петък, 29 април 2016 г.

Карта на суфиите - Седемте долини по пътя на израстването




Карта на суфиите - Седемте долини по пътя на израстването

Живял един велик суфийски Учител - един от най-великите в цялата история на човечеството, Ал Газали. Той казва: "На пътя на човешкото израстване от човек към Бог, от "човек във възможността" до "човек в действителността", има седем долини". Тези седем долини имат огромно значение. Постарайте се да ги разберете, защото на самите вас ви предстои да ги преминете.

И ако правилно разберете какво да правите с тази или другата долина, ще можете да я пресечете и да достигнете върха, тъй като всяка долина е обградена от планини. А ако сте способни да преминете през долината, ако не се нуждаете от нея, ако не се загубите в нея и не сте прекалено привързани към долината, ако наблюдавате отстрани без емоции като си оставате свидетел, ако през цялото време помните, че не това е домът ви, и че тук сте странник, като продължавате да мислите за върха, който трябва да достигнете и не го забравяте, то ще го достигнете. Когато се преодолява всяка от долините, настъпва голям празник.

Но преодолявайки едната, неизбежно влизате в другата долина и така до края. Тези долини са седем. Но достигнете ли седмата, повече долини няма. Тогава човек достига битието си и престава да бъде парадоксален - вече не е напрегнат и няма страдания. Това е нещото, което наричаме битие на Буда. Това е нещото, което християните наричат състояние на Христа, а джайните - джайнство, т.е. постигане на победата. Названията са много, но цялата същност е в това, че докато човек не стане Бог, така и си битува в страх. А за да стане Бог, трябва да премине през тези седем долини.

Всяка долина има своите си особени съблазни. И е голяма вероятността да се привържете към нещо и да не успеете да излезете от долината. А трябва непременно да я напуснете, ако искате да стигнете до следващата. Всяка долина завършва с било, огромен планински връх. И след напускането на всяка долина ликувате, като ликуването всеки следващ път става все по-силно. И накрая, на седмата долина постигате неземен оргазъм - вие се разтваряте. Тогава съществува само Бог.

А сега чуйте историята на тези седем долини и се постарайте да я разберете. Не си мислете, че Ал Газали говори за нещо философско. Суфиите въобще не се интересуват от философията. Те са много практични хора. И ако ни говорят за нещо, то те имат предвид именно това. Говорят ли нещо, то се отнася до търсещия, т.е. не за любопитните, не за интелектуалните, а за тези, които вече са на пътя, за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите.

Първата долина - Долината на знанията

Знанието, разбира се, трябва да е първо, защото човек започва с познанието. Нито едно животно не притежава знания. Единствено човекът знае, само той има език, свещени писания, теории. Затова знанието е задължително да е първата долина.

Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, да се хванете на въдицата на знанията. Може да забравите за истинската цел на познанието и да се привържете към знанието като такова. Тогава ще натрупвате все повече и повече знания и дори можете да ги натрупвате в продължение на много животи. Ще станете велики учени, пандити (от санскрит букв.учени), но това не ви прави познаващи.

Пътят на познаващият е коренно различен от пътя на трупащия знания.

Знанията се осъществяват в две форми. Съдържание на знанието - ти знаеш нещо, и съзнание - огледалото, познаващият. Но ако се привързваш прекалено към съдържанието на знанието и способността към познание отива на втори план, то се загубваш в тази долина. Именно тази страна може да те обърка, да се хванеш на въдицата, да се привържеш и аз я наричам отрицателна.

Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата долина. И колкото повече знания имаш, толкова повече главоблъсканици ще имаш, защото ще решиш, че истината е невъзможна. Всичко, което ще чуеш, ако ти е поднесено логично, ще ти се струва правилно. И няма как да решаваш нещо, защото няма такъв критерий. Ето защо това ще се повтаря. Ще отидеш при един Учител и като го слушаш ще ти се стори прав. Ще прочетеш една книга и тя ще ти се стори правилна, но след това прочиташ друга, вероятно напълно противоположна, но със своята си логика - тя също ще ти се стори правилна. Ще ти е невъзможно да решиш, коя е правилната. И ако продължаваш да натрупваш всичко това, то ще натрупваш противоположности - контриращи се логики, а освен това съществуват милиони гледни точки и рано или късно се превръщаш в част от многобройните философии и системи. И вече нищо няма да ти помогне. Това ще е грандиозно препятствие.

Когато си в долината на знанията, трябва постоянно да си даваш отчет, че е нужно да отделяш възможно повече внимание на способността за познание, а не на обекта или съдържанието. Трябва да поставиш акцента на свидетелстването и да ставаш все по-бдителен, съзнаващ, за да станеш познаващ. Това не става чрез познаване на много дялове от науката, а само благодарение на голямата осъзнатост.

Пътят на познанието няма нищо общо със свещените писания, с мненията, системите, вярванията. Той има нещо общо със способността за познание. Ти познаваш, защото владееш тази огромна енергия на осъзнатостта. Следи за съдържащото се, за познанието, а не за съдържанието.

