състояние. Тази способност се нарича невропластичност.

И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкова по-лесно ще ви бъде да управлявате своите реакции, което по веригата ще доведе до множество изменения във вашето възприятие на външния свят и вътрешното ви състояние.Именно този процес се нарича еволюция.

Тъй като новите мисли водят до нов избор, новият избор води до ново поведение, новото поведение води до нов опит, новият опит води до нови емоции, които заедно с новата информация от околния свят започват да променят вашите гени епигенетично (тоест вторично).

А след това тези нови емоции на свой ред започват да предизвикват нови мисли и така вие развивате самоуважение, увереност в себе си и т.н. Именно по такъв начин можем да усъвършенстваме себе си и съответно – своя живот.

Депресията също е ярък пример за зависимост. Всяко състояние на зависимост говори за биохимичен дисбаланс в тялото, както и за дисбаланс в работата на връзката между съзнание–тяло.

Най-голямата грешка на хората е в това, че асоциират своите емоции и модели на поведение със своята личност. Така и говорим: „Аз съм нервен“, „Аз съм слаб“, „Аз съм болен“, „Аз съм нещастен“ и т.н. Хората смятат, че проявата на определени емоции идентифицира тяхната личност, затова постоянно подсъзнателно се стремят да повтарят схемата на реагиране или състоянието (например физическата болест или депресията), сякаш убеждавайки се всеки път кои са те.

Дори ако самите те силно страдат от това! Огромна заблуда. Всяко нежелателно състояние при желание може да се отстрани, а възможностите на всеки човек са ограничени само от неговата фантазия.

И когато искате да измените своя живот, представете си ясно какво именно желаете да измените, но не изработвайте в ума си „строг план“ за начина КАК ИМЕННО ще се случи това и за възможността за „избор“ на най-добрия за вас вариант, който може да се окаже съвсем неочакван.

Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се зарадвате от душа на това, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи. Знаете ли защо? Защото на ниво квантова реалност това вече се е случило, при условие че ясно сте си го представили и от душа сте се зарадвали. Именно от квантово ниво започва материализирането на събитията.

Хората са свикнали да се радват само на нещо, което „могат да пипнат“, което вече се е реализирало. Но ние не сме свикнали да се доверяваме сами на себе си и своите способности към съ-творение на реалността, макар че правим това всеки ден и основно – на негативна вълна.

Достатъчно е да си спомним колко често се реализират нашите опасения, макар че тези събития също са формирани от нас, само че без контрол… А когато изработите у себе си способността към контрол над мисленето и емоциите, започват да се случват истински чудеса.

„Най-главният ни навик трябва да стане навикът да бъдем самите себе си.“

Джо Диспенза

И още Диспенза съветва: никога не преставайте да се учите. Информацията се усвоява най-добре, когато човек е удивен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, създава нови невронни връзки, което на свой ред може да променя и развива вашата способност към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата собствена щастлива и пълноценна реалност.

Автор: Хермина Тот / magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 19 април 2017 г.

За смисъла на истинският живот.....




За смисъла на истинският живот.....

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря.

И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.

След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо.

След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно, когато... вече няма време...
Прочети…



събота, 1 април 2017 г.

Вярата е само действие на мисълта...




Вярата е само действие на мисълта...

Тялото не може да повлияе на съзнанието, но съзнанието определено има власт над тялото. Доказателството открихме сред страниците на книгата „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи – един от най-изтъкнатите и международно признати авторитети в областта на мистицизма, себепознанието и религиозните науки. Убедете се и вие чрез следните невероятни, но реални примери:

Много хора живеят нещастно заради нещо – въображаемо или реално. Често това не е необходимо. Можете да живеете пълноценен и щастлив живот. Съществуват много доказателства, че вашият живот може да бъде по-добър чрез овладяване на мислите ви.

Безброй примери показват как мислите могат да се контролират, за да изчезне от подсъзнанието идеята за болест или депресия и да се промени животът ви. Бях свидетел на случай, при който страдащ от ревматизъм човек забрави за болката си. След занимателен разговор, който повлия на мислите му, той вървя около 400 метра, без да покаже и следа от страдание. Внезапно спря и възкликна, че е забравил да куца.

