Оноре дьо Балзак - от мизерията до световния връх в литературата

„Животът е като отрупана с лакомства маса, от която трябва да вземаш колкото се може повече“, обичал да казва Балзак. Той оставил след себе си повече от 100 романа и хиляди писма, малка част от които са представени тази седмица в Парижкия музей на литературата. Изложбата е по повод 205-годишнината от неговото рождение, която се отбелязва днес.

Оноре дьо Балзак дължи успеха си на бедността. Ако не била изключителната мизерия, в която отраснал, той никога не би се насочил към литературата. Както споделял самият той в писмата си, отчаянието и нуждата от пари го подтикнали да опита късмета си в романистиката.

Писателят нямал нито един роднина, който да го подкрепя. След като го родила, майка му побързала да се отърве от него, като ги изпратила в пансион за сираци. Там младият Оноре растял, заобиколен с още 200 нещастни деца като него и неизразимо повече плъхове. На фона на тази обстановка всичко останало му изглеждало като лукс. Разкошна му се видяла и първата квартира, в която живеел като студент по право в Сорбоната. Това бил мръсен коптор в покрайнините на града, но имал едно голямо за Балзак предимство – намирала се в близост до няколко публични домове.

Може би от този момент тръгнала и легендата за изключителния чар на Балзак, въпреки че самият той нямал нищо общо с образа на прелъстител. Подпухнал, блед и с мазна коса, бъдещият романист трудно впечатлявал жените

Остроумието и щедростта му обаче заличили първоначалното мнение за него. И Балзак добре се възползвал от това. Когато като начинаещ писател се запознал с херцогиня Д’Абрантес, той веднага усетил ползата от нейното внимание. Въпреки че официално се възмущавал от мисълта да приема помощ от жена, Оноре „снизходително“ я оставял да му плаща дълговете и храната. Така успял да направи първата, най-трудна стъпка към славата.

Отчаяно влюбена в него 45-годишната херцогиня го въвела в елитните кръгове на Париж. Когато затвърдил положението си в тях, той я зарязал. Смятал за „по-полезно“ да се сближава с нови жени и да създава още по-изгодни връзки. Сред целия този хаос обаче не му липсвали щедрост и добронамереност.

Той раздавал и последния си сантим на своите приятели, дори ако след това сам щял да гладува. Не познавал надменността и дори смятал за екзотично да поддържа външния си вид такъв, сякаш току-що е дошъл в столицата – с мръсни нокти, винаги кални обувки и следи от храна по ризата си. Своеобразната колоритност още повече увеличила популярността на Балзак. Той използвал това, за да прави мислена дисекция на хората, да разнищва техните характери и житейски опит. Така се родила идеята за „Човешка комедия“ – най-голямото му произведение, в което искал да разкрие лицемерието и двойствеността на човешката природа.

Стремежът да представя реалистично нещата от живота му спечелил много почитатели. Творбите му били пълна противоположност на сладникавите романтични драми, характерни за 20-те и 30-те години на XIX век. Балзак се превърнал в един от най-превежданите европейски автори.

Славата му нараснала значително, а с нея и доходите. Това било времето, в което писателят получавал буквално хиляди любовни писма. Само запазените след смъртта му са повече от 12 000. Сред тях са и тези на Евелина Ханска, запленена от таланта му полска баронеса.

Двамата поддържали тайна връзка в продължение на 15 години. Когато съпругът на Ханска починал, тя най-накрая била свободна да приеме предложението му за брак. Макар и бременна, полякинята реагирала изключително скандално за времето си – отказала да се омъжи

Балзак бил дълбоко огорчен от отказа й. Мъката можела да бъде пагубна за и без това разклатеното му здраве – той страдал от жестоки болки в стомаха заради двата литра кафе, които изпивал всеки ден. Тогава Евелина се решила на най-неприятната за една жена стъпка – да се омъжи за него, водена от съжаление, а не от любов.

В заника на живота си Балзак се оказал в компанията на жена, която вече го презирала за слабостта му, и на приятели, които влизали в дома му, пребърквали джобовете му и си излизали. Отслабнал, отчаян и сам, писателят починал на 18 август 1850 г. Когато малко преди смъртта му един нахален журналист връхлетял в стаята и го попитал каква е тайната на успеха, той прошепнал: „Много кафе, много жени и никакво доверие на хората.“

„Интригата е по-силна от таланта, тя от нищо прави нещо“

„Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив без да обича, но да обича и да бъде щастлив – това би било истинско чудо,“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни. „

„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш него“

„Каквото правиш, трябва да го правиш добре, дори да е безумие“

„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление“

„Нищо не ни свързва така, както нашите пороци.“

„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен“

„Обстоятелствата се променят, принципите никога.“

„Вселената, това е разнообразие в единството.“

„Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките.“

„Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи.“

„Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията.“

„Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения – хартията търпи всичко.“

„В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените – с помощта на старци. „

„Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто.“

„Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще“

„Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси – не ги намира никога!“

„Никога не правете услуги за които не ви молят.“

„Любовта прощава или всичко или нищо.“

„Славата е отрова полезна само в малки дози.“

„Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли.“

„Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще.“

„Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов.“

„Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа.“

„Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник.“

„Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие.“

„Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича.“

„Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си – ето кого те обичат в нас.“

„Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещеници от една религия.Те се мразят, но се защитават.“