четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Стига мислене! Действайте!




Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, негативното и правилното мислене.

Представете си: човек седи зад пианото, започва да свири, но в музиката му няма хармония, нито ясна мелодия, по някакви причини той избира грешни ноти. Накрая, уморен от тази дисхармония, от чувството на неудовлетвореност, от разочарования, той отива при учител. Онзи му казва: „Имаш музикални способности, но трябва да се научиш да разбираш музиката.”

Всеки от нас е способен да изсвири пиесата с името „Живот” хармонично, мелодично, с удоволствие, но за това е необходимо да научи правилата и да усвои техниката на играта.

В околния свят всичко е устроено в съответствие с определени принципи и закони на физиката. Ако не беше така, не бихме могли да летим със самолети, нямаше да знаем какво е електричество, а едно плюс едно нямаше да е равно на две. Тези закони са валидни винаги и навсякъде.

Смятаме ги за сигурни и неизменни. Можем да разчитаме на тях във всяка ситуация. С други думи, Вселената никога няма да ви подведе. Вашият растеж, тегло, възраст, пол и религиозни възгледи нямат значение. Тази сила или енергия (наречете я както искате) е безпристрастна и неутрална и нейната позитивност или негативност зависи само от собствените ви мисли и убеждения.

Думата ви е закон

За Вселената думата ви е закон. Но вие трябва да знаете как действа той. Без да знаете и разбирате законите на Вселената, няма да можете да създавате живота си според собствените си желания.

Главният закон, на който се подчинява всичко, е законът за причината и следствието. Той гласи, че изходът от всяка ситуация зависи от нейните причини. Причините винаги служат на някаква идея или убеждения. Същността на този закон може да се формулира по друг начин: каквото посееш, това ще пожънеш, или с други думи казано, всичко, което ви се случва в живота, е породено от вашите мисли.

Законът за причината и следствието е безпристрастен – като слънчевата светлина. Под лъчите на Слънцето усещате топлина и благодат. Ако сте се скрили на сянка, ще ви се струва, че Слънцето не свети за вас. Но кой ви е накарал да страдате в тъмнината? Истината е, че сами се принуждаваме да живеем в тъмнина – особено в тази на незнанието.

Проблемът е в незнанието

Още веднъж повтарям: законът за причината и следствието е обективен и безпристрастен. Точно затова в живота на човека се случват нещастия и трудности. Тоест в даден момент той не е доразбрал или е приложил неправилно закона. Това не означава, че той е негоден, че не умее да обича, просто поради незнание или неразбиране е злоупотребил със закона за причината и следствието. С всички закони на физиката се случва същото. Например силата на гравитацията сама по себе си не може да убие, но неразбирането на нейното действие може да го направи, дори ако сте добър, любящ и честен човек.

Светът е като река, мирно носеща водите си и абсолютно равнодушна към това дали сте щастливи или тъжни, лоши ли сте, или добри. Тя просто тече. Някой идва край тази река, за да потъгува, друг – да се порадва, но тя няма отношение нито към единия, нито към другия. С удоволствие можем да се изкъпем в прохладните й води, а можем да се хвърлим в дълбокото и да потънем. А реката така или иначе ще си тече, понеже е безпристрастна. Така е с целия свят. Вселената може както да ни подкрепя, така и да ни унищожи. Резултатът, или следствието, зависи от това как ще тълкуваме и използваме нейните закони.

Ние получаваме от живота само това, което можем да приемем с разума си. Един човек отива на реката на света с чаена лъжичка, друг – с чаша. Трети ще вземе ведро, а четвърти – варел. Междувременно изобилните води на реката винаги са били и ще бъдат на разположение на всеки желаещ. Нашето съзнание, нашите идеи, принципната позиция и системата на убеждения определят в какви количества ще черпим от жизнените блага.

Ако мислим тесногръдо и отидем на реката на живота с чаена лъжичка, то може до края на дните си да проклинаме жалките трохи, които ще успеем да почерпим. Може да се озлобяваме на тези, които са успели да вземат повече жизнени блага. Само че помнете: лошата дума накрая ранява и говорещия. Реката на живота тече вечно, нейните води винаги са обилни. Във всяка минута можем да отидем при нея с чаена лъжичка, чаша, ведро или варел. Единственото, което ни ограничава, е собственото ни мислене. Всъщност можем да получим всичко, което пожелаем, стига да престанем да убеждаваме себе си, че то е недостъпно за нас. Ето това е простата истина.