По-големият ми брат, който беше инвалид заради скъсване на сухожилие на десния глезен, не можеше да стъпва на крака си. Но в сомнамбулно състояние можеше да върви и да стигне, където пожелае – подвиг, изглеждащ невъзможен за човек в пълно съзнание. Насън той забравяше едновременно за страданието и за тялото си. Вътрешното му аз вървеше и се катереше, а тяло му „пригласяше“.

Съпругата на шивач от Ню Хемпшир, прикована за леглото от години като безпомощен инвалид, се събудила посред нощ в пламъци. Къщата горяла, нямало време за обсъждане на въпроса дали може да ходи или не. Натрапчивата мисъл за надвиснала опасност заличила от съзнанието ѝ идеята за болест, съзнанието и духът ѝ се мобилизирали и тя избягала, а тялото я последвало. Излекуването било дълготрайно.

Тези случаи не са чудеса, а факти в хармония с правото – суверенитетът на съзнанието над тялото. Не е далеч времето, когато хората ще научат за тези латентни и неизползвани сили. Преди много години в Ню Йорк бившият политически лидер на Унгария Лайош Кошут изнася реч, в която разказва такъв случай. Болен и прикован на легло, той получава новини от армията, че спешно се нуждаят от него. Чрез прилагане силата на мисълта, често погрешно наричана „свободна воля“, той заповядва на тялото си да оздравее и то се подчинява. Това не е просто нареждане на деспотична вяра към тялото, както например заповедта да летите – това е акт на вяра.

Ако вярата е причината и силата за постигане на такива резултати, тогава дали е невероятно и невъзможно постижение лечението на болест чрез нея? Поражда се често задаваният въпрос: Как да придобия тази вяра?

Самият въпрос е поставен фундаментално погрешно. Вие не придобивате вяра, вие сте тук да я използвате. Търсим онова, което вече притежаваме. Все едно някой да ви помоли да махнете пречка от пътя си и вие да попитате: „Къде са ми ръцете, за да го направя?„

Вярата е само действие на мисълта.



За да сте абсолютно сигурни в каквото и да е, можете да сте сигурни в едно: Господ е Бог – той е един и същ вчера, днес и завинаги. Това трябва да е ръководната ни мисъл. Законът никога не се променя.

Жена, живееща в Лос Анджелис, получила телефонно обаждане от мъж от Ню Йорк за подписване на доходоносна сделка. Тя била абсолютно сигурна, че ще получи договора, и заминала веднага за Ню Йорк. Когато пристигнала там, разбрала, че предишната нощ мъжът починал в съня си. Как е могла да бъде абсолютно сигурна в нещо, освен че Господ е Бог и че законът е един и същ вчера, днес и утре.

Вселената постоянно се изменя. Вместо да проклина лошия си късмет, жената използвала ръководна мисъл. Казала си: „Безграничният Дух ми разкрива съвършения план за развитие на идеята ми за нова сделка.“ След време тя подписала договор в Лос Анджелис, много по-голям от онзи в Ню Йорк. Жената осъзнавала, че не контролира живота на мъжа, който ѝ обещал договор; той починал в съня си.

Наскоро посетих църква във Форест Лоун във връзка със сватба. Чакахме около час, но младоженецът така и не се появи. После разбрахме, че е починал в таксито на път за церемонията. Младата булка не се притесни ни най-малко. Тя сподели: „Молехме се за напътствия. Годеникът ми сигурно е достигнал повратната точка. Божията любов е напоила душата му и покой е изпълнил съзнанието му.“ След това се случи нещо интересно. Жената беше права. В нея доминираше идеята: това е Божие дело, което означава хармония и покой. Оказа се, че този човек е страдал от сърдечно-съдово заболяване и е бил алкохолик, но не е споделил тези неща с годеницата си. Нейното Висше Аз я е предпазило и тя беше благодарна. Някои жени се ядосват, когато се случат подобни неща, защото не осъзнават, че Висшето им Аз ги е предпазило от някаква трагедия.

