четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ




Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ

Лао Дзъ казва : Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест, е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето 100-те БОЛЕСТИ:

1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта – това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.

39. Да си ревнив – това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето – това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди – това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.

61. Да спориш с глупака – това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.

68. Грозни думи и зли слова – това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.

71. Да си непостоянен – това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите – това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.

74. Хитрост и ласкателство – това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ – това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените – това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации – това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло – това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди – това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение – това е болест.

lao-dzu-2

Лао Дзъ казва : Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Лао Дзъ казва : От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват 100 вида ЛЕКАРСТВА:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.

2. Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.

3. Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.

4. Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.

5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.

6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.

7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.

8. Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.

9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.

10. Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.

11. Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.

12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.

13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.

14. Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.

15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.

16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.

17. Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.

18. Да използваш силата си за да помагаш на хората – това е лекарство.

19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.

20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.

21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.

22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.

23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.

24. Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.

25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.

26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.

27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.

28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.

29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.

30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.

31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.

32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.

33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.

34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец – това е лекарство.

35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.

36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.

37. Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.

38. Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.

39. Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.

40. Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.

41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.

42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.

43. Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.

44. Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.

45. да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.

46. Да не таиш корист – това е лекарство.

47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба – това е лекарство.

48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.

49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.

50. Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.

51. Благите слова и добрите речи – това е лекарство.

52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.

53. Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.

54. Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.

55. Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.

56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.

57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир – това е лекарство.

58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.

59. Да не помниш старите злини – това е лекарство.

60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.

61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.

62. Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.

63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.

64. Да разсейваш мислите си – това е лекарство.

65. Да почиташ старците – това е лекарство.

66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.

67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.

68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.

69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.

70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.

71. Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.

72. Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.

73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.

74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.

75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.

76. Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.

77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.

78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.

79. Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.

80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.

81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.

82. Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.

83. Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.

84. Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.

85. Да не задуваш за богатства – това е лекарство.

86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.

87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.

88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила – това е лекарство.

89. Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.

90. Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.

91. Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.

92. Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.

93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.

94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.

95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.

96. Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.

97. Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.

98. Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.

99. Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.

100. Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.

magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 23 ноември 2016 г.

Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве




Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве

Шифу Ян Лей – монах от Шаолин и превъзходен учител по бойни изкуства – ни съветва как да останем млади и здрави колкото се може по-дълго:

1. Не мисли прекалено много. Мисленето отнема енергия. Вместо това – гледай.

2. Не говори прекалено много. Повечето хора или говорят, или действат. По-добре действай.

3. Когато работиш, работи по 40 минути. След това спри за 10. Когато гледаш нещо през цялото време, то може да увреди очите ти, вътрешните органи и вътрешния ти мир.

4. Когато си щастлив, трябва да контролираш своето щастие. Ако изгубиш контрол над него, то ти вредиш на своя енергиен поток.

5. Не се тревожи и не се ядосвай твърде много. Това уврежда твоя черен дроб, както и червата ти.

6. Когато ядеш, не прекалявай с храната. Уверявай се, че никога не си съвсем заситен, тъй като в противен случай ще увредиш далака си. Когато поогладнееш, просто хапни малко.

7. Когато вършиш разни неща, не бързай. Използвай колкото време ти е нужно. Помни поговорката "Бързай бавно и скоро ще стигнеш".

8. Ако упражняваш само тялото си и не практикуваш Ки Гонг, ще изгубиш баланса си и ще станеш нетърпелив. Ще изгубиш Ин от своето тяло. Упражнявай се да балансираш Ин и Ян.

9. Ако не тренираш тялото си, а се занимаваш само с постигане на вътрешен мир и медитация, няма да получаваш Ян енергия. Ще трябва да използваш Ян енерията от тялото си, без да можеш да я възстановиш.

10. Кунг Фу Шаолин ти дава всичко. Целта на нашите тренировки е да балансира Ин и Ян. Не е важно колко часа го правиш. Важно е да знаеш от какво се нуждае тялото ти.
Прочети…



четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Стига мислене! Действайте!




Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, негативното и правилното мислене.

Представете си: човек седи зад пианото, започва да свири, но в музиката му няма хармония, нито ясна мелодия, по някакви причини той избира грешни ноти. Накрая, уморен от тази дисхармония, от чувството на неудовлетвореност, от разочарования, той отива при учител. Онзи му казва: „Имаш музикални способности, но трябва да се научиш да разбираш музиката.”

