вторник, 31 май 2016 г.

Уроците на Хорхе Букай: Хората по 12 часа на ден се чувстват виновни за това, което са, през другите 12 ч вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави




Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава

Наричат го „Маестро на щастието“, „Учител за живота“. Автор е на десетки книги, преведени на повече от 25 езика и издадени в над 2 млн. копия по цял свят. Често го сравняват с Паулу Коелю, на което той отговаря: „Последният е писател, чиито книги имат терапевтичен ефект. Аз съм терапевт, който пише книги“. Представяме ви Хорхе Букай – аржентинеца, който ни накара да погледнем живота с други очи, човека, който ни научи, че преди да обичаме другите, трябва да се научим да обичаме себе си, терапевта, който показа, че любовта има нужда от свобода, за да живее така, както птицата има нужда от небе, за да лети… Ето и някои от неговите уроци, които промениха моя живот и може би ще променят и вашия…

За себепознанието

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава. Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си – едва тогава той ще приеме другите такива, каквито са, и ще може да ги обича истински. Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш. Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш всеки да види истинската ти стойност?

За взаимоотношенията

Хората страдат и вгорчават живота си, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави. Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си. Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярната. За глухия всички, които танцуват, са луди. Когато човек се осмели да каже „не“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато другият си отива.

За целите

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен. Tрябва да знаеш, че абсолютно нищо не „трябва“. Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се. Преситени сме от проекти и цели, които елитарното общество или собственото его ни налагат. Искаме да убедим себе си, че би трябвало да сме доволни, защото най-сетне сме на път да постигнем или вече сме постигнали това, към което винаги сме се стремили. Най-лошото е, че понякога успяваме да убедим себе си в това и тогава отлагаме за бъдещето най-свежия, забавен и креативен период от живота си и го заменяме с усилието да изпълним „похвалните цели“, които незнайно кой е избрал за нас.

За успеха и провалите

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо е да опиташ пак, влагайки цялата си душа… Цялата си душа! Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш – те са заедно; същото е в живота – ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

За болката и загубите

Болката е като да паднеш в дълбока пропаст. Страданието е да останеш на дъното й. Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад, трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова, което сме имали или вярвали, че имаме…

…да бъда този, който съм, означава да събера смелост и да извървя с болка…, но без страх пътя, окъпан в сълзите на скръбта, защото човек губи не само хора; има ситуации, които се променят, има отношения, които се трансформират, има етапи от собствения ни живот, които остават зад гърба ни, има моменти, които приключват, и всички те представляват загуба, която трябва да изживеем. Ако съм способен да приема тези неща като част от живота, ще установя, че МОЯТА основна отговорност е да се обогатявам от загубите.

За любовта

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, „вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени“. Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията. Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка. Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство – това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за теб, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов. Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия – такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи… Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка – да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск. Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно – илюзията за съвършен живот без проблеми.

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес може да разчиташ на мен…
Безусловно!

За щастието

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти и се наслаждаваш с дълбоки чувства – тогава чувството на любов ще се усилва. Човек е склонен да саботира собственото си щастие и един от най-обичайните начини да го стори е да търси и най-малкия недостатък дори в най-хубавите ситуации. Щастието не се изразява в това да си доволен, да пееш, не е равнозначно на радост, то не е извън нас, то е в нас самите, то е лично, не може да се причини, нито да се избегне. Никой не може да го направи за вас или вместо вас. Щастието прилича най-вече на вътрешния мир, на спокойствието на човек, който не се страхува. На усещането за пълнота, за цялост, когато знаеш, че се намираш на пътя, който си избрал. Не е необходимо да знаеш колко далече ще стигнеш, важна е увереността, че се намираш на пътя.
Прочети…



петък, 27 май 2016 г.

12 цитата, които могат да променят начина ви на живот




12 цитата, които могат да променят начина ви на живот

Един от най-оскъдните ресурси в момента е вниманието, а умението да останем с мислите си в настоящия момент е предизвикателството на века. Физически се намираме някъде, но мислите ни са другаде - това се случва непрекъснато на всички ни. Лошото е, че продължава все по-дълго в денонощието. И понякога се случва да се обърнем назад и да разберем, че всичко наоколо е било прекрасно, но ние не сме успели да го видим, докато не е изчезнало.

Отклоняваме мислите си към миналото, което не можем да променим, към бъдещето, което никога не би могло да бъде точно такова, каквото си го представяме - за добро или зло. Мислим за виртуалните светове, социалните мрежи. За хора, които не сме виждали реално от години, за приятели, превърнали се в познати. Гледаме филми, четем истории и все повече и повече се опияняваме от другата реалност.

А не бива.

