сряда, 30 март 2016 г.

Истини за взаимоотношенията, които ще те накарат да се замислиш




Всеки ден срещаме нови хора и от всяка среща извличаме нещо важно за себе си

Всеки ден срещаме нови хора и от всяка среща извличаме нещо важно за себе си. Някой ни изпитва, някой ни използва и поднася урок, друг ни помага да придобием нови умения, а някой ни прави по-добри и това е най-ценното.

В отношенията получавате това, което давате

Не разчитайте, че в отговор на капризите си, обвиненията и обидите, ще получите усмивки, прегръдки и признание в любов. Ако искате разбиране, опитайте се сами вие да разбирате отсрещния. Всичко се връща – това е една проста формула, която работи от вечни времена.


Не трябва да се борите за място в живота на който и да е човек

Насила мил няма да станете! Много хора забравят тази проста и много мъдра истина. Никога не се опитвайте да извоювате за себе си пространство в живота на друг човек. В края на краищата, вие не можете да знаете със сигурност, дали той има нужда от това.

Всички хора се променят и това е нормално

Потребностите, мислите и дори убежденията на хората с времето се променят. Така че, ако някой ви казва, че сте се променили, не се обезкуражавайте и не търсете недостатъци в себе си. Може би тези промени, напротив, са във ваша полза. Няма нищо страшно в това, че интересите ви се разминават с тези на най-близкия ви приятел, а общуването се проваля. По-добре е от време-навреме да си разменяте приятелски думи и да запазите топли спомени, отколкото да се опитвате да изтръгне от взаимоотношенията онова, което не е останало и да храните раздразнението вътре в себе си. Бъдете искрени.


Над отношенията трябва да се работи

Отношенията не се изграждат от само себе си. Те изискват активното участие на всички действащи страни. Искреност, взаимност и уважение – това са основите, без които всяка връзка се срива.

Трябва да умеете да прощавате

Мнозина вярват, че прошката е признак на слабост. Но израза „прощавам ти“ съвсем не означава „аз съм твърде мек човек, затова не мога да се обиждам и ти и за в бъдеще можеш да продължиш да ми проваляш живота, а аз няма да ти кажа нито дума“. Той означава: „Няма да позволя миналото да разваля нашето бъдеще и настояще, затова ти прощавам и забравям всички обиди“.

Споровете са загуба на време

Колкото по-малко време прекарвате в спорове с хората, които ви дразнят, толкова повече време ще ви остава за общуване с хора, които обичате. Ако спорът е възникнал между вас и близък човек, овладейте се. Не позволявайте на гнева да ви завладява, в противен случай може да произнесете думи, за които ще се срамувате до края на живота си. Понякога стабилна връзка може да се съсипе само от една невнимателна дума.

Вие не можете да промените другия човек

Човек е в състояние да промени само себе си, но в никакъв случай някой друг. Затова трябва да се научите да възприемате близките и скъпите ви хора такива, каквито са. Ако нещо коренно не ви устройва, бъдете честни и кажете за него направо. Може би този, когото обичате, ще поиска да се промени заради вас.

Отсъствието на някои хора в живота ви всъщност може да ви е само от полза

Не се страхувайте да променяте обкръжението си. Трябва да умеем да се отказваме в живота си от тези хора, които внасят в него дискомфорт. Ако в последно време получавате от някой „добър” приятел само предателства и обиди, то трябва да престанете да се придържате към миналото и да прекъснете отношенията.

Ценете хората, които са близо до вас

Не забравяйте да казвате на близките си хора, че са ви ценни. Отделяйте им достатъчно внимание. Може би отношенията ви някога ще приключат, но дори и ако нещо не трае вечно, това не означава, че не трябва да губите време за него./evolife.bg
Прочети…



понеделник, 28 март 2016 г.

Карлос Кастанеда: 20 мисли израз на духовното му търсене




Карлос Кастанеда: 20 мисли израз на духовното му търсене

Карлос Кастандеда - духовен учител или ловък манипулатор, боравещ добре с думите и желанията на хората.

Наркоман, лъжец, прелъстител – всички тези определения се отнасят за Карлос Кастанеда, въпреки че повечето хора трудно биха го свързали с тях. За хилядите си читатели той е духовен учител и писател, чийто книги са разгръщани с голямо нетърпение и интерес. Но ето че истината излиза наяве: оказва се, че соченият за пример мислител е криел в себе си много лица, някои от които съвсем не безобидни.


Самият Кастанеда цял живот е отказвал да споделя конкретни факти за миналото си и дори самата му смърт през 1998 г. е обвита в мистерия. Фалшификациите започват още от рождената му дата: той самият споменавал ту 1935, ту 1936 г. Оказва се, че точната година е 1926 и воден вероятно от суета, писателят спестил 10 г. от възрастта си. По същия начин „забравил“ и коя е родината му. Споменавал Бразилия и Аржентина, а веднъж дори заявил, че е италианец, който заминал съвсем млад за Южна Америка. В действителност Кастанеда е роден в малкото градче Кахамарка в Перу, намиращо се на цели 856 км от столицата Лима.

Там от малък потънал в атмосферата на легенди и предания, свързани с Империята на инките и със специалните ритуални заклинания на техните наследници – чародейците курандероси. Никой обаче не поощрявал интереса му към тях, тъй като родителите му били трезвомислещи и здраво стъпили на земята хора. Кастанеда послъгвал и за тях: представял баща си за университетски преподавател. Срамът от истинската му професия е необясним. Сесар Кастанеда бил неуспял художник, който притежавал бижутериен магазин. Той не само подкрепял сина си във всичко, но почти всеки ден го вземал със себе си, за да си играе сред скъпите накити. „Амнезията“ на писателя спрямо майка му също е необяснима. В един от разказите си („Сърцераздирателна реалност“) той жалостиво признава: „Останах сираче на 6 годинки…“ Истината е, че майка му била жива и здрава до 22-годишната му възраст и двамата били много привързани един към друг.

Детството на Кастанеда било спокойно, но и той, както повечето си познати, страдал от изключителната отдалеченост на града от цивилизацията. Влакът не достигал до Кахамарка, а най-близката гара била натри дни път върху муле.

Затова решението на семейството да се пресели в Лима било напълно логично. Карлос се записал в Академията за изящни изкуства и се впуснал в бохемския живот. Неговият състудент Хосе Бракамонте го описва като „хитрец, неизчерпаем на номера, който се издържа основно от комар (карти, коне, зарове)“. Заедно с това Кастанеда се проявявал и като първокласен Дон Жуан. Въпреки ниския си ръст, четинеста коса и мрачен поглед той бил много харесван от жените. „Спомням си – продължава колегата му – че момичетата по цели сутрини го чакаха в академията“.

Една единствена негова позната отклонила ухажванията му – студентката от китайско-перуански произход Долорес дел Росарио. За да я съблазни, Карлос се заклел, че ще се ожени за нея и дори публикувал съобщение във вестниците. Сватбата била подготвена, гостите – поканени, но самият годеник – изчезнал. Както може да се предполага, това не се дължало на нещастен случай.

Разбрал, че ще става баща, Кастанеда просто избягал от Перу, качил се на кораб за Сан Франциско и повече никога не се обадил на Долорес. Тя станала за посмешище пред целия град и била принудена да даде детето си в манастир. А самият Кастанеда, поел по пътя на волния живот, се отдал на нови забавления.

Така дребничкият лукав емигрант вече нямал никакви скрупули. Той най-нагло лъжел за произхода си и се представял за роднина на Освалдо Араня – един от най-известните политици в Бразилия. Когато се запознал с бъдещата си съпруга обаче, той измислил друга сърцераздирателна история: че всъщност бил италианец, роден извънбрачно от 16-годишна девойка. И, разбира се, само и единствено от любов към изкуството искал да я нарисува гола.

34-годишната Маргарет Раниън не чакала дълго да я убеждават. Тя не обръщала внимание на другите му авантюри и освен физическото привличане тях ги свързвали и общите им духовни интереси. Това било времето, когато на гребена на вълната били писатели като Джак Керуак, Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз и други. Всички те били боготворени от Кастанеда. Той бил маниакален почитател на Хрушчов и съветската държава. Ппренебрегвайки нашумелите политици и рокзвезди.

Успехът дал стимул на писателя и той завършил „Сказание за силата“ – неговата вероятно най-съдържателна книга. В нея подробно обяснява смисъла на два непознати до тогава термина тонал и нагуал. Най-общо казано, първото е битието, което ни заобикаля, както и нашето осъзнаване за него. Докато нагуалът е подсъзнанието, невидимата страна на света. „Сказание за силата“ отново предизвикало критиката и споровете дали това е литература, антропология или мистификация се разгорели с пълна сила. Но те не попречили на успеха на следващите му творби – „Изкуството на сънуването“, „Дарът на орела“, „Една отделна реалност“, „Силата на мълчанието“, „Вторият пръстен на силата“, „Огънят отвътре“, както и последната, издадена малко преди смъртта му „Активната страна на реалността“. Въпреки огромната популярност, която спечелил, Кастанеда не се отделял от дома си в Уестууд, Калифорния, където починал на 27 април 1998 г. Десетина години преди това името му бе замесено в колективни самоубийства.