Всеки от нас е способен да изсвири пиесата с името „Живот” хармонично, мелодично, с удоволствие, но за това е необходимо да научи правилата и да усвои техниката на играта.

В околния свят всичко е устроено в съответствие с определени принципи и закони на физиката. Ако не беше така, не бихме могли да летим със самолети, нямаше да знаем какво е електричество, а едно плюс едно нямаше да е равно на две. Тези закони са валидни винаги и навсякъде.

Смятаме ги за сигурни и неизменни. Можем да разчитаме на тях във всяка ситуация. С други думи, Вселената никога няма да ви подведе. Вашият растеж, тегло, възраст, пол и религиозни възгледи нямат значение. Тази сила или енергия (наречете я както искате) е безпристрастна и неутрална и нейната позитивност или негативност зависи само от собствените ви мисли и убеждения.

Думата ви е закон

За Вселената думата ви е закон. Но вие трябва да знаете как действа той. Без да знаете и разбирате законите на Вселената, няма да можете да създавате живота си според собствените си желания.

Главният закон, на който се подчинява всичко, е законът за причината и следствието. Той гласи, че изходът от всяка ситуация зависи от нейните причини. Причините винаги служат на някаква идея или убеждения. Същността на този закон може да се формулира по друг начин: каквото посееш, това ще пожънеш, или с други думи казано, всичко, което ви се случва в живота, е породено от вашите мисли.

Законът за причината и следствието е безпристрастен – като слънчевата светлина. Под лъчите на Слънцето усещате топлина и благодат. Ако сте се скрили на сянка, ще ви се струва, че Слънцето не свети за вас. Но кой ви е накарал да страдате в тъмнината? Истината е, че сами се принуждаваме да живеем в тъмнина – особено в тази на незнанието.

Проблемът е в незнанието

Още веднъж повтарям: законът за причината и следствието е обективен и безпристрастен. Точно затова в живота на човека се случват нещастия и трудности. Тоест в даден момент той не е доразбрал или е приложил неправилно закона. Това не означава, че той е негоден, че не умее да обича, просто поради незнание или неразбиране е злоупотребил със закона за причината и следствието. С всички закони на физиката се случва същото. Например силата на гравитацията сама по себе си не може да убие, но неразбирането на нейното действие може да го направи, дори ако сте добър, любящ и честен човек.

Светът е като река, мирно носеща водите си и абсолютно равнодушна към това дали сте щастливи или тъжни, лоши ли сте, или добри. Тя просто тече. Някой идва край тази река, за да потъгува, друг – да се порадва, но тя няма отношение нито към единия, нито към другия. С удоволствие можем да се изкъпем в прохладните й води, а можем да се хвърлим в дълбокото и да потънем. А реката така или иначе ще си тече, понеже е безпристрастна. Така е с целия свят. Вселената може както да ни подкрепя, така и да ни унищожи. Резултатът, или следствието, зависи от това как ще тълкуваме и използваме нейните закони.

Ние получаваме от живота само това, което можем да приемем с разума си. Един човек отива на реката на света с чаена лъжичка, друг – с чаша. Трети ще вземе ведро, а четвърти – варел. Междувременно изобилните води на реката винаги са били и ще бъдат на разположение на всеки желаещ. Нашето съзнание, нашите идеи, принципната позиция и системата на убеждения определят в какви количества ще черпим от жизнените блага.

Ако мислим тесногръдо и отидем на реката на живота с чаена лъжичка, то може до края на дните си да проклинаме жалките трохи, които ще успеем да почерпим. Може да се озлобяваме на тези, които са успели да вземат повече жизнени блага. Само че помнете: лошата дума накрая ранява и говорещия. Реката на живота тече вечно, нейните води винаги са обилни. Във всяка минута можем да отидем при нея с чаена лъжичка, чаша, ведро или варел. Единственото, което ни ограничава, е собственото ни мислене. Всъщност можем да получим всичко, което пожелаем, стига да престанем да убеждаваме себе си, че то е недостъпно за нас. Ето това е простата истина.