Много е ценно да се практикува овладяване на мислите и увеличаване на присъствието в настоящия момент. Това потвърждава и блогърът Марк Черноф. "Въпреки че го изучавам и практикувам в по-голямата част на последното десетилетие, все още съм ученик в това (и да, моят син понякога е най-добрият ми учител)", казва той. Децата ни припомнят какво беше да живееш в момента без да си натоварен и запленен от мисли за други неща.

Марк предлага 12 цитата, които според него могат да ни помогнат да подобрим начина си на живот, стига да осъзнаем какво се има предвид, да го запомним и да заживеем според него. Ето какви са цитатите.

1. Най-добрият подарък, който можете да подарите на някого, е чисто и просто вашето пълно внимание. Просто бъдете в настоящия момент с него и докато сте заедно, отделяйте внимание на малките неща. Направете го и ще откриете най-доброто и във вас самите, и в човека.

2. Можете да носите присъствието си със себе си навсякъде, където отидете. Оценявайте малките моменти. Малко неща даряват такава радост каквато дават добрият спокоен разговор, доброто четиво, добрата разходка, добрата прегръдка, една добра усмивка и добро дълбоко поемане на въздух.

3. Тревогата е най-лошият враг на настоящия момент. Тя не прави нищо друго освен да ви ограбва от радостта ви и да ви държи заети, като ви занимава със себе си, докато вие не вършите абсолютно нищо.

4. Понякога трябва да казваме "Не" на добри неща, за да можем да кажем в бъдеще "Да" на по-важните неща. Можете да направите всичко това. Бъдете присъстващи в настоящия момент и избирайте мъдро за себе си.

5. Проблемът рядко е самият проблем. Проблемът най-често е невероятно количество премисляне, прекомерно анализиране на проблема. Освободете се от мислите и бъдете свободни.

6. Колкото повече гняв към миналото съдържате в сърцето си, толкова по-малко ще бъдете способни да обичате настоящето. Помнете, че да прощаваш не е да забравяш миналото, а е да имаш мъдростта и силата да прегърнеш настоящето.

7. Раят не е място, а състояние на ума. Чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Спрете да наблюдавате, да се сравнявате, да се оплаквате, започнете да поливате тревата, върху която стоите.

8. Това, което различава привилегированите да осъзнават настоящия момент от просто просветените, че това е важно, е чувството за благодарност. Най-големият подарък от нашата благодарност е, че колкото повече я изпитваме, толкова повече присъстваме в настоящето.

9. Тайната на щастието е не винаги да правиш каквото ти харесва, а да се научиш да харесваш да правиш и това, което не ти допада толкова. Защото винаги има такива неща. Бъдете настоящи във всяка своя стъпка. Винаги давайте най-доброто от себе си, или не се опитвайте да правите нищо.

10. Най-фундаменталната липса на съзнание е практиката да игнорираме, да не притежаваме куража и уважението да забавим крачка и да се вгледаме в себе си честно и с нежност.

11. За да разберем света, трябва да изместим поглед от него възможно по-често. Понякога имаме нужда просто от разстояние, за да видим нещата ясно отново. Важно е да знаем, че почивката, игрите и забавеното време ни правят по-продуктивни.

12. Човек трябва да седи тихо за 15 минути всеки ден сам, за да си събира мислите. Светът навън е такъв за нас, каквито сме ние отвътре. Каквото си мислим, каквото избираме да виждаме, автоматично ни превръща в това, което сме. Затова е важно да подбираме мислите си.

Прочети…



понеделник, 9 май 2016 г.

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива ~ Николо МАКИАВЕЛИ




Основател на модерната политическа наука и етика, неговите разсъждения и писания звучат твърде актуално векове по-късно. Прозорливост или жестока истина ~ за законите на управляващите и колко далеч може да стигне човек в ненаситността си за власт.


Политиката няма връзка с морала твърди ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели
Портрет на Николо Макиавели ~ Santi di Tito, en.wikipedia.org

Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, лъжата ненаситна.

Политиката няма връзка с морала твърди ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели

Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.

Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.

Целта оправдава средствата.

Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.

Съдбата е жена и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.

За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.

Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

Тези, които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.

Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.

Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.

Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно; но любовта не съжителствува добре със страха, затова, ако се наложи да се избира, по-надеждното е да се избере страха.

Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.

За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.

С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.

Искам да попадна в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато рая е населен само с бедняци, монаси и апостоли.

Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.

Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.

Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.

Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.

Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.

Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.

Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво

Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.

От известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае.

От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите.

Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.

Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.

Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.

Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.

webstage.bg
Прочети…



събота, 7 май 2016 г.

7 метода активиращи способности на тялото ни да се лекува само!




7 метода  активиращи способности на тялото ни да се лекува само!

Седем са начините да накарате тялото си да започне да се лекува само, според учените, съобщава bradva.bg.

Ето кои са те:

1. Вие винаги имате силата да излекувате себе си.