Из „Как да изживеем пълноценно живота си“ на д-р Джоузеф Мърфи
Прочети…



събота, 25 март 2017 г.

Притча за смисъла на Живота




Притча за смисъла на живота

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка.

Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година, за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен.

Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба.

По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да има каквото и да е съревнование или духовна отчужденост между тях. Едно от нещата, които ме впечатли бе това, че всяка сутрин от всички къщи излизаха хора и почистваха пред техните домове, а улиците в цялото село винаги блестяха от чистота. Баба ми също метеше пътя пред нашата къща всеки ден, а често я виждах да замита улицата и по цялата й дължина.

– Бабо! Защо метеш и пред другите къщи? – не се стърпях и я попитах една сутрин.
– Как, защо? – погледна ме учудено тя. – Да помогна на съседките! Може на някоя от тях, днес да не й е добре, друга да е заета с по-важна и неотложна работа. Аз така и така съм излязла да мета, здрава съм, имам сили, ще замета и пред техните къщи, а пък утре някоя от тях ще почисти пред нас. Смисълът на живота е в служенето! Хубаво е всеки човек да служи на другите хора! Ние за това сме родени.
– Какво? За това ли, бабо, сме родени? – погледнах я учудено аз.
– Да, синко! Точно за това. – усмихна се тя.
– Не те разбирам! – продължих да я гледам още по-учуден. – Обясни ми! Защо е така?
– Сега ще ти обясня. – отговори ми тя и остави метлата и лопатата в двора, а после си изми ръцете на дворната чешма и влезе в къщата. – Измий се и ти и ела да ти разкажа. – провикна се баба ми през отворената врата. Измих си ръцете и аз, а когато влязох вътре я заварих седнала на масата с кутия шоколадови бонбони, пред нея.
– Любимите ми бонбони! – възкликнах аз и посегнах с ръка към кутията.
– Почакай! – хвана ми ръката тя. – Тази ръка е създадена да служи на останалите части от твоето тяло и на целия ти организъм! Сега с нея ще си вземеш бонбон и ще го сложиш в устата си. Ръката ти, ще усети ли вкусът на бонбона?
– Не! – отговорих и аз.
– Така е, насладата от бонбона ще я усети устата ти, но от неговата енергия ще се ползва целият ти организъм, включително и ръката, с която си го взел и сложил в устата. Да предположим, че тази твоя ръка в един момент реши, че трябва да служи само на себе си. Колко полезна ще бъде тя? Ако я засърби горната й част, ще може ли да се почеса сама?
– Не! – ококорих се замислено аз.
– Точно така! Не може. Ако служи само на себе си, тя ще бъде почти напълно безполезна, но за другата ти ръка и за всички останали части от твоето тяло, ръката ти е изключително полезна и много необходима, нали?
– Да! Така е бабо! – съгласих се аз.
– Така е и при хората. Ако един човек е решил, че трябва да служи само на себе си, той ще бъде точно толкова безполезен, колкото е и ръката, която се обслужва сама, но на другите хора, човекът може да служи добре и да им бъде много полезен. Сега, разбра ли, че всеки човек е роден да служи на другите хора и не само на хората, но и на животните, на птиците и на цялата природа?
– Разбрах! – извиках доволно, аз и я целунах в знак на благодарност за получения ценен урок.

После излапах набързо три бонбона, които бързо се стопиха и изчезнаха в моята уста, но мъдрите слова на любимата ми баба си останаха, все още са в моето съзнание и често си спомням за тях, когато поглеждам към някоя много „специална“ ръка или когато наблюдавам поведението на някой още по-специален човек.

Кои са най-специалните хора? Според мен са тези, които се охраняват от специалните служби и те управляват света. При тях винаги всичко е специално: законите, охраната, облеклото, храната и т. н… Но винаги идва мигът, в който и най-специалният човек осъзнава, че си е едно най-обикновено човешко същество, което през цялото време е играло някаква „специална” роля, с която се е опитвало да заблуждава себе си и другите хора!

Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Статии архив

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com