Как убежденията стават прегради

През живота си всеки от нас придобива определен опит и въз основа на всичко преживяно у нас се насажда една или друга представа за самите себе си. И не е важно всъщност истина ли е то, или е лъжливо, тъй като, ако вярваме в него, то става нашата истина. Каквото твърдим постоянно, то и определя нашата реалност. Започнете да убеждавате себе си и околните, че не сте способни на нещо, и в крайна сметка всички ще повярват в това. Независимо съответстват ли на истината убежденията ви за самите себе си, ако сте убедени в тяхната справедливост, те ще определят качеството на вашия живот.

Стига да приемем някоя идея като даденост, тя започва да се въплъщава в живота и нищо не е в състояние да й попречи. Например, ако в нашето съзнание се загнезди мисълта за собствената ни непълноценност, за ограничеността на собствените ни възможности и способности, то именно тя започва да управлява нашия живот. Този проблем може да се реши само с промяна на умствената ни настройка. Каквото посееш, това ще пожънеш. Като посадиш домати, ще береш домати. Те няма да се превърнат в краставици само защото ще се сетят, че повече ви трябват краставици. Докато садите домати, от земята ще растат само те, дори ако сте алергични към тях.

Замислете се върху основата на какви ценности и убеждения се строи вашата реалност. Всеки от нас за годините живот натрупва определен багаж гледни точки, мисли, мнения, представи и заблуди. Този багаж е толкова важен за нас, че когато някой се опита да ни убеди в нещо друго, ние с всички сили продължаваме да настояваме на своето, мислейки само за едно: „Не ми трябват нови идеи. Имам си собствени представи за живота и никой да не смее да ги промени. Ръководил съм се от тях цял живот, а сега ми говорят, че са грешни. Не искам да слушам.” Всеки от нас живее в съответствие със своите представи за религия, политика, за самия себе си, за околните – за всичко на света.

Много от убежденията ни, формирани въз основата на миналия опит или заимствани от други хора, не съответстват на истината, но заради оцеляването в околния свят ние вярваме в тях. Инстинктът за самосъхранение и потребността от сигурност са толкова силни, че си измисляме собствени правила за играта с името „Живот” и убеждаваме себе си, че всъщност той си е такъв. За съжаление често нашите представи за околния свят стават преграда са самореализацията, ограничават ни, пречат ни да постигнем успех.

Освободете се от оковите на заблудите

Възможността за постигане на жизнен успех зависи от това готов ли е човек да се откаже от своите заблуди. Болести, бедност, неуспехи – всичко това е резултат от неверието в себе си, в убедеността в ограничените ни възможности.

Най-тъжното се състои в това, че ние се страхуваме да променим живота си дори когато разбираме, че в дадени сфери ситуацията съвсем не е такава, каквото ни се иска. До последно се крием в зоната на психическия си комфорт, колкото и разрушителен да е той за нас. А единственият начин да се измъкнем от нея – освободени от проблеми и грешни представи за самите себе си – е да признаем истината, която не ни харесва. Степента на нашата свобода е правопропорционална на способността да приемем истината, без да се крием и да бягаме от нея.

Трябва да престанем да мамим себе си, да виним другите за своите нещастия, да избягваме неприятните решения и да признаем пред себе си, че нашите убеждения може да са грешни и че точно те са виновни за всичките ни трудности и проблеми. Става дума не да се откажем от негативното мислене в полза на позитивното, а за това да се научим на правилно мислене, тоест да признаем абсолютната истина за самите себе си и за отношението си към живота.

Правилното мислене, основано на ИСТИНАТА, а не на илюзии, служи за основа, осигуряваща устойчивост на възприемането на света като цяло. И позитивното, и негативното мислене се филтрират през нашата система за убеждения, правилното мислене се основава на осъзнаването на истинското положение на нещата във всяка жизнена ситуация.

Знаенето на истината дава свобода

В каквато и ситуация да се окажете, винаги се старайте да разберете истината, която стои зад нея. Излезте извън системата си на убеждения и попитайте висшето си „Аз”: „Какво се случва всъщност?” Със сигурност ще чуете отговор, ако сте готови да приемете истината. Да се ръководите от тази истина в постъпките си – ето в какво се състои същината на правилното мислене. Нещата не опират до позитивна или негативна настройка, просто е необходимо да бъдете самите себе си. Ако си позволите това, тоест дадете възможност на висшето ви „Аз” да ви даде истинското положение на нещата, то ситуацията ще се разреши по най-добрия начин. И това не е мистика, а е просто проява на закона за причината и следствието.