Не отдавай почит на познаваемото, а на познаващият. Знанието е пръчка с два края. Единият сочи познаваемото, а другият - познаващият. Ако не откъсваш очи от познаваемото, ти се загубваш в тази долина. Но ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно - способността към познание, способността за осъзнаване.

Затова, ако гледаш познаващият и ставаш все по-бдителен към него, така ще използваш най-положителното.

Втората долина - нарича се долина на разкаянието

Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. Така заедно с осъзнаването израства огромен връх и в същото време заедно със съзнанието внезапно възниква съвестта. Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото.

Хората ви натрапват, какво е добро и лошо, кое е морално и кое не. И въпреки това, нямате ясна представа относно това, което е морално или аморално. Но излизайки от първата долина, вие придобивате способността да знаете точно, кое е добро, и кое лошо. И тогава внезапно виждате, колко лошотии сте натворили, колко хора сте ранили, колко жестоки сте били спрямо другите или спрямо себе си, колко разрушителни, агресивни, зли и ревниви сте били дотогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено следствие на осъзнатостта.

Тази съвест няма нищо общо с обичайната, която притежавате, и която е заимствана. И затова имате съвест, но тя не ранява, не причинява тази болка, която би могла да ви преобрази. Вие знаете само приблизително, кое е добро и продължавате да правите лошотии и всичко, което си поискате. Представите ви за добро нямат за вас никакво значение. Знаете, че гневът е лошо, но въпреки това продължавате да се гневите. От една страна, знаете, че чувството за собственост е нещо недобро, а от друга - продължавате да трупате и присвоявате, при това не само вещи, започвате да си присвоявате и хора. Вие присвоявате жената, мъжа, децата, все едно са ви собственост и те са ваши вещи. Чувството ви за собственост им вреди и вие знаете, че това е лошо.

Тази заимствана съвест не помага, а ви натоварва. Но когато излезете от първата долина, се появява собствената ви съвест. И сега вече знаете със сигурност, какво е лошо, и вече ви е невъзможно да постъпвате по друг начин. Това е този момент, в който афоризма на Сократ "Знанието е добродетел" придобива смисъл.

А сега за отрицателната страна - разкаянието. Тя се изразява в това, че можете да проявите излишно безпокойство спрямо миналото: че това и онова в миналото не сте го направили добре, че сте действали зле толкова пъти. Толкова дълго не сте осъзнавали това, че ако започнете да пресмятате всичко това, ще стигнете до някаква патология. И вместо да израствате, така ще се съкрушите, че ще пропаднете в тягостната тъмнина. Затова, ако се появи вината и станете болезнено впечатлителни като се вините за миналото, то ще си останете във втората долина и няма да можете да излезете от нея. Ако миналото стане прекалено значимо, то вие, естествено, започвате да леете непресъхващ извор сълзи, да плачете и да се биете в гърдите напявайки "Какво направих, аах!".

А положителната страна се състои в това, че следва да се погрижите за бъдещето, а не за миналото. Да, разбрали сте, че не сте били прави, но това е било естествено, защото сте били безсъзнателни. Затова няма нужда да се вините - как би могъл човек да постъпи правилно, след като е безсъзнателен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото трябва, но това не трябва да ви натоварва. Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне, тъй като вече не бихте го повторили, защото сте приключили с това. Тъжно ви е, че сте наранили толкова много хора по толкова начини, но заедно с това чувствате и радост, защото вече не бихте допуснали това. Вие сте освободени от миналото и вината и те вече не са ви грижа. Новата ви грижа са бъдещето и новите открития.

Сега имате своя собствена съвест и бъдещето обещава да бъде съвсем друго, качествено и радикално различно. Ще ви обхване трепетът на приключенията. Сега личната ви съвест вече няма да ви позволи да постъпвате иначе. Не става дума за това, че сега ще се наложи да се контролирате, появи ли се истинската съвест, контролът е ненужен, дисциплината също. Правилното идва някак си естествено. И тогава лесното е правилно, а правилното - лесно.

Придобиете ли съвест дори и да искате да постъпвате неправилно, ще ви се наложи да положите доста усилия. И ако все пак постъпите неправилно, се лишавате от благоприятния изход.

А когато нямате собствена съвест, са ви нужни много усилия да постъпвате правилно, но дори и да постъпите правилно, благоприятният изход е невъзможен. И така, човек е обхванат от вълнение. Тъжно му е за миналото, но това не го натоварва, защото миналото вече не съществува. Такава е положителната страна - човек трябва да почувства, че преобразяването вече се е случило, че блаженството е постигнато, че Бог вече ви е надарил с великолепния дар, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в изцяло ново направление, по нова траектория.

Именно тук се ражда истинската етика, добродетелта, шила (от санскрит - морал).

Третата долина - нарича се долината на препъни-камъка

Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията - огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни.

Ал Газали казва, че те са четири - единият е светът на съблазънта, на вещите. Те са много пленителни и се появяват въжделенията. Защо всички световни религии в един глас казват, че трябва да излезете извън пределите на съблазните на този свят? Защото, ако прекалено много се съблазнявате в този свят и мечтаете за много вещи, няма да ви достига енергията да желаете Бога - желанията ви ще се пилеят по вещите.

