вторник, 20 декември 2016 г.

Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи




Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използване на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на възможност за внимание и концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

В сравнение с виртуалната реалност, ежедневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на реални, човешки гласове и адекватна визуална стимулация, вместо да бъдат бомбандирани с графични експлозии и специални ефекти, които са свикнали постоянно да виждат от екраните. След часове, прекарани във виртуалната реалност, обработката на инфорамацията в една класна стая, става все по-трудно за децата, защото мозъците им свикват да бъдат изложени и да реагират на високите нива на стимулация, която компютърните игри им осигуряват. За мозъка става невъзможно да обработва информация на по-ниски нива, а това оставя децата уязвими към академични предизвикателства. Още по-лошото е, че технологиите ни откъсват емоционално от децата и близките ни. Родителската емоционална наличност е основният хранителен елемент за мозъка на детето. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от това хранително вещество.

Децата получават всичко в момента, в който са го поискали

„Гладен съм!“ – „Сега ще спрем да ти купя нещо.“ „Жаден съм!“ – „Ето тук има автомат за напитки.“ „Скучно ми е!“ – „Поиграй си с телефона ми.“
Способността да се отложи удовлетворението е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Всички имаме най-добрите намерения да направим децата си щастливи, но за съжаление, ги правим щастливи само на момента и изключително нещастни в дългосрочен план. Да бъдеш способен да отлагаш удовлетворението означава да бъдеш в състояние да функционираш под стрес. Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят с напълно незначителни стресови фактори, което в крайна сметка става огромна пречка за успеха им в живота. Невъзможността да се отложи удовлетворението често може да се види в класната стая, в търговските центрове, в ресторантите, в магазините за играчки, в момента, в който детето чуе „Не“, защото родителите са научили мозъка му, че ще получи всичко, което желае веднага.

Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не обича да закусва“, „Тя не обича играчки, но много я бива с айпад-а“, „Той не иска да се облече сам“, „Мързи я да се храни сама“. Това са неща, които постоянно чувам от родителите. От кога децата диктуват как да бъдат отглеждани? Ако ги оставите всичко да зависи от тях, това, което ще правят, е да ядат само сладолед и шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не си лягат. Какво добро им правим, като ги оставяме да правят това, което си поискат, при положение, че знаем, че то не е добре за тях? Без правилно хранене и достатъчно нощен сън, децата ни ще отиват на училище раздразнителни, неспокойни и невнимателни. В допълнение, ние им изпращаме абсолютно погрешно послание. Те научават, че могат да правят каквото си искат и спокойно могат да не правят нищо от това, което не искат. Концепцията за „необходимостта нещо да бъде направено“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, ни се налага да правим това, което е необходимо, и то не винаги съответства на това, което ни се прави в момента. Например, ако едно дете иска да бъде студент, ще трябва да учи усилено. Ако иска да бъде успешен футболист, ще трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но имат сериозни проблеми да направят това, което е необходимо за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Безкрайни забавления

Създали сме изкуствено един свят на безкрайни забавления за нашите деца. Няма скучни моменти. В момента, в който видим, че скучаят, тичаме да ги забавляваме отново, защото в противен случай, смятаме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят, а ние имаме нашия „работен“ свят. А защо децата ни не ни помагат в кухнята или например с прането? Защо не си подредят играчките? Това е монотонната работа, която тренира мозъка да работи и под състояние на „скука“, което също е един „мускул“, който трябва да бъде развит, за да могат в крайна сметка да усвояват материала в училище. Когато в училище е нужно да препишат ръкописно текст, техният отговор е: „Не мога. Това е твърде трудно. Твърде скучно.“ Защо? Защото работният „мускул“ не се развива чрез безкрайни забавления. Той се получава, когато се учиш на работа.

Ограничено социално взаимодействие

Ние всички винаги сме заети, затова връчваме на децата си дигитални джажди, за да държат тях „заети“ през по-голямата част от времето. Преди децата играеха навън, където в естествена, неструктурирана среда, се учиха да изграждат и практикуват социалните си умения. За съжаление, технологиите унищожиха това. Да не говорим, че технологиите правят родителите недостъпни за социално взаимодействие с децата си. Очевидно е, че нашите деца изостават. Компютърните игри не са в състояние да помогнат на децата да развият социални умения. Повечето успешни хора имат добри социални умения. Това е приоритет!
Мозъкът е мускул, който трябва да се тренира постоянно. Ако искате детето ви след време да кара мотор, сега трябва да го научите да кара велосипед. Ако искате детето ви да бъде в състояние да чака, ще трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да бъде способно да общува, ще трябва да го научите на социални умения. Същото се отнася и за всички други умения. Няма никаква разлика!

Вие можете да промените живота на детето си чрез трениране на мозъка му, така че то успешно да функционира и на социално, и на емоционално, и на академично ниво. Ето как:

Ограничете технологиите и се свържете с тях емоционално
Наберете им цветя, смейте се заедно, гъделичкайте ги, оставете им мила бележка в раницата или под възглавницата, изведете ги на обяд в делничен ден, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници. Вечеряйте семейно, играйте настолни игри, отидете на колоездене, на разходка с фенерче през нощта...

Тренирайте отлагането на удовлетворението

Накарайте ги да чакат!!! Нормално е да има „Скучно ми е!“ от време на време – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „искам“ и „получавам“. Избягвайте използването на технологии в колата, ресторанта, а вместо това ги научете докато чакат да разговарят или да играят на думи. Ограничете яденето на „боклуци“ между основните хранения.

Не се страхувайте да определяте граници. Децата се нуждаят от ограничения, за да растат здрави и щастливи!

Всеки човек живее според границите си. Направете график за времето за хранене, времето за сън, времето за компютърни игри и гледане на филмчета. Помислете за това, което е добро за тях, а не за това, което искат или не искат. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота си. Възпитанието е трудна работа. Нужно е да сме креативни, за да направим това, което е добро за тях, тъй като през по-голямата част от времето, това е точно обратното на това, което искат. Децата имат нужда от закуска и питателна храна. Имат нужда да прекарват време на открито и да си лягат в определено време, за да отидат годни за учене в училището на сутринта. Превърнете нещата, които не харесват да правят в нещо забавно и емоционално стимулиращо.

Учете децата да вършат монотонна работа от ранна възраст, тъй като това е в основата на работоспособността в бъдеще.

Сгъване на прането, подреждане на играчките, слагане на дрехите по закачалките, разопаковане на хранителните стоки, оправяне на масата и леглото, например. Бъдете креативни. Направете така, че мозъкът им да свързва работата с нещо положително.

Учeте ги на социални умения

Учете ги на споделяне, печелене/загуба, компромиси, комплименти и на „вълшебните думички“. От моят опит, децата се променят в момента, в който родителите си променят отношението към родителската си роля. Помогнете на децата си да успеят в живота чрез обучение и укрепване на мозъка навреме, за да не стане прекалено късно!

Автор: Виктория Прудей

Източник: www.webstage.bg
Прочети…



сряда, 14 декември 2016 г.

„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба




„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба

Страстните почитатели на човешкия дух и вечно изучаващите живота на пълен работен ден Марк и Ейнджъл Черноф са авторите на популярния блог за личностно развитие Marc and Angel Hack Life. Сайтът е привлякъл досега над 100 милиона потребители, а абонатите му са над 100 хиляди. Ето какво ни разказва Марк в спомена за своята баба.

Когато баба ми Зелда почина на 90 години, тя ми остави една кутия с разни неща от дома й. Тя е знаела, че ще мога да ги оценя едва години след нейната смърт, когато порасна. Сред всички джунджурии в кутията имаше и стар тефтер с кожена подвързия, кръстен от нея самата „Дневник на вдъхновението".

През втората половина на живота си баба ми записвала в него свои идеи, мисли, цитати, текстове на песни и други неща, които са я вълнували. Спомням си, че тя ми четеше откъси от този тефтер. Когато поотраснах малко, я слушах внимателно и задавах въпроси.

Искрено вярвам - баба Зелда ми е предала още като млад част от мъдростта, която имам сега.

Днес искам да споделя с вас някои от онези вдъхновяващи откъси от дневника на баба ми. Направих всичко възможно да ги хронологизирам, редактирам и да събера съдържанието в 12 точки. Насладете се!


  1. Вдишвайте бъдещето, издишайте миналото. Няма значение къде се намирате и през какво ви предстои да минете. Винаги вярвайте, че има светлина в края на тунела. Никога не очаквайте, не предполагайте и не изисквайте. Просто направете това, което можете, а всичко останало нека да си е такова, каквото е. Веднага след като направите възможното, ще стане това, което трябва, или пък вие ще видите ясно следващата си стъпка. 
  2. Животът може да е по-простичък. Фокусирайте се върху едно нещо. Не трябва да правите всичко веднага и сега. Дишайте, живейте и правете това, което е пред вас. Всичко, което вложите в живота, той ще ви даде след известно време. 
  3. Нека другите ви приемат такъв, какъвто сте, или да не ви приемат въобще. Говорете истината, даже гласът ви да трепери. Ако бъдете себе си, ще донесете красота там, където досега я е нямало. Вървете уверено по пътя си и не чакайте от другите да разберат вашия път, особено ако те не знаят накъде сте тръгнали. 
  4. Вие не сте онзи човек, който сте били преди и това е нормално. Преминали сте през много възвисявания и падения, за да сте този, който сте в момента. През изминалите години са се случили различни неща. Те са променили вашите възгледи, поднесли са ви много уроци и са ви накарали да укрепнете духом. Времето тече и никой не остава на мястото си, но някои хора все едно ще ви повтарят, че сте се променили. Отговорете им: "Разбира се, че съм се променил. Винаги така става в живота. Но съм все същият човек, само малко по-силен отпреди". 
  5. Всичко, което се случва, ни помага да израстваме, даже ако ни е трудно да го разберем сега. Обстоятелствата ще ви направляват през цялото време като ви променят и усъвършенстват. Затова каквото и да правите – продължавайте да се надявате. Най-тънкият конец ще се превърне в най-здравото въже. Позволете на надеждата да стане ваша котва, повярвайте, че вашата история не е свършила, че приливът ще смени отлива и ще ви отведе към тихи брегове. 
  6. Не се стремете да сте богати, стремете се да сте щастливи. И когато станете по-зрели, ще виждате ценността на нещата, а не тяхната цена. Рано или късно ще стигнете до разбирането, че най-хубавите дни са тези, в които се усмихвате без кой знае какъв специален повод. Ценете моментите и бъдете благодарни за тях, без да търсите нищо, нищо друго. В това е същността на истинското щастие. 
  7. Бъдете решителни и жизнерадостни. Разберете, че по-голямата част от вашите страдания и неудачи са предизвикани не от обстоятелствата, а от вашето отношение към тях. Усмихнете се на завистника, който иска да ви навреди. Покажете му, че той никога не може да ви вземе това, което на него му липсва в живота. 
  8. Бъдете внимателни към тези, които са ви скъпи. Понякога любимият човек казва: „Всичко е наред". Вгледайте се в очите му, прегърнете го и му кажете: „Знам, че не е така". И е ненужно да се разстройвате, ако ви се струва, че някои хора си спомнят за вас само когато им трябвате за нещо. Намерете удовлетворение да сте като малък фар за другите, чийто живот е обвит в мрак. 
  9. Понякога трябва да пуснете човека, за да може той да израства. Защото най-важното в живота е не какво правите за него, а това, което сте го научили да прави сам за себе си, за да бъде успешен. 
  10. Понякога се налага, за да има резултат, да отдалечите от себе си хора, които не споделят интересите ви. Това ще даде възможност мястото им да заемат такива, които ви поддържат във вашия път към самия себе си. Щом разберете кой сте и какво искате, ще започнете да осъзнавате, че хората, които сте познавали, не винаги гледат на нещата като вас. Така ще можете да запазите прекрасни спомени и ще си позволите да се движите напред. 
  11. По-добре е да се обърнете назад и да кажете „Не мога да повярвам, че го направих", отколкото „Жалко, че не го направих". В края на краищата хората винаги ще ви осъждат. Затова не трябва цял живот да се опитвате да впечатлявате останалите. Живейте, за да впечатлите себе си. Обичайте се толкова, че да не смъквате нивото си заради другите. 
  12. Ако чакате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошло време да потърсите ново начало. Погледнете се отстрани и приемете факта, че вие също понякога имате право на грешки. Само така се учите. Силните хора са тези, които се смеят на проблемите с искрен смях – те са се сражавали в тежка битка. Те се усмихват, защото знаят, че няма да позволят нищо, теглещо ги надолу, да им попречи да се движат към новото начало.
Прочети…



вторник, 13 декември 2016 г.

Чрез болестите и постъпките на нашите деца с нас говори Живота




Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача. Като начало да „обясним" някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Детето – това е кармата на родителите. И ако изведнъж избира по-сложна програма (например, се ражда с вродени заболявания или пороци), то не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че в Живота не са останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.

С нас говори самият Живот чрез болестите и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата. И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия интернет. Представянето им в интернет било такова, че всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и той избрал кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.

Никога никой не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме предавания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „работа – дом – работа", не успявайки да изскочим от този вечен сън на битието ни. Само ни се струва, че сънят продължава вечно. Докато се огледаме и вече сме в пенсия. Какво има в спомените ни? Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата. А къде са нашите собствени успехи? Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са успех само в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво сме направили по-особено? С какво ще ни запомнят?

Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа само и само да заработиш, за да им бъде на тях добре. Те не са те виждали докато са растели, защото си работил до късно омразната си работа.

Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, така че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXI век, нови технологии, а броят на здравите деца намалява.

Разрухата е в главите!

Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „децата са кармата на родителите". Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Звъня й:

- Измисли ли?

- Мисля. Като риба на лед.

- Какво измисли?

- Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.

- А не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти „каже", че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш.

- А какво да правя?

- Смени си работата или работи на половин работен ден.

- А пари ти ли ще ми даваш?

- Хайде да направим така – реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.

Още една седмица мина докато тя размисли. Всички ние искаме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на възможности, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си струва да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.

Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главен счетоводител тя с ужас премина на редови счетоводител и мислено се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на авторитета й. Що за глупост? Сега как ще плаща на лекаря?

Не се наложи да се плаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба", която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже синът ти.

Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което така плашеше майката, престана да има хроничен характер. А след още две детето поиска да ходи на училище.

- Да ти доплатя ли? – попитах.

Самотната майка прие това като оскърбление:

- Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на ситуацията по друг начин. Задължена съм ти.

- С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията прави чудеса. Когато у човека се промени възприятието, се променя и светът около него.

Така и решихме. Никой на никого с нищо не е длъжен.

Но затова пък познатите й я засипаха с въпроси: как е излекувала детето си? При кой лекар е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували само загадъчната фраза: „децата са кармата на родителите". Повдигайки рамене, те удивително бързо изчезвали по своите си работи, без да мислят и разсъждават. Просто проживявайки живота си...

автор: Денис Захаров
превод: Таня Темелкова / spiralata
Прочети…



четвъртък, 8 декември 2016 г.

Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек




 Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек

Ето 7-годишните цикли при човек, които образуват спиралата на живота:

От 0 до 7 години

Силна връзка с майката. Хоризонтално опознаване на света. Създаване на чувствата. Майчиният мирис, майчиното мляко, майчиният глас, майчината топлина, майчината целувка се явяват първите усещания.

Като правило, периодът завършва с излюпване от защитния пашкул на майчината любов и откритието, че останалият свят е малко или много по-хладен.

От 7 до 14 години

Силна връзка с бащата. Вертикално опознаване на света. Създаване на личността. Бащата се явява новият изключителен партньор, съюзник в откриване на света извън семейния пашкул. Той разширява защитния семеен пашкул и служи за ориентир.

Майката е била любимата, но таткото задължително е обожаван.

От 14 до 21 години

Бунт против обществото. Опознаване на материята. Създаване на интелекта. Това е кризисният период при подрастващите. Появява се желание да бъде променен светът и да се разрушат съществуващите структури.

Младите хора първо нападат отвътре защитеното отвън семейство, а след това застават и срещу обществото като цяло.

Подрастващият е съблазнен от всичко, което „възстава“- силната музика, романтичните отношения, стремежът към независимост, бягството, връзката с рискови групи младежи, анархистките ценности, системното отричане на старите ценности.

Периодът завършва с напускане на семейния пашкул, а при някои това може да стане по-рано.

От 21 до 28 години

Встъпване в обществото. Стабилизиране след бунта. След неуспеха да промени света, в младия човек навлизат нови чувства, свързани с желанието да бъде по- добър от поколението преди него.

Започва търсене на работа, по-интересна от тази на родителите. Търсене на по-интересно място за живеене, отколкото това на родителите.

Опит да се създаде по-щастлива семейна двойка, отколкото родителската. Избор на партньор и създаване на семейно огнище.

Създаване на собствен пашкул. Периодът обикновено завършва с брак.

От този момент човекът е изпълнил своята мисия и е приключил с първия защитен пашкул.

КРАЙ НА ПЪРВИ КВАДРАТ 4×7 години

СЛЕД ПЪРВИЯ КВАДРАТ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕН ПАШКУЛ, ЧОВЕКЪТ ВСТЪПВА ВЪВ ВТОРАТА СЕРИЯ ОТ СЕДЕМГОДИШНИ ЦИКЛИ.

28-35 години

Създаване на семейно огнище. След женитбата, жилището, автомобила се появяват и децата. Ценностите се изграждат вътре в пашкула.

Но, ако първите четири цикъла не са били успешни, огнището се разрушава. Ако отношенията с майката не са били изградени както трябва, тя ще досажда на своята снаха. Ако отношенията с бащата също страдат, той ще се меси в живота на младата двойка.

Ако не е бил преживян бунтът срещу обществото, то има риск от конфликти в работата.

35-годишнината е възраст, в която слабоузрелият пашкул често се разкъсва. Тогава следва развод, уволнение, депресия, психосоматични заболявания. Тогава първият пашкул трябва да бъде отхвърлен и…

35-42 години

Всичко започва от нулата. След кризисния период човекът, обогатен от предишния си опит и от грешките си, реконструира втория си пашкул.

Необходимо е да се преразгледат отношенията с майката, бащата, семейството. Да се помисли за зрелостта.

Това е период, когато при разведените мъже и жени се появяват любовниците. Те се опитват да възприемат това, което очакват не от семейството, а от противоположния пол.

Отношенията с обществото също трябва да бъдат преразгледани. От този момент работата се избира не от гледна точка на това дали е безопасна, а доколко е интересна или според това, колко свободно време осигурява.

След разрушаване на първия пашкул, човек винаги изпитва желание, колкото се може по-бързо да създаде втори. Нов брак, нова работа, нови отношения.

Ако спасението от паразитиращите елементи е било благополучно, човек трябва да направи така, че да възстанови своя пашкул, като го подобри, а не да го изгражда по подобие на стария.

Ако не е разбрал старите си грешки, той ще оформи същата обвивка и ще достигне до същото поражение. Това е така нареченото „тичане в кръг“. От този момент всички цикли ще бъдат само повторение на едни и същи грешки.

42-49 години

Победа в обществото. Малко след успешното възстановяване на втория пашкул, човек може да познае пълнотата на живота в брака, семейството, работата, собственото си развитие. Тази победа води до два нови типа на поведение.

Ако за човека са важни признаците на материално благополучие: повече пари, повече комфорт, няколко деца, няколко любовници, по-голяма власт- той непрекъснато увеличава и обогатява своя нов подобрен пашкул.

Ако човек се ориентира към духовните ценности, то от този момент започва неговото истинско личностно изграждане.

Логично е този период да завърши с екзистенциален въпрос и криза в самосъзнанието. Защо съм тук, защо живея, какво съм длъжен да направя, освен материалните облаги, че животът ми да придобие смисъл?

49-56 години

Духовна революция. Ако човек е успял да създаде или подобри своя пашкул, да се реализира в семейството и работата, той, естествено, ще изпитва желание да придобие и повече мъдрост.

От този момент започва последното приключение- духовната революция.

Търсенето на духовността, ако е честно, без увлечения в лекотата на груповите сеанси и готовите идеи, никога няма да бъде завършено. То ще заеме целият оставащ живот.

КРАЙ НА ВТОРИЯ КВАДРАТ 4×7 ГОДИНИ.

N.B. 1: По-нататък развитието продължава по спиралата. Всеки седем години човек изкачва по една навивка от нея и отново търси отговор на същите въпроси: отношенията с майката и бащата, семейството, бунтът срещу обществото.

N.B. 2: Понякога някои хора нарочно търпят крах в семейните отношения или в работата, за да бъдат принудени да започнат всички цикли отначало. По този начин те се опитват да избегнат или да се отдалечат от този момент, когато ще им се наложи да преминат към духовната фаза, тъй като се боят да се срещнат лице в лице със самите себе си.
Прочети…



четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ




Стоте лекарства за стоте болести, според Лао Дзъ

Лао Дзъ казва : Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест, е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето 100-те БОЛЕСТИ:

1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта – това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.

39. Да си ревнив – това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето – това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди – това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.

61. Да спориш с глупака – това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.

68. Грозни думи и зли слова – това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.

71. Да си непостоянен – това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите – това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.

74. Хитрост и ласкателство – това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ – това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените – това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации – това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло – това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди – това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение – това е болест.

lao-dzu-2

Лао Дзъ казва : Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Лао Дзъ казва : От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват 100 вида ЛЕКАРСТВА:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.

2. Податливост на тялото и доброта в сърцето – това е лекарство.

3. Широта на поведението и доброта в сърцето – това е лекарство.

4. Да спазваш мярка във всичко – това е лекарство.

5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг – това е лекарство.

6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага – това е лекарство.

7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни – това е лекарство.

8. Да избавиш от желания сърцето си – това е лекарство.

9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов – това е лекарство.

10. Да се стремиш към разумно използване на всичко – това е лекарство.

11. Да желаеш щастие за хората – това е лекарство.

12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности – това е лекарство.

13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните – това е лекарство.

14. Да призоваваш за промяна склонните към смут – това е лекарство.

15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите – това е лекарство.

16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните – това е лекарство.

17. Да помагаш на старите и немощните – това е лекарство.

18. Да използваш силата си за да помагаш на хората – това е лекарство.

19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните – това е лекарство.

20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние – това е лекарство.

21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите – това е лекарство.

22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си – това е лекарство.

23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение – това е лекарство.

24. Да не изискваш връщане на стари дългове – това е лекарство.

25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие – това е лекарство.

26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си – това е лекарство.

27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето – това е лекарство.

28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен – това е лекарство.

29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия – това е лекарство.

30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида – това е лекарство.

31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.

32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото – това е лекарство.

33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото – това е лекарство.

34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец – това е лекарство.

35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ – това е лекарство.

36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги – това е лекарство.

37. Да не самоизтъкваш добродетелите си – това е лекарство.

38. Да не премълчаваш заслугите на другите – това е лекарство.

39. Да не се оплакваш от трудности – това е лекарство.

40. Да прикриеш тайното зло – това е лекарство.

41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните – това е лекарство.

42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си – това е лекарство.

43. Да си беден и да не досаждаш на другите – това е лекарство.

44. Да не преувеличаваш ролята си – това е лекарство.

45. да се отнасяш добре към чуждите успехи – това е лекарство.

46. Да не таиш корист – това е лекарство.

47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба – това е лекарство.

48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел – това е лекарство.

49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество – това е лекарство.

50. Да не обсъждаш другите хора – това е лекарство.

51. Благите слова и добрите речи – това е лекарство.

52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести – това е лекарство.

53. Да не се отклоняваш от трудностите – това е лекарство.

54. Да не се надяваш на награда, правейки добро – това е лекарство.

55. Да не ругаеш домашните животни – това е лекарство.

56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им – това е лекарство.

57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир – това е лекарство.

58. Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си – това е лекарство.

59. Да не помниш старите злини – това е лекарство.

60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си – това е лекарство.

61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите – това е лекарство.

62. Да не се намесваш в чужди дела – това е лекарство.

63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение – това е лекарство.

64. Да разсейваш мислите си – това е лекарство.

65. Да почиташ старците – това е лекарство.

66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата – това е лекарство.

67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност – това е лекарство.

68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто – това е лекарство.

69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност – това е лекарство.

70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората – това е лекарство.

71. Да помагаш по време на стихийни бедствия – това е лекарство.

72. Да се бориш с подозрителността си – това е лекарство.

73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой – това е лекарство.

74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците – това е лекарство.

75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя – това е лекарство.

76. Да разпространяваш мъдрост – това е лекарство.

77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело – това е лекарство.

78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята – това е лекарство.

79. Да оказваш почит на трите светила – това е лекарство.

80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя – това е лекарство.

81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив – това е лекарство.

82. Да не се стремиш да натрупаш богатство – това е лекарство.

83. Да не нарушаваш заповедите и забраните – това е лекарство.

84. Да притежаваш честност и безкористност – това е лекарство.

85. Да не задуваш за богатства – това е лекарство.

86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж – това е лекарство.

87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността – това е лекарство.

88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила – това е лекарство.

89. Да споделиш от своето с несретниците – това е лекарство.

90. Да пренеса тежестта на старика – това е лекарство.

91. Да се избавиш от емоциите – това е лекарство.

92. Да бъдеш добър в сърцето си – това е лекарство.

93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта – това е лекарство.

94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство – това е лекарство.

95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела – това е лекарство.

96. Да се откажеш от привързаност – това е лекарство.

97. Да бъдеш отзивчив в мислите си – това е лекарство.

98. Да притежаваш вяра и доверчивост – това е лекарство.

99. Да бъдеш скромен и отстъпчив – това е лекарство.

100. Да се избавиш от съмненията си – това е лекарство.

magnifisonz.com
Прочети…



сряда, 23 ноември 2016 г.

Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве




Съветите на монасите от Шаолин за вечна младост и здраве

Шифу Ян Лей – монах от Шаолин и превъзходен учител по бойни изкуства – ни съветва как да останем млади и здрави колкото се може по-дълго:

1. Не мисли прекалено много. Мисленето отнема енергия. Вместо това – гледай.

2. Не говори прекалено много. Повечето хора или говорят, или действат. По-добре действай.

3. Когато работиш, работи по 40 минути. След това спри за 10. Когато гледаш нещо през цялото време, то може да увреди очите ти, вътрешните органи и вътрешния ти мир.

4. Когато си щастлив, трябва да контролираш своето щастие. Ако изгубиш контрол над него, то ти вредиш на своя енергиен поток.

5. Не се тревожи и не се ядосвай твърде много. Това уврежда твоя черен дроб, както и червата ти.

6. Когато ядеш, не прекалявай с храната. Уверявай се, че никога не си съвсем заситен, тъй като в противен случай ще увредиш далака си. Когато поогладнееш, просто хапни малко.

7. Когато вършиш разни неща, не бързай. Използвай колкото време ти е нужно. Помни поговорката "Бързай бавно и скоро ще стигнеш".

8. Ако упражняваш само тялото си и не практикуваш Ки Гонг, ще изгубиш баланса си и ще станеш нетърпелив. Ще изгубиш Ин от своето тяло. Упражнявай се да балансираш Ин и Ян.

9. Ако не тренираш тялото си, а се занимаваш само с постигане на вътрешен мир и медитация, няма да получаваш Ян енергия. Ще трябва да използваш Ян енерията от тялото си, без да можеш да я възстановиш.

10. Кунг Фу Шаолин ти дава всичко. Целта на нашите тренировки е да балансира Ин и Ян. Не е важно колко часа го правиш. Важно е да знаеш от какво се нуждае тялото ти.
Прочети…



четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Стига мислене! Действайте!




Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, негативното и правилното мислене.

Представете си: човек седи зад пианото, започва да свири, но в музиката му няма хармония, нито ясна мелодия, по някакви причини той избира грешни ноти. Накрая, уморен от тази дисхармония, от чувството на неудовлетвореност, от разочарования, той отива при учител. Онзи му казва: „Имаш музикални способности, но трябва да се научиш да разбираш музиката.”

Всеки от нас е способен да изсвири пиесата с името „Живот” хармонично, мелодично, с удоволствие, но за това е необходимо да научи правилата и да усвои техниката на играта.

В околния свят всичко е устроено в съответствие с определени принципи и закони на физиката. Ако не беше така, не бихме могли да летим със самолети, нямаше да знаем какво е електричество, а едно плюс едно нямаше да е равно на две. Тези закони са валидни винаги и навсякъде.

Смятаме ги за сигурни и неизменни. Можем да разчитаме на тях във всяка ситуация. С други думи, Вселената никога няма да ви подведе. Вашият растеж, тегло, възраст, пол и религиозни възгледи нямат значение. Тази сила или енергия (наречете я както искате) е безпристрастна и неутрална и нейната позитивност или негативност зависи само от собствените ви мисли и убеждения.

Думата ви е закон

За Вселената думата ви е закон. Но вие трябва да знаете как действа той. Без да знаете и разбирате законите на Вселената, няма да можете да създавате живота си според собствените си желания.

Главният закон, на който се подчинява всичко, е законът за причината и следствието. Той гласи, че изходът от всяка ситуация зависи от нейните причини. Причините винаги служат на някаква идея или убеждения. Същността на този закон може да се формулира по друг начин: каквото посееш, това ще пожънеш, или с други думи казано, всичко, което ви се случва в живота, е породено от вашите мисли.

Законът за причината и следствието е безпристрастен – като слънчевата светлина. Под лъчите на Слънцето усещате топлина и благодат. Ако сте се скрили на сянка, ще ви се струва, че Слънцето не свети за вас. Но кой ви е накарал да страдате в тъмнината? Истината е, че сами се принуждаваме да живеем в тъмнина – особено в тази на незнанието.

Проблемът е в незнанието

Още веднъж повтарям: законът за причината и следствието е обективен и безпристрастен. Точно затова в живота на човека се случват нещастия и трудности. Тоест в даден момент той не е доразбрал или е приложил неправилно закона. Това не означава, че той е негоден, че не умее да обича, просто поради незнание или неразбиране е злоупотребил със закона за причината и следствието. С всички закони на физиката се случва същото. Например силата на гравитацията сама по себе си не може да убие, но неразбирането на нейното действие може да го направи, дори ако сте добър, любящ и честен човек.

Светът е като река, мирно носеща водите си и абсолютно равнодушна към това дали сте щастливи или тъжни, лоши ли сте, или добри. Тя просто тече. Някой идва край тази река, за да потъгува, друг – да се порадва, но тя няма отношение нито към единия, нито към другия. С удоволствие можем да се изкъпем в прохладните й води, а можем да се хвърлим в дълбокото и да потънем. А реката така или иначе ще си тече, понеже е безпристрастна. Така е с целия свят. Вселената може както да ни подкрепя, така и да ни унищожи. Резултатът, или следствието, зависи от това как ще тълкуваме и използваме нейните закони.

Ние получаваме от живота само това, което можем да приемем с разума си. Един човек отива на реката на света с чаена лъжичка, друг – с чаша. Трети ще вземе ведро, а четвърти – варел. Междувременно изобилните води на реката винаги са били и ще бъдат на разположение на всеки желаещ. Нашето съзнание, нашите идеи, принципната позиция и системата на убеждения определят в какви количества ще черпим от жизнените блага.

Ако мислим тесногръдо и отидем на реката на живота с чаена лъжичка, то може до края на дните си да проклинаме жалките трохи, които ще успеем да почерпим. Може да се озлобяваме на тези, които са успели да вземат повече жизнени блага. Само че помнете: лошата дума накрая ранява и говорещия. Реката на живота тече вечно, нейните води винаги са обилни. Във всяка минута можем да отидем при нея с чаена лъжичка, чаша, ведро или варел. Единственото, което ни ограничава, е собственото ни мислене. Всъщност можем да получим всичко, което пожелаем, стига да престанем да убеждаваме себе си, че то е недостъпно за нас. Ето това е простата истина.

Как убежденията стават прегради

През живота си всеки от нас придобива определен опит и въз основа на всичко преживяно у нас се насажда една или друга представа за самите себе си. И не е важно всъщност истина ли е то, или е лъжливо, тъй като, ако вярваме в него, то става нашата истина. Каквото твърдим постоянно, то и определя нашата реалност. Започнете да убеждавате себе си и околните, че не сте способни на нещо, и в крайна сметка всички ще повярват в това. Независимо съответстват ли на истината убежденията ви за самите себе си, ако сте убедени в тяхната справедливост, те ще определят качеството на вашия живот.

Стига да приемем някоя идея като даденост, тя започва да се въплъщава в живота и нищо не е в състояние да й попречи. Например, ако в нашето съзнание се загнезди мисълта за собствената ни непълноценност, за ограничеността на собствените ни възможности и способности, то именно тя започва да управлява нашия живот. Този проблем може да се реши само с промяна на умствената ни настройка. Каквото посееш, това ще пожънеш. Като посадиш домати, ще береш домати. Те няма да се превърнат в краставици само защото ще се сетят, че повече ви трябват краставици. Докато садите домати, от земята ще растат само те, дори ако сте алергични към тях.

Замислете се върху основата на какви ценности и убеждения се строи вашата реалност. Всеки от нас за годините живот натрупва определен багаж гледни точки, мисли, мнения, представи и заблуди. Този багаж е толкова важен за нас, че когато някой се опита да ни убеди в нещо друго, ние с всички сили продължаваме да настояваме на своето, мислейки само за едно: „Не ми трябват нови идеи. Имам си собствени представи за живота и никой да не смее да ги промени. Ръководил съм се от тях цял живот, а сега ми говорят, че са грешни. Не искам да слушам.” Всеки от нас живее в съответствие със своите представи за религия, политика, за самия себе си, за околните – за всичко на света.

Много от убежденията ни, формирани въз основата на миналия опит или заимствани от други хора, не съответстват на истината, но заради оцеляването в околния свят ние вярваме в тях. Инстинктът за самосъхранение и потребността от сигурност са толкова силни, че си измисляме собствени правила за играта с името „Живот” и убеждаваме себе си, че всъщност той си е такъв. За съжаление често нашите представи за околния свят стават преграда са самореализацията, ограничават ни, пречат ни да постигнем успех.

Освободете се от оковите на заблудите

Възможността за постигане на жизнен успех зависи от това готов ли е човек да се откаже от своите заблуди. Болести, бедност, неуспехи – всичко това е резултат от неверието в себе си, в убедеността в ограничените ни възможности.

Най-тъжното се състои в това, че ние се страхуваме да променим живота си дори когато разбираме, че в дадени сфери ситуацията съвсем не е такава, каквото ни се иска. До последно се крием в зоната на психическия си комфорт, колкото и разрушителен да е той за нас. А единственият начин да се измъкнем от нея – освободени от проблеми и грешни представи за самите себе си – е да признаем истината, която не ни харесва. Степента на нашата свобода е правопропорционална на способността да приемем истината, без да се крием и да бягаме от нея.

Трябва да престанем да мамим себе си, да виним другите за своите нещастия, да избягваме неприятните решения и да признаем пред себе си, че нашите убеждения може да са грешни и че точно те са виновни за всичките ни трудности и проблеми. Става дума не да се откажем от негативното мислене в полза на позитивното, а за това да се научим на правилно мислене, тоест да признаем абсолютната истина за самите себе си и за отношението си към живота.

Правилното мислене, основано на ИСТИНАТА, а не на илюзии, служи за основа, осигуряваща устойчивост на възприемането на света като цяло. И позитивното, и негативното мислене се филтрират през нашата система за убеждения, правилното мислене се основава на осъзнаването на истинското положение на нещата във всяка жизнена ситуация.

Знаенето на истината дава свобода

В каквато и ситуация да се окажете, винаги се старайте да разберете истината, която стои зад нея. Излезте извън системата си на убеждения и попитайте висшето си „Аз”: „Какво се случва всъщност?” Със сигурност ще чуете отговор, ако сте готови да приемете истината. Да се ръководите от тази истина в постъпките си – ето в какво се състои същината на правилното мислене. Нещата не опират до позитивна или негативна настройка, просто е необходимо да бъдете самите себе си. Ако си позволите това, тоест дадете възможност на висшето ви „Аз” да ви даде истинското положение на нещата, то ситуацията ще се разреши по най-добрия начин. И това не е мистика, а е просто проява на закона за причината и следствието.

С какво започва успехът

От незапомнени времена всички велики учители са се стремили да ни отворят очите за една проста истина: сами създаваме нашата реалност. Освен това носим пълна отговорност за всичко, което се случва в нашия живот – добро и лошо, радост, мъка, успех и провали.

Ако обвиняваме за проблемите си външни фактори, то ще търсим и решенията извън пределите на вътрешния си свят. Но за да намерим обективни отговори на въпросите си, сме длъжни по нов начин да погледнем на самите себе си и това ще ни накара да видим в друга светлина и околните, и случващите се събития. Външният свят в голяма степен се явява отражение на вътрешния и вие трябва да го осъзнаете. Милиони хора, оказали се в трудна ситуация, напълно забравят за този аспект. Никаква настойчивост, никаква сила на волята, никакво вдъхновение, никаква мотивация няма да ви помогнат да се справите с проблема, ако търсите решение във външния свят.

Законът за подобието

Всичко, което се случва в живота ни, се подчинява на един от основните закони, който гласи: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО. Това е законът за подобието.

Както всички закони в света, той работи с математическа точност. Този закон също е безпристрастен и обективен, тоест действа независимо от нашето желание.

Действието на закона за подобието не зависи от личностните качества на човека, от религиозните му възгледи, достойнства, недостатъци или каквото и да било. Подчиняват му се всички до един. Той е толкова реален и неоспорим, както и законът за всемирното привличане.

До откриването на закона за всемирното привличане никой не знаел за неговото съществуване, но всички са усещали действието му. Така е и със закона за подобието – повечето от нас не осъзнават механизма на функционирането му, но всички му се подчиняваме.

Не е необходимо да знаем всички тънкости на действието на силата на гравитацията, за да не отлетим в Космоса. Точно по същия начин не е необходимо да знаем тънкостите на действието на закона на подобието, за да усещаме влиянието му върху целия ни живот.

Сами сте създали и сте привлекли към себе си това, което се случва с вас, дори ако още не го съзнавате. Това правило няма изключения и тази новина едва ли ви радва, ако сега животът ви не се развива така, както ви се иска. Тъй като повечето от нас не са щастливи в лично създадената си реалност, може да се направи изводът, че ние с вас сме постигнали ненадминато майсторство в умението да привличаме към себе си ненужни и нежелателни обстоятелства.

Ние привличаме към себе си това, за което мислим. Ако това е страх, то с нас започва да се случва това, от което най-много се страхуваме. Ако това са хаос и суматоха, то животът ни още повече се обърква. А мислите за богатство и изобилие на свой ред със сигурност привличат успех и благополучие. Затова има смисъл да се поровим в подсъзнанието, което управлява нашия живот.

Вие винаги сте „прави”

Основната функция на подсъзнанието е в това да следва указанията на съзнанието. То всъщност потвърждава това, което смятаме за истина. С други думи, задачата на подсъзнанието е да докаже, че съзнанието винаги е право.

Затова, ако съзнателно вярвате в неспособността си да станете нещо, нещо да направите или да имате, то подсъзнанието задължително ще създаде необходимите за това условия и ще намери нужните хора, за да докаже вашата „правота”. То работи на принципа на автопилота. Управлявайки самолета със собствените си ръце, можете да полетите във всяка посока, дори ако автопилотът е програмиран за движение на изток. Но стига да включите автопилота, той веднага ще поеме управлението и ще поведе самолета на изток.

Подсъзнанието не променя околната действителност. То просто филтрира постъпващата информация, избирайки тази, която подкрепя вашите убеждения или представи за живота. Например ако смятате, че ви преследват неуспехи или че няма възможност за по-нататъшно развитие на бизнеса ви, подсъзнанието ще игнорира всякакви делови възможности и ще забелязва само проблемите, за да потвърди, че нещата ви наистина са зле или че светът на новите възможности завинаги е затворен за вас.

Подсъзнанието не може да мисли самостоятелно. То привлича към вас това, което съответства на най-дълбоките ви вътрешни убеждения – нито повече, нито по-малко. Без да знаете за това и без да подозирате, че мислите създават вашата реалност, ще се смятате за жертва на хора, условия или обстоятелства.

Приемайки своето безсилие, ще чакате помощ отвън за осъществяване на желанията си. Осъзнавайки, че всичко желано може да се създаде с усилията на собствения ви разум, с помощта на правилно, тоест трезво и обективно мислене, ще разберете, че само вие можете да си дадете това, което ви е необходимо.

Повярвайте в съзидателните си способности

За да създадете желаното, повярвайте в силата, дадена на всеки от нас. Чувам възраженията ви: „Милиони хора гладуват. Светът стене от болести, войни и престъпност. И въпреки това аз трябва да вярвам в съществуването на някаква сила? Ако тя наистина съществува, то защо допуска всичко това?”

Всъщност силата не може да позволи или да не позволи нещо да се случи. Вече говорихме за това, че тя е неутрална. Това е просто съзидателна сила, обективна сила на живота. С нейна помощ можем да създадем каквото поискаме. Дори когато действаме неосъзнато, тя ще ни подкрепя дотогава, докато не извлечем уроци от грешките си. Следствието винаги ще бъде равнозначно на причината. Силата ще ни подкрепя независимо от нашия избор, било то нищета или просперитет. Винаги първопричината са собствените ни мисли.

Мисълта управлява силата

Вече говорихме, че мислите се превъплъщават в реалността. С други думи, на човек му се дава това, в което вярва – не това, което иска, а точно това, в което вярва. Почувствайте колко голяма е разликата в тези понятия. Стига да си помислите нещо и светът се привежда в движение. Това означава, че когато в главата ви се ражда някаква мисъл, някаква идея, в живота ви започват да се появяват хора и обстоятелства, които подпомагат нейната реализация. Всъщност с мисълта си вие провокирате събитията.

Огледайте се и ще се убедите в безкрайното множество на удивителните творения на тази сила. А главното е, че с нея е надарен всеки от нас. Колкото по-възприемчиви сте към съзидателната си сила, толкова по-пълноценен и наситен ще бъде животът ви. Как действа тази сила? Чрез нас. Ето как се случва това.

Какво трябва да направите, за да запалите колата? Да завъртите ключа, който включва стартера, а той на свой ред пуска двигателя. Стартерът се захранва с електричество. А какво служи за негов пряк източник? Акумулаторът ли? Не. Акумулаторът не е независим източник на енергия. Той трябва да се зарежда. Висшето „Аз” всъщност е наш вътрешен акумулатор, събиращ постъпващата енергия от Вселената, тоест силата, за да можем ние да се ползваме от нея в съзидателната си дейност.

От уроците по физика знаем закона на Ом, изразен с формулата I = U/R. Силата на тока (I), тоест количеството енергия в част от електрическата верига (например в контакта, в който включваме битовите електроуреди), е равно на отношението на напрежението в участъка (U) към електрическото съпротивление в участъка (R). Сега да допуснем, че до дома ви е прокаран електропровод с напрежение 750 киловолта, но в контакта ви напрежението не превишава 220 волта. За да се намали до такава степен напрежението, се използват трансформатори.

Същото се случва с висшата сила на Вселената. Ние се „включваме” към нея чрез висшето си „Аз”, но безкрайната вселенска мъдрост действа подобно на трансформатор, защитавайки ни от „прегаряне”, тоест не ни позволява да получим прекалено много възможности, преди да сме готови да ги приемем.

А ако искаме да увеличим силата на тока в контакта? Тогава трябва да намалим съпротивлението и да сложим нов кабел, който да издържи допълнителното напрежение.

Как да увеличите силата си

Силата е като водата в примера по-горе – в смисъл, че за по-голямо количество се изисква по-голям капацитет. Това, че висшето ви „Аз” е „включено” към висшата сила на Вселената, още не означава, че може просто със завъртането на ключа да се ползвате от нея. Няма да се справите с такъв поток от енергия. За да увеличавате постепенно силите и възможностите си, отначало е необходимо да се подготвите за среща със съзидателния вселенски разум. За това е необходимо да се изкачите на по-високо ниво на съзнанието, тоест да формирате нови представи за себе си и за връзката си с тази сила. С всяка стъпка все повече ще усещате висшата сила на Вселената и ще разширявате творческите си възможности.

Ние с вас сме съзидателни същества и потенциалът ни е безграничен. Постоянно нещо създаваме, често дори без да го съзнаваме. Познаването своето истинско „Аз” и начините за развиване на вътрешна сила ще ни помогнат постепенно да превърнем процеса по съзидание от несъзнателен в съзнателен.

Осъзнатото съзидание, за разлика от подсъзнателното, ни предоставя възможност за избор.

Често говорим и чуваме, че човек сам избира съдбата си, но всъщност това не е съвсем вярно. Едва ли някой от нас съзнателно си избира нехармонични отношения, финансови проблеми или други неблагоприятни жизнени ситуации. В повечето случаи ние действаме в режим на подразбиране, опирайки се на миналия си опит и съществуващата система на представи и убеждения.

Изборът подразбира съзнателен подход към ситуацията. Ако човек се движи от подсъзнанието, той не може да вземе осъзнато решение, той действа на автопилот.

Да действаш на автопилот, означава да се ръководиш изключително от инстинкта за самосъхранение. Подсъзнанието управлява нашите постъпки, а ние дори не осъзнаваме ставащото.

Вие ставате способни да направите осъзнат избор, когато действията ви престанат да се определят от обичайните модели на поведение и престанете да бъдете жертва на собствените си несъзнателни реакции. А досега вие живеете неосъзнато, тоест мислите, чувствате и действате така, както сте свикнали да смятате за правилно.

Ако негативното мислене на ниво подсъзнание не ни позволява да получим желаното, то вместо да го изкореняваме, ние трябва само да се съсредоточим върху правилното мислене. Правилното мислене е мисленето, основано на истината. Истината винаги е правилна.

Без неудовлетворение не може да има растеж

Вашето висше „Аз” винаги знае какво ви е необходимо най-много. Остава ви само да заявите желанието си да живеете по-добре. Приемете, че без неудовлетворение от сегашното положение на нещата е невъзможен растеж и промяна към по-добро. Разбира се, много е важно да присъствате в сегашния момент и да приемате живота такъв, какъвто е, но не по-маловажно е да се развивате, да се движите напред от тази изходна точка.

Анализирайте внимателно чувството си на неудовлетвореност и ще научите много за себе си. Животът е платно с постоянно сменящи се рисунки. Какво ще изобразите на него? Нужда и лишения? Помнете: всичко, което нарисувате, ще стане ваша реалност.

Сковават ли ви собствените ви ограничения?

Обръщали ли сте някога внимание на това, че в цирка възрастните слонове се връзват с тънки въжета към един кол, а малките слончета се връзват с верига към здрав стълб? Това се прави, за да не се опитат да избягат.

Ако стълбът достатъчно стабилно е поставен в земята, а веригата е достатъчно здрава, слончето не може да отиде по-далече от дължината на веригата. Рано или късно идва ден, когато престава да дърпа веригата и изоставя опитите да избяга. Металният стълб се заменя с дървен, тъй като вече се знае, че животното е свикнало с мисълта, че не може да избяга. Същото правим ние със себе си, ограничавайки се в собствените си заблуди за възможностите и способностите си. Получава се така, че ние сме ограничени не от действителността, а от представите си за нея.

Някога имах котка, която вероятно си мислеше, че не може да скача високо, затова и никога не се опитваше да го направи. Когато поостаря, тя просто забрави за неспособността си да покорява височини. Веднъж, прибирайки се вкъщи, я открих на горния рафт на библиотеката, откъдето се готвеше да събори всички книги и сувенири. Очевидно в котешкото си старческо слабоумие тя забрави на какво е способна и на какво е неспособна! А ако ние бихме могли да „поостареем” в добрия смисъл на тази дума? Може би и ние бихме забравили какво можем или не можем и просто бихме го направили.

Познаването на правилата на живота

Разберете, че ако вашият живот се развива не така, както ви се иска, то виновни са грешните ви убеждения, пречещи ви да станете такива, каквито бихте могли да бъдете. За съжаление голяма част от човечеството се чувства така, сякаш буквално се намира в капан. Като се огледаме наоколо, виждаме страдания, бедност, глад, милиони добри и достойни хора, на които се налага да се борят за най-необходимото, и започва да ни се струва, че светът е полудял.

Хората се предават, не издържайки на това напрежение, започват да вярват, че трябва да вземат залъка от другите, за да не умрат самите те от глад.

Малцина от нас поглеждат в собствената си душа, за да намерят обяснение на този хаос и разумно решение. Само някои хора наистина се опитват да разберат правилата на играта с име „Живот”. Всички останали поради непознаване на живота и на самите себе си се суетят, борят се, напрягат всички сили, за да получат желаното. Но така или иначе не се получава.

Играта „Живот”

Животът наистина е игра. Някой играе на борба, друг – на болест, трети – на бедност, четвърти доказва своята правота, пети през цялото време закъснява навсякъде. Но някои предпочитат да играят на щастие, богатство и отлично здраве. Главното е да разберете, че всеки от нас живее по правилата, които сам е избрал за себе си, и че всяка игра си има своите плюсове. Ако тя не ни носеше удовлетворение, отдавна бихме я прекратили.

Погледнете собствения си живот. Опитайте се да разберете какво скрито преимущество ви дава отказът от отговорност. Нима можете да изпитвате положителни емоции, докато постоянно се смятате за жертва на обстоятелствата? Нима можете да се наслаждавате на усещането за собствената ви слабост, непълноценност, некомпетентност?

Оказва се, че може. Всичко опира до възнаграждението, компенсацията. Например избирайки си роля на слаб човек, вие си гарантирате любовта, защитата и покровителството от страна на околните. Това е най-верният начин да привлечете внимание към себе си. Ако играете на нерешителност, на неспособност да вземате самостоятелни решения, то защитавате себе си от обвинения в случай на грешка. С други думи, ако сте персонаж с вързани зад гърба ръце, то на сцената заедно с вас ще има някой, който да се погрижи за вас. Безпомощността всъщност е средство за манипулация на другите. На всички ни е известно колко велика е силата на „слабостта”. С нейна помощ прекрасно се получава да караме другите да разиграват написания за тях сценарий.

Помислете каква компенсация получавате за своята роля. Мнозина например използват своите болести. Някой от вас вероятно ще възрази: „Това е безчувствено и жестоко. Не знаете през какво ми се е наложило да премина.” Не, това не е жестоко. Жестоко е да се отрича. С подобно възражение признавате, че болестта ви има несравнимо повече права да определя съдбата ви, отколкото вие самите. Само че въпросът е кой е дал на болестта такава власт.

Ако сега боледувате, опитайте обективно да анализирате състоянието си. Не се съжалявайте, не винете себе си, постарайте се за минута да забравите за емоциите. Просто се вслушайте в това, което може да ви разкаже болестта. Трябва да знаете, че всичко, което се случва с тялото, започва от разума. Телесният проблем е физиологична реакция на организма на психическото състояние. Тялото винаги ще ви разкаже какво се случва в разума и в душата ви. Нека то да стане вашият учител.

Любопитно е, че в нашето общество се смята за абсолютно нормално да се похарчат няколко хиляди долара за рехабилитация след инфаркт, но ако решите да похарчите същата сума за развлечения, веднага ще ви осъдят или в най-добрия случай няма да ви разберат. Изглежда, с приоритетите е пълен хаос. Може би, ако харчим хиляди долари за развлечения, ще имаме по-малко инфаркти? Замислете се. Да се развличате и веселите, е осъдително, а да страдате от болка, е съвсем нормално и естествено.

Очакването е капан

Защо очакваме подходящия момент, за да станем здрави, щастливи, богати, да живеем с пълна сила, да открием своето място, да се влюбим, общуваме, да си подредим личния живот и отношенията с близките? Очакването е капан. Ние чакаме да спаднат процентните ставки, да се подобри икономическата ситуация, да се промени някой човек, да минат празниците (че да направим диета). Винаги се намира причина за чакане и отлагане.

Какво, ако не дойде помощ?

Веднъж се запознах с едно момиче. Тя беше млада, красива и умна. Имаше всичко, което може да си пожелае човек, и независимо от това няколко пъти беше опитала да се самоубие с алкохол и наркотици. Знаете ли защо? Защото не можеше да се отърве от усещането за празнота. Тя не разбираше, че сама може да си създаде тази реалност, за която мечтаеше. Вместо това тя вечно чакала, че някой ще дойде и ще я направи щастлива. Но този някой така и не се появявал.

Стремежът да постигнеш щастие с помощта на околните, както и убеждението в своите способности да ги направиш щастливи не носи нищо освен безкрайни социални проекти и движения за по-добър свят.

Няма по-голяма заблуда от вярата на човечеството в способността му да построи по-съзнателно и духовно съвършено общество. Все някой ни призовава да се борим за по-добър свят, за оздравяване на обществото. Но това е грешка. Докато всеки от нас самостоятелно не е в състояние да създаде нещо над собственото си ниво на самосъзнание, обществото като цяло няма да стане по-съвършено.

Сложните системи на социални реформи само стоварват върху нас ново бреме върху старото. Претовареният ни разум не знае как да се справи с безбройните обществени програми. В отчаян опит да променим някого към по-добро той ни кара нас да търсим смисъл там, където го няма.

Проблемът е в това, че се опитваме да поправим всичко „грешно” в света за сметка на външни фактори. Ние искаме да накараме околната действителност да се промени. За съжаление такъв подход предварително е обречен на неуспех, тъй като се борим със следствието, а не с причината.

Промените започват отвътре

Необходимо е колкото се може по-често да напомняме на себе си и на другите, че сме способни и сме длъжни да променим външния свят чрез трансформация на вътрешния си свят. Виждаме многобройни доказателства за това, че опитите да го променим отвън са безполезни и безсмислени. Ефективното решение на проблемите с глада, бедността и безкрайните международни конфликти се крие в нашата способност да реализираме вътрешния си потенциал.

Единственият начин да излекуваме света е първо да излекуваме себе си. Тази идея не е нова, но ми се струва, че не е излишно още веднъж да си припомним какви сме ние и на какво сме способни. По силата на закона за подобието съзнателно или несъзнателно привличаме към себе си всичко, което се случва с нас. Във всичко, което правят с нас околните, има и наша част от отговорността. С други думи, сред нас няма жертви, всички ние сме доброволци. Това е горчив залък, но се налага да го преглътнем, иначе нищо няма да можем да променим към добро.

Ние просто обвиняваме някого в нещо. А как бихте постъпили вие, ако часовникът ви не показва точно времето? Ще изисквате ли целият свят да си премести стрелките, или ще го сторите с вашите? За съжаление, изпитвайки недоволство от своята действителност, ние не бързаме да направим такива корекции в жизнената си позиция, а вместо това изискваме действителността да се приспособи към нашите илюзии.

Началото на пътя към успеха

Великата сила на човека се крие в способността му да управлява мислите си. Безконтролният разум е настроен за болести, бедност, неприятности, а не за богатство, успех и здраве.

Ако създаваме живота си не такъв, какъвто го искаме, това говори, че ни управлява подсъзнанието. Но тъй като битието се определя от съзнанието, то главната ни задача е в достигането на колкото се може по-високо ниво на самосъзнание. За това е необходимо обективно да оценим живота си и да преразгледаме собствената си система от ценности и убеждения, дори ако това е против нашето самолюбие. За да променим някакъв аспект от действителността си, трябва да се избавим от всичко, което стои между нашите убеждения и желания.

В дълбините на душата си вие знаете какво искате и ако се вслушате във вътрешния си глас, той със сигурност ще ви го каже. Разумът може да ви предаде, но интуицията – никога. Тя ви свързва с безкрайната вселенска сила, затова научете се да й се доверявате. Околните могат да ви манипулират чрез собствените ви мисли, но никога няма да могат да контролират интуицията ви.

Понякога ни се струва, че поддавайки се на интуицията, нещо губим. А замисляли ли сте се някога какво сте загубили, когато не сте я слушали? Каквото и да ви говори вътрешният глас, то е точно това, което трябва да слушате. Според това как се учите да му се доверявате все повече и повече, той ще ви подсказва вярното за даден момент решение.

Животът ви има огромно значение. Той е важен лично за вас и за цялото човечество. Вярвам, че всеки от нас има своя мисия. Вслушайте се в интуицията си и тя ще ви подскаже в какво е вашето предназначение.

Откъс от книгата „Отвъд позитивното мислене!” на Робърт Антъни
Прочети…



петък, 30 септември 2016 г.

8 неща, които да помните, когато нищо не е наред





8 неща, които да помните, когато нищо не е наред

„Днес стоя на болничното легло, чакайки да премахнат и двете ми гърди. Но по един странен начин се чувствам късметлийка. Досега не съм имала здравословни проблеми. Аз съм 69-годишна жена, в последната стая в края на коридора преди педиатричното отделение в началото на болницата. През последните няколко часа гледах десетки болни от рак пациенти да бъдат пренасяни на инвалидни колички и болнични легла. Никой от тези пациенти не би могъл да бъде и с ден по-голям от 17-годишен.”


Това е едно въведение от дневника на майка ми, с дата 9.16.1977. Разпечатах го и го закачих на информационното си табло преди десет години. До днес все още е там и продължава да ми напомня, че има нещо, за което винаги, винаги, винаги да бъда благодарен. И няма значение колко добре или зле са нещата, аз трябва да се събуждам всяка сутрин благодарен за моя живот, защото някой някъде отчаяно се бори за неговия.

Истина е твърдението, че щастието не е отсъствие на проблеми, а способността да се справим с тях. Представете си всички невероятни неща, които мозъкът ви може да обхване, ако не беше толкова нежно впримчен около вашите битки. Винаги гледайте какво имате, вместо какво сте загубили. Не става въпрос за това, което си струва и светът ти го отнема, въпросът е какво правиш с това, което си изгубил.

1. Болката е част от израстването

Понякога животът ни затваря врати, защото е време да продължим напред. И това е нещо хубаво, защото ние често не помръдваме, освен ако обстоятелствата не го наложат. Когато времената са трудни, припомнете си, че никоя болка не идва без някаква цел. Отдалечете се от това, което ви наранява, но никога не забравяйте поуката. Само защото се борите не означава, че се проваляте. Всеки голям успех изисква някакъв вид заслужена борба, за да го има. Хубавите неща изискват време. Останете вдъхновени и позитивни. Всичко ще дойде заедно, може би не веднага, но накрая ще дойде.
Запомнете, че има два вида болка: болка, която наранява и болка, която ви променя. Когато се отдадете на живота вместо да му се съпротивлявате, и двата вида ви помагат да израснете.

2. Всичко в живота е временно

Всеки път, когато вали, спира да вали. Всеки път, когато сте наранени се излекувате. След тъмнината винаги идва светлина – припомняте си това всяка сутрин, но все още често го забравяте, избирате да вярвате, че нощта ще продължи завинаги. Няма. Нищо не трае вечно.
Така че, ако нещата са наред сега, радвайте се. Няма да е завинаги. Ако не са наред, не се тревожете, защото също няма да е завинаги. Само защото животът не е лесен в момента не значи, че не можете да се смеете. Само защото нещо ви притеснява не значи, че не можете да се усмихвате.
Всеки момент ви дава възможност за ново начало и за нов край. Всяка секунда имате втори шанс. Просто трябва да го грабнете и да се възползвате по най-добрия начин от него.

3. Притеснението и оплакванията не променят нищо

Тези, които се оплакват най-много, вършат най-малко. Винаги е по-добре да се опитате да направите нещо велико и да се провалите, отколкото да не правите нищо и да успявате. Ако загубите-това не е краят, краят е когато не правите нищо, но се оплаквате. Ако вярвате в нещо, продължавайте да опитвате. Не допускайте сянката от отминалия мрак на прага на своето бъдеще. Прекарването на днешния ден в оплакване от вчерашния няма да направи утрешния по-светъл. Започнете да действате веднага. Оставете това, което сте научили да подобри живота ви. Направете промяната и никога не поглеждайте назад.
Не съжалявайте за това, което се случва по време на дългото пътуване. Помнете, че истинското щастие пристига само, когато спрете да се оплаквате и започнете да сте благодарни за всички проблеми, които нямате.

4. Белезите ви са символ на вашата сила

Никога не се срамувайте от раните, които животът ви е оставил. Белегът означава, че болката е свършила и раната е затворена. Това означава, че сте преодолели болката, научили сте си урока, станали сте по-силни и сте се придвижили напред. Белегът е татуировка на триумфа, с която да се гордеете. Не позволявайте да станете заложник на своите рани. Не позволявайте, те да са причина да живеете живота си в страх. Не можете да накарате белезите в живота ви да изчезнат, но можете да промените начина, по който гледате на тях. Можете да започнете да виждате своите белези като знак за сила, а не за болка.

„Раната е мястото, откъдето светлината влиза в теб.”, казва Руми. Нищо не може да бъде по-близо до истината. Най-силните души изплуват след страданието, най-силните характери в този свят са белязани. Виж своите рани като знак за „ДА” „АЗ ГО НАПРАВИХ”, „Аз оцелях и имам своите белези, за да го докажа! И сега имам възможност да израсна дори по-силен.”

5. Всяка малка борба е стъпка напред

Търпението в живота не е в това да чакаш, това е способността да запазиш доброто си отношение, докато работиш здраво за мечтите си, знаейки че работата няма никаква стойност. Така че, ако ще опитвате, отделете време да стигнете чак до края. В противен случай, няма смисъл да започвате. Това може да означава да загубите стабилност и комфорт за малко, а в някои случаи дори и ума си. Може да означава,че няма да ядете каквото искате или да спите, където обикновено в продължение на седмици. Може да означава да жертвате връзки и всичко това не е необичайно. Може да означава да приемате подигравки от връстниците си. Може да означава много време в самота. Самотата, въпреки това е подарък, който прави великите неща възможни. Дава ви пространството, от което имате нужда. Всичко останало е тест за вашата решителност, за това колко силно искате нещо. Ако го искате, ще го направите въпреки възможността за провал и отхвърляне и всяка стъпка ще ви кара да се чувствате по-добре, отколкото което и да е друго нещо, което можете да си представите. Ще разберете, че белегът не е „намерен” на пътя, той е пътят. И си струва. Така че, ако ще опитвате, опитвайте до края. Няма по-приятно чувство на света.......няма по-приятно чувство от това, да знаеш какво означава да бъдеш жив.

6. Негативизмът на другите хора не е ваш проблем

Бъдете позитивни, когато негативизмът ви заобикаля. Усмихвайте се, когато другите се опитват да ви съборят на земята. Това е един добър начин да поддържате своя ентусиазъм и фокус. Когато другите хора се държат лошо, продължавайте да бъдете себе си. Никога не позволявайте нечия чужда горчивина да промени личността, която сте. Не може да приемате всичко прекалено лично, дори да изглежда лично. Рядко хората правят нещата конкретно заради вас. Правят ги заради себе си.

Преди всичко не спирайте да впечатлявате този, който ви е казал, че не сте достатъчно добри. Хората говорят въпреки това, което правите и колко добре го правите. Така че първо се тревожете за себе си, преди да се тревожите за това какво мислят другите. Ако силно вярвате в нещо, не се страхувайте да се борите за него. Голямата сила идва от преодоляването на това, което другите мислят, че е невъзможно. Шегата настрана, животът се случва само веднъж. Това е то! Така че, по- често правете каквото ви прави щастливи и бъдете с тези, които ви карат да се усмихвате.

7. Каквото е трябвало да бъде, в крайна сметка ЩЕ БЪДЕ

Истинската сила идва, когато имате толкова много неща, за които да плачете и да се оплаквате, но вместо това вие предпочитате да се усмихвате и да оценявате живота си. Има благословия скрита във всеки белег по лицето ви, но вие трябва да имате желание да отворите сърцето и ума си, за да я видите. Не можете да принудите нещата да се случат. Можете само да се побъркате, опитвайки се. В един момент трябва, да оставите това, което трябва да бъде, просто да бъде.

И на края да обичаш живота си, означава да вярваш на интуицията си, да се възползваш от възможностите, да губиш и да намираш щастие, да споделяш спомени и да се учиш от преживяванията си. Това е много дълго пътуване. Трябва да спрете да се тревожите, да се чудите, да се съмнявате за всяка стъпка по пътя си. Смейте се на объркването, живейте съзнателно в момента и се наслаждавайте на живота си, какъвто ви се предоставя. Може да не финиширате точно, където сте решил да отидете, но в крайна сметка ще пристигнете точно където трябва.

8. Най-доброто, което можете да направите е да продължавате да вървите

Не се страхувайте да се обърнете назад – да опитате отново, да обичате отново, да живеете отново и да мечтаете отново. Не позволявайте на жестоките уроци да ожесточат сърцето ви. Най-добрите уроци на живота най-често са научени в най-лошия момент и от най-лошите грешки. Има моменти, когато изглежда, че всичко, което може да се обърка се обърква. И може би се чувствате сякаш ще бъдете вкопчени в този коловоз завинаги, но няма. Когато се чувствате изоставени помнете, че понякога нещата трябва да са много зле преди да могат да станат добре. Понякога трябва да преминете през най-лошото, за да достигнете до своето съвършенство.

Да, животът е суров, но вие сте силни. Намирайте сили да се смеете всеки ден. Намирайте куража да се чувствате различни, а също и красиви. Опитайте със сърцето си да накарате и някой друг да се усмихне. Не се притеснявайте за нещата, които не можете да промените. Животът е прост. Животът е щедър. Говорете искрено. Работете усърдно. Дори и да паднете ниско, продължавайте да вървите. Продължавайте да израствате.

Автор: Marc Chernoff / Превод: Марина Маркова change-life.eu
Прочети…



вторник, 20 септември 2016 г.

Задайте тези 25 въпроса вместо досадния „Как беше в училище?“




Задайте тези 25 въпроса вместо досадния „Как беше в училище?“

Изумително е как само за 15 години се превръщаме от тийнейджъри, които се дразнят на тъпите въпроси на родителите си в родители, които задават същите тъпи въпроси на децата си.

Когато сестра ми беше малка, неизменно отговаряше на въпроса „Какво правихте днес в детската/училище“ с „Нищо“.

Сега същата тази сестра се ядосва на децата си, че й отговарят по същия начин.

Децата, без значение дали са на 8 или на 15 (с малки изключения), не обичат общите въпроси. Всъщност, май никой не ги обича.

Само си спомнете досадните въпроси в интервютата за работа „как си представяте себе си след 5 години“ и ще разберете какво причиняваме на децата си с това „как беше в училище днес“.

За да изкопчите повече информация от „нищо“ и „не си спомням“, можете да зададете един или няколко от въпросите по-долу.

Някои може да ви се сторят напълно безсмислени, като този с бъркането в носа например, но всъщност целта е да дадете отправна точка на детето си, което ще се подсети покрай отговора и за други неща, случили се в училище.

И дори много да ви се иска, не превръщайте всеки разговор с детето си в нравоучение. Понякога сме наистина много досадни в стремежа си да „възпитаваме“.

Взела съм ги от американски сайт и на някой от въпросите им личи, но ще схванете основната идея и със сигурност ще намерите и още нескучни въпроси, които да зададете на децата си.

1. Какво имаше в стола за обяд?

2. Видя ли някой да си бърка в носа?

3. На какво играхте в междучасието?

4. Кое е най-забавното нещо, което ти се случи днес?

5. Някой направи ли нещо много мило за теб?

6. Кой те накара да се усмихнеш днес?

7. Кой от учителите би се справил най-добре при нападения от зомбита? (това е особено подходящо след първата седмица в ново училище)

8. Какво ви преподаваха по биология? (предметът не е от значение, важното е да е конкретен и само един)

9. Какво обядваха другите?

10. Кое ти беше трудно днес?

11. Оцени деня си от 1 до 10. Защо му даваш такава оценка?

12. Ако някой от съучениците ти можеше да е твой учител за един ден, който щеше да е? Защо?

13. Ако можеше да си учител на класа си, на какво щеше да ги научиш?

14. Някой изкара ли те от равновесие днес?

15. Има ли някой, с когото искаш да си приятел, а още не си?

16. Кое е най-важното правило за учителката по френски?

17. Кое е най-популярното занимание в междучасието?

18. Напомня ли ти на някого класната ти?

19. Какво научи за свой приятел днес?

20. Ако дойдат извънземни и поискат да вземат 3 деца, кои трябва да вземат според теб? Защо?

21. Помогна ли на някого днес?

22. Направи ли нещо, с което да се гордееш?

23. Кое ти беше най-трудно днес?

24. Кой от класа ти е твоя пълна противоположност?

25. Кое ти беше най-забавно в училище днес?

Източник estrella.scribum.bg
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com