Междувременно се занимавал и с поезия и различни религиозни течения. Записал се на курсове по журналистика и художествено писане. Не пропускал възможността и да се занимава със скулптура и живопис. За роднините си, които са му помогнали, почти не се сещал. Без колебание съборил всички мостове между себе си и тях.

На почетната 33-годишна възраст решил да се запише студент. Постъпил в Калифорнийския университет, където учил антропология. Именно преподавателят му по етнография Клемънт Миан му подсказал идеята да отиде в пустинята, за да се запознае с индианските традиции на племето яки. Карлос и без това се интересувал от психотропните растения, използвани от тях. По време на тези проучвания той се запознал с митичния Дон Хуан, превърнал се в герой на неговите книги. Съществувал ли е наистина такъв човек? Намерените документи са противоречиви. Според някои от тях Дон Хуан е роден през 1891 г. и успял въпреки тежката си младост да изучи тайните на шаманизма. Кастанеда започнал уроците си при него на 23 юни 1961 г. „Една година след първата ни среща дон Хуан ми откри, че притежава тайно познание за лечебните растения. Заяви, че е брухо – испанска дума, която може да се преведе като чародеец, врач, лечител. От този момент аз станах негов чирак.“ Следващите няколко години до 1965 той се посветил предимно на медитиране, социология, изпробване на различни халюцогенни растения.

Не се поколебал дори да намаже тялото си с татул и да премине гол през пустинята за да се убеди лично какъв е ефектът. Непрекъснато обогатявал дисертацията си, посветена на антропологическото изследване за индианците. Книгата „Учението на Дон Хуан“ била отпечатана през април 1968 г. но тревогите, свързани с нея, се отразили на Кастанеда. Някои от тогавашните му познати го определят като човек, който има вид на шизофреник. Но успехът бил неописуем. В годината, когато „Доорс“ препълвали стадионите, а Калифорния била обявена за център на ъндърграунда, творбата била посрещната с възторг. За кратко време тя се превърнала в своеобразен манифест на хипи-поколението. Въпреки че сериозните специалисти отричат научните й качества, книгата се продавала изключително добре. Това подтикнало Карлос към написването на втората част: „Една отделна реалност“, публикувана през 1971 г. Година по-късно се появила и най-известната му творба – „Пътуване към Икстлан“ (отпечатана за първи път у нас през 1984 г. от „Народна култура“). Кастанеда ставал все по-популярен и дори престижното списание „Тайм“ му посветило корица.

Според някои разследвания той е организирал създаването на чародейски движения, чийто последователи са били обхванати от фанатизъм и масова лудост. Истината за тях и неговото участие и до днес не е ясна. Сигурно е обаче, че Кастанеда доста често се изкушавал от плътските удоволствия въпреки твърденията си, че един истински воин не трябва да се поддава на тях и да хаби напразно семето си. Неговите безбройни авантюри давали повод за чести вражди и сцени на ревност между последователките му. Това ставало особено явно на семинарите, които той организирал. На първия ред местата били винаги запазвани за фаворитките на деня, а на по-задните редове с омраза се гледали вече бившите любовници на писателя.

Но хилядите му последователи били в неведение относно вакханалиите му. Той спазвал пълна дискретност, а по-бъбривите любовници били заплашени от изгонване от приближения му кръг. Те запазват мълчание дори когато смъртта отнася техния кумир. Кончината на писателя е оповестена едва два месеца по-късно. Малко след това започват и скандалите относно наследството му. В суматохата никой не забелязва, че най-любимите му последователки изчезват. Не се знае какво е станало с тях. Но през февруари 2003 г. в Долината на смъртта в Калифорния са открити човешки кости. Въпреки че са оглозгани от животните, сред тях е запазен един амулет, който е принадлежал на една от неговите последователки. Фактът, че 5 г. преди това до мястото е намерена празна изоставена кола дава основание на полицията да заключи, че останките са на неговите най-верни жени, които са предпочели смъртта пред живота без него.

Упрекват книгите му във фактическа недостоверност, а него самия – в опошляване на собствените му идеали. И все пак, написаното от него си остава великолепен израз на същността на духовното търсене. Ето 20 цитата, принадлежащи на Карлос Кастанеда, които най-добре доказват това:


1. Безполезно е да губиш целия си живот в един, единствен път, особено ако той няма сърце. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце.

2. Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с не­възможни хора, имащи власт.

3. Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.

4. За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.

5. Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

6. Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Отдавна не чувствам нищо подобно.

7. Винаги си длъжен да помниш, че пътят е само път. Ако сърцето ти казва, че не трябва да вървиш по него, то не бива да се задържаш там при никакви обстоятелства.

8. За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.

9. Постъпвай като в сън. Действай смело и не търси оправдания.

10. Главното препяствие за повечето хора е вътрешният диалог. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става възможно. И най-невероятното е постижимо.

11. Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

12. Хората по правило не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което поискат. По всяко време. Мигновено.

13. Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

14. Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!

15. Единственният, истински мъдър съветник, който имаме е смъртта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай смъртта си така ли е. И твоята смърт ще ти отговори, че грешиш, че освен нейното докосване, нищо друго няма значение. Твоята смърт ще ти каже: „Но, нали аз все още не съм те докоснала!”

16. Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!

17. Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.

18. Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

19. Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.

20. Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.
Прочети…



събота, 26 март 2016 г.

Седемте морални принципи на самураите




Бушидо – това е Кодекс на самурая, набор от правила, насоки и норми на поведение

Бушидо – това е Кодекс на самурая, набор от правила, насоки и норми на поведение както в битка, така и в живота като цяло. Като опитни стратези, безстрашни бойци и добри философи, самураите са най-успешните хора на своето време.



ГИ– справедливост. Бъди винаги честен в своите действия. Вярвай в справедливостта не на други хора, а на тази, която е в теб. За самураите няма градация в оценката на чест и справедливост, има само черно или бяло, вярно или невярно. Всеки честен човек с чиста душа не се страхува от истината.



Ю – смелост. Издигни се над тълпата. Да се криеш в черупката си като костенурка – значи да не живееш. Самураят трябва да има дух на герой. Това е много опасно и рисковано, но в същото време животът е пълноценен. Това не е духовната слепота – самураите са умни и силни. Замени своя страх с уважение и внимание.



ДЗИН – добродетел. Състрадание и жалост. Интензивното обучение прави самурая бърз и силен. Той развива сила, която трябва да се използва за общото благо. Ако съдбата не му даде такава възможност, той я намира сам.



РЕЙ – уважение. За самурая не е необходимо да бъде жесток и да доказва силата си. Дори и с най-злия враг самураят трябва да бъде учтив. Без това качество, ние не семе повече от зверове. Истинската вътрешна сила се проявява в конфликта.



МАКОТО – искреност. Ако самураят казва, че ще направи нещо, той трябва да го изпълни. Нищо в този свят не може да го спре. Тя не трябва да дава дума, не трябва да обещава нищо. Фактът, че е казал това, вече е гаранция за изпълнение. Да каже и да направи – това е едно и също нещо.

名誉

MЕЙЙО – чест. За самураите има само един съдия, кой може да съди за негова чест – самият той. Решенията, които той взема и изпълнява, отразяват истинското му “Аз”. Не можеш да се скрие от себе си!

忠義

TЮГИ – преданост. Самураят е отговорен за действията си, доброволно поемайки отговорност за своите действия. Той е абсолютно верен и лоялен на шефа си и е модел за подчинените си. Думата на мъжа са неговите следи , по тях можете да вървите след него където и да отиде. Гледайте къде вървите вие! /zarata.org
Прочети…



сряда, 23 март 2016 г.

Накъде се насочва Енергията на критиките и одумването?




Накъде се насочва Енергията на критиките и одумването?


ГОВОРЕНЕТО ЗА ДРУГИТЕ:

Говорите ли зле за някой и за вас ще говорят зле…

…Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се месете в чуждите работи. Задачата на всеки човек е да работи върху себе си, за да се справи със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, то не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене…


ОДУМВАНЕТО:

Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език…

Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате…

Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората? Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват вашият ум, сърце и воля…

Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас…

Като мислиш за лошите черти на някого ти усилваш лошото в него и обратното. Това е закон…

Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай…


Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума…

Не упражнявайте очите си в търсене на недостатъците на хората…


БЛАГОДАРНОСТТА:

Човек трябва да се стреми към мир в душата си.Че бил болен, че три дена не бил ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние…

Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след теб.

Следват четири закона в Природата:

  • Когато благодариш на Бог за доброто, то расте.

  • Когато благодариш на Бог за страданията, те си отиват.