Как убежденията стават прегради

През живота си всеки от нас придобива определен опит и въз основа на всичко преживяно у нас се насажда една или друга представа за самите себе си. И не е важно всъщност истина ли е то, или е лъжливо, тъй като, ако вярваме в него, то става нашата истина. Каквото твърдим постоянно, то и определя нашата реалност. Започнете да убеждавате себе си и околните, че не сте способни на нещо, и в крайна сметка всички ще повярват в това. Независимо съответстват ли на истината убежденията ви за самите себе си, ако сте убедени в тяхната справедливост, те ще определят качеството на вашия живот.

Стига да приемем някоя идея като даденост, тя започва да се въплъщава в живота и нищо не е в състояние да й попречи. Например, ако в нашето съзнание се загнезди мисълта за собствената ни непълноценност, за ограничеността на собствените ни възможности и способности, то именно тя започва да управлява нашия живот. Този проблем може да се реши само с промяна на умствената ни настройка. Каквото посееш, това ще пожънеш. Като посадиш домати, ще береш домати. Те няма да се превърнат в краставици само защото ще се сетят, че повече ви трябват краставици. Докато садите домати, от земята ще растат само те, дори ако сте алергични към тях.

Замислете се върху основата на какви ценности и убеждения се строи вашата реалност. Всеки от нас за годините живот натрупва определен багаж гледни точки, мисли, мнения, представи и заблуди. Този багаж е толкова важен за нас, че когато някой се опита да ни убеди в нещо друго, ние с всички сили продължаваме да настояваме на своето, мислейки само за едно: „Не ми трябват нови идеи. Имам си собствени представи за живота и никой да не смее да ги промени. Ръководил съм се от тях цял живот, а сега ми говорят, че са грешни. Не искам да слушам.” Всеки от нас живее в съответствие със своите представи за религия, политика, за самия себе си, за околните – за всичко на света.

Много от убежденията ни, формирани въз основата на миналия опит или заимствани от други хора, не съответстват на истината, но заради оцеляването в околния свят ние вярваме в тях. Инстинктът за самосъхранение и потребността от сигурност са толкова силни, че си измисляме собствени правила за играта с името „Живот” и убеждаваме себе си, че всъщност той си е такъв. За съжаление често нашите представи за околния свят стават преграда са самореализацията, ограничават ни, пречат ни да постигнем успех.

Освободете се от оковите на заблудите

Възможността за постигане на жизнен успех зависи от това готов ли е човек да се откаже от своите заблуди. Болести, бедност, неуспехи – всичко това е резултат от неверието в себе си, в убедеността в ограничените ни възможности.

Най-тъжното се състои в това, че ние се страхуваме да променим живота си дори когато разбираме, че в дадени сфери ситуацията съвсем не е такава, каквото ни се иска. До последно се крием в зоната на психическия си комфорт, колкото и разрушителен да е той за нас. А единственият начин да се измъкнем от нея – освободени от проблеми и грешни представи за самите себе си – е да признаем истината, която не ни харесва. Степента на нашата свобода е правопропорционална на способността да приемем истината, без да се крием и да бягаме от нея.

Трябва да престанем да мамим себе си, да виним другите за своите нещастия, да избягваме неприятните решения и да признаем пред себе си, че нашите убеждения може да са грешни и че точно те са виновни за всичките ни трудности и проблеми. Става дума не да се откажем от негативното мислене в полза на позитивното, а за това да се научим на правилно мислене, тоест да признаем абсолютната истина за самите себе си и за отношението си към живота.

Правилното мислене, основано на ИСТИНАТА, а не на илюзии, служи за основа, осигуряваща устойчивост на възприемането на света като цяло. И позитивното, и негативното мислене се филтрират през нашата система за убеждения, правилното мислене се основава на осъзнаването на истинското положение на нещата във всяка жизнена ситуация.

