вторник, 29 декември 2015 г.

Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие ~ Мирзакарим НОРБЕКОВ




Промяната на характера води до промяна в съдбата.
Мирзакарим Норбеков

Академик, професор, доктор по психология и педагогика. Според Мирзакарим Норбеков всички болести ни спохождат заради неумението ни да управляваме собствения си организъм, да използваме силата на личността си. Глупост, пасивност и мързел са враговете на собственото ни проглеждане като хора, заслепени от преследване на щастието.


Сутрин ставате, до вечерта препускате да търсите призрачното недостигащо „нещо“, за да сте щастлив утре. И така — цял живот.

Винаги сте поне мъничко недоволен от нещо, затова цял ден сте един ден назад от щастието.

Недоволството от себе си винаги води до разрушаване на сътвореното. Това е блато, в което се давят начинанията. Вие строите с едната ръка, с другата рушите.

Кога ще живеете? Кога?

Кога ще се научите да се радвате на всяко вдишване?

Ето сега вдишайте и издишайте. Каквото и да усетите в този миг, то повече не ще се върне.

Представете си, че няма да последва второ вдишване — издишване. Каквото чувствате, каквото виждате, който е редом с вас — от това се състои животът. Не мислете само за утрешния ден, а още днес загърбете претенции, огорчения, обиди и т.н., и т.н.

Не отлагайте живота си за утре. Живейте, обичайте, творете, радвайте се днес, днес! Да! Точно сега, скъпи мой.

Според оценката, която си написахте, може да се каже, че вътре във вас се разпорежда злото.

Вие пак се самопреценихте според характера си и викнахте:

„Малко е!“

Всичко постигнато и придобито в живота в крайна сметка ви носи още по-голямо нещастие, още по-голяма мъка, разочарование и скръб.

Но най-страшното е, че животът си отминава. Човек застава на прага на вечността, оглежда се назад и изведнъж започва да разбира безсмислието на много от желанията, постиженията и придобивките си. Ето тогава идва голямата печал, но вече е късно.

Великият пълководец Александър Македонски преди смъртта си разбрал какво е направил и за какво е похабил живота си. Той, завоевателят на почти целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да разберат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.

Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, струва ли си с такава упоритост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.

Болестта и характерът са взаимни огледални отражения.
Характерът и съдбата са едно и също.

Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие.

Занижената самооценка е най-страшната разрушителна сила, това е смърт. Ненавистта е отрова. Ако мрази себе си, човек не понася и околните.

Не сте ли съгласен?

Кажете ми тогава, може ли човек да обича друг човек, ако не обича себе си? Можете ли да нахраните някого, ако тенджерата ви е празна?

Не!

Човек, който не уважава себе си, не може да уважава другите.

Човек, който не обича, не приема себе си, не е в състояние да обича. Вие не можете да дарите нещо, което не притежавате.

В една от свещените Божии книги се казва: „Възлюби ближния като себе си.“


Тук с вас обсъждаме най-разрушителните страни в характера на хронично болния несретник. Но с усилия на волята характерът може да се промени към по-добро.

Значи първата ви задача е: впишете една под друга всички отрицателни черти в характера си, които бихте искали да премахнете, а до тях — положителните, които бихте искали да подсилите и да доразвиете.

Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо истинско, ценно, същинско, вечно и го развивайте.

Научете се да си прощавате дребните грешки. Благодарете на себе си поне задето ви има на този свят.

Винаги можете да намерите за какво да похвалите сам себе си.

Ако с желанието да се промените оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.

Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа трябва да се самопринудите, с усилие на волята да събудите уважението към самия себе си, защото именно оттук започва сътворяването на Личността.

Мислите, че само вие сте с проблеми?
Всеки ги има предостатъчно. Както се казва, на път и под път. Но най-важното правило е: ако не можеш да промениш ситуацията, промени отношението си към нея.

Всичко е въпрос на сравнение. Затова може да се каже, че животът е прекрасен във всичките си проявления

От "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата" Мирзакарим Норбеков

Снимки ~ norbekov.com

Прочети…



петък, 18 декември 2015 г.

Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма




Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Руми е поет и суфийски мистик, роден през 1207г. в Източна Персия. Според него истинската любов е мълчалива и неизразима словесно, а поезията единственото средство, с което може да откъсне обикновените хора от материалния свят, в който са приковани. Учител по философия, религия и право, той вижда ролята на Учителя като подбудител на ученика да открие силата на собствения си дух и да се завърне при самия себе си.
Можеш да различиш истинското от фалшивото, защото фалшивото предизвиква тревожно чувство в стомаха ти, докато истинското изпълва сърцето ти с тихо щастие.

„Знание“ означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.

Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

Твоят интелект иска да полети нагоре, но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат да се храниш долу от хранилката за птици.


Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре?

Заради живота продай онова, което виждаш навън –

това е една невероятно добра сделка!

Тогава ще получиш онова, което действително искаш.


***

Всички тези домове някога са били

фантазии на архитекта.

Тези солидни стени са се появили от идеи.

Всичко започва като нечий блян.

Погледни непредубедено света около теб.

Не е ли всичко това осъществени идеи?

Първо идва мисълта, след това осъществяването.

Ето как временната изява

изплува от вечната възможност.


***

Ангелите не могат да живеят на земята.

Животните не могат да живеят в небесата.

Ти имаш тяло на животно

и душа на ангел.

Можеш да ходиш по земята

и да се рееш в небесата.


***

Позволи ми да спра да гледам себе си

и да започна да гледам Теб,

защото Ти си по-близо до мен,

отколкото аз до самия себе си.


***

Живея на ръба на лудостта

и тропам по вратата

в търсене на смисъл.

Вратата се отваря.

Тропал съм отвътре.
Прочети…



вторник, 15 декември 2015 г.

Притча за силата на истинското приятелство




Притча за силата на истинското приятелство


Има много поучителни истории, които ни разказват за силата на приятелството. Казват, че истинският приятел е този, който се радва на успехите ти, този, който споделя радостта ти.

 Колко вида приятелство има?
Една от многото истории разказва, че попитали един мъдър старец колко вида приятели има.

– Четири – отговорил той.

– Има приятели, като храна – всеки ден ги търсиш.

– Има приятели, като лекарство – търсиш ги, само когато са ти нужни.

– Има приятели като болест, винаги те търсят теб.

– Но има приятели като въздуха – понякога не ги виждаш, но са винаги с теб!

Ако имате нужда от още силни думи, предадени във вълнуващи истории, ето следващата Притча за приятелството. Вникнете в силата на думите и огледайте от какви приятели сте заобиколени.

Притча за приятелството
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

- – Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Прочети…



събота, 12 декември 2015 г.

Албер Камю - мисли и цитати




Албер Камю - мисли и цитати
Албер Камю (1913 — 1960)
Албер Камю (1913 — 1960) е френски писател, драматург и философ. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература.

В своята реч, когато получава Нобелова награда, Камю казва, че задълженията на писателя са да не лъже за това, което знае, както и да се противопоставя на репресията.

Според Камю да бъдеш бунтовник е вътрешно човешко призвание. Да се бориш срещу несправедливостта е това, което прави живота струващ си да се живее. Той набляга на факта, че макар да няма причина за надежда, в никакъв случай не трябва да има и отчаяние. Тези теми сякаш изглеждат по-подходящи за древни трагедии, отколкото за политически теории. Философът ни подканя да не богоговеем пред страданието, а да се изправяме срещу неправдата. „В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято”, казва Камю.

Мисли:

Ако съществува грях срещу живота, може би това не отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.

Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.

В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

"Един водач – един народ" означава един господар и милиони роби.

Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.

Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

Обществото основано на производство е производително, но не и творческо.

Почтеността не се нуждае от правила.

Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.

Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.

Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.

Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е. 
Прочети…



понеделник, 7 декември 2015 г.

Притча за човешката алчност




Притча за човешката алчност

„Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие.“ Буда му отговорил: Първо махни Аз – това е егото. После махни искам – това е алчността. И накрая ще имаш само щастие“.

Пазете се от гордостта,

от капаните на алчността,

внимателно използвайте своето Аз

и щастието винаги ще бъде с вас!


Преди много години, в едно от планинските ни села, в които обработваемата земя е доста разпокъсана, живеел един безимотен селянин, който работил дълги години като ратай, при най-богатия земевладелец на селото. Ратаят бил много трудолюбив и получавал по-голяма заплата от всички наемници в селото, но въпреки това все не успявал да задели достатъчно пари, с които да си купи собствена земя и да сбъдне голямата си детска мечта. Той от ранна възраст си мечтаел, че един ден ще стане едър земевладелец и оттогава цепел всяка стотинка на две, само и само да се сдобие с така мечтаната земя, а многолюдното му семейство постоянно живеело в крайна оскъдица и голяма мизерия.

Богатият земевладелец дълги години наблюдавал какво се случва в живота и семейството на най-доверения му работник и понеже бил изключително щедър човек, един ден решел да му подари малка част от своите многобройни имоти.

– Жено, днес реших да подаря две от нашите ниви и една ливада на най-добрия ни ратай. – споделил богаташът на съпругата си, по време на семейната вечеря.

– Добре ще сториш! Подари му ги. Ние няма да обеднеем, а това е Богоугодно дело. – веднага се съгласила добросърдечната чорбаджийка и добавила. – Вече тридесет години ти служи вярно човекът, заслужил ги е.

– Но знаеш ли какво съм решил? – подсмихнал се под мустак старият и мъдър чорбаджия. – Ще му поставя и едно малко изпитание, преди да му подаря трите имота. Утре ще му кажа да се подготви и да си избере само една от нашите ливади, която той реши и ако успее да я окоси цялата от изгрева до залеза на слънцето, ще бъде негова. За двете ниви нищо няма да му казвам, но ще му дам възможност да свърши работата в деня на лятното слънцестоене, който е най-дългият ден в годината.

– Не разбрах, какво е и къде е изпитанието, за което ми говориш? – погледнала го учудената жена.

– Не се ли сещаш, че изпитанието е за неговата алчност. Ако се полакоми и си избере, която и да е от най-големите ни ливади, той няма да успее да я окоси за един ден и няма да получи нищо. Изборът е между ливадата и алчността му, но е само негов и каквото си избере, това и ще получи! – след тези обяснения разговорът им бил приключен, а на другия ден чорбаджията го споделил с верния си ратай, който подскочил от радост и веднага изтичал до своята къща за да се похвали на бедната си женица.

– От утре ще имаме наша земя! – викнал още от входната врата запъхтеният ратай. – Чорбаджията ми обеща, че ако успея да окося най-голямата им ливада само за един ден, ливадата ще бъде моя. Това е утрешният ден на лятното слънцестоене, най-големият ден и ливадата ще бъде моя. Моя! Чу ли! – викнал още по-силно ратаят.

– Ти луд ли си? – погледнала го сърдито жена му. – Този изедник си прави шеги с теб. Как ще окосиш толкова голяма ливада за един ден? Това е невъзможно!

– Ще успея! Ще видиш, че ще я окося. Всички ще видят! – заканително поклатил глава амбициозният мъж и се заел с остренето на най-здравата си коса. Подсигурил се с още два резервни инструмента и на другия ден, още по тъмно отишъл на избраната ливада.

Алчният косач косил, косил цял ден, без и за минутка да си почине, но до късния следобед успял да окоси само две трети от огромната ливада. Силите му постепенно намалявали, а той поглеждал към залязващото слънце и постоянно увеличавал темпото. „Стегни се! Още малко ти остава.” – съветвала го алчността и косачът замръкнал на мечтаната ливада. Семейството му го чакало, чакало да се прибере и като не се прибрал до полунощ, синовете му грабнали фенерите и отишли да го търсят, но за зла участ намерили само мъртвото му тяло, което лежало неподвижно върху постеля от току що прясно окосена трева. Отнесли го в къщи и нещастната им майка веднага изтичала до къщата на богатия земевладелец.

– Ти си убиец! Ти уби мъжа ми! – крещяла истерично обезумялата жена. – Защо го изпрати да окоси най-голямата ти ливада само за един ден?

– Успокой се! Не съм го убил аз! – започнал да се оправдава и да я успокоява чорбаджията. – Аз му казах, че изборът е негов и той сам си е избрал ливадата, която да окоси, а прекрасно знаеш, че имаме много малки ливади, с които щеше да се справи и за половин ден.

– Така ли? Не знаех, че сам си е избрал най-голямата ливада. Извинявай! – тихо прошепнала съкрушената вдовица, а после с още по-тих глас добавила. – Умората го е убила!

– Не, мамо! Грешиш! – обадил се зад гърба й най-малкият й син, който бил с най-буден ум от всичките й деца. – Убила го е алчността!

– Да! Алчността е. – замислено поклатил глава, чорбаджията и добавил. – Алчността е истинският му убиец и откакто свят светува същата тази необуздана алчност е погубила безброй човешки съдби и още колко ли ще погуби?..

– Никой не знае, но сигурно ще са много! – обадило се отново умното момче.

– Така е! За съжаление, отново си прав, синко! – съгласил се старият земевладелец.
Прочети…



сряда, 2 декември 2015 г.

5- те травми, които ти пречат да бъдеш такъв какъвто си




5- те травми, които ти пречат да бъдеш такъв какъвто си

Маските, които някога са ни помагали да избягаме от болката, а сега ни пречат да живеем пълноценно и да имаме хармонични отношения с хората и света наоколо. В своята книга „ 5- те травми, които пречат да бъдеш такъв какъвто си", Лиз Бурбо разказва всичко за маските, които трябва да свалим, ако искаме да бъдем здрави, щастливи, истински.

Никой не става сутринта с идеята "Коя маска да си сложа днес?". Никой не осъзнава, че носи маска. Разбирате ли, системата работи перфектно, а ние дори не знаем, че съществува. Когато получим асоциация за дадено травматично събитие от миналото си, слагаме маската, а когато някой ни настъпи по болното място, обвиняваме него и продължаваме да се заблуждаваме.

"Да носим маска означава повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна детска възраст, убедени, че то ще ни предпазва." - Лиз Бурбо

Колкото е по-силна и дълбока една травма, толкова по-често човек използва защитното поведение, т.е. носи маската. Не всички хора страдат в еднаква степен от една и съща травма и съответно в различна степен носят маската.

Един човек може да носи маската от време на време, докато друг почти постоянно. Интензивността на травмата определя дебелината на маската. Тези, които имат по-силна травма и използват маската по-често, съответно развиват по-силно характеристиките на маската, които стават силно забележими в поведението и дори тялото.
1. Травма – Отхвърляне / Маска – Бягащ

Да се чувстваш отхвърлен е травма, която може присъства от най-ранните детски години. Има много причини, поради които даден родител отхвърля своето дете – но и без да има такава или друга обективна причина, човек може да се почувства отхвърлен и да развие защитната маска на Бягащ.

Бягащият често живее във въображаем свят. Съмнява се в собствената си стойност и дори в правото си на съществуване. Минава от фази на силна любов към фази на силна омраза. Рядко се привързва към материални неща, привлича го интелектуалния свят и всичко, свързано с духа. Бягащият е перфекционист и интелектуалец, смята се за неразбран. Не обича вниманието и предпочита самотата. Има малко приятели, изолира се, говори малко, а ако говори повече, обикновено е за да докаже себе си. Бягащият не се е почувствал приет като дете и продължава да се чувства изолиран, откъснат от другите. Намира различни начини за бягство. За да не бъде отново наранен и отхвърлен, той слага маската си на бягащ – не заема много място, говори малко, изолира се от другите, не се привързва към материални неща и живее в свой свят.

Когато травмата от отхвърляне се активира чрез ситуация или обстоятелство, което напомня на човека, че може да преживее отхвърляне, той слага маската си на Бягащ. Тази маска го кара да иска да избяга от човека или ситуацията, с които вярва, че ще преживее отхвърляне, защото се страхува, че ще се паникьоса или ще се почувства безсилен. Маската на Бягащ те кара да станеш невидим, да не казваш или правиш нищо, което може да доведе до отхвърляне от страна на другите, да се отдръпнеш от другите, да се изолираш в своя свят. Тази маска те кара да вярваш, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите, че е по-добре да избягваш конфликтни ситуации и да не заемаш много място.

Травмата от отхвърляне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато престанеш да бягаш от дадена ситуация, престанеш да гледаш на себе си като на нищожество и човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, а вместо това започнеш все повече и повече да утвърждаваш себе си, да заемаш своето място, да се чувстваш добре в кожата си.

2. Травма – Изоставяне / Маска – Зависим

Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да се отдалечиш от него временно или завинаги. Малкото дете може да се почувства изоставено, ако родителите му имат малко време за него; струва му се, че малко общуват с него; ако го оставят на друг човек да го гледа през ваканцията – бавачка, баба, дядо или друг роднина, и в различни други ситуации, в които детето не осъзнава какво се случва и преживява ситуацията като изоставяне. Страданието подтиква детето да започне създаването на маска, с убеждението, че тя ще тя му помогне да не преживява повече тази болка.

Страдащите от изоставяне не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. За да се опитат да скрият своята травма, те развиват маската на Зависим. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от друг, който да го подкрепя. Лесно е да се забележи в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Зависимият има нужда от внимание и привлича внимание с най-различни средства – това е опит да се почувства значим, да получи достатъчно подкрепа. Зависимият има нужда да разчита на някого, за него това е жизнено важно. Склонен е да драматизира.

От 5-те типа маски зависимият е най-предразположен да играе ролята на жертва, но освен жертва той играе и ролята на спасител – често ще го видите в опити да спаси някого – своите близки и хората, които обича – от някаква трудност. Обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това често му коства скъпо, създава му излишни проблеми и главоболия, тъй като се натоварва с отговорности, които не са негови. Страхува се от самотата и това е най-големият му страх, който го кара да се вкопчва в другите. Трудно му е да вземе решение сам и не се смята за способен да постигне нещо сам, затова често иска съвети. Не винаги следва получените съвети, защото това, което търси не е толкова помощ, колкото подкрепа. Не обича да прави нещо сам, нужно му е присъствието на някого друг, който да го подкрепя. Най-наситената емоция, която преживява е тъгата. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Има нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най–вече опора.

Когато травмата от изоставяне се активира, човек слага маската на зависим. Тази маска го кара да се държи като малко дете, което има нужда и търси внимание, защото смята, че не може да се справи само. Тази маска го кара да играе различни роли, да прави пируети и дори емоционално шантажиране, за да не бъде изоставен или за да получи повече внимание и подкрепа. Тази маска може да го накара дори да се разболее, да стане жертва на различни проблеми, само за да получи желаната подкрепа и поддръжка. Нуждае се от присъствието на другите, страхува се от самотата и вярва, че не може да се справи сам.

Травмата от изоставяне започва да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се грижиш достатъчно за себе си, да не изоставяш намеренията, близки до сърцето ти; когато си даваш вниманието, от което имаш нужда, престанеш да се вкопчваш в хората; когато започнеш да се чувстваш добре, дори когато си сам и търсиш по-малко внимание; когато имаш желание да започваш нови проекти и дори другите да не те подкрепят, можеш да продължиш.

3. Травма – Унижение / Маска – Мазохист

Унижението означава да се почувстваш оскърбен, принизен, засрамен и обиден. Травмата се пробужда от усещането на малкото дете, че единият от родителите му се срамува от него. Може да се пробуди от всяка ситуация, в която детето се чувства оскърбено, сравнявано, засрамено, принизено. Най-често това се случва, когато детето е мръсно или е направило беля. Важно е да се отбележи, че даден човек може да е изпитал срам и унижение в детството си, без травмата да се пробуди, докато друг да преживее отхвърляне или изоставяне, но да се почувства унизен и да се пробуди травмата на унижение. Както и при всички други травми, въпросът не е в конкретната ситуация, а в чувството, което е пробудила.

Страдащите от унижение създават маската на Мазохист. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Прави всичко по силите си да се накаже или да си причини болка, преди някой друг да го е направил, сякаш вярвайки, че неговият собствен удар ще го подготви за това, което се задава. Мазохистът компенсира травмата си като се опитва да стане такъв, какъвто другите искат от него.

Склонен е да поема много задачи на гърба си, включително чужди, и да си създава сам задължения. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого, както и ситуации, които му създават принуди и задължения. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Грижи се за другите, поема чужди задължения и отговорности, макар често да се чувства унижен, че другите злоупотребяват с него. Върши всичко вместо другите, като не осъзнава, че по този начин ги унижава, карайки ги да се чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. Всъщност за него е особено важно да се грижи за другите и да усеща, че някой не може да се справи без него. Често ще го чуете да казва, че еди-кой-си нищо не може без него. Това е неговият начин да докаже на себе си и другите, че е специален и важен, защото вътре в себе си не се чувства така. Маската на мазохист е мотивирана главно от страха на човек да не се срамува. Поради страха да не изпита срам, той трудно изразява истинските си нужди и чувства. Обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо може да го засегне. Склонен е да се обвинява, лесно намира повод да се упреква. Порицава се за всичко и дори поема порицанието на другите. Има навика да поема отговорност за нещо, за което не той е отговорен, и да се обвинява за това. Прави всичко възможно да бъде полезен. Има силно чувство за дълг.

Когато травмата от унижение се активира, човек слага маската на Мазохист. Тази маска му помага да забрави нуждите си, като се концентрира върху нуждите на другите. Прави всичко, за да бъде полезен и всичко това, за да не се чувства унижен и принизен. За да се предпази от унижението, мазохистът започва да се грижи за другите или да си създава отговорности, задачи, задължения. Задълженията са много важни за мазохиста: първо, защото чрез тях той се чувства полезен и важен. Второ, поемайки отговорностите на другите, той ангажира времето си и се предпазва най-големия си страх – да бъде свободен.

Мазохистът се страхува да бъде свободен, за да не остане без границите, които го спират, защото вярва, че ако няма ограничения ще се изложи, ще преживее отново срам и унижение. Стегнатият график, многото отговорности и задължения, които поема, го карат да забрави за себе си и да изгради безопасни граници, в които не се чувства засрамен от себе си. Носиш маската на мазохист всеки път, когато действията ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам. Чувстваш се отговорен за щастието на другите, уреждаш всичко, така че другите да са щастливи.

Травмата от унижение започва да се лекува, когато престанеш да се сравняваш с другите, смалявайки се; престанеш да подчертаваш недостатъците си и да се обвиняваш. Когато започнеш да проверяваш собствените си нужди и да се грижиш за себе си, преди да кажеш „да" на другите. Когато започнеш да поемаш по-малко отговорности, имаш повече време за себе си и да си по-свободен ти се струва добра идея. Когато престанеш да поемаш чужди задължения и отговорности. Започнеш да изразяваш по-свободно желанията и нуждите си, без да имаш усещането, че притесняваш някого или му досаждаш. Когато разбереш дълбоко в себе си, че си специален и важен, и нямаш повече потребност да го доказваш на себе си и другите.

4. Травма – Предателство / Маска – Контролиращ

Да предадеш някого, означава да спреш да му бъдеш верен, лоялен и предан. Има много начини да предадеш някого и много ситуации, в които човек може да се почувства предаден. Страдаме от предателство, най-вече когато доверието е разрушено. Малкото дете може да се почувства предадено, ако родителят не спази обещанието си или предаде доверието му. Когато детето преживее предателство, то започва да си създава маска, за да се защити, също както при другите травми. При тази травма, човек изгражда маската на Контролиращия. Той е силно чувствителен на тема предателство. За него предателството е нещо недопустимо и изпитва трудност да приеме всякаква форма на предателство – от страна на другите и дори от него самия. Затова прави всичко, на което е способен да бъде отговорен, силен, специален и важен човек, който не предава и няма да бъде предаван. Контролиращият се стреми да си създаде живот, обстоятелства и среда, в които всичко е добре предвидено и планирано, за да избегне всякаква форма на предателство. От 5-те типа, той е този, който има най-големи очаквания спрямо другите, обича всичко да предвижда и по този начин – всичко да контролира. Избягва ситуации, в които няма да има контрол. Склонен е да планира, да мисли „в бъдеще време", опитва се да предвижда всичко. Неговата умствена дейност е много активна.

Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство, и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето, да го планира до последен детайл. За Контролиращия е трудно да повери някаква задача на някого друг и да му има доверие, затова той прави почти всичко сам. Травмата от предателство се събужда при Контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си. Особено дразнеща гледка за Контролиращия е да види някого, който нищо не прави или мързелува. Това го дразни невъобразимо и го приема за безотговорност, не може да има доверие на такъв човек. Контролиращият се старае да е отговорен и работлив, избягва да мързелува или да остава без работа.

Контролиращият очаква другите винаги да разчитат на него и да му имат доверие, макар самият той да не осъзнава колко трудно и рядко се доверява на другите. Изпитва вътрешна съпротива да се довери на друг човек, защото се страхува от предателство. От друга страна, за него е изключително важно другите да му имат доверие и ако усети, че му нямат доверие, се чувства предаден. Трудно преживява факта, че някой може да не му повярва. Прави всичко възможно да му имат доверие.

Когато травмата от предателство се активира, човек слага маската на Контролиращ. Поведението става продиктувано от страха да не преживее предателство. Иска да помага на другите да организират живота си, но не осъзнава, че желанието му идва от потребността да ги контролира. Той често се чувства отговорен да подрежда живота на тези, които обича, като този „контрол", той вижда като „помощ". Трудно допуска страховете си, не обича да говори за слабостите си или да се показва уязвим. Обича да показва сила и власт. Трудно му е да се отпусне. Контролиращият изпитва ужас да го лъжат и ненавижда хората, които изневеряват, лъжат или мамят. Когато носиш маската на Контролиращ, ставаш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен. Тази маска те кара да правиш всичко възможно да изградиш образа на силен човек, сигурен в себе си, дори и вътрешно да не си сигурен в действията и решенията си.

Травмата от предателство започва да се лекува, когато не преживяваш тежко плановете ти да се провалят и по-лесно се отпускаш. Престанеш да бъдеш зависим от резултатите и да имаш големи очаквания към другите. Нямаш натрапчиво желание всичко да се случва според твоя план, да взимаш всички решения и да зависи само от теб. Престанеш да правиш всичко сам и започнеш да се доверяваш на другите.

5. Травма – Несправедливост / Маска – Скован

Несправедливост е когато някой не е оценен според истинската си стойност или не е получил това, което заслужава. Човек, страдащ от травмата на несправедливост, си създава маската на Скованост. За да се предпази от страданието, той се откъсва от това, което чувства. Разбира се, това не значи, че не чувства изобщо. Напротив, тези хора са много чувствителни, но развиват способността да се откъсват от тази чувствителност и да не я показват пред другите. Често изглеждат студени, безчувствени, непукисти.

Когато травмата от несправедливост се активира, човек слага маската на Скован. Скованите търсят справедливостта във всичко и понякога на всяка цена. В опита си да бъдат справедливи, често стават перфекционисти, опитват се да правят нещата съвършено (според своите критерии). От рано започват да се оправят сами със всичко. Обичат да се оправят сами, рядко търсят чужда помощ – само ако няма накъде. Доброто и злото, правилното и неправилното са важни категории в живота на Скования – те направляват живота му.

Той прикрива вълнението, чувствата и емоциите си. Страхува се да не сбърка. Затова често се съмнява в себе си, например като се колебае дали е взел правилно дадено решение. Много взискателен към себе си. Рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Често самото му тяло е сковано и напрегнато дотолкова, че е необходимо съзнателно да позволи на ръцете и краката си да се отпуснат. Справедливостта и заслугата са толкова важни за Скования, че несъзнателно прекъсва, чупи или губи това, което смята, че е получил незаслужено. Емоцията, която изпитва най-често е гневът, особено спрямо себе си.

Травмата от несправедливост започва да се лекува, когато си позволиш да допускаш грешки, без да изпитваш гняв или да се упрекваш. Когато престанеш да си чак такъв перфекционист и толкова взискателен към себе си. Когато престанеш да виждаш предимно недостатъците и грешките си и започнеш да виждаш добрите си качества, и това, което правиш добре. Даваш си правото да показваш своята чувствителност без страх какво ще си кажат другите и как ще те оценят. Когато започнеш да се отпускаш повече, да си позволяваш удоволствия, без да се чувстваш виновен.
Прочети…



Следене по имейл

Стига мислене! Действайте!

Първата и най-важна стъпка към осъществяването на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата между позитивното, ...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правила на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com