  • Когато не благодариш на Бог за доброто, то си отива.

  • Когато не благодариш на Бог за страданието, то остава и расте…

Използвани съм фрагменти от „Петър Дънов – учителят, лечителят, пророкът“, том 2- част от подборката на Анета Попова – „За критиката и осъждането“./mechtazabebe.com
Прочети…



понеделник, 21 март 2016 г.

13 съвета за тежки моменти в живота!




13 съвета за тежки моменти в живота!

Много е лесно да си позитивен, когато всичко се нарежда по мед и масло. Майсторлъкът е да останеш такъв, когато нещата се забъркат тотално.

Всеки от нас има трудни моменти. И всички сме ги преживяли. Само че едни хора се справят по-добре от други. В какво е тайната им? Професор Керъл Морган смята, че цялата работа е в нашето отношение към случващото се.

Какво трябва да помним в тежки за нас моменти?


1. Каквото е – такова
Знаменитото изречение на Буда гласи: „Вашите страдания са предизвикани от вашето съпротивление на това, което е“. Помислете върху тази фраза една минута. Мъките ни се трупат, когато отказваме да приемем случващото се. Ако можете да промените нещо, то заемете се, действайте. Ако промените са невъзможни обаче имате две опции: да приемете ситуацията и да пуснете негативните си емоции или дълго, потъващо и страстно да страдате.

2. Проблемът става проблем само когато го наречете така
Често се превръщаме в най-злите врагове на самите себе си. Щастието наистина зависи от гледната точка. Ако вие смятате нещо за проблем, емоциите и мислите ви ще са наситени с негативност. Помислете какви уроци можете да извлечете от ситуацията и тя внезапно ще престане да е проблем.

3. Ако искате да промените нещата, започнете от себе си
Външният ви свят е отражение на вътрешния. Със сигурност познавате хора, чийто живот е пълен с хаос и стрес. Това не се ли случва, защото самите те са крайно разпилени и действат неадекватно? Харесва ни да мислим, че променящите се обстоятелства променят нас самите. Всъщност това работи, но по обратния начин. Първо трябва ние самите да се променим, за да променим обстоятелствата.

4. Няма понятие „провал“ — само възможност да се научи нещо ново
Трябва да премахнете думата „провал“ от речника си. Всички велики хора, преди да достигнат до успех са претърпявали многократно провал след провал. Т. Едисън казал: „Аз не претърпях провал при изобретяването на крушката. Аз просто открих 99 начина как тя да не работи“. Учете се от така наречените ви провали. Планирайте как да го направите по-добре следващия път.

5. Ако не получавате, каквото искате, това значи, че по-доброто вече е на път
Знам, че ви е трудно да повярвате в това. Но е истина. Когато прегледате живота си, ще видите, че хубавите неща са се случвали след като нещо не ви се е получавало както трябва. Възможно е работата, която са ви отказали, да е щяла да ви отдели от семейството за разлика от тази, която сте получили, но не сте харесвали на първо четене. Просто вярвайте, че всичко се случва точно така както трябва да се случи. И по никакъв друг начин.

6. Оценявайте текущия момент
Той никога няма да настъпи отново. Във всеки миг от живота има нещо ценно, не му позволявайте да се изплъзне покрай вас. Скоро това ще е само спомен. Възможно е някога да съжалявате за моментите, които сега не ви изглеждат щастливи.

7. Пуснете желанията
Повечето хора живеят със „завързан ум“. Това означава, че те придават огромно значение на желанията си и ако не се изпълни замисленото от тях, емоциите им са само негативни. Вместо това опитайте „обособен ум“: ако искате нещо, можете да сте щастливи, независимо от това дали желанието ви ще се изпълни или не. Вашите емоции ще са неутрални или положителни.

8. Разберете страховете си и ще сте им благодарни
Страхът може да бъде отличен учител. Преодоляването на страха често ви кара да се приближите към победата. Когато бях в колежа, ужасно се страхувах да говоря пред публика. Сега ми е забавно, че днес говоря пред много хора всеки ден, тъй като съм преподавател, но освен това преподавам и публична реч. За да се преодолее страха трябва само практика. Страхът е само илюзия.

9. Позволете си да изпитате радост
Познавам много хора, които не си позволяват са се повеселят. Те дори не знаят как да бъдат щастливи. Някои са толкова зависими от проблемите си и вътрешния си хаос, че нямат понятие кои са, ако го няма всичко това. Позволете си да бъдете щастливи. Дори не за дълго, но се съсредоточете върху радостите, а не върху трудностите.

10. Не се сравнявайте с другите
Ако все пак се сравнявате, нека е с тези, на които им е по-зле от вас. Безработни сте? Бъдете благодарни, че получавате помощи. Повечето от хората по света живеят в крайна нищета. Не приличате на Анджелина Джоли? Мисля, че малцина приличат на нея. Вероятно сте много по-привлекателни от болшинството. Съсредоточете се върху това.

11. Вие не сте жертва
Вие сте жертва само на вашите собствени мисли, думи и действия. Никой не прави нищо нарочно за вас или против вас. Вие сами си създавате собствения опит. Поемете лична отговорност и осъзнайте, че вие можете да преживеете трудностите. Необходимо е просто да започнете да променяте мислите и действията си. Откажете се от манталитета на жертва и станете победител.

12. Всичко може и ще се променя
„И това ще мине“ — фразата от вътрешната страна на пръстена на Соломон, е едно от любимите ми. Когато сте в тежка ситуация ви се струва, че изход няма, че нищо не може да се промени. Но знаете ли какво? Промени ще има! Нищо не е вечно освен смъртта. Откажете се да мислите, че всичко ще си остане такова завинаги. Но на вас ще ви се наложи да предприемете някакви действия, за да промените ситуацията.

13. Всичко е възможно
Чудеса се случват всеки ден. Това е истина. Тази статия не ми стига, за да разкажа всичко, което съм виждала да се случва на познатите ми – от излекуване на рак в последен стадия до внезапна среща с половинката. Това се случва постоянно. Просто трябва да проверите дали е така.

Източник: lifehack.org, публикация на български: spisanie8.bg
Прочети…



понеделник, 14 март 2016 г.

Колекция от Мъдри мисли и цитати за живота




Колекция от Мъдри мисли за живота и цитати
1. Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ. Лао Дзъ

2. Вярно и значимо е това, което е приложимо и към човека и към цялото човечество. Закон на Куросава

3. Истинската вяра означава любов към всичко живо. Кордовский

4. Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането! Хермес Трисмегист

5. Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи. Арабска поговорка

6. Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. Бернард Шоу

7. Няма нищо по-страшно от активната глупост. Гьоте

8. Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен

9. Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен. Ажрат Инайат Хан

10. Пусни на свобода това, което най-много обичаш. Ако се върне при теб - твое е за цял живот.

11. Всеки човек умира, но не всеки човек наистина живее.

12. Обикнете мисленето в самота, когато искрите разбиране плетат венеца на познанието. Агни Йога, Озарение

13. Уединеният улавя вестта по-добре, отколкото блъскащите се тълпи. Агни Йога, Озарение

14. Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни. Агни йога, Зов.

15. Не намалявайте значението на това, което не познавате. Агни Йога, Зов.

16. Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

17. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

18. Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности. Буда

19. Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел

20. Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен. Лао Дзъ

21. Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели. Харбърд

22. Не вървете след никого, вървете само след себе си. Буда

23. Мисълта е тази, която прави нещата такива. Шекспир

24. Само преживените неща са истински разбрани.

25. Свободата е абсолютната липса на страх.

26. Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам. Тома Аквински

27. Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече. Сенека

28. Ако мечтаеш грамотно, можеш да станеш и Бог.

29. Колкото повече изучаваш себе си, толкова по-малко презираш другите. Нодие

30. Знанието на истината, но неприлагането й в живота, се счита за невежество. Агни Йога

31. Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото. Адисон

32. От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед. Арменска поговорка.

33. Ако раят не е в тебе самият, то ти никога не ще влезеш в него. Силезиус

34. Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина. Катон

35. Човешката раса е подобрила почти всичко освен себе си. Спиноза

36. Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи. Лао Дзъ

37. Нещастието е пробен камък за характера. Балзак

38. Да мислиш значи да спориш със себе си. Индийска мъдрост

39. Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада. Махариши Махеш Йога

40. Човек вижда толкова, колкото знае. Гьоте

41. Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен както си въобразява. Ларошфуко

42. Човек е това, което мисли. Притчи 27:3

43. Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб. Едгар Кейси

44. Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата. Едгар Кейси

45. Обичай и прави каквото си искаш, но трябва да си убеден, че здраво си закрепен за любовта.

46. Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба. Текери

47. Език кости няма, но кости троши. Бълг. поговорка

48. Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки. Арабска поговорка

49. Често човек е най-злият враг на самия себе си. Цицерон

50. Когато не можем да имаме нещата, които харесваме, остава да харесваме това, което имаме.