С какво започва успехът

От незапомнени времена всички велики учители са се стремили да ни отворят очите за една проста истина: сами създаваме нашата реалност. Освен това носим пълна отговорност за всичко, което се случва в нашия живот – добро и лошо, радост, мъка, успех и провали.

Ако обвиняваме за проблемите си външни фактори, то ще търсим и решенията извън пределите на вътрешния си свят. Но за да намерим обективни отговори на въпросите си, сме длъжни по нов начин да погледнем на самите себе си и това ще ни накара да видим в друга светлина и околните, и случващите се събития. Външният свят в голяма степен се явява отражение на вътрешния и вие трябва да го осъзнаете. Милиони хора, оказали се в трудна ситуация, напълно забравят за този аспект. Никаква настойчивост, никаква сила на волята, никакво вдъхновение, никаква мотивация няма да ви помогнат да се справите с проблема, ако търсите решение във външния свят.

Законът за подобието

Всичко, което се случва в живота ни, се подчинява на един от основните закони, който гласи: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО. Това е законът за подобието.

Както всички закони в света, той работи с математическа точност. Този закон също е безпристрастен и обективен, тоест действа независимо от нашето желание.

Действието на закона за подобието не зависи от личностните качества на човека, от религиозните му възгледи, достойнства, недостатъци или каквото и да било. Подчиняват му се всички до един. Той е толкова реален и неоспорим, както и законът за всемирното привличане.

До откриването на закона за всемирното привличане никой не знаел за неговото съществуване, но всички са усещали действието му. Така е и със закона за подобието – повечето от нас не осъзнават механизма на функционирането му, но всички му се подчиняваме.

Не е необходимо да знаем всички тънкости на действието на силата на гравитацията, за да не отлетим в Космоса. Точно по същия начин не е необходимо да знаем тънкостите на действието на закона на подобието, за да усещаме влиянието му върху целия ни живот.

Сами сте създали и сте привлекли към себе си това, което се случва с вас, дори ако още не го съзнавате. Това правило няма изключения и тази новина едва ли ви радва, ако сега животът ви не се развива така, както ви се иска. Тъй като повечето от нас не са щастливи в лично създадената си реалност, може да се направи изводът, че ние с вас сме постигнали ненадминато майсторство в умението да привличаме към себе си ненужни и нежелателни обстоятелства.

Ние привличаме към себе си това, за което мислим. Ако това е страх, то с нас започва да се случва това, от което най-много се страхуваме. Ако това са хаос и суматоха, то животът ни още повече се обърква. А мислите за богатство и изобилие на свой ред със сигурност привличат успех и благополучие. Затова има смисъл да се поровим в подсъзнанието, което управлява нашия живот.

Вие винаги сте „прави”

Основната функция на подсъзнанието е в това да следва указанията на съзнанието. То всъщност потвърждава това, което смятаме за истина. С други думи, задачата на подсъзнанието е да докаже, че съзнанието винаги е право.

Затова, ако съзнателно вярвате в неспособността си да станете нещо, нещо да направите или да имате, то подсъзнанието задължително ще създаде необходимите за това условия и ще намери нужните хора, за да докаже вашата „правота”. То работи на принципа на автопилота. Управлявайки самолета със собствените си ръце, можете да полетите във всяка посока, дори ако автопилотът е програмиран за движение на изток. Но стига да включите автопилота, той веднага ще поеме управлението и ще поведе самолета на изток.

Подсъзнанието не променя околната действителност. То просто филтрира постъпващата информация, избирайки тази, която подкрепя вашите убеждения или представи за живота. Например ако смятате, че ви преследват неуспехи или че няма възможност за по-нататъшно развитие на бизнеса ви, подсъзнанието ще игнорира всякакви делови възможности и ще забелязва само проблемите, за да потвърди, че нещата ви наистина са зле или че светът на новите възможности завинаги е затворен за вас.