Този, който иска голям дом, огромна банкова сметка, твърда власт и престиж, насочва всичките си стремежи и желания към света. И вече не му е до търсенето на Бог.

Сами по себе си вещите не са лошо нещо. Суфиите не са против вещите. Те казват, че сами по себе си вещите са добри, но този, който е започнал да търси Бог и висшата истина, не може да си позволи да се разсейва с тях. Вие имате определено качество и количество енергия. И цялата енергия трябва да се вложи в едно желание. Всички желания трябва да се трансформират в едно - само тогава може да се достигне Бог и да се измъкнете от третата долина.

Като правило имате много желания. Но религиозният човек има едно-единствено желание и всички останали желания са погълнати от голямото, както малките изворчета и притоци се вливат в голямата Ганг. Религиозният човек е този човек, чиито желания са се слели в едно и той желае само Бог, иска само излизане от границите.

И така, първият - това е светът на съблазните, вторият - хората, привързаността към хората.

Все пак помнете, че суфиите не са против хората, но казват, че не трябва да се привързвате към когото и да е. Защото самата тази привързаност, ще стане препятствие и препъни-камък по пътя към Бог. Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, но помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто случайно. Ние сме пътешественици и просто сме се срещнали на пътя. Възможно е да бъдем няколко дни заедно, и на това сме благодарни, но рано или късно пътищата ни ще се разделят. Жена ти умира и продължава собствения си път, но не ти дадено да разбереш къде. Или синът ти пораства, започва своя си живот и се отделя от теб, а всеки син непременно трябва да се отдели от родителите си.

Ние сме заедно на този път само няколко дни и съвместния ни живот е нищо повече от случайност. Той няма да продължава вечно. Затова бъдете с хората любящи, състрадателни, но не се привързвайте към тях, защото тази привързаност не ви дава нужната свобода, за да излезете извън границите. И така, второто - това са хората и привързаността към тях.

Третото, Ал Газали нарича Сатана, а четвъртото - его. Под Сатана се има предвид ума - умът, който сме натрупали в миналото. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на ума все още се спотайва наблизо. И ще го прави още известно време. Той толкова дълго е бил с вас, че не може изведнъж да ви напусне. За това е нужно време. Той чака и наблюдава и появи ли се възможност веднага ще скочи и ще ви завладее. Та нали досега е бил ваш Учител, а вие негов роб. И умът не може да се помири с това, че изведнъж сте станали Учител. За това му е нужно време.

Умът е механизъм и постоянно е тук. За търсещия умът е Дявол. Цялата тази история за Дявола е нищо повече от историята на ума. Дяволът или Сатаната, както го наричат суфиите, са само митологични имена на ума.

Може би си мислите, че когато Дяволът изкушава Исус, той е около него. Не се заблуждавайте - няма Дявол наоколо. Изкушението произлиза от ума на самия Исус. Умът казва "Сега, когато ти си толкова приказно могъщ, защо се тревожиш за нещата. Защо не завладееш целия свят, ти го можеш - по силите ти е. Можеш да завладееш целия свят, защото имаш толкова власт и си толкова извисен духовно. Твоето сидхи (свръхестествените ти възможности) е свободно. Ти можеш да притежаваш всичките пари и целия престиж, който поискаш. Защо да се тревожиш за Бога и религиите? Използвай това - изкушава те Ума.

И когато Исус казва: "Махни се от пътя ми", той не го казва на някакъв Дявол отвън, а на ума си: "Моля те, махни се от пътя ми. Нямам работа с желанията ти, аз имам съвсем друго пътешествие и ти нищо не знаеш за него, така че - млъкни!"

И четвъртото - егото, един от големите препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, започвате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его внезапно ви завладява "Аз станах свят и мъдър. Вече не съм обикновен човек" И проблемът се състои в това, че наистина сте напреднали. Това е вярно и може да се докаже, но е голям проблем, защото егото не говори напразно - то наистина е чувствително.

Но все пак отчитайте, че ако сте в капана на егото, то мисълта "Аз съм велик" ви пленява и тогава завинаги оставате в третата долина. И никога няма да успеете да достигнете четвъртата - тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма радост - ще пропуснете всичко това.

И това е същото място, в което сидхи - духовните сили - стават най-сериозното препятствие.

Отрицателната страна е влизане в битка с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази долина. Борбата е излишна, не предизвиквайте вражда. Достатъчно е само разбирането.

Борбата означава игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, ума си, личния си Дявол, но противоборството си остава и въпреки всичко, няма да можете да излезете от четвъртата долина.

Четвъртата долина преминават само тези, които не пренебрегват нищо. Така, че не пристъпвайте към игнориране.