51. Господи, избави ни от всичко, което ни откъсва от Тебе.

52. Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого. Шекспир

53. Любов е да раздаваш винаги без жал и мигом да забравяш кому какво си дал. Н. Захариева

54. Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш. Тургенев

55. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица - някаква награда - пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия. Л. Толстой

56. Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си. Ден Миндао

57. Духовност, която не е проверявана чрез огорчение и не се е сблъскала с дилемата на противоречивия опит, не би могла да стане нито честна, нито силна, нито истинска. Ден Миндао

58. Знанията се намират в другите глави, а мъдростта - в собствената.

59. Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг. Да го изпълниш е далеч по-лесно. Английска пословица

60. Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол. Лихтенберг

61. Болката е най-добрият учител.

62. Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

63. Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие. С. Мавров

64. Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена. Хораций

65. Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота. Има причина тайните да бъдат тайни.

66. За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. Лао Дзъ

67. Не е важно кой е прав, а какво е правилно. Томас Хексли

68. Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа. Бог

69.Пътя: От логика - към интуиция; от разбиране - към озарение; от разсъждение - към постижения.

70. Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено. Б. Хоф

71. Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила. Б.Хоф

72. Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език. Б. Хоф

73. Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената. Ванга

74. Да си зависим или да копнееш за повече отколкото имаш, означава само тъга и неудовлетвореност.

75. Когато съдбата почука на вратата, не се прави че те няма в къщи.

76. Човек трябва да се оценява по върховите му постижения.

77. Само свободното съзнание може да създаде от труда празник. Агни Йога

78. За пробуденото съзнание няма прекъсване на живота. Агни Йога

79. Вярата в лекарствата ги прави целебни. Тамилска поговорка

80. Лакомствата са хиляди, но здравето е едно. Индийска поговорка

81. През деня - мисли, през нощта - сънувай. Китайска поговорка

82. Интуицията е шепот на духа. Петър Димков

83. Пази храма си чист. Тибетска мъдрост

84. Доброто, направено тайно, се възнаграждава явно. Японска мъдрост

85. Няма ненаказано добро.

86. Само когато всички около теб са различни, тогава ще бъдеш на мястото си.

87. Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак. Чапек

88. По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого.

89. Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец. Абрахам Линкълн

90. Повечето от нас си мислят, че имаме нужда от много повече неща, отколкото наистина се нуждаем. Едгар Кейси

91. Една верига не е по-силна от най-слабото си звено и ако дори само един от екипа не може да се справи, всички останали страдат. Дайън Форчън

92. Всяко излишество е порок. Сенека

93. Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползуват.

94. Един младеж потропал на вратата на един мъдрец и като го видял, попитал:

- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?

- Само в ония, в които пише нещо. - отвърнал мъдрецът.

95. Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:

- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!

- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

96. Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен. Ницше

97. Самите Богове не могат да се преборят с глупостта на хората. Айзък Азимов

98. Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

99. Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха.

100. Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните. Жан де ла Брюйер

spiralata.net
Прочети…



Колко е важно сам да осъзнаеш цената си...?




Колко е важно сам да осъзнаеш цената си...?

Често да се откажем от нещо или от някого няма нищо общо с проявата на слабост. Напротив, това решение показва лична сила. Отказваме се и си тръгваме не защото искаме Вселената да осъзнае колко стойностни сме като хора, а защото най-накрая ние самите сме осъзнали своята стойност, пише "Мениджър Нюз".

На тази тема е посветен този кратък текст от блогъра Марк. Свързан е с това да разбереш колко много струваш ти самият и така да прозреш и отхвърлиш негативните идеи, навици и хора в живота си.

Тук следват 12 осъзнати истини, за които да помислим преди да се откажем от нещо.

1. Миналото може да открадне настоящето ти, ако му позволиш.Можеш да прекараш дни и седмици, седейки сам в тъмна стая, анализирайки прекомерно ситуации, които са били, за да съединиш парченцата заедно и да си представиш какво евентуално би могло или не би могло да се случи. Или да оставиш всичко това, защото е непроменимо, и да погледнеш напред към деня.

2. Не всички и всичко в живота е предвидено да останат.Случват се неща, които не желаем, но трябва да приемем. Неща, които не искаме да разбираме, но трябва да научим. Хора, без които не можем да живеем, трябва да пуснем на свобода. Някои личности и обстоятелства влизат и излизат от пътя ни, за да ни направят по-силни хора. Смисълът е в това, че без тях развитието ни като хора е невъзможно.

3. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяш с тях.Винаги гледай към това, което имаш, а не към това, което си изгубил. И мисли какво да направиш с притежаваното от теб сега.

4. Понякога просто трябва да дадеш максимално най-доброто от себе си и да се оставиш на всичко останало.

5. В живота си контролираш само един единствен човек и това си ти самият.Има само един път към щастието и той е да спреш да се тревожиш за всичко, което е извън обсега на контрола ти.

6. Приеми, че това, което е правилно според теб, може да е погрешно според другите. И обратно. Мисли за себе си и позволи на останалите привилегията и те да мислят за тях самите. Всички танцуваме под ритъма на различни барабани в нашия живот.

7. Някои хора ще откажат да те приемат такъв, какъвто си. Винаги избирай обаче да останеш верен на себе си. Дори с риск да предизвикваш присмех. Можем да бъдем дори на красивата, вкусна червена ябълка в света и пак ще има хора, които не обичат ябълки.

8. Истинските връзки могат да съществуват само върху солидна основа от истина. Когато има пробив в едно общуване, винаги трябва да последва тежкият разговор.

9. Светът се променя, когато ти се променяш.Упражнявай се истински да виждаш това, което гледаш. Ти си там, където мислите и възприятията ти от миналото са те отвели. Утре ще бъдеш там, където ще те отведат. Ако искаш да промениш живота, първо трябва да пренасочиш гледната си точка.

10. Можеш да вземаш решения или можеш да се оправдаваш. Животът е продължително упражнение по креативно разрешаване на проблеми. Грешката не е провал, докато не откажеш да я коригираш.

11. Обикновено са необходими само няколко негативни забележки, за да убиеш мечтата на един човек. Не убивай мечтите на хората с отрицателни думи и не се съгласявай с тези, които го правят.

12. Понякога да си тръгнеш е единственият начин да спечелиш.Никога не си губи времето да опитваш да обясняваш защо си постъпил така на хора, които са се доказали в това, че не те разбират. Защитавай интелигентността си с постъпки, не с обяснения.

От marcandangel.com

Източник: obekti.bg
Прочети…



четвъртък, 10 март 2016 г.

Как да се предпазим от чуждата негативна енергия?




Как да се предпазим от чуждата негативна енергия?

Обкръжението с негативни хора може сериозно да ви навреди, ако не знаете, как да се предпазите от тяхната отрицателна енергия. Някои хора изпращат състрадание към такива хора и остават незасегнати от тяхната негативна енергия. Други обаче (най-вече емпатите) могат да поемат тежестта, сякаш проблема е техен.

В някои случаи това може да доведе до абсорбиране на отрицателната енергия от хората около вас, а това въздейства върху вас психически, физически и духовно. Разбира се важно е да предложите емоционална подкрепа на хората, които обичате, но трябва да знаете и как да защитите сърцето си от хора, които се възползват от вашата доброта.

Представяме ви 5 лесни стъпки, които ще ви помогнат да спрете абсорбирането на отрицателна енергия от другите хора:

Спрете да се опитвате винаги да се харесате на другите

Когато някой се оплаква от вас или се опитва да развали настроението ви не го приемайте лично. Този вид поведение е по-скоро отражение на това какви са другите хора и не ви облагодетелства по никакъв начин. Колкото повече се повлиявате от клюките и чуждото мнение, толкова по-зависими ставате от похвалите на другите. Важно е да осъзнаете, че не можете да накарате всеки да ви харесва, и че ценните за вас неща не са свързани с мнението на другите. Обичайте себе си на първо място и не допускайте прекалено близо хора, които се опитват да ви повлияят.

Пазете се от енергийните вампири

Имали ли сте приятели, които буквално изсмукват живителните ви сили? Приятели, които ви карат да се чувствате емоционално и физически изцедени? Точно този тип хора са енергийните вампири. Такива хора винаги намират начин да се свържат с вас, когато имат нужда от помощ, но никога не може да се разчита на тях, когато вие имате нужда от тях. И колкото повече се оплакват, толкова повече нови неща измислят, за които да се оплакват. В такива ситуации трябва да си напомните, че не е ваша отговорност да се справите с проблемите на друг човек, дори когато става въпрос за член от семейството. Ако те не могат да си помогнат сами, няма смисъл и вие да носите тяхното бреме. Това по никакъв начин няма да помогне на тях и със сигурност няма да повлияе добре на вас.