Във физическото тяло са заложени механизми за самолечение, то е снабдено със защитна система, която не пропуска вътрешни и външни патогени. В устройството на тялото е предвиден процес за самовъзстановяване чрез създаване на нови клетки ежедневно. Ние можем да спрем този процес, само ако не вярваме в тази способност и не даваме на организма, това, от което се нуждае: почивка, правилно хранене и натоварване.

2. Само вие можете да се самоизлекувате.

Никой друг няма да направи това за вас . Създаването на екип, който да помогне в изцелението е много важно – неговите членове могат да предложат своите познания, идеи, различни гледни точки и, и най-ценното – тяхната подкрепа. Но тези хора не могат да ви излекуват – само вие можете това . Това е лично пътуване в себеоткриването и духовна еволюция. Никой не може да изпита вашите емоции, да разбере как работи ума ви или как се генерират вашите мисли. Другите могат да ви помогнат да проследите нездравословните модели, но можете да ги промените само вие.

3. Първо се лекува душата; след нея се лекуват ума и тялото.

Душата, ума и тялото имат различни нужди, и ако получават всичко, което им трябва, всички ще бъдат здрави. Но ако нещо бъде пренебрегнато, се получава дисбаланс и болестите започват да атакуват всичко. Лечението възстановява връзката между душата, ума и тялото. И докато медицината работи предимно с тялото, божественото изкуство за лечение ни напомня за необходимостта да се започне от душата, защото тя е – източникът на нашето съществуване, вдъхваща живот в ума и тялото. Ако започнем от тук, след това всичко останало ще бъде направено автоматично. А какви са нуждите на душата? Да се живее в радост и със смисъл, да се развиваме, да растем и да изразяваме своята мотивация чрез мисли, думи и дела.

4. Само Любовта лекува.

Енергията на любовта е изпълнена с невероятна лечебна сила. Изпращана от вас във всяка част от тялото, където има болка или неизправност, любовта изпълва с обновяваща сила душата и ума. В ума става преместване на вниманието от откриването на проблема към намиране на решение, а душата „вижда“ болното място и го изпълва с безусловна любов. Това усещане живее в настоящето, точно там, където се случва изцелението – не в миналото и не в бъдещето.

5. Прошката освобождава място в сърцето за любовта.

Когато сърцето ни е изпълнено със страх, гняв, тъга или отчаяние, в него няма място за топли чувства, без които е трудно да сме здрави. Любовта е свързана с душата, а прошката – с ума; тя освобождава емоционалния заряд, който е запълнен с болезнени мисли – тези, които предизвикват поведение на жертва и ни накара да водим неправилен начин на живот, вместо нормален и пълноценен. Прошката премахва задръжките в енергийното тяло, за да може съдържащата се в него информация да се движи свободно и да осигурява връзка с душата, ума и тялото, за да се поддържа здравето. С помощта на правилни вибрации тя елиминира нездравословните нагласи, заседнали в гръбначния стълб, отравящи емоционалние заряди в органите, жлезите и мускулите. Тя задейства лечебния процес и укрепва имунната система, а ние ставаме по-малко податливи на болести.

6. Изменения – това е единственият начин на действие.

Еволюционното пътуване – това е една от промените, друг избор в живота няма. Това е нещо, което произхожда от мисъл в мисъл. Промените трансформират мисленето ни и ни помагат да се движим от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето.

Първата стъпка в трансформацията е прошката, следващата е любов. Когато ние прощаваме на себе си и на тези, които ни обиждат, ние увеличаваме пространството в ума си за нови идеи и разширяваме сърцето си, така че да може да побере повече любов.

Когато сме болни, нашата душа, ум и тяло искат промяна. Те изпращат алармени сигнали, че нещо не е наред, че между тях се е загубило единството – и всичко това се отразява на нашето състояние. Моделът на психодуховно изцеление предложено от душата, ни напомня, че ако са болни нашите мисли, започва да боледува и тялото ни.

Единственият начин да ги излекуваме е да променим своето мислене. „Да живееш – означава да се променяш; да се променяш – това означава да израстваш; да израстваш – значи всеки път до безкрайност да създаваш себе си отново „.

7. Съсредоточете се върху това, което искате, а не върху това, което не искате.

Изцелението се съгласува със Закона на привличането: За каквото си мислиш, такъв ставаш. Какъвто ставаш, за това и мислиш. Най-добрият начин да проверите дали вашите мисли са здрави е да анализирате начина си на живот, отношенията с другите хора и здравословното си състояние.

Ако това, което откриете като резултат, не е това, което искате, трябва нещо да промените. Има един общ за всички нас недъг, рано или късно атакуващ всеки в живота: ние започваме да привличаме това, което не искаме, а не това, което искаме. Единственият начин да спрем този процес – е да го променим.
Прочети…



Следене по имейл

Защо е изключително важно да не мислим лошо за никого

Отдавна е отбелязано, че ние придобиваме качествата на човека, за който мислим и говорим. Ето защо дори западните психолози съветват д...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com