Положителната страна се състои ето в какво - приемете предизвикателството, факта, че егото ви отправя предизвикателство. Не го взимайте за враг, а приемете предизвикателството, за да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото. Вгледайте се дълбоко в него, в неговия механизъм - как функционира, как възниква новото его във вас, как този ум продължава да си играе игрички с вас, как се привързвате към хората, как се привързвате към вещите. Вникнете в това "как" като безпристрастен наблюдател - без враждебност. Но, ако все пак тръгнете към противоборство, тогава сте победени. Хората знаят само две неща - или как да станат приятели, или как да станат врагове, и това е обичайното разбиране. Но ще ни помогне третото. Бъдете наблюдатели, свидетели, но без враждебност или приятелство. Бъдете безразлични. Тогава ще можете да видите, кое, какво представлява, защото заемете ли страна, чувството става окова. Чувството означава, че вие се привързвате. Помнете - привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. Ако вашият враг умре, той ще ви липсва също като приятел, а понякога и повече, защото той е придавал на живота ви известен смисъл. Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма как да не чувствате липсата му. И егото, което е изпитвало такова удоволствие от борбата с врага, вече никога няма да бъде удовлетворено. И тогава не ви остава нищо друго, освен да търсите нов враг.

Затова не си създавайте нито врагове, нито приятели. Просто наблюдавайте. Станете упорити учени-наблюдатели. Това е положителното, което трябва да направите. Изследвайте и то с удоволствие, какво представлява егото само по себе си, какво представлява жаждата. И ето пред вас се простира

Четвъртата долина - долината на несгодите

В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното - по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част. С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането - по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове.

Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в т.нар. от християнските мистици "тъмна нощ на душата". Влизане в света на безумията, който скривате зад гърба си. Той е много тайнствен и неописуемо странен. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете самостоятелни, ако сте в границите им. Но четвъртата долина няма да минете без Учител.

Когато казвам, че през първите три долини може да се върви самостоятелно, не казвам, че непременно трябва да се оправяте сами, а че всеки може да се справи сам. Но захващайки четвъртата долина, Учителят ще ви е абсолютно необходим, защото сега ви предстои да се потопите в тъмнина. Вие все още нямате своя собствена светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който вече е влязъл в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава тъмнина.

Отрицателната страна в долината на бедствията е съмнението. Възниква силно съмнение. А дотук все още не сте опознали съмнението. Вие взимате скептицизма за съмнение, но съмнението е съвсем друго явление.

Някой казва "Има Бог", вие отговаряте "Съмнявам се". Но всъщност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: "Не знам", използвате странната дума "съмнявам". Но как можете да се съмнявате след като съмнението става възможно едва, когато се сблъскате лице в лице с реалността.

Да речем, че никога не сте виждали привидения и казвате: "Съмнявам се, че съществуват привидения". Реалният превод е: "Не съм срещал нищо такова досега, как бих могъл да вярвам". Но това не е съмнение. Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете привидение. Тогава цялото ви същество ще затрепери и ще се окажете в това състояние, при което възниква съмнението - съществува ли това, което виждате, истина ли е или халюцинация?

Съмнението е много екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към ума, а съмнението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви същество трепери.

В тази тъмна нощ в душата възниква съмнение. Съмнение в Бог, защото сте искали светлина, а попадате в тъмнината. Така възниква огромното съмнение - аз в правилната посока ли съм, струва ли си да търся това. Та вие сте искали злато, лъчезарна светлина, велико просветление, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната тъмнина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, вече ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, за да стигнете дотук - също ги няма.

Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, но сега нищо не знаете. Имали сте някаква защита, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и сега потъвате. И тогава възниква съмнението. Възниква такова усещане, че цялото това религиозно пътешествие е напразно, че навярно бог няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква глупост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш много вещи, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: "Какви ги върша? Загубих всичко това и ето ти резултата".

Всеки търсещ стига до такъв миг. И ако възникне такова съмнение, тогава от само себе си започваш да се отбраняваш от тази тъмнина. Бронираш се срещу нея, за да се защитиш.А направиш ли го, отново ще се намериш в безсъзнателната страна на ума си. Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прекрасна, но нищо не може да се сравни с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината притежава дълбочина, а светлината е повърхностна. И докато не успяваш да се зарадваш на тъмнината, няма да успееш да приветстваш смъртта.

Затова първоначално ти е нужно да се научиш да приемаш, да приветстваш, да се отпускаш. Тази тъмнина е първия проблясък на Бог. Да, това е тъмнина, но по-късно ще разбереш, че не е било тъмнина. Че всъщност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекалено ослепително, поради което и ти се е сторило за тъмнина. Тъмнината всъщност е била твоята интерпретация за нещата.

Вгледай се няколко секунди в слънцето и скоро ще усетиш тъмнината. Светлината е предозирана и изглежда непоносима. Ако човек дълго гледа слънцето, може да ослепее. Ще се спъваш в познатите вещи, ако след дълго взиране в слънцето, си влезеш у дома.

Тъмнината е интерпретация. Впрочем, интерпретирането е естествено. По-късно, когато успееш да излезеш от пределите на тази долина, ще можеш да се обърнеш назад и да видиш реалността. Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че сега си още по-близо до Бог.

Нужно е да разбереш три неща - съня, смъртта и самадхи (постигане на единство между възприемащия и възприеманото).

Сънят напомня за смъртта. На изток го наричаме малката смърт. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А след това идва смъртта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, но умът се запазва и се ражда отново. След нея идва окончателната смърт - самадхи, когато изчезват тялото и ума като остава само едно дълбинно ядро, съзнание. Това е окончателната смърт.