Научете се да казвате НЕ

Важно е да поставите определени граници и да ги отстоявате, когато те са нарушени. Научете се да казвате НЕ, когато това се налага. Не позволявайте на никой да се разхожда с „мръсни крака“ из ума ви. Не позволявайте да бъде накърнено вашето самочувствие. Противно на общоприетото схващане не е грубо да кажете на някой НЕ, и не е нужно да търсите оправдание за използването на тази дума. Ако усещате, че отсрещната страна не ви уважава достатъчно, застъпете се за себе си, така че да ви чуят и разберат. Времето и чувствата ви са безценни, затова дръжте около себе си положителни хора и избягвайте отрицателните. Ако установите, че на някой „приятел“ казвате по-често НЕ, отколкото ДА, трябва сериозно да се замислите, дали е нужно да продължавате да поддържате контакт с този човек.

Отделете необходимото време за себе си

Много е важно да отделяте време за себе си, откъсвайки се от всичко и от всички, за да можете да се настроите към вашите собствени мисли и желания. Независимо дали става въпрос вземането на вана или мързеливо излежаване сутрин в леглото, отделете необходимото време, за да се вслушате в собствения вътрешен глас. Ако се намирате на някое шумно място и не можете да се концентрирате, разходете се навън сред природата. Чистия въздух и растенията, ще ви помогнат да се успокоите. Какъвто и личен проблем да имате, той е прекалено малък за мащабите на Вселената и животът винаги продължава. Насладете се на чистата енергия на света около себе си и се свържете отново с вашия истински Аз.

Научете се да поемате отговорност

В крайна сметка вие сте единствения човек, който определя как да се чувствате. Без значение в каква среда се намирате вие винаги имате избор да останете силни или да оставите другите да налагат властта си над вас. Когато поемете отговорност за емоциите си, ще се освободите напълно от влиянието на другите. Когато се чувствате уверени и обичате себе си, ще придобиете емоционална сила и издръжливост. Не забравяйте винаги да бъдете положително настроени в ежедневието. Разбира се понякога в съзнанието ви ще нахлуват негативни мисли. Трябва да ги преживеете и да продължите да живеете без тях. Когато ви застигнат негативни мисли не се срамувайте да си поплачете хубаво, защото това е най-доброто лекарство.
Прочети…



понеделник, 7 март 2016 г.

112 вселенски закони




112 вселенски закони


1. Ти не можеш да знаеш точно, какво е добро и какво е зло.

2. Но знай точно: натрапеното добро – това е зло.

3. Ти не знаеш, какво е нужно на Вселената.

4. Ако мислиш, че ти си прав, то ти си – неправ.

5. Няма такова нещо, което се нарича правилно или неправилно; неведомо е за теб това, което е.

6. Няма лошо, има такова, което те огорчава.

7. Няма хубаво, има такова, което те радва.

8. Вселената е много велика, за да можеш да я повредиш.

9. Възможно е, твоите грешки да са това, което е необходимо на Вселената.

10. Твоите грешки няма да погубят Вселената.

11. Не търси истината, нея я няма. А ако я има, то тя не ти е нужна.

12. Не търси смисъл в живота; ако той съществува, то той лежи зад неговите предели.

13. Как ти ще определиш целта на това, което правиш? И принадлежи ли тя на теб?

14. Не се безпокой, за себе си. На Вселената – ти си ѝ много скъп, за да пропаднеш напразно.

15. Не търси своя вина. За нищо не си виновен.

16. Не се безпокой за това, по какъв път ти направляваш другиго – ти ли знаеш, какво е истина и какво е лъжа?

17. Ако правиш нещо, което ти е трудно, помисли, нужно ли ти е това.

18. Прави само това, което ти се отдава по-леко, от всичко останало, но го прави с всички сили.

19. Ако правиш нещо „случайно“, то ти го правиш нарочно.

20. Поддържай това, което ти се харесва и се изплъзни от това, което не ти харесва.

21. Ако ти можеш да поправиш последствията от своите грешки, то ти не си сгрешил.

22. Всичко, което се случва, се случва на своето време.

23. Времето за търсене на правилното решение, ще ти струва по-скъпо, отколкото грешките.

24. Ставащото става извън твоята воля, но в твоята воля е да го приемеш, или да не го приемеш.

25. Ако се съмняваш в пътя, вземи си пътеводител, а ако си уверен – движи се сам.

26. Да си силен, означава да бъдеш сам.

27. Силният е силен, в самота. Ти сам можеш да избереш, какъв да бъдеш.

28. Всеки човек е самотен. Силният приема и благославя своята самота. Слабият бяга от нея.

29. Ако си спокоен и внимателен, към света, тогава няма да пропуснеш момента на Сила.

30. Когато се стараеш да узнаеш нещо за себе си от другите, ти им даваш власт, над себе си. Затова, бъди си сам мярка на това, което става с теб.

31. Благослови изпуснатите възможности; така ти си придобил повече възможности.

32. Отдавай – леко, Губи – леко, Прощавай се, леко.

33. Не жали за това, че радостта е била малко; с това само придобиваш още една печал.

34. Обикни врага, за да го победиш.

35. Ако врагът те е изненадал и ти си още жив – то той е в твоите ръце.

36. С каквото проиграеш ситуацията, с това тя е печеливша.

37. Не се страхувай от този, който се опитва да сломи твоята воля; той е слабият.

38. Мъст, заради правдивост – пренебрегвай.

39. Отстъпвайки, ти издържаш на изпитанието.

40. Отстъпвай – за да ослабиш съпротивлението.

41. Не се стреми да бъдеш по-силен от съперника, но търси, къде съперникът е по-слаб от теб.

42. Когато обичаш своя враг, ти по-добре го опознаваш. Колкото повече го опознаваш, толкова повече преимущества получаваш, над него.

43. Не винаги можеш да победиш, но винаги можеш да направиш себе си непобедим. Победата зависи от противника. Непобедимостта, зависи от самия теб.

44. Който и да е твоят съперник, винаги се старай да видиш в него човека. И бързо ще се убедиш, че подобен подход ти дава огромно преимущество.

45. Да вкусиш и да се наситиш – всяко има своята наслада, но не ги смесвай.

46. Ти знаеш правилата, но ти не знаеш всички правила, с които живее Светът.

47. Светът е съвършен, но не и злонамерен.

48. Има хора, пребиваването с които – те разрушава. Това не значи, че те са лоши. Това значи, че пребиваването с тях, теб те разрушава. Има хора, пребиваването с които, те укрепва и те прави силен. Това не значи, че тези хора са правдиви. Това значи, че пребиваването, с тези хора, те укрепва. Бъди внимателен, към себе си, в такъв момент, когато ти общуваш с другите. И ще ти стане ясно, кой какъв е. Избягвай общуването, с първите и се стреми към общуване, с вторите. Ако това не ти се отдава, тогава избягвай дружбата.

49. Получаваш ли това което правиш?

50. Когато огънят се приближава, той отначало свети, после грее, а след това изгаря.

51. Сега, ти си безсмъртен. Нали още не си умрял.

52. Не се страхувай от проклятие, не се стреми към възхвала; те нищо ново няма да ти донесат.

53. Ти създаваш безпокойство и тревога, когато измерваш успеха, с мярката на похвали, или порицания.

54. Не се замисляй за това, къде да тръгнеш , когато се намираш по средата на висящия мост.

55. Правейки, прави сега; после, това същото нещо, ти – никога вече няма да го направиш.

56. Не се бори. Или, ти неизбежно ставаш това, против което се бориш.

57. Постави сито в душата си за да не посееш в нея плевели.

58. Помни закона за тринадесетия удар. Ако веднъж часовникът е ударил 13 пъти, вместо полагащите се 12, то този часовник трябва да се изхвърли, каквато и гаранция да дават, за него.

59. Всяко поведение се състои от противоположности. Ако ти правиш нещо и много се стараеш, то рано или късно, се появява противоположността на това нещо. Всеки извънмерен стремеж, произвежда своята противоположност.

60. Прекалено многото сила, довежда към обратния резултат.

61. Мъдрият ръководител не формира събитието, но позволява на самия процес да се разгърне. Ако имаш някаква ситуация, която ти се струва сложна, представи си я, сам. Предоставена, сама на себе си, тя сама си се разрешава.

62. Мъдрият ръководител не блокира процеса на жестоката даденост и не заставя събитието да се развива, по определен път.

63. Не изпреварвай събитията. Позволи на процесът да се разгърне сам.

64. Мълчанието е велик източник на Сила.

65. Периодично напускай хората и се връщай към мълчание. Учи се да се връщаш, към самия себе си.

66. Мълчанието и ясното чувство за битието, са източници на всички ефективни действия.

67. Мълчанието и пустото пространство, създават твоето настроение. Това е твоето поле, на твоето битие. Силовото поле на Битието.

68. Стреми се да бъдеш високо заинтересован, от самия себе си. Това ще те научи на самоотверженост, спрямо другите.