Подсъзнанието не може да мисли самостоятелно. То привлича към вас това, което съответства на най-дълбоките ви вътрешни убеждения – нито повече, нито по-малко. Без да знаете за това и без да подозирате, че мислите създават вашата реалност, ще се смятате за жертва на хора, условия или обстоятелства.

Приемайки своето безсилие, ще чакате помощ отвън за осъществяване на желанията си. Осъзнавайки, че всичко желано може да се създаде с усилията на собствения ви разум, с помощта на правилно, тоест трезво и обективно мислене, ще разберете, че само вие можете да си дадете това, което ви е необходимо.

Повярвайте в съзидателните си способности

За да създадете желаното, повярвайте в силата, дадена на всеки от нас. Чувам възраженията ви: „Милиони хора гладуват. Светът стене от болести, войни и престъпност. И въпреки това аз трябва да вярвам в съществуването на някаква сила? Ако тя наистина съществува, то защо допуска всичко това?”

Всъщност силата не може да позволи или да не позволи нещо да се случи. Вече говорихме за това, че тя е неутрална. Това е просто съзидателна сила, обективна сила на живота. С нейна помощ можем да създадем каквото поискаме. Дори когато действаме неосъзнато, тя ще ни подкрепя дотогава, докато не извлечем уроци от грешките си. Следствието винаги ще бъде равнозначно на причината. Силата ще ни подкрепя независимо от нашия избор, било то нищета или просперитет. Винаги първопричината са собствените ни мисли.

Мисълта управлява силата

Вече говорихме, че мислите се превъплъщават в реалността. С други думи, на човек му се дава това, в което вярва – не това, което иска, а точно това, в което вярва. Почувствайте колко голяма е разликата в тези понятия. Стига да си помислите нещо и светът се привежда в движение. Това означава, че когато в главата ви се ражда някаква мисъл, някаква идея, в живота ви започват да се появяват хора и обстоятелства, които подпомагат нейната реализация. Всъщност с мисълта си вие провокирате събитията.

Огледайте се и ще се убедите в безкрайното множество на удивителните творения на тази сила. А главното е, че с нея е надарен всеки от нас. Колкото по-възприемчиви сте към съзидателната си сила, толкова по-пълноценен и наситен ще бъде животът ви. Как действа тази сила? Чрез нас. Ето как се случва това.

Какво трябва да направите, за да запалите колата? Да завъртите ключа, който включва стартера, а той на свой ред пуска двигателя. Стартерът се захранва с електричество. А какво служи за негов пряк източник? Акумулаторът ли? Не. Акумулаторът не е независим източник на енергия. Той трябва да се зарежда. Висшето „Аз” всъщност е наш вътрешен акумулатор, събиращ постъпващата енергия от Вселената, тоест силата, за да можем ние да се ползваме от нея в съзидателната си дейност.

От уроците по физика знаем закона на Ом, изразен с формулата I = U/R. Силата на тока (I), тоест количеството енергия в част от електрическата верига (например в контакта, в който включваме битовите електроуреди), е равно на отношението на напрежението в участъка (U) към електрическото съпротивление в участъка (R). Сега да допуснем, че до дома ви е прокаран електропровод с напрежение 750 киловолта, но в контакта ви напрежението не превишава 220 волта. За да се намали до такава степен напрежението, се използват трансформатори.

Същото се случва с висшата сила на Вселената. Ние се „включваме” към нея чрез висшето си „Аз”, но безкрайната вселенска мъдрост действа подобно на трансформатор, защитавайки ни от „прегаряне”, тоест не ни позволява да получим прекалено много възможности, преди да сме готови да ги приемем.

А ако искаме да увеличим силата на тока в контакта? Тогава трябва да намалим съпротивлението и да сложим нов кабел, който да издържи допълнителното напрежение.

Как да увеличите силата си

Силата е като водата в примера по-горе – в смисъл, че за по-голямо количество се изисква по-голям капацитет. Това, че висшето ви „Аз” е „включено” към висшата сила на Вселената, още не означава, че може просто със завъртането на ключа да се ползвате от нея. Няма да се справите с такъв поток от енергия. За да увеличавате постепенно силите и възможностите си, отначало е необходимо да се подготвите за среща със съзидателния вселенски разум. За това е необходимо да се изкачите на по-високо ниво на съзнанието, тоест да формирате нови представи за себе си и за връзката си с тази сила. С всяка стъпка все повече ще усещате висшата сила на Вселената и ще разширявате творческите си възможности.