Знаенето на истината дава свобода

В каквато и ситуация да се окажете, винаги се старайте да разберете истината, която стои зад нея. Излезте извън системата си на убеждения и попитайте висшето си „Аз”: „Какво се случва всъщност?” Със сигурност ще чуете отговор, ако сте готови да приемете истината. Да се ръководите от тази истина в постъпките си – ето в какво се състои същината на правилното мислене. Нещата не опират до позитивна или негативна настройка, просто е необходимо да бъдете самите себе си. Ако си позволите това, тоест дадете възможност на висшето ви „Аз” да ви даде истинското положение на нещата, то ситуацията ще се разреши по най-добрия начин. И това не е мистика, а е просто проява на закона за причината и следствието.

С какво започва успехът

От незапомнени времена всички велики учители са се стремили да ни отворят очите за една проста истина: сами създаваме нашата реалност. Освен това носим пълна отговорност за всичко, което се случва в нашия живот – добро и лошо, радост, мъка, успех и провали.

Ако обвиняваме за проблемите си външни фактори, то ще търсим и решенията извън пределите на вътрешния си свят. Но за да намерим обективни отговори на въпросите си, сме длъжни по нов начин да погледнем на самите себе си и това ще ни накара да видим в друга светлина и околните, и случващите се събития. Външният свят в голяма степен се явява отражение на вътрешния и вие трябва да го осъзнаете. Милиони хора, оказали се в трудна ситуация, напълно забравят за този аспект. Никаква настойчивост, никаква сила на волята, никакво вдъхновение, никаква мотивация няма да ви помогнат да се справите с проблема, ако търсите решение във външния свят.

Законът за подобието

Всичко, което се случва в живота ни, се подчинява на един от основните закони, който гласи: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО. Това е законът за подобието.

Както всички закони в света, той работи с математическа точност. Този закон също е безпристрастен и обективен, тоест действа независимо от нашето желание.

Действието на закона за подобието не зависи от личностните качества на човека, от религиозните му възгледи, достойнства, недостатъци или каквото и да било. Подчиняват му се всички до един. Той е толкова реален и неоспорим, както и законът за всемирното привличане.

До откриването на закона за всемирното привличане никой не знаел за неговото съществуване, но всички са усещали действието му. Така е и със закона за подобието – повечето от нас не осъзнават механизма на функционирането му, но всички му се подчиняваме.

Не е необходимо да знаем всички тънкости на действието на силата на гравитацията, за да не отлетим в Космоса. Точно по същия начин не е необходимо да знаем тънкостите на действието на закона на подобието, за да усещаме влиянието му върху целия ни живот.

Сами сте създали и сте привлекли към себе си това, което се случва с вас, дори ако още не го съзнавате. Това правило няма изключения и тази новина едва ли ви радва, ако сега животът ви не се развива така, както ви се иска. Тъй като повечето от нас не са щастливи в лично създадената си реалност, може да се направи изводът, че ние с вас сме постигнали ненадминато майсторство в умението да привличаме към себе си ненужни и нежелателни обстоятелства.

Ние привличаме към себе си това, за което мислим. Ако това е страх, то с нас започва да се случва това, от което най-много се страхуваме. Ако това са хаос и суматоха, то животът ни още повече се обърква. А мислите за богатство и изобилие на свой ред със сигурност привличат успех и благополучие. Затова има смисъл да се поровим в подсъзнанието, което управлява нашия живот.

Вие винаги сте „прави”

Основната функция на подсъзнанието е в това да следва указанията на съзнанието. То всъщност потвърждава това, което смятаме за истина. С други думи, задачата на подсъзнанието е да докаже, че съзнанието винаги е право.

Затова, ако съзнателно вярвате в неспособността си да станете нещо, нещо да направите или да имате, то подсъзнанието задължително ще създаде необходимите за това условия и ще намери нужните хора, за да докаже вашата „правота”. То работи на принципа на автопилота. Управлявайки самолета със собствените си ръце, можете да полетите във всяка посока, дори ако автопилотът е програмиран за движение на изток. Но стига да включите автопилота, той веднага ще поеме управлението и ще поведе самолета на изток.

Подсъзнанието не променя околната действителност. То просто филтрира постъпващата информация, избирайки тази, която подкрепя вашите убеждения или представи за живота. Например ако смятате, че ви преследват неуспехи или че няма възможност за по-нататъшно развитие на бизнеса ви, подсъзнанието ще игнорира всякакви делови възможности и ще забелязва само проблемите, за да потвърди, че нещата ви наистина са зле или че светът на новите възможности завинаги е затворен за вас.