69. Слушай, по-скоро леко, отколкото усърдно; остави усилията. Остави усилията, губени за вслушване, във всяка дума. Отиди в своето вътрешно мълчание и наблюдавай себе си. Тогава, в теб ще се открие възможност за ясно мислене.

70. Познай своите съкровени дълбини, и ти ще можеш да разговаряш с дълбините на другия.

71. Когато се освобождаваш от това, което не си, ти ставаш това, което си.

72.Когато се освобождаваш от това, което имаш, ти получаваш това, от което имаш нужда.

73. Когато усещаш себе си, най-много разрушен, знай, че се намираш в началото на периода на растеж.

74. Когато нищо не желаеш, най-много ще дойде, при теб.

75. Когато изоставиш опитите, да си внушаваш това и онова, ще станеш достатъчно внушителен.

76. Истинската способност за влияние не е основана на технически прийоми, или набор от действия. Намирай се в Битието, а не в правенето

77. Помни съкровената мъдрост: Отдай, за да достигнеш.

78. Прекомерните опити, водят до обратен резултат.

79. Намирай се в Битието, а не в правенето. използвай формулата: бъди – Прави – Създай. Ако ти искаш нещо да създадеш, попитай: „Какво съм длъжен да направя, за това, аз?“ Но не бързай да правиш; не повтаряй грешките на многото; на тези, които се опитват нещо да направят, суетейки се, но нищо не постигат. Отстъпи на още една крачка, към началото на формулата и отново попитай: „Какъв трябва да бъда, относно това, аз?“ И остани, в битието… По-нататък, всичко ще става само, без твоето участие. Ти ще получиш точен, конкретен резултат, именно за това, което ти си искал да създадеш. В това е ядрото на магията.

80. Този, който се намира; т.е. стои, в битието, нищо не трябва да прави, но всичко му бива направено [от други сили].

81. Знай, къде стоиш и знай, за какво стоиш. Това е твоята основа.

82. Човек не се отбранява и не напада. Неговото съприкосновение със Света е леко, почти неуловимо.

83. Проясни своята цел. Тогава ще можеш да я достигнеш, без суета.

84. Наблюдавай естествените процеси. Те обладават могъщество и сила, просто, защото съществуват. Движението на планетите, светлината на Слънцето, притеглянето на Земята. В съответствие, с тези принципи, работи и твоят организъм. Свободата настъпва, когато ти започваш да се подчиняваш, на естествения порядък. Свободата идва от подчинението. Помни, че ти също се явяваш част от естествения процес.

85. Когато пребиваваш, извън събитията, медитирай над въпросите: „Какво става“ и „Как става“.

86. Няма разлика между: „Какво става“ и „Как, това, става“.

87. Учи се да бъдеш роб, за да водиш другите.

88. Твоето влияние започва от теб и се разпростира далеч, като отражението във водата.

89. Оставай неутрален и не приемай ничия позиция.

90. Доверявай на това, което става, приемай това, което става. Доверявайки и приемайки, ти съхраняваш силата.

91. Формулата на властта – това е форма на управление. Изкуството на управление, се основава на постиженията на тази формула: Ако искаш да управляваш много хора, представи си, че управляваш малко. Стреми се – в голямото, да видиш малкото и управлявай него. Еднакви хора се управляват по-леко,отколкото хора, нямащи еднаква цел. Хора, имащи общ враг, се управляват по-лесно, отколкото имащи различни врагове. Разделяй голямото на малко количество и части. И ти също получи малкото. Прави, без усилия. Прави това, което би се разделило и само, без твоето участие. За да управляваш ефективно, прави хората еднакви. Но майсторството да правиш хората, еднакви, израства от умението да виждаш техните различия.

92. Бъди Стопанин, а не Гост. Стопанин е този, който разрешава, или не разрешава; позволява, или не позволява. Той не е този, който иска, но е този, от когото искат. Не е този, който се нуждае, а този от когото се нуждаят. Не е този, който идва, а този при когото идват, Гостът е този, който иска позволение да влезе, или да излезе. Той е този, който иска. Който се нуждае, Който идва, и който иска среща. Ако ти имаш уредена среща, старай се да я провеждаш, на твоя територия. Нека дойдат, при теб. Но ако ти се окажеш в позиция на Гост, размени си, ВЪТРЕШНО, мястото, със Стопанина. Много зависи от вътрешната позиция. Да бъдеш Стопанин, е вътрешна позиция, а не външна.

93. Спорещият, винаги е просещ. Негласно, той проси, към неговите аргументи да се отнесат заинтересовано. Затова спорещият е Гост.

94. Избягвай спора и не давай на Спорещия, да те въвлече. Не ставай Съучастник, на една глупост.

95. Този, който започва спор, се оказва в слаба позиция, защото, макар и негласно, той се явява Просител.

96. Мисли за тази Сила, която стои зад теб и тогава тази Сила, в действителност, ще стои зад теб.

97. Оставай безразличен, към всички съобщения. Не се уподобявай на царя, наказващ носителя на лоши известия. Силата е в безразличието. Тази Сила подчинява света.

98. Учи се да различаваш обратимото и необратимото и ти ще се научиш да владееш времето.

99. Нека, навреме, твои учители да станат: Мрак. В него няма нищо невъзможно за разглеждане. Гърмът не се предугажда. Кого ще удари и кого ще порази. Огънят. Близо е топло, но като приближиш изгаря. Учи се на непредсказуемост и недостъпност.

100. Твоят най-добър Учител е твоят Път. Не търси Учителя, Той е до теб. Неговото присъствие е тук. Струва си само да се отвориш и ще го видиш.

101. Различавай Пустото от Твърдото. Тази информация, на която можеш да вярваш. Този човек, на когото можеш да разчиташ. Обещание, което ще бъде изпълнено. Автомобил, който своевременно ще запали и тръгне. Разпореждане, което ще бъде изпълнено. Дума, която ще се чуе и разбере. Твърдото е това, което дава резултат. Пустото – това е недостоверна информация. Ненадежден съюзник. Отричащ се приятел. Ленив работник. Нечестив управител. Неизпълнено обещание. Взаимодействието между Твърдото и Пустото дава Пусто. Дядото дал внука си на чужди хора да го учат на занаят. Не го научили на занаят, а го накарали да работи за тях. Даже и лошо се отнасяли с него. И когато му станало съвсем тягостно, написал писмо на дядо си, да го върне обратно, но написал неправилно адреса. Такова писмо никога няма да стигне. Писмото – това е Твърдото, а адреса – Пустото. В резултат – Пусто. отделяй Твърдото от Пустото, вътре в себе си.

102. Стреми се да почувстваш своя път. Пътят е най-великият Мениджър.

103. Ако ти знаеш своя Път, то успехите и неуспехите, еднакво те издигат напред.

104. Ти не можеш да различаваш успехите, от неуспехите, докато не доживееш до утре.

105. Разбирането е над знанието.

106. Всеки от нас управлява света. Някой го прави лошо, а друг – добре. Детето управлява родителите, Работникът управлява Стопанина. Всички управляват всички. Всичко управлява всички.

107. Ако те помолят за нещо, а отговорна стъпка не искат да направят, знай, че не те молят, а само ти предлагат да го направиш.

108. Не се оплаквай. Не се страхувай. Не искай.

109. Миналото и Бъдещето се раждат в „Сега“.

110. Бог е Тук и Сега.

111. Научи се да казваш „не“.

112. Законите могат да се нарушават, само по необходимост.“

Превод: Гани Димитрова

ezoart.eu
Прочети…



петък, 4 март 2016 г.

„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“




„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“

„Защото мнозина са звани, но малцина избрани“ е израз, който се среща на няколко места в Новия Завет (в евангелията на Матей и Лука) и който на времето не просто не разбирах, но и много се възмущавах от явната елитарност и несправедливост, които виждах в него. Едва по-късно започнах да разбирам, че зад явното има и нещо скрито. Благодарение най-вече на трудовете на Юнг започнах да откривам в библейските текстове символния език, на който архетипите в колективното несъзнавано говорят. Но какво по-конкретно това означава за този израз? И каква е връзката му с психотерапията?

Волята за израстване

Тази връзка е проста – в работата си като психотерапевт съм свидетел на това, че хората реагират различно на терапевтичната ни работа. И тази разлика е се свежда до това, че докато едни се опитват да се измъкнат по някакъв начин от това, което иска да им каже страданието и да си останат същите, то други решават да платят емоционалната цена, която раждането на новото изисква, и, рано или късно, позитивните промени започват да се случват в живота им. Морган Скот Пек нарича това „волята за израстване“ и вижда в него основния фактор за ефективността на терапевтичната работа.