В четвъртата долина внезапно получавате първият си проблясък за това как ще се случи окончателната смърт с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате срещу нея, то отново ще попаднете в третата долина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата долина, вече много векове и животи ще се страхувате да влезете в нея.

Според наблюденията ми, хората, които някога в миналите си животи са стъпвали на четвъртата долина, изпитали са непреодолим страх и са избягали, са тези, които винаги се страхуват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, въобще от всичко това, което отново може да ги доведе до четвъртата долина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се страхуват.

А четвъртата долина е много важна, защото е в средата измежду 7-те долини - по три от двете й страни. Тя е мост, за преминаването на който ви е нужен Учител, защото преминавате от известното към неизвестното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното.

Положителната страна са доверието и освобождаването от натрупаното дотук. Отрицателната - съмнението и отбраната. Учителят от самото начало ви учи на доверие и освобождаване, за да станат те вашата атмосфера, тъй като ще са ви нужни при влизането в четвъртата долина.

Понякога хората ме питат: „Защо не може да сме тук без освобождаване? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкова колкото искаме? Защо е необходимо това?“ Те не разбират. В началото е възможно да ви се стори това не толкова необходимо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и сякаш това не ви е нужно. Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и за какво трябва да се подготвяте сега. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той дойде, няма как да загасите пожара в къщата си, ако предварително не сте изкопали кладенец за вода - и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла. Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви защо смятате, че е ненужно предварително да се подготвяте - просто в момента не ви трябва. Но в четвъртата долина ще ви трябва, а няма как внезапно да се научите как да се освобождавате. Необходимо е предварително да сте се научили на това до степен навик.

Петата долина - долината на гръмотевиците

При петата долина влизате в смъртта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата - в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата - в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си.

В четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В петата губите самите себе си - не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за собствен център започва да се замъглява и губи.

Когато влизате в смъртта, в колективното безсъзнателно възниква силен страх и нетърпима мъка - мъка много по-силна от тези, които някога сте изпитвали, защото възниква въпросът: "Да бъда или да не бъда". Вие изчезвате, а цялото ви същество страстно иска да бъде. Иска ви се да се върнете обратно в четвъртата долина. Там макар и тъмно все пак сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това не само изчезвате в нея, но скоро и от вас самите няма да остане следа.

Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето защо великите учители Буда или Джалаледин Руми казват: "Помнете анатта (не-АЗ)" Суфиите я наричат фана (сливане с Бог), изчезване на човека. И трябва да се подготвите за това изчезване и не просто подготвени, а с дълбоко приемане. Великата радост е пред вас, защото всичките ви страдания са от егото. Самата мисъл "АЗ съм", издава невежеството ви и поражда всевъзможни тревоги и проблеми. Егото - това е адът.

Жан-Пол Сартр е казал: "Адът - това са другите", но това е невярно. Адът си ти самият, адът е егото. И ако възприемаш другите като ад, то е благодарение пак на засегнатото его. Те ти действат на нервите и така в теб се отваря рана, която ти се струва, че всеки зачеква. Мисълта ти, че си особен, а никой не се съобразява с това, ти причинява болка. Изчезне ли мисълта за твоята особеност, или както дзен казват: "станеш ли обикновен", ще можеш да преминеш тази долина леко.

И така, отрицателната страна е привързаността към АЗ-а, а положителната - отпускане в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна готовност за смърт.

Шестата долина - долината на пропастта

Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта. Това е най-мъчителната долина, защото е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг - го няма. Парадоксът е в апогея си - има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него.

Смъртта идва и човекът изчезва. Това е нещото, което християните наричат разпятие, индусите - самадхи, а в дзен - сатори.

Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус проявява две страни. Първоначално с питащ поглед към небето казва: "Защо ме изостави", което е отрицателната страна - жалва се. Умира, а помощта не идва, въпреки надеждата. Тази отрицателна страна е свойствена дори за Исус. Положителната е дълбоката благодарност. При положително отношение, човек забравя миналото, оповава се на бъдещето и вярва. Дошло е последното изпитание и той чувства благодарност "Нека бъде воля твоя", което е и направил Исус. Той е проявил и двете отношения - първоначално отрицателното, което е много по-човешки и поради което го обичам за човечността. И колкото пъти е казал: "Аз съм син Божи", толкова и "Аз съм Син Човешки". Той е бил вечността, влязла във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкова принадлежи на двата свята.

С това "Защо ме изостави?" издава своята човещина, но сигурно в същия миг се е засмял и разбрал човешката си ограниченост, поради което и я отхвърля. Веднага казва "Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти". Благодарността е изцяло заявена и себеотдаването е цялостно. Сега вече нищо не е останало.

Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкова малко - за части от секундата се превръща от човешко същество в Бог. В мига, в който жалбата се превръща в доверие, ти от човешко същество се превръщаш в Бог. И вече се молиш: "Да бъде волята ти", защото егото липсва и себеотдаването е пълно и липсва собствената воля. И ето че идва последната, окончателна.

Седмата долина - долината на химните и празника

В седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва. Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил.

Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини.

Това е прекрасната карта на суфиите.

Ошо

Превод: spiralata.net
Източник: http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=6006
Прочети…



сряда, 27 април 2016 г.

КОНФУЦИЙ - Мъдростта на вековете...




КОНФУЦИЙ - Мъдростта на вековете...

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е живота.

Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - горделивост.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка - без нея неуспехът е сигурен.

Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.
Прочети…



петък, 22 април 2016 г.

Как да поддържаме висока вибрация?




Как да поддържаме висока вибрация?

Какво означава висока вибрация?

- Животът ви е изпълнен с цели, мечти, истинност;

- Имате способността да привличате всичко, което желаете;

- Събитията се случва с бързи темпове;

- Не приемате нещата лично;

- Превръщате се в наблюдател и приемащ;

- Учите се да се отпускате, да пускате контрола;

- Имате способност да изменяте негативното в позитивно;

- Живеете в лекота;

- Освобождавате се от ограничаващи вярвания;

- Изпълвате се с нови позитивни убеждения.

Как да поддържаме висока вибрация?

- Бъдете наблюдателни за нивото на вашата вибрация;

- Създавайте си мечти, цели;

- Не приемайте нещата лично;

- Поддържайте честотата на любовта, като станете приемащ, любящ, обичащ от сърцето, а не от егото;

- Не критикувайте, не осъждайте, не обиждайте;

- Не мислете постоянно за проблемите, а мислете за позитивни решения;

- Практикувайте медитация, дишане, релаксация за заземяване;

- Избирайте хората във вашето лично пространство;

- Поемете отговорност за живота си с действия;

- Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви;

- Освободете се от стреса чрез спорт;

- Прекратете лоши връзки;

- Обичайте се.

Техники за поддържане на висока вибрация

1. Заземяване. Представете си, че пускате корени в земята. Това не позволява към вас да идват негативни енергии. Не позволява да се закачат хора, които да се хранят от вашата енергия и да я източват.

2. Измитане. Мислено изметете с метла негативната енергия през входната врата. Вземете си душ и всичко, което е останало, нека изтече през канала.

3. Изхвърлете от менюто си храни с изкуствени добавки и увеличете количеството на суровата и качествена храна.

4. Създайте защитна стена около себе си като включите въображението – съзнанието е това, което може да материализира всичко.

5. Не манипулирайте чужда свободна воля.

6. Променете мислите си.

7. Живейте в настоящия момент. Нужна е практика и повторения. Всеки ден по 2 минути, по 5 минути – упражнявайте се. Не позволявайте умът ви да се движи напред-назад – от минало към бъдеще, от бъдеще към минало. Почувствайте това, което ви се предлага сега. Вижте цялата палитра на това, което ви заобикаля сега. Потопете се в настоящия миг.

8. Формулирайте желанията си в положителни утвърждения. Мислете за това, което искате, а не за това, което не искате.

9. Дишайте дълбоко и се фокусирайте върху дишането. Усетете всеки един дъх.

10. Обичайте безусловно. Обичайте себе си без вина, без страх. Обичайте другите, приемайки ги като част от удивителен жив вселенски организъм.

Още интересни статии от Светла Трифонова може да откриете на: svetlushall.wordpress.com.
Прочети…



сряда, 20 април 2016 г.

Каквото и да става...!?




Хората са неразумни, алогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става.

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става.

Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да става.

Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.

Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става.

Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото и да става.

Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им, каквото и да става.

Дай на света най-доброто от себе си и той ще те открие. Дай му го, каквото и да става.

Надпис на стената в Шишу Баван, Дома за деца на майка Тереза в Калкута


Молитвата е най-мощната форма на енергия, която човек може да генерира. Тя е реална сила, като земното притегляне. Като лекар аз съм виждал хора, при които не помага никакво лечение и които оздравяват от болестта и меланхолията си благодарение на смирената молитва…

Молитвата, също като радия, излъчва самозараждаща се енергия…

В молитвата човешките същества се опитват да увеличат своята ограничена енергия, като се обръщат към Безграничния източник на всяка енергия. Когато се молим, ние се свързваме с тази неизчерпаема енергия, която движи Вселената. Молим се част от нея да ни бъде изпратена в помощ. Дори само от това, че отправяме зов, изчерпаните ни резерви се попълват и ние се изправяме по-здрави и по-силни...

Винаги, когато се обърнем към Бога с гореща молитва, променяме душата и тялото си към по-добро. Не е възможно човек да се помоли дори за момент, без това да доведе до нещо хубаво.

Д-р Каръл, нобелист
Прочети…



петък, 8 април 2016 г.

Това, което сме, е проектирано и изградено от мислите в нашето съзнание




Това, което сме, е проектирано и изградено от мислите в нашето съзнание

Британският философ Джеймс Алън е един от основоположниците на литературата за самопомощ. Книгата „Мислещият човек“, издадена през 1903 г., претърпява безброй преиздавания и помага и до днес на хиляди хора, като показва как мислите ни са тези, които определят живота ни.