Подсъзнанието не може да мисли самостоятелно. То привлича към вас това, което съответства на най-дълбоките ви вътрешни убеждения – нито повече, нито по-малко. Без да знаете за това и без да подозирате, че мислите създават вашата реалност, ще се смятате за жертва на хора, условия или обстоятелства.

Приемайки своето безсилие, ще чакате помощ отвън за осъществяване на желанията си. Осъзнавайки, че всичко желано може да се създаде с усилията на собствения ви разум, с помощта на правилно, тоест трезво и обективно мислене, ще разберете, че само вие можете да си дадете това, което ви е необходимо.

Повярвайте в съзидателните си способности

За да създадете желаното, повярвайте в силата, дадена на всеки от нас. Чувам възраженията ви: „Милиони хора гладуват. Светът стене от болести, войни и престъпност. И въпреки това аз трябва да вярвам в съществуването на някаква сила? Ако тя наистина съществува, то защо допуска всичко това?”

Всъщност силата не може да позволи или да не позволи нещо да се случи. Вече говорихме за това, че тя е неутрална. Това е просто съзидателна сила, обективна сила на живота. С нейна помощ можем да създадем каквото поискаме. Дори когато действаме неосъзнато, тя ще ни подкрепя дотогава, докато не извлечем уроци от грешките си. Следствието винаги ще бъде равнозначно на причината. Силата ще ни подкрепя независимо от нашия избор, било то нищета или просперитет. Винаги първопричината са собствените ни мисли.

Мисълта управлява силата

Вече говорихме, че мислите се превъплъщават в реалността. С други думи, на човек му се дава това, в което вярва – не това, което иска, а точно това, в което вярва. Почувствайте колко голяма е разликата в тези понятия. Стига да си помислите нещо и светът се привежда в движение. Това означава, че когато в главата ви се ражда някаква мисъл, някаква идея, в живота ви започват да се появяват хора и обстоятелства, които подпомагат нейната реализация. Всъщност с мисълта си вие провокирате събитията.

Огледайте се и ще се убедите в безкрайното множество на удивителните творения на тази сила. А главното е, че с нея е надарен всеки от нас. Колкото по-възприемчиви сте към съзидателната си сила, толкова по-пълноценен и наситен ще бъде животът ви. Как действа тази сила? Чрез нас. Ето как се случва това.

Какво трябва да направите, за да запалите колата? Да завъртите ключа, който включва стартера, а той на свой ред пуска двигателя. Стартерът се захранва с електричество. А какво служи за негов пряк източник? Акумулаторът ли? Не. Акумулаторът не е независим източник на енергия. Той трябва да се зарежда. Висшето „Аз” всъщност е наш вътрешен акумулатор, събиращ постъпващата енергия от Вселената, тоест силата, за да можем ние да се ползваме от нея в съзидателната си дейност.

От уроците по физика знаем закона на Ом, изразен с формулата I = U/R. Силата на тока (I), тоест количеството енергия в част от електрическата верига (например в контакта, в който включваме битовите електроуреди), е равно на отношението на напрежението в участъка (U) към електрическото съпротивление в участъка (R). Сега да допуснем, че до дома ви е прокаран електропровод с напрежение 750 киловолта, но в контакта ви напрежението не превишава 220 волта. За да се намали до такава степен напрежението, се използват трансформатори.

Същото се случва с висшата сила на Вселената. Ние се „включваме” към нея чрез висшето си „Аз”, но безкрайната вселенска мъдрост действа подобно на трансформатор, защитавайки ни от „прегаряне”, тоест не ни позволява да получим прекалено много възможности, преди да сме готови да ги приемем.

А ако искаме да увеличим силата на тока в контакта? Тогава трябва да намалим съпротивлението и да сложим нов кабел, който да издържи допълнителното напрежение.

Как да увеличите силата си

Силата е като водата в примера по-горе – в смисъл, че за по-голямо количество се изисква по-голям капацитет. Това, че висшето ви „Аз” е „включено” към висшата сила на Вселената, още не означава, че може просто със завъртането на ключа да се ползвате от нея. Няма да се справите с такъв поток от енергия. За да увеличавате постепенно силите и възможностите си, отначало е необходимо да се подготвите за среща със съзидателния вселенски разум. За това е необходимо да се изкачите на по-високо ниво на съзнанието, тоест да формирате нови представи за себе си и за връзката си с тази сила. С всяка стъпка все повече ще усещате висшата сила на Вселената и ще разширявате творческите си възможности.