„Възможно е един човек да е много тежко болен и в същото време да има воля за израстване. В такъв случай обикновено се постига успех. От друга страна, човек, който е само леко разстроен – доколкото можем да определим психичното разстройство, но му липсва душевна воля, не ще помръдне и сантиметър от душевното си заболяване. Оттук стигам до убеждението, че волята на пациента да израсте, е решаващият фактор, определящ изхода на процеса като сполучлив или несполучлив. Този фактор обаче въобще не е възприет или разбран от съвременната психиатрична теория.“

Морган Скот Пек, Изкуството да бъдеш бог, 1 част, стр. 287

Но какво означава воля за израстване? И как така се оказва, че някои хора я имат, а други – не? Според Скот Пек „волята за израстване“ в същността си е явление, идентично с любовта, защото само хората, които наистина обичат, са хората, които израстват. Също така тя може да се свърже с тайнственото, защото хора с много тежко детство, лишени от родителска любов, могат много успешно се излекуват от травмите си, докато хора, които са получили много повече родителска любов от тях, въпреки това не откликват и на най-любящото отношение на психотерапевта. Това тайнство той нарича Божия благодат и вижда в нея тази „могъща сила, която е външна на съзнанието и която оперира чрез подсъзнанието и чрез други, различни от родителите хора, които могат истински да обичат, както и чрез допълнителни начини, които ние не разбираме.“ След което добавя, че дори и това не е достатъчен обяснителен принцип, защото тази благодат е достъпна за всеки.

„Защо тогава само някои хора израстват духовно въпреки обстоятелствата от тяхното детство, а други не? Аз съм убеден, че благодатта е достъпна за всеки, че всички сме еднакво обгърнати от любовта на Бога. Единственият отговор, който мога да дам, е, че повечето от нас предпочитат да не чуят призива и да отхвърлят неговата помощ. Думите на Христос: „Много са призвани, но малко са избрани“, аз ще ги перифразирам така: „Всички ние сме призвани от благодатта, но много малко от нас решават да откликнат на призива“.

същата книга, с. 288

Става ясно, че изразът „Защото мнозина са звани, но малцина избрани“, няма нищо общо с елитарността и несправедливостта. Защото това, което ни прави избрани, не е някой друг, а ние самите с изборите, които правим. И този избор е прост – ако използваме езика на християнството, той е дали да поемем по Пътя към Голгота и да изпием до край горчивата чаша, или вместо това да се пазарим за цената, която трябва да платим, за да влезем в Царството Божие.

В моя професионален опит това, представено крайно опростено и схематично, изглежда така. При теб идва човек, пита те как да си помогне, как да реши проблема си, и ти му показваш Път, който носи решения. Той се съгласява с твоите аргументи, поглежда натам, но вижда, че това е труден, дълъг и самотен път, в който приемаш неизбежността на страданието в човешкия живот, поемаш отговорността за своя живот, да не обвиняваш никого, а да се вглеждаш в себе си, като търсиш онова, чийто ред за промяна, осъзнаване и развитие е дошъл. В най-добрия случай той разбира с ума си това, което му казваш, съгласява се с теб, и си отива. След това минава време, идва при теб отново и ти задава същия въпрос – как да си помогне и кой е Пътят. И говори така, сякаш не е имало предишна среща.

За мен това е смисълът на посланието „Защото мнозина са звани, а малцина избрани„. Всеки чува зова, но докато някои, които са докоснати от архетипа на Разрушителя и незбежността на страдането, предпочитат да се пазарят дали може да им се размине промяната и съпътстващата я жертва, други не се пазарят. Плащат цената. Пускат онова, в което са се вкопчили. Избират тесния път. И минават през иглените уши.

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.”Матей 7:13-14

„Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ Лука 18: 25.

Изглежда, че портата е тясна, за да може през нея да минат само онези, чиито ръце са празни – пуснали са всички привързаности и идентификации с нещата и явленията от света на преходното.

Вярност към собствения закон

Да си избран означава да си готов да поставиш Духа като посредник между света и себе си. Това не означава да се откажеш от светските си желания – това означава в ситуация на вътрешен конфликт, по-важни от тях да са твоите вътрешни ценности и готовността за развитие. Юнг нарича това „вярност към собствения закон“ и под това разбира „тази нагласа, каквато религиозният човек трябва да има към Бога.“ („За развитието на личността“, 296).

Според Юнг ние се развиваме, от една страна, под натиска на принудата, а от друга, по силата на осъзнатото морално задължение. Именно тези два фактора са в основата на развитието на личността ни. Докато първото не го избираме съзнателно, то второто е предмет на съзнателен морален избор. И в това е най-същественото, защото в него се крие ключът за това да станеш избран.

„Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малкото човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба…

Думите „Мнозина са звани, а малцина избрани (Матей, 11:14), тук са по-уместни от всякога, защото развитието на личността от нейните кълнове до пълно съзнание е дар и едновременно проклятие – неговото първо следствие е осъзнатото и неизбежно обособяване на индивида от неразграничимостта и неосъзнатостта на стадото. Това означава само едно – самота. Няма по-утешителна дума за случая. От тази самота няма да ни освободи нито успешната адаптация, нито безпрепятственото нагаждане към обкръжението, никакво семейство, никакво общество и никакви постове. Развитието на личността е щастие, което се заплаща скъпо. Онези, които най-много говорят за него, най-малко мислят за последствията, които са достатъчни, за да разтърсят из основи и които плашат по-слабите духове“. (К.Г. Юнг, „За развитието на личността“,293-294).

Пазарлъкът при хората, които вече са докоснати по един или друг начин от Разрушителя – чрез принудителна загуба на нещо от външния свят, болест, трудни взаимоотношения, или вътрешно безсилие като алкохолизъм или друго, се случва, защото не искат да пуснат това, в което са се вкопчили. Дори и с ума си да казват, „да, това е Пътят на Христос, който искам да следвам“, с една друга своя част те всъщност не искат това. Защото това е пътят на саможертвата. Това е пътят на страданието. Това е пътят, който води към разпятието и смъртта на земното.

Хората, които се пазарят, приличат на хора, които са „призовани“ от сполетялото ги страдание, т.е. налице е първото условие за развитието на личността им – натиска на принудата, но които не искат да направят осъзнатия морален избор да поемат по тесния път. Те само имитират, че откликват на призива. Искат възкресението, но не искат да преминат през разпятието. Искат новия живот, но не искат да пуснат стария. Целият този пазарлък е, защото не искат да платят цената. А тя е висока, защото и наградата е висока – на езика на християнството се нарича Царството божие, а на езика на аналитичната психология – „да заприличаш на Христос“, указвайки на този аспект в процеса на индивидуацията, който понякога се нарича „живот в Бога“ и който указва на алхимичния процес на превръщане на оловото в злато, когато пречистваме Духа от примесите на материята и одухотворяваме желанията си.

Една от целите на индивидуацията от втората половина на живота ни е и да ни подготви за края на живота ни, т.е. за смъртта. От изследванията на д-р Елизабет Кюблер Рос с умиращи знаем, че пазарлъкът е една от фазите, през които те преминават, преди да приемат факта на предстоящата си смърт. Започват с отричане, продължават с гняв и пазарене, след това следва депресията и се завършва с приемането, което е последната фаза, носеща покой и свобода. Пазарлъкът е по средата на този път към смъртта и по някаква причина някои хора по-дълго остават на тази фаза, а други дори никога не преминават отвъд нея. Очевидно това е резултатът от това да разполагаме със свободен избор – можем упорито да отричаме и изопачаваме неприятните факти, дори и да избодат очите ни. Онези, които решат обаче да погледнат фактите в очите като престанат да се съпротивляват и изкривяват истината, успяват да достигнат до фазата на депресията. А, както и преди съм писала в този сайт, представяйки теорията на психоаналитичката Мелани Клайн, депресивната позиция е по-напреднал етап в нашето развитие. Тя е такава, защото представлява адекватна реакция на неизбежните ограничения и загуби в живота ни като човешки същества. Ако си позволим да скърбим без да прибавяме към скръбта вторичните чувства на самосъжалението, след време преминаваме отвъд нея. И това отвъд е свободата.

„Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“

Ако продължим да използваме метафоричния език от притчите в Библията, Божието царство прилича на цар, който прави сватба на сина си и изпраща слугите си да повикат поканените на сватбата, но никой не идва, защото по-важни за тях се оказват воловете, нивата, женитбата. Царят се ядосва, защото поканените се оказват недостойни, и поръчва на слугите да ходят по кръстопътищата и да поканят всеки, когото намерят,(Матей, 89), или по стъгдите и улиците на града, където са бедните, маломощните, хромите и слепите (Лука, 14, 16-35).