Ние с вас сме съзидателни същества и потенциалът ни е безграничен. Постоянно нещо създаваме, често дори без да го съзнаваме. Познаването своето истинско „Аз” и начините за развиване на вътрешна сила ще ни помогнат постепенно да превърнем процеса по съзидание от несъзнателен в съзнателен.

Осъзнатото съзидание, за разлика от подсъзнателното, ни предоставя възможност за избор.

Често говорим и чуваме, че човек сам избира съдбата си, но всъщност това не е съвсем вярно. Едва ли някой от нас съзнателно си избира нехармонични отношения, финансови проблеми или други неблагоприятни жизнени ситуации. В повечето случаи ние действаме в режим на подразбиране, опирайки се на миналия си опит и съществуващата система на представи и убеждения.

Изборът подразбира съзнателен подход към ситуацията. Ако човек се движи от подсъзнанието, той не може да вземе осъзнато решение, той действа на автопилот.

Да действаш на автопилот, означава да се ръководиш изключително от инстинкта за самосъхранение. Подсъзнанието управлява нашите постъпки, а ние дори не осъзнаваме ставащото.

Вие ставате способни да направите осъзнат избор, когато действията ви престанат да се определят от обичайните модели на поведение и престанете да бъдете жертва на собствените си несъзнателни реакции. А досега вие живеете неосъзнато, тоест мислите, чувствате и действате така, както сте свикнали да смятате за правилно.

Ако негативното мислене на ниво подсъзнание не ни позволява да получим желаното, то вместо да го изкореняваме, ние трябва само да се съсредоточим върху правилното мислене. Правилното мислене е мисленето, основано на истината. Истината винаги е правилна.

Без неудовлетворение не може да има растеж

Вашето висше „Аз” винаги знае какво ви е необходимо най-много. Остава ви само да заявите желанието си да живеете по-добре. Приемете, че без неудовлетворение от сегашното положение на нещата е невъзможен растеж и промяна към по-добро. Разбира се, много е важно да присъствате в сегашния момент и да приемате живота такъв, какъвто е, но не по-маловажно е да се развивате, да се движите напред от тази изходна точка.

Анализирайте внимателно чувството си на неудовлетвореност и ще научите много за себе си. Животът е платно с постоянно сменящи се рисунки. Какво ще изобразите на него? Нужда и лишения? Помнете: всичко, което нарисувате, ще стане ваша реалност.

Сковават ли ви собствените ви ограничения?

Обръщали ли сте някога внимание на това, че в цирка възрастните слонове се връзват с тънки въжета към един кол, а малките слончета се връзват с верига към здрав стълб? Това се прави, за да не се опитат да избягат.

Ако стълбът достатъчно стабилно е поставен в земята, а веригата е достатъчно здрава, слончето не може да отиде по-далече от дължината на веригата. Рано или късно идва ден, когато престава да дърпа веригата и изоставя опитите да избяга. Металният стълб се заменя с дървен, тъй като вече се знае, че животното е свикнало с мисълта, че не може да избяга. Същото правим ние със себе си, ограничавайки се в собствените си заблуди за възможностите и способностите си. Получава се така, че ние сме ограничени не от действителността, а от представите си за нея.

Някога имах котка, която вероятно си мислеше, че не може да скача високо, затова и никога не се опитваше да го направи. Когато поостаря, тя просто забрави за неспособността си да покорява височини. Веднъж, прибирайки се вкъщи, я открих на горния рафт на библиотеката, откъдето се готвеше да събори всички книги и сувенири. Очевидно в котешкото си старческо слабоумие тя забрави на какво е способна и на какво е неспособна! А ако ние бихме могли да „поостареем” в добрия смисъл на тази дума? Може би и ние бихме забравили какво можем или не можем и просто бихме го направили.

Познаването на правилата на живота

Разберете, че ако вашият живот се развива не така, както ви се иска, то виновни са грешните ви убеждения, пречещи ви да станете такива, каквито бихте могли да бъдете. За съжаление голяма част от човечеството се чувства така, сякаш буквално се намира в капан. Като се огледаме наоколо, виждаме страдания, бедност, глад, милиони добри и достойни хора, на които се налага да се борят за най-необходимото, и започва да ни се струва, че светът е полудял.