Ние с вас сме съзидателни същества и потенциалът ни е безграничен. Постоянно нещо създаваме, често дори без да го съзнаваме. Познаването своето истинско „Аз” и начините за развиване на вътрешна сила ще ни помогнат постепенно да превърнем процеса по съзидание от несъзнателен в съзнателен.

Осъзнатото съзидание, за разлика от подсъзнателното, ни предоставя възможност за избор.

Често говорим и чуваме, че човек сам избира съдбата си, но всъщност това не е съвсем вярно. Едва ли някой от нас съзнателно си избира нехармонични отношения, финансови проблеми или други неблагоприятни жизнени ситуации. В повечето случаи ние действаме в режим на подразбиране, опирайки се на миналия си опит и съществуващата система на представи и убеждения.

Изборът подразбира съзнателен подход към ситуацията. Ако човек се движи от подсъзнанието, той не може да вземе осъзнато решение, той действа на автопилот.

Да действаш на автопилот, означава да се ръководиш изключително от инстинкта за самосъхранение. Подсъзнанието управлява нашите постъпки, а ние дори не осъзнаваме ставащото.

Вие ставате способни да направите осъзнат избор, когато действията ви престанат да се определят от обичайните модели на поведение и престанете да бъдете жертва на собствените си несъзнателни реакции. А досега вие живеете неосъзнато, тоест мислите, чувствате и действате така, както сте свикнали да смятате за правилно.

Ако негативното мислене на ниво подсъзнание не ни позволява да получим желаното, то вместо да го изкореняваме, ние трябва само да се съсредоточим върху правилното мислене. Правилното мислене е мисленето, основано на истината. Истината винаги е правилна.

Без неудовлетворение не може да има растеж

Вашето висше „Аз” винаги знае какво ви е необходимо най-много. Остава ви само да заявите желанието си да живеете по-добре. Приемете, че без неудовлетворение от сегашното положение на нещата е невъзможен растеж и промяна към по-добро. Разбира се, много е важно да присъствате в сегашния момент и да приемате живота такъв, какъвто е, но не по-маловажно е да се развивате, да се движите напред от тази изходна точка.

Анализирайте внимателно чувството си на неудовлетвореност и ще научите много за себе си. Животът е платно с постоянно сменящи се рисунки. Какво ще изобразите на него? Нужда и лишения? Помнете: всичко, което нарисувате, ще стане ваша реалност.

Сковават ли ви собствените ви ограничения?

Обръщали ли сте някога внимание на това, че в цирка възрастните слонове се връзват с тънки въжета към един кол, а малките слончета се връзват с верига към здрав стълб? Това се прави, за да не се опитат да избягат.

Ако стълбът достатъчно стабилно е поставен в земята, а веригата е достатъчно здрава, слончето не може да отиде по-далече от дължината на веригата. Рано или късно идва ден, когато престава да дърпа веригата и изоставя опитите да избяга. Металният стълб се заменя с дървен, тъй като вече се знае, че животното е свикнало с мисълта, че не може да избяга. Същото правим ние със себе си, ограничавайки се в собствените си заблуди за възможностите и способностите си. Получава се така, че ние сме ограничени не от действителността, а от представите си за нея.

Някога имах котка, която вероятно си мислеше, че не може да скача високо, затова и никога не се опитваше да го направи. Когато поостаря, тя просто забрави за неспособността си да покорява височини. Веднъж, прибирайки се вкъщи, я открих на горния рафт на библиотеката, откъдето се готвеше да събори всички книги и сувенири. Очевидно в котешкото си старческо слабоумие тя забрави на какво е способна и на какво е неспособна! А ако ние бихме могли да „поостареем” в добрия смисъл на тази дума? Може би и ние бихме забравили какво можем или не можем и просто бихме го направили.

Познаването на правилата на живота

Разберете, че ако вашият живот се развива не така, както ви се иска, то виновни са грешните ви убеждения, пречещи ви да станете такива, каквито бихте могли да бъдете. За съжаление голяма част от човечеството се чувства така, сякаш буквално се намира в капан. Като се огледаме наоколо, виждаме страдания, бедност, глад, милиони добри и достойни хора, на които се налага да се борят за най-необходимото, и започва да ни се струва, че светът е полудял.