„И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Евангелие на Лука, глава 14: 24-26

Евангелието на Лука говори с изразността на времето, когато е бил създаван този текст, и е адресирано към ума на тогавашния човек. Ако тълкуваме буквално това, което казва, ще сгрешим сериозно. Не само защото в дадения случай става дума за метафоричния език на притчите, но и защото буквалното мислене е характерно за най-ниските нива на психично здраве. Ако го тълкуваме обаче по един символен начин, който описва духовни процеси, смисълът е повече от ясен. Не става дума да се откажем буквално от семейството си, нито да го намразим. Става дума за това че по-важна от привързаността към семейството да стане „верността към собствения закон“, за който говори Юнг, и който е следване на повели от по-висш порядък, който сме склонни да наричаме Бог. Един друг психотерапевт – Дейвид Гордън, описва същия този конфликт между нас и привързаността към семейството като „страх от обичта към себе си“, и за повечето хора именно то е най-трудната част от пускането на вкопчването в нещата и явленията от света на преходното.

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина се дръзват да се впуснат в това приключение.“ (К.Г.Юнг, „За развитието на личността, 296, 298).

Така се връщаме обратно към въпроса в началото на тази статия – кой е този фактор, който кара някои хора под натиска на принудата да направят съзнателен избор да понесат своя кръст на живота, без да се оплакват и обвиняват, плащайки цената на личностното си развитие, а други да се пазарят, потъвайки обратно към старото и това, към което са привикнали? Очевидно и Юнг си е задавал същия този въпрос:

„Какво в крайна сметка кара някого да избере своя път и с това да се изтръгне като от мъгла от несъзнаваната идентичност с масата? Не може да е необходимостта, защото тя е еднаква за всички, но повечето търсят изход в конвенционалното. Не може и да е моралното решение, защото по правило хората избират нормата. Какво тогава е това, което толкова неумолимо ни тласка към необичайното?

И отговаря:

„Свикнали сме да го наричаме призвание – ирационален фактор, който съдбовно ни тласка към еманципиране от стадото и неговите отъпкани пътища…(„Развитието на личността“, 302)

Подобно на Скот Пек, и Юнг в своето търсене на обяснение защо едни хора се повлияват от психотерапията, а други не, стига до ирационален фактор. Макар че те му дават различни имена – „воля за израстване“, „призвание“, и двамата психиатри уточняват, че става дума не за избрани хора, а за съвсем обикновени хора, които имат готовността да поемат риска и усилието на личностното израстване. „Призванието или чувството, че си призван, не са прерогатив само на великите личности, а са присъщи и на обикновените и дори незначителни личности, под по-завоалирана и несъзнавана форма.“ („Развитието на личността“,302)

Простата логика на това да бъдеш сред избраните, е да направиш избора да носиш житейския си кръст с всичко онова, което този символ означава. Няма нищо друго. Както се казва по-горе в евангелието на Лука, „и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“. Да си избран не е въпрос на елитарност, а на способността да направиш по-трудния избор, да тръгнеш по тесния път. А какво стои в основата на индивидуалните различия, които карат някои хора да се пазарят с Живота повече от други, все още нямам отговор…/espirited.com

Автор: Камелия Хаджийска, Магистър по психология, Психотерапевт: психодрама– директор
Прочети…



четвъртък, 3 март 2016 г.

Мъдростта на цар Соломон...




Мъдростта на цар Соломон

Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:

- Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?

Той се усмихнал и казал:
- Вие сте светлината на света. Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.

- А какъв е смисълът на живота?

- Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Да бъдеш – това е велик дар от света. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен само по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.

- Но защо ни преследват нещастията?

- Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. А скръбта е плод на невежеството. Обвинявайки, вие губите сили, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.

- Как да преодолеем нещастията?

- Не се осъждайте. Защото вие сте божествени. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.

- Какъв е пътят към щастието?

- Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващи живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.

- Каква е тайната на изобилието?

- Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.

- Как да живеем в светлина?

- Пийте всеки миг от живота, защото неизживения живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от тъмнината в сърцето. Щастието – това е изгрева на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светлината. Просвещението е сияние на хиляди слънца. Блажени са гладните за светлина.

- Как да придобием хармония?

- Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.

- Как да постигнем съвършенство в живота?

- Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.
Живейте в хармония! И просто бъдете себе си!
Прочети…



сряда, 2 март 2016 г.

Илюзиите, които ни пречат да живеем ….




Илюзиите, които ни пречат да живеем ….
Автор: Роб Гонзалвес
Въображаемият свят винаги е очаровал човека. Фантазии, изкуство, ролеви игри за мнозина стават все по-важни от реалния живот.

Но дори и без такива крайности, ние често живеем в плен на илюзии. Животът започва с приказките. Израствайки, ние преставаме да вярване в приказките, но се увличаме от митове, привързваме се към стереотипи и предразсъдъци. Илюзиите перфектно се укрепват в съзнанието ни, и ние ставаме техни жертви. За да не попаднем такива капани, трябва да познаваме врага.

Какви са капаните, заложени в нашето съзнание?

1. Илюзия за опасност:

Всеки от нас може да си спомни страховити истории от арсенала на родители и възпитатели. Те постоянно предупреждават детето, като му внушават: “светът е срещу теб”. В училище пресирането се увеличава. Медиите не остават назад.
Опасностите, разбира се, съществуват, но е невъзможно да се предскажат. Страхът е плод на нашето въображение. Всичко, от което ни е страх, най-вероятно никога няма да се случи. Така че трябва ли ненужно да се стресираме?

2. Илюзията за страдание.

В нашия манталитет е заложена любовта към страдание, уважение към жертвоготовността. Ние намираме в това някакъв чар, ние страдаме по навик. С помощта на страданието може да се постигне съчувствие, то може да се превърне в инструмент за манипулация. Страданието - разкаяние помага да се избегне наказание. Ролята на жертвата е полезна за тези, които се страхуват от отговорност, които не могат да “създават” за себе си своя живот.
Помислете за това: устройва ли ви тази роля?

3. Илюзията за дълг и вина.

А чувството за дълг е най-старият инструмент за манипулиране на човека. Тук играта е на чувството на любов, благодарност, преданост, наличието на които е необходимо постоянно да се доказва. “Ние те отгледахме, сега нямаш право да ни напуснеш, ще трябва да се грижиш за нас.” “Ако ме обичаш, ти трябва да ми купиш това.” Ако човек не иска да се подчини на чувство за дълг, той бива обвиняван в безразличие, безчувственост, предателство. Формира се чувство за вина, срам.
Илюзията се заключава в това, че е невъзможно човек да се задължи с любов, уважение, грижа. Любовта – това е право, а не задължение, така че всички подобни обвинения са абсурдни.

4. Илюзията за ограничение.

От детството родителите ограничават децата в техните желания, децата постоянно чуват “не” и “не бива”. По този начин, възрастните предават на детето своята визия за живот: навсякъде има опасност, липса на доходи, необходимостта винаги да мислим какво ще кажат околните. Израствайки, човек вижда света като система с много ограничения.
Някой е недостатъчно красив, интелигентен, чаровен, някой няма достатъчно пари, талант, и т.н. По тези “причини” хората вече не вярват в себе си, отказвайки да мечтаят.

5. Илюзия за потребност.

В тази илюзия човек попада лесно и с удоволствие, а рекламата си върши работата. Човек престава да контролира своите желания. Появява се желанието да притежаваш нещо, на всяка цена. 90 % от нещата, които се рекламират, са напълно ненужни.

6. Илюзията за взаимно разбиране.

Ние сме свикнали да тълкуваме поведението на другия човек, в съответствие със собствените си идеи, с нашия опит. Ние постоянно несъзнателно претегляме всяка ситуация през себе си: как щях да се държа аз – и очакваме същото поведение от страна на другите. Ние не можем да знаем истинските мотиви на човешкото поведение – но ние мислим, че ги знаем. Дори една и съща дума за всеки един от нас има различни значения.

7. Илюзията за справедливост.

Много хора обичат да се борят за справедливост. Идеалът за справедливост винаги е привличал хората, но никога не е бил постиган. Мечтата за един съвършен, справедлив свят е илюзия. Това, което се счита за справедливо за едни, е несправедливо за други. А универсална справедливост не съществува, така както няма универсално за всички щастие. На ревностните борци за истина трябва често да се напомня: светът е такъв, какъвто е, реалността и идеала почти никога не съвпадат.

8. Илюзията за щастие и идеалната любов.

Тази илюзия е мечтата за илюзорно щастие, което изглежда близо, но винаги ни се изплъзва. Ние се изравняваме с него, чакаме, вярваме в светлото бъдеще, без да се радваме на настоящето. Така минава живота ни - в преследване. За формирането на този мит работят приказки, филми и реклама. Ние отъждествяваме щастието с някакви външни атрибути, които могат да наследят, купуват, спечелят. А щастието – това е едно вътрешно чувство, хармония със себе си. А нещастни се правим сами: желаем ненужното и невъзможното, а след това страдаме от факта, че не можем да го получим.

Това са илюзии, създадени от нашия същия ум. Познавайки лицето на врага, е напълно възможно да се избегне срещата с него. Изборът е ваш: да попаднете в капана на стереотипите на съзнанието или да се отървете от тази зависимост.
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Статии архив

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com