Сентенцията „Човек е това, което мисли със сърцето си“ обхваща не само цялото ни същество, но и всички условия и обстоятелства в живота ни. Ние буквално сме това, което мислим,характерът ни е пълен сбор на всички наши мисли.

Действието е цветът на мисълта, а радостта и страданието - нейните плодове; така събираме ние сладката и горчива реколта на онова, което сме посели.

Това, което сме, е проектирано и изградено от мислите в нашето съзнание. Ако отглеждаме невежество или зли помисли, ще пожънем болка. Ако мислите ни са здравословни и добродетелни, радостта ще ни съпътства, както сянката ни е неотменно до нас в слънчев ден.

Ние се изграждаме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта изработваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ изграждаме за себе си райски дворци от радост, сила и спокойствие. С правилен избор и правилно прилагане на мислите си, ние се издигаме до божествено съвършенство; но, ако злоупотребяваме и ги прилагаме грешно, можем да се сринем под нивото на скотове. Между тези две крайности съществуват всякакви характери и ние сме техните създатели и господари.

Както градинарят култивира своя двор, плеви бурените и сади цветята и плодните дръвчета, които обича, така всеки от нас трябва да се грижи за градината на ума си, да я чисти от всички грешни, безполезни и нечисти идеи и да развива към съвършенство цветята и плодовете на правилните, полезни и чисти мисли. Като следвате този процес, вие рано или късно ще осъзнаете, че сте градинар на собствената си душа, режисьор на собствения си живот.

Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но и от което се бои.  Тя достига висините на съкровените си копнежи и потъва в дълбините на постоянните си, неосъзнати страхове. Обстоятелствата са начинът, по който душата получава своето.

Всяко семенце мисъл, посято или оставено да проникне в съзнанието, пуска корени, израства и, рано или късно, разцъфтява в действие и дава плодове под формата на възможности и обстоятелства.

Човек не се озовава на улицата или в затвора по прищевките на съдбата и обстоятелствата, а по пътя на низките си мисли и долни желания. По същия начин човек с чист ум няма да извърши внезапно престъпление под влиянието на някаква външна сила -  престъпната мисъл дълго е таена в сърцето му и в часа на удобната възможност е проявила натрупаната си мощ. Условията не правят човека, те само го разкриват пред самия него.

При раждането душата излиза сама на света и с всяка стъпка при земното си скитане привлича  тези комбинации от обстоятелства, които я разкриват, които са отражения на чистотата или нечистотата ѝ, на силата или слабостта ѝ.

Ние сме пленници на самите себе си: собствените ни мисли и действия са тъмничарите на нашата съдба - поробват ни, ако са недостойни; те са и ангели на свободата - освобождават ни, ако са благородни.

Какво тогава е значението на „борбата с обстоятелствата“ в нашия живот? Това означава, че ние постоянно се съпротивляваме срещу едно следствие, а през цялото време пазим и поддържаме причината за него в сърцата си. Тази причина може да бъде под формата на съзнателен порок или несъзнателна слабост. Но, каквато и да е, тя упорито препятства усилията на притежателя си и спешно налага да се вземат мерки.

Има хора, които са на дъното на нищетата. Те отчаяно копнеят средата и домашният им комфорт да се подобрят, но през цялото време кръшкат от работа и мамят работодателите си, защото възнаграждението им било недостатъчно. Тези хора не проумяват простите принципи, лежащи в основата на всяко благосъстояние. Те не само, че са неспособни да се издигнат от окаяното си положение, ами привличат към себе си още по- тежки условия, като се поддават на слаби, лениви и измамни мисли - и действат в съгласие с тях.

Има богати хора, които страдат от мъчителна и упорита болест в резултат на чревоугодничество. Те са готови да платят големи суми, за да се отърват от нея, но не желаят да се откажат от вредния навик да се тъпчат с храна. Искат, хем да задоволяват апетита си с прекомерни количества луксозна храна, хем да имат крепко здраве. Такива хора никога няма да го постигнат, защото не разбират първия принцип на здравословния живот.

Има работодатели, които използват разни хитрини, за да не заплащат справедливо труда на работниците си, като се надяват на по-големи печалби за сметка на намалените надници. Такива хора никога няма да постигнат просперитет, а когато банкрутират и загубят добрата си репутация, обвиняват обстоятелствата, без да осъзнават, че те сами ги създават.

В суетата си ние сме готови да повярваме, че човек страда заради добродетелите си. Но едва когато прогоним всяка порочна, зла и нечиста мисъл от ума си и измием всяко мръсно петно от душата си, бихме могли да сме сигурни и да твърдим, че страданията ни са резултат от добрите, а не от лошите ни качества. И по пътя към това върховно съвършенство, но много преди да го достигнем, ще открием онзи велик закон, работещ в умовете и живота ни, който е абсолютно справедлив и затова не може да възнаграждава доброто със зло или злото с добро. Въоръжени с това знание, вече можем да осъзнаем, преодолели миналото си невежество и слепота, че животът ни е, и винаги е бил, справедливо подреден и миналите ни преживявания, добри или лоши, са били справедлив резултат от нашата развиваща се, но още недоразвита същност.

Ако сееш царевица, ще пожънеш царевица, а ако засадиш коприва, единственото, което ще порасне, е коприва.

Бедността и разгулният живот са двете крайни проявления на нещастието. И двете са еднакво неестествени и са резултат от душевно разстройство.

Ние смятаме, че мислите ни могат да останат в тайна, но не е така - те бързо изкристализират в навици, а навиците се реализират в обстоятелствата.

Лошите мисли изкристализират в навици на пиянство и озлобеност, които се реализират в обстоятелства на беди и страдания; разрушителните мисли от всякакъв вид изкристализират в агресивни и изтощаващи навици, които се реализират в неблагоприятни обстоятелства; мислите на страх, съмнение и нерешителност изкристализират в навици на слабост и непоследователност, които се реализират в обстоятелства, носещи неуспех, бедност и зависимост; мислите на леност изкристализират в навици на нечистота и нечестност, които се реализират в обстоятелства на мизерия и бедност; мислите на омраза и укор изкристализират в навици на обвинения и насилие, които се реализират в обстоятелства на нараняване и преследване; егоистичните мисли изкристализират в навици на себичност, които се реализират в обстоятелства на самотност и несрета.

Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болнаво тяло. Всеизвестно е, че мислите на страх могат да убиват безпощадно като куршум и постепенно погубват хиляди хора със същата неизбежност, макар и не толкова бързо. Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват. Безпокойството бързо отслабва цялото тяло и го оставя незащитено от зарази; нечистите мисли, дори ако не им се поддадете физически, скоро ще навредят на нервната система.

Промяната в начина на хранене няма да помогне на човек, който не иска да промени мислите си. Онзи, който ги е укрепил и прочистил, няма защо да се бои от вредни микроби.

Ако искате да усъвършенствате тялото си, пазете ума си. Ако искате да подмладите тялото си, направете ума си красив. Мислите на злоба, разочарование и униние лишават тялото от здравето и красотата му. Киселата физиономия не идва случайно - тя е продукт на съответните мисли. Грозните бръчки са издълбани от завист, страдание и гордост.

Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия.

Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел, не може да бъде градивна. При повечето хора всяка мисъл изчезва без да намери каквото и да е приложение. Безцелността е порок и, ако иска да избегне катастрофа и разруха, човек не бива да си позволява такова блуждаене.

Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове, смущение и самосъжаление, които са признаци за слабост и водят, със същата сигурност като умишлено планираните престъпления (макар и по друг път), до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да просъществува в свят, където силата е двигател на еволюцията.

Всеки трябва да набележи реална цел в сърцето си и да се стреми да я постигне. Трябва да направим тази цел централен фокус на мислите ни. Тя може да бъде духовна или материална,  в  зависимост от нагласите ни в конкретния момент; но, каквато и да е, трябва сериозно да фокусираме мисловните си сили върху нея. Трябва да направим тази цел наш висш дълг и да се посветим на постигането ѝ, като не позволяваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, желания и фантазии.

Който не е готов да си постави велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнение на задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат те. Само по този начин могат да се фокусират мислите, да се развие решителност и енергичност, а стане ли това, вече няма нещо, което не можеш да постигнеш.

Вашето страдание и вашето щастие се развиват отвътре и ви принадлежат. Вие сте такива, каквото е мисленето ви.

Който иска да постигне малко, трябва да жертва малко; който иска да постигне много, трябва да жертва много; който иска да жъне изобилие, трябва да е готов на огромни жертви.

Мечтателите ще спасят света. Както видимото се крепи от духовното, така човечеството, при всичките му изпитания, грешки и страдания, се поддържа от красивите мечти на самотните си мечтатели.

Човешкият род не може да забрави своите мечтатели; не може да остави идеалите им да избледнеят и отмрат. Той живее с тях - припознава ги като реалност, която един ден ще види и разбере.

Композитори, скулптори, художници, поети, пророци, мъдреци - това са творците на идещия свят, архитектите на рая. Светът е красив, благодарение на тях; без тях едва кретащото човечество ще загине.

Мечтата - не вялото пожелание - на сърцето ти, била тя порочна или красива, или нещо средно между двете, винаги ще се стреми към онова, което ти, тайно, най-много обичаш. В ръцете ти ще бъдат дадени точните резултати на собствените ти мисли; ще получиш, каквото си заслужил - нито повече, нито по-малко.

Глупавите, невежите и мързеливите виждат само привидния резултат от нещата, а не самите неща; говорят за късмет, съдба и шанс. Не виждат изпитанията, неуспехите, борбата, през които доброволно са преминали хората, за да натрупат жизнения си опит; не подозират какви жертви са направили, какви дръзки усилия са положили, каква вяра са мобилизирали, за да преодолеят привидно непреодолимото и да осъществят мечтата на сърцето си.

Във всяко човешко начинание има усилие и има резултат; и величината на усилието е мерило за резултата. Това не е шанс. Така наречените дарби, сили, материални, интелектуални и духовни заложби са плодове на усилие; те са реализирани мисли, постигнати цели, осъществени мечти.

Мечтата, която величаете в ума си, идеалът, на който се прекланяте в сърцето си - с това ще изградите живота си и това ще станете./webstage.bg
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com