Хората се предават, не издържайки на това напрежение, започват да вярват, че трябва да вземат залъка от другите, за да не умрат самите те от глад.

Малцина от нас поглеждат в собствената си душа, за да намерят обяснение на този хаос и разумно решение. Само някои хора наистина се опитват да разберат правилата на играта с име „Живот”. Всички останали поради непознаване на живота и на самите себе си се суетят, борят се, напрягат всички сили, за да получат желаното. Но така или иначе не се получава.

Играта „Живот”

Животът наистина е игра. Някой играе на борба, друг – на болест, трети – на бедност, четвърти доказва своята правота, пети през цялото време закъснява навсякъде. Но някои предпочитат да играят на щастие, богатство и отлично здраве. Главното е да разберете, че всеки от нас живее по правилата, които сам е избрал за себе си, и че всяка игра си има своите плюсове. Ако тя не ни носеше удовлетворение, отдавна бихме я прекратили.

Погледнете собствения си живот. Опитайте се да разберете какво скрито преимущество ви дава отказът от отговорност. Нима можете да изпитвате положителни емоции, докато постоянно се смятате за жертва на обстоятелствата? Нима можете да се наслаждавате на усещането за собствената ви слабост, непълноценност, некомпетентност?

Оказва се, че може. Всичко опира до възнаграждението, компенсацията. Например избирайки си роля на слаб човек, вие си гарантирате любовта, защитата и покровителството от страна на околните. Това е най-верният начин да привлечете внимание към себе си. Ако играете на нерешителност, на неспособност да вземате самостоятелни решения, то защитавате себе си от обвинения в случай на грешка. С други думи, ако сте персонаж с вързани зад гърба ръце, то на сцената заедно с вас ще има някой, който да се погрижи за вас. Безпомощността всъщност е средство за манипулация на другите. На всички ни е известно колко велика е силата на „слабостта”. С нейна помощ прекрасно се получава да караме другите да разиграват написания за тях сценарий.

Помислете каква компенсация получавате за своята роля. Мнозина например използват своите болести. Някой от вас вероятно ще възрази: „Това е безчувствено и жестоко. Не знаете през какво ми се е наложило да премина.” Не, това не е жестоко. Жестоко е да се отрича. С подобно възражение признавате, че болестта ви има несравнимо повече права да определя съдбата ви, отколкото вие самите. Само че въпросът е кой е дал на болестта такава власт.

Ако сега боледувате, опитайте обективно да анализирате състоянието си. Не се съжалявайте, не винете себе си, постарайте се за минута да забравите за емоциите. Просто се вслушайте в това, което може да ви разкаже болестта. Трябва да знаете, че всичко, което се случва с тялото, започва от разума. Телесният проблем е физиологична реакция на организма на психическото състояние. Тялото винаги ще ви разкаже какво се случва в разума и в душата ви. Нека то да стане вашият учител.

Любопитно е, че в нашето общество се смята за абсолютно нормално да се похарчат няколко хиляди долара за рехабилитация след инфаркт, но ако решите да похарчите същата сума за развлечения, веднага ще ви осъдят или в най-добрия случай няма да ви разберат. Изглежда, с приоритетите е пълен хаос. Може би, ако харчим хиляди долари за развлечения, ще имаме по-малко инфаркти? Замислете се. Да се развличате и веселите, е осъдително, а да страдате от болка, е съвсем нормално и естествено.

Очакването е капан

Защо очакваме подходящия момент, за да станем здрави, щастливи, богати, да живеем с пълна сила, да открием своето място, да се влюбим, общуваме, да си подредим личния живот и отношенията с близките? Очакването е капан. Ние чакаме да спаднат процентните ставки, да се подобри икономическата ситуация, да се промени някой човек, да минат празниците (че да направим диета). Винаги се намира причина за чакане и отлагане.

Какво, ако не дойде помощ?

Веднъж се запознах с едно момиче. Тя беше млада, красива и умна. Имаше всичко, което може да си пожелае човек, и независимо от това няколко пъти беше опитала да се самоубие с алкохол и наркотици. Знаете ли защо? Защото не можеше да се отърве от усещането за празнота. Тя не разбираше, че сама може да си създаде тази реалност, за която мечтаеше. Вместо това тя вечно чакала, че някой ще дойде и ще я направи щастлива. Но този някой така и не се появявал.

Стремежът да постигнеш щастие с помощта на околните, както и убеждението в своите способности да ги направиш щастливи не носи нищо освен безкрайни социални проекти и движения за по-добър свят.

Няма по-голяма заблуда от вярата на човечеството в способността му да построи по-съзнателно и духовно съвършено общество. Все някой ни призовава да се борим за по-добър свят, за оздравяване на обществото. Но това е грешка. Докато всеки от нас самостоятелно не е в състояние да създаде нещо над собственото си ниво на самосъзнание, обществото като цяло няма да стане по-съвършено.

Сложните системи на социални реформи само стоварват върху нас ново бреме върху старото. Претовареният ни разум не знае как да се справи с безбройните обществени програми. В отчаян опит да променим някого към по-добро той ни кара нас да търсим смисъл там, където го няма.

Проблемът е в това, че се опитваме да поправим всичко „грешно” в света за сметка на външни фактори. Ние искаме да накараме околната действителност да се промени. За съжаление такъв подход предварително е обречен на неуспех, тъй като се борим със следствието, а не с причината.

Промените започват отвътре

Необходимо е колкото се може по-често да напомняме на себе си и на другите, че сме способни и сме длъжни да променим външния свят чрез трансформация на вътрешния си свят. Виждаме многобройни доказателства за това, че опитите да го променим отвън са безполезни и безсмислени. Ефективното решение на проблемите с глада, бедността и безкрайните международни конфликти се крие в нашата способност да реализираме вътрешния си потенциал.

Единственият начин да излекуваме света е първо да излекуваме себе си. Тази идея не е нова, но ми се струва, че не е излишно още веднъж да си припомним какви сме ние и на какво сме способни. По силата на закона за подобието съзнателно или несъзнателно привличаме към себе си всичко, което се случва с нас. Във всичко, което правят с нас околните, има и наша част от отговорността. С други думи, сред нас няма жертви, всички ние сме доброволци. Това е горчив залък, но се налага да го преглътнем, иначе нищо няма да можем да променим към добро.

Ние просто обвиняваме някого в нещо. А как бихте постъпили вие, ако часовникът ви не показва точно времето? Ще изисквате ли целият свят да си премести стрелките, или ще го сторите с вашите? За съжаление, изпитвайки недоволство от своята действителност, ние не бързаме да направим такива корекции в жизнената си позиция, а вместо това изискваме действителността да се приспособи към нашите илюзии.

Началото на пътя към успеха

Великата сила на човека се крие в способността му да управлява мислите си. Безконтролният разум е настроен за болести, бедност, неприятности, а не за богатство, успех и здраве.

Ако създаваме живота си не такъв, какъвто го искаме, това говори, че ни управлява подсъзнанието. Но тъй като битието се определя от съзнанието, то главната ни задача е в достигането на колкото се може по-високо ниво на самосъзнание. За това е необходимо обективно да оценим живота си и да преразгледаме собствената си система от ценности и убеждения, дори ако това е против нашето самолюбие. За да променим някакъв аспект от действителността си, трябва да се избавим от всичко, което стои между нашите убеждения и желания.

В дълбините на душата си вие знаете какво искате и ако се вслушате във вътрешния си глас, той със сигурност ще ви го каже. Разумът може да ви предаде, но интуицията – никога. Тя ви свързва с безкрайната вселенска сила, затова научете се да й се доверявате. Околните могат да ви манипулират чрез собствените ви мисли, но никога няма да могат да контролират интуицията ви.

Понякога ни се струва, че поддавайки се на интуицията, нещо губим. А замисляли ли сте се някога какво сте загубили, когато не сте я слушали? Каквото и да ви говори вътрешният глас, то е точно това, което трябва да слушате. Според това как се учите да му се доверявате все повече и повече, той ще ви подсказва вярното за даден момент решение.

Животът ви има огромно значение. Той е важен лично за вас и за цялото човечество. Вярвам, че всеки от нас има своя мисия. Вслушайте се в интуицията си и тя ще ви подскаже в какво е вашето предназначение.

Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com