Хората се предават, не издържайки на това напрежение, започват да вярват, че трябва да вземат залъка от другите, за да не умрат самите те от глад.

Малцина от нас поглеждат в собствената си душа, за да намерят обяснение на този хаос и разумно решение. Само някои хора наистина се опитват да разберат правилата на играта с име „Живот”. Всички останали поради непознаване на живота и на самите себе си се суетят, борят се, напрягат всички сили, за да получат желаното. Но така или иначе не се получава.

Играта „Живот”

Животът наистина е игра. Някой играе на борба, друг – на болест, трети – на бедност, четвърти доказва своята правота, пети през цялото време закъснява навсякъде. Но някои предпочитат да играят на щастие, богатство и отлично здраве. Главното е да разберете, че всеки от нас живее по правилата, които сам е избрал за себе си, и че всяка игра си има своите плюсове. Ако тя не ни носеше удовлетворение, отдавна бихме я прекратили.

Погледнете собствения си живот. Опитайте се да разберете какво скрито преимущество ви дава отказът от отговорност. Нима можете да изпитвате положителни емоции, докато постоянно се смятате за жертва на обстоятелствата? Нима можете да се наслаждавате на усещането за собствената ви слабост, непълноценност, некомпетентност?

Оказва се, че може. Всичко опира до възнаграждението, компенсацията. Например избирайки си роля на слаб човек, вие си гарантирате любовта, защитата и покровителството от страна на околните. Това е най-верният начин да привлечете внимание към себе си. Ако играете на нерешителност, на неспособност да вземате самостоятелни решения, то защитавате себе си от обвинения в случай на грешка. С други думи, ако сте персонаж с вързани зад гърба ръце, то на сцената заедно с вас ще има някой, който да се погрижи за вас. Безпомощността всъщност е средство за манипулация на другите. На всички ни е известно колко велика е силата на „слабостта”. С нейна помощ прекрасно се получава да караме другите да разиграват написания за тях сценарий.

Помислете каква компенсация получавате за своята роля. Мнозина например използват своите болести. Някой от вас вероятно ще възрази: „Това е безчувствено и жестоко. Не знаете през какво ми се е наложило да премина.” Не, това не е жестоко. Жестоко е да се отрича. С подобно възражение признавате, че болестта ви има несравнимо повече права да определя съдбата ви, отколкото вие самите. Само че въпросът е кой е дал на болестта такава власт.

Ако сега боледувате, опитайте обективно да анализирате състоянието си. Не се съжалявайте, не винете себе си, постарайте се за минута да забравите за емоциите. Просто се вслушайте в това, което може да ви разкаже болестта. Трябва да знаете, че всичко, което се случва с тялото, започва от разума. Телесният проблем е физиологична реакция на организма на психическото състояние. Тялото винаги ще ви разкаже какво се случва в разума и в душата ви. Нека то да стане вашият учител.

Любопитно е, че в нашето общество се смята за абсолютно нормално да се похарчат няколко хиляди долара за рехабилитация след инфаркт, но ако решите да похарчите същата сума за развлечения, веднага ще ви осъдят или в най-добрия случай няма да ви разберат. Изглежда, с приоритетите е пълен хаос. Може би, ако харчим хиляди долари за развлечения, ще имаме по-малко инфаркти? Замислете се. Да се развличате и веселите, е осъдително, а да страдате от болка, е съвсем нормално и естествено.

Очакването е капан

Защо очакваме подходящия момент, за да станем здрави, щастливи, богати, да живеем с пълна сила, да открием своето място, да се влюбим, общуваме, да си подредим личния живот и отношенията с близките? Очакването е капан. Ние чакаме да спаднат процентните ставки, да се подобри икономическата ситуация, да се промени някой човек, да минат празниците (че да направим диета). Винаги се намира причина за чакане и отлагане.

Какво, ако не дойде помощ?

Веднъж се запознах с едно момиче. Тя беше млада, красива и умна. Имаше всичко, което може да си пожелае човек, и независимо от това няколко пъти беше опитала да се самоубие с алкохол и наркотици. Знаете ли защо? Защото не можеше да се отърве от усещането за празнота. Тя не разбираше, че сама може да си създаде тази реалност, за която мечтаеше. Вместо това тя вечно чакала, че някой ще дойде и ще я направи щастлива. Но този някой така и не се появявал.

Стремежът да постигнеш щастие с помощта на околните, както и убеждението в своите способности да ги направиш щастливи не носи нищо освен безкрайни социални проекти и движения за по-добър свят.

Няма по-голяма заблуда от вярата на човечеството в способността му да построи по-съзнателно и духовно съвършено общество. Все някой ни призовава да се борим за по-добър свят, за оздравяване на обществото. Но това е грешка. Докато всеки от нас самостоятелно не е в състояние да създаде нещо над собственото си ниво на самосъзнание, обществото като цяло няма да стане по-съвършено.

Сложните системи на социални реформи само стоварват върху нас ново бреме върху старото. Претовареният ни разум не знае как да се справи с безбройните обществени програми. В отчаян опит да променим някого към по-добро той ни кара нас да търсим смисъл там, където го няма.

Проблемът е в това, че се опитваме да поправим всичко „грешно” в света за сметка на външни фактори. Ние искаме да накараме околната действителност да се промени. За съжаление такъв подход предварително е обречен на неуспех, тъй като се борим със следствието, а не с причината.

Промените започват отвътре

Необходимо е колкото се може по-често да напомняме на себе си и на другите, че сме способни и сме длъжни да променим външния свят чрез трансформация на вътрешния си свят. Виждаме многобройни доказателства за това, че опитите да го променим отвън са безполезни и безсмислени. Ефективното решение на проблемите с глада, бедността и безкрайните международни конфликти се крие в нашата способност да реализираме вътрешния си потенциал.

Единственият начин да излекуваме света е първо да излекуваме себе си. Тази идея не е нова, но ми се струва, че не е излишно още веднъж да си припомним какви сме ние и на какво сме способни. По силата на закона за подобието съзнателно или несъзнателно привличаме към себе си всичко, което се случва с нас. Във всичко, което правят с нас околните, има и наша част от отговорността. С други думи, сред нас няма жертви, всички ние сме доброволци. Това е горчив залък, но се налага да го преглътнем, иначе нищо няма да можем да променим към добро.

Ние просто обвиняваме някого в нещо. А как бихте постъпили вие, ако часовникът ви не показва точно времето? Ще изисквате ли целият свят да си премести стрелките, или ще го сторите с вашите? За съжаление, изпитвайки недоволство от своята действителност, ние не бързаме да направим такива корекции в жизнената си позиция, а вместо това изискваме действителността да се приспособи към нашите илюзии.

Началото на пътя към успеха

Великата сила на човека се крие в способността му да управлява мислите си. Безконтролният разум е настроен за болести, бедност, неприятности, а не за богатство, успех и здраве.

Ако създаваме живота си не такъв, какъвто го искаме, това говори, че ни управлява подсъзнанието. Но тъй като битието се определя от съзнанието, то главната ни задача е в достигането на колкото се може по-високо ниво на самосъзнание. За това е необходимо обективно да оценим живота си и да преразгледаме собствената си система от ценности и убеждения, дори ако това е против нашето самолюбие. За да променим някакъв аспект от действителността си, трябва да се избавим от всичко, което стои между нашите убеждения и желания.

В дълбините на душата си вие знаете какво искате и ако се вслушате във вътрешния си глас, той със сигурност ще ви го каже. Разумът може да ви предаде, но интуицията – никога. Тя ви свързва с безкрайната вселенска сила, затова научете се да й се доверявате. Околните могат да ви манипулират чрез собствените ви мисли, но никога няма да могат да контролират интуицията ви.

Понякога ни се струва, че поддавайки се на интуицията, нещо губим. А замисляли ли сте се някога какво сте загубили, когато не сте я слушали? Каквото и да ви говори вътрешният глас, то е точно това, което трябва да слушате. Според това как се учите да му се доверявате все повече и повече, той ще ви подсказва вярното за даден момент решение.

Животът ви има огромно значение. Той е важен лично за вас и за цялото човечество. Вярвам, че всеки от нас има своя мисия. Вслушайте се в интуицията си и тя ще ви подскаже в какво е вашето предназначение.

Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни



0 коментара:

Публикуване на коментар

Следене по имейл